Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2838 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявен иск
за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата И.Ц. *** в исковата молба
твърди, че с ответника Я.Н.Й. *** са сключили граждански брак на 15.03.2003
год. в Община Враца, за което е издадено Удостоверение за граждански брак №
281834 от 15.03.2003 год., който брак е първи поред и за двамата. Поддържа, че
от брачната си връзка имат две деца, от които едното е непълнолетно - Ц.Я.Й.,
роден на *** год. с ЕГН-**********, а другото дете е малолетно - Н.Я.Й., роден
на *** год. с ЕГН-**********. Посочва, че от една година с ответника имат много
лични и неразрешими проблеми - оказало се, че са много различни характери, не
се разбират, живеят като съквартиранти, говорят си само за децата. Изтъква, че
нейните родители имат жилище, находящо се в гр.Враца, **********, което й е
предоставено, за да отгледа децата и желае да живее в него заедно с децата след
развода. Твърди, че в момента и двете деца се отглеждат само от нея, а бащата
живее в Англия. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с
което да прекрати с развод сключения помежду им с ответника брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за
вината; да предостави на нея упражняването на родителските права над родените
от брака им деца Ц.Я.Й. и Н.Я.Й.; да определи местоживеене на двете деца след
развода при нея на адрес: гр.Враца, ж.к. **********; да определи режим на
виждане на бащата Я.Н.Й. заедно и с двете деца Ц.Я.Й. и Н.Я.Й. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото - месец юли, когато
майката не е в платен годишен отпуск; да осъди ответника Я.Н.Й. да заплаща на
всяко едно от децата Ц.Я.Й. и Н.Я.Й., чрез нея, като тяхна майка и законен
представител, месечна издръжка в минималния размер за страната - 140.00 лв.,
считано от датата на подаването на исковата молба, до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска; да предостави ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр.Враца, **********, след развода на нея, където ще живее с децата; да
постанови след развода да носи предбрачното си фамилно
име Ц.; не претендира издръжка от ответника, тъй като и двамата са в
трудоспособна възраст; придобито по време на брака имущество нямат, и да осъди
ответника да заплати окончателната държавна такса за развода и за издръжките за
двете деца, като не претендира заплащане на адвокатски хонорар.
Ответникът Я.Н.Й. *** писмения
отговор по делото и в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, не
възразява против разтрогването на брака му с ищцата без съдът да се произнася
относно вината; не възразява след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Ц., както и срещу направените
искания от ищцата за режим на виждане и издръжка на децата в посочения размер.
Моли съда да определи изплащането на издръжката на Ц.Я.Й. да става по негова
сметка, а на Н.Я.Й. на този етап - чрез майката. Твърди, че недвижимо имущество
не са придобивали. Не възразява и против искането на ищцата относно
разпределението на разноските в брачния процес.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:
Установи се, от представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак от 15.03.2003г. на Община Враца,
че ищцата И.Ц.Й. и ответника Я.Н.Й. са съпрузи, сключили граждански брак с акт
№ 37 от 15.03.2003г. на Община Враца, като от брака си имат две ненавършили
пълнолетие деца – Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, и Н.Я.Й., роден
на *** год. с ЕГН-**********, видно от приложените удостоверения за раждане от ***г.
и 25.09.20016г., издадени от Община Враца. Семейното жилище на съпрузите е било в гр.Враца, **********, където страните са живели заедно
с децата до фактическата им раздяла.
Установи се, от разпита на свидетелката
М.Ц. – майка на ищцата, чиито показания съда кредитира изцяло като
непосредствени и достоверни, че страните не живеят заедно, че няма
разбирателство между тях, че са в много обтегнати отношения и че по между им
има непрекъснато караници и разправии. Свидетелката установи също, че
ответникът се е грижил за децата и им е давал пари за ежедневните им разходи.
По делото е представен социален
доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр.Враца,
изготвен след проведени срещи и разговори между социален работник и ищцата И.Й.
и децата, в който е отразено, че към настоящия момент за двете деца се грижи
майка им по подходящ за възрастта на децата начин; че майката задоволява
базовите, емоционалните и образователните потребности на момчетата и че
осъществява необходимият родителски надзор над тях; че между децата и майката
има изградена силна емоционална връзка. Според доклада, Ц. е ученик в Х клас в
ПГТ "Н.Й. Вапцаров", гр. Враца, а Н. е ученик в VII клас в СУ
,,Никола Войводов”, гр. Враца, и двамата имат добър
успех. В доклада е отразено, че жилището, което обитават майката и децата Ц. и Н.,
се намира на адрес: гр. Враца, ******* и представлява тристаен апартамент,
обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство; в жилището има кухня, хол,
спалня и детска стая със санитарен възел. В жилището има достатъчно място за
децата, осигуряващо комфорт и уют в тяхното ежедневие. Жилищно-битовите условия
са много добри, поддържа се необходимата битова и лична хигиена, майката е
подсигурила всичко необходимо за нормалното отглеждане и израстване на децата.
Според доклада майката работи по трудов договор, като оператор в ,,ИМИ” -
Ботевград и получава трудово възнаграждение в размер 740,00 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата на чл.
49, ал.1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбоко е това разстройство на
брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а
брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно,
икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква закона и
морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато
съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва
възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали
взаимната привързаност, уважение и доверие между съпрузите.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен
факт, извод за който съдът прави въз основа на конкретните факти от живота на
съпрузите.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните. Безспорен е фактът, че страните се намират във фактическа
раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване на брачната
връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен
живот. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи,
установени в Семейния кодекс. Бракът им е изпразнен от съдържанието, което
закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения – на
взаимност, доверие, взаимопомощ. Съдът намира, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения, тъй като дълбокото разстройство е трайно и
окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и
окончателен разрив, брачната връзка съществува само формално, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и
обществото.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което
следва да се допусне прекратяването на брака с развод.
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 от СК, и действа в интерес на правилното
развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е
длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие
на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да
съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на децата Ц. Й. и Н. Й. да бъдат
отглеждани от майката (ищцата по делото).
Според установеното от социалния
доклад майката притежава нужния родителски капацитет и възможности да осигури
физическото и емоционално-псохологическото развитие
на децата. Същата има поведение, подчинено изцяло на интереса на децата.
Настоящият съд приема, че отделянето на децата от тяхната майка, която до
момента е полагала грижи за тях, и с която те имат изградена емоционална
връзка, по-скоро ще е в тяхна вреда, тъй като ще бъдат лишени от нейните
непосредствени майчини грижи и ласки, необходими и значими за тяхното развитие
и израстване. Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други
обстоятелства от значение за предмета на спора, като жилището на ищцата, където
са създадени подходящи условия за отглеждане и възпитание на децата и наличието
на собствени доходи, което обезпечава финансово отглеждането на децата. По
делото липсват доказателства, от които да се установи с каква физическа и
психо-емоционална възможност да осъществява непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, от които те се нуждаят ежедневно,
разполага бащата.
От друга страна, в интерес на децата
е към настоящият момент да не променят средата, в която са израсли и в която
живеят. Тази среда се характеризира със стабилност и с добри възможности за
отглеждане и възпитание на децата. По делото липсват доказателства относно
жилището, където живее бащата на децата към настоящия момент, респ. как би се
отразило преместването на децата в жилището на бащата и в среда, различна от
тази в която са свикнали да живеят.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца Ц. Й. и Н. Й. следва да бъде
предоставено на майката И.Ц.Й..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения
за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само
да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се
произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични
контакти с другия родител.
Упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Ц. Й. и Н. Й. от майката И.Ц.Й.
по необходимост определя и местоживеенето на децата при майката-ищца на адреса
на който живее понастоящем - в гр. Враца, *******.
Интересът на детето е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител.
По отношение на режима на лични
контакти, съобразно критериите по чл.59 от СК, по разбиране на съда и с оглед желанието на родителите, бащата-ответник Я.Н.Й.
следва да осъществява лични контакти с непълнолетните си деца Ц. Й. и Н. Й.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото - месец
юли, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът намира, че така
определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент
защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия
родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и
правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява
своята обич и привързаност към децата, да полага непосредствени грижи за тях и
да участва във възпитанието им. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените
мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и
това е в интерес на самите деца.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата на майката и определянето на
местоживеенето на децата при същата налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само децата да не са навършили пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е техен родител.
По делото се установи, че Ц.Я.Й. (на 16 години) и Н.Я.Й. (на
13 години), са деца на ответника Я.Н.Й.. Към момента на предявяване на иска и
понастоящем същите не са навършили пълнолетие, поради което са налице
предпоставките на закона за присъждане на издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
По делото не се твърди и не са представени доказателства,
установяващи специфични нужди на децата, различни от обичайните такива на деца
на тяхната възраст. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на
децата Ц.Я.Й. и Н.Я.Й. като обичайни за тяхната възраст, включващи освен нужда
от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното им
физическо, интелектуално и духовно развитие, и такива за закупуване на учебници
и учебни помагала, както и нужда от средства за задоволяване и на
общообразователни и културни потребности.
Родителите не са представили
писмени доказателства за своите доходи. От социалния доклад на ДСП-Враца се
установява, че майката е с месечно трудово възнаграждение от 740,00 лв.
Установи се по делото и не е
спорно, че бащата работи в Англия и с оглед възнагражденията, които получават
работещите в тази държава, съдът приема, че същия има доходи не по-малки от
средната за нашата страна работна заплата (около 1260 лв. по данни на НСИ).
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни
задължения.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 320 от
20.12.2018г. е определен от 01.01.2019г. нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната 560 лв. С оглед на това минималната издръжка на
едно дете месечно е 140 лв. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и
средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо
при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък
дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите в домакинството, част
от които са в полза на децата; следователно, бащата следва да поеме по-висок
размер на паричната издръжка на децата.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответникът - баща
следва да заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие деца Ц.Я.Й. и Н.Я.Й. в
претендирания от ищцата минимален размер от 140,00 лв. на всяко от тях, като изплащането
на издръжката на Ц.Я.Й. следва да става по негова сметка, а на Н.Я.Й. - чрез
майката.
Определената сума за издръжка се
присъжда, считано от датата на предявяване на иска – 12.07.2019г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение в частта му относно
присъдената издръжка.
По отношение на семейното жилище,
находящо се в гр. Враца, *******, с оглед желанието на страните, същото ще се
ползва за в бъдеще от ищцата.
Страните нямат и претенции за
издръжка един към друг, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
По отношение на фамилното име на
ищцата, с оглед искането й, след прекратяването на брака същата следва да носи предбрачната си фамилия - Ц..
Разноските по делото следва да
останат в тежест на всяка от страните, както са ги направили, съгласно чл.329,
ал.1, изр. второ ГПК, като ответникът следва да заплати и допълнителна държавна
такса за прекратяване на брака от 10,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца и
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи в размер 403, 20 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от изложеното, на основание
чл.49 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между И.Ц.Й.,
ЕГН ********** ***, и Я.Н.Й., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански
брак № 37 от 15.03.2003г. на Община Враца, поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на родените от брака деца – Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********,
и Н.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, на майката И.Ц.Й..
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на родените
от брака деца Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, и Н.Я.Й., роден на ***
год. с ЕГН-**********, при майката И.Ц. ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
децата Ц.Я.Й. и Н.Я.Й. с бащата Я.Н.Й. всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на
бащата и един месец през лятото - месец юли, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА Я.Н.Й., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАЩА на Ц.Я.Й., роден на *** год. с ЕГН-**********, по негова сметка, със
съгласието на неговата майка И.Ц.Й., ЕГН ********** ***, и на Н.Я.Й., роден на ***
год. с ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител И.Ц.Й., МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА по 140 (сто и четиридесет) лева за всяко едно от децата, считано от
датата на предявяване на иска – 12.07.2019г., до настъпването на обстоятелства
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по
отношение на присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр. Враца, *******, на И.Ц.Й..
ПОСТАНОВЯВА след развода И.Ц.Й. да
носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ - Ц..
ОСЪЖДА Я.Н.Й., ЕГН ********** ***,
да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца
допълнителна държавна такса за развода в размер 10,00 (десет) лева, държавна
такса върху присъдената издръжка в размер 403, 20 (четиристотин и три лв. и 20
ст.) лева, както и 5 (пет) лева такса при издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: