Решение по дело №1013/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260059/02.02.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Геновева Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1013 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от М.А.И. с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ срещу ЗАД "Алианц България" АД.

Ищецът твърди, че бил собственик на лек автомобил марка „******", модел „******", с ДК № ******* и че с ответника сключил договор за застраховка „Каско“ за това МПС, обективиран в застрахователна полица № 18-0300/411/5000671/03.04.2018 г. На 12.12.2018 г. уведомил застрахователното дружество за щети по същия лек автомобил, настъпили в негово отсъствие на 11.12.2018 г., при престояване на МПС на обществения паркинг пред жилищната кооперация, в която живеел ищецът. Той ги констатирал при придвижване към автомобила за потегляне от паркинга и представлявали увреждане на застрахованата вещ в задната лява част - калник и броня. По предявената от него претенция била образувана преписка по щета № 0300/18/777/508433, като на 02.01.2019 г. представител на застрахователя извършил оглед на МПС, съгласно който щетите се изразявали в повредени калник и броня в задна лява част на автомобила. С писмо изх. № 310-02-126/04.01.2019 г. ответникът му съобщил, че не било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената от него претенция по щета, тъй като естеството на уврежданията не кореспондирало с декларираното събитие, както и че те били характерни за събитие, настъпило при движение на автомобила и съприкосновение с друг неподвижен обект. Поради това било налице пълно несъответствие между описаното събитие и вида и степента на уврежданията по автомобила, а и не бил представен документ, удостоверяващ обстоятелствата и механизма на настъпване на уврежданията по автомобила. Счита се, че в случая застрахователят нямал каквото и да е фактическо и правно основание да постанови отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, което обосновавало правният интерес от предявяването на настоящия иск. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско" със застрахователна полица № 18-0300/411/5000671/03.04.2018 г. за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „******", модел „******", с ДК № *******, изразяващи се в увреждане на задната лява част - калник и броня, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

 Ответникът счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че не били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/777/508433, като се поддържа изложеното в писмо изх. № 310-02-126/04.01.2019 г.  Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски на ответника.

С протоколно определение от 11.01.2021 г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на предявения иск по отношение на заявения размер, като същият се счита предявен за сумата от 609,96 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От застрахователна полица № 18-0300/411/5000671/03.04.2018 г., Специалните  условия към нея, Допълнение към нея на 04.04.2018 г.; Застрахователен сертификат към нея и Добавък № BG/01/118001038316/01 от 18.05.2018 г. се установява, че между страните е било постигнато съглашение, по силата на което ответникът е застраховал по застраховка „Каско" на МПС собствения на ищеца лек автомобил марка „******", модел „******", с ДК № *******, със срок на действие от 00:00 ч. на 14.04.2018 г. до 24:00 ч. на 13.04.2019 г.

С уведомление за щети по МПС от 02.01.2019 г. ищецът е уведомил застрахователя за констатираните от него увреждания по автомобила му.

С писма с изх. № 310-02-126/04.01.2019 г. и № 310-02-1974/27.02.2019 г. относно щета № 0300/18/777/508433 ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по съображения, които са описани в исковата молба и са посочени по – горе.

От представените проформа фактура, фактура № **********/14.03.2019 г. и фискален бон от същата дата се установява, че ищецът е платил сумата от 609,96 лв. с ДДС на „****** Тиксим“ ЕООД за ремонт на лекия си автомобил марка „******", модел „******", с ДК № *******.

От показанията на свидетелката В. С. П. - И. – съпруга на ищеца, се установяват описаните в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства, при които са констатирани уврежданията по автомобила, както и техния вид.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че уврежданията на лек автомобил марка „******", модел „******", с ДК № ******* е възможно да бъдат причинени по описания в исковата молба механизъм на събитието и да са в причинно-следствена връзка с него. Вещото лице сочи и че действителната пазарна стойност на разходите за материали и труд за възстановяването на повредените дитайли на лекия автомобил към 11.12.2018 г. са в размер на 609,96 лв. с ДДС.  

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно горецитираната разпоредба при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от с.з.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява по несъмнен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с описаното в исковата молба съдържание, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско”.

От кредитираните показания на свидетелката В. С. П. - И. и от събраните по делото и неоспорени относно автентичността и верността на съдържанието им писмени доказателства, част от които са изготвени от представители на ответното дружество, се установява настъпването при действието на процесния договор на соченото от ищеца събитие - ПТП, представляващ покрит от сключената застраховка риск, вследствие на което той е претърпял имуществени вреди.

Съгласно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза установените увреждания е възможно да бъдат причинени по този механизъм на на ПТП и да са в причинно-следствена връзка с него, поради което и направеното оспорване от ответника в тази връзка е неоснователно.

Въпреки дадените изрични указания още с Определение № 260055/20.10.2016 г. ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба твърдения за наличието на сочените от него предпоставки за отказ на изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/777/508433. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

На следващо място, установява се и ищецът е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя в срок и да му представи поисканите от него документи – вж. уведомлението от 02.1.2019 г. за щети по МПС.

Следователно, действително в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да му заплати застрахователно обезщетение за причинените от реализиралия се покрит риск имуществени вреди, като един от спорните въпроси е относно неговия размер.

Съгласно чл. 386, ал. 3 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Това положение е доразвито в задължителната съдебна практика, която приема, че то се определя като се ползва заключение на вещо лице, което изчислява разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП – Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието и че при изчисляването не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност на увреденото имущество. В случая от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че необходимите средства за ремонт на лекия автомобил на ищеца по средни пазарни цени към 11.12.2018 г. са в размер на 609,96 лв. с ДДС. Ето защо дължимото застрахователно обезщетение възлиза на претендирания размер.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в претендирания му размер от 609,96 лв.

Върху тази сума се дължи и поисканата законна лихва, считано от датата по подаване на исковата молба – 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 210 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков" № 59, съдебен адрес:***, комплекс *************,  адвокатска кантора „Я." - чрез адв. В. Я., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на М.А.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора ***, адвокат Т. П., сумата от 609,96 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско" на МПС със застрахователна полица № 18-0300/411/5000671/03.04.2018 г. за щети, причинени на лек автомобил марка „******", модел „******", с ДК № *******, установени на 11.12.2018 г. в гр. Хасково и изразяващи се в увреждане на задната лява част - калник и броня, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков" № 59, съдебен адрес:***, комплекс *************,  адвокатска кантора „Я." - чрез адв. В. Я., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.А.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора ***, адвокат Т. П., сумата от 210,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, Център, бул. „Княз Ал. Дондуков" № 59, съдебен адрес:***, комплекс *************,  адвокатска кантора „Я." - чрез адв. В. Я., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. Тодор Стефанов Попов от Адвокатска колегия - София, адрес на кантората: гр. ******************************, сумата от 300,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

        

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.