Р Е Ш Е Н
И Е
№ 12.04.2021 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен
съд, публично съдебно заседание на единадесети
март две хиляди
двадесет и първа
год.,
в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Константин Тачев,
като разгледа докладваното от Михаил Русев
КАН дело №73 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора С.С., чрез пълномощника
си по делото юрисконсулт М.А. против Решение №104 от 08.12.2020 год.,
постановено по АНД № 313/2020 год. по описа на Чирпанския районен съд, с което
е отменен като незаконосъобразен
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3366797 на ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд
извод за неяснота относно въведеното ограничение на скоростта в процесния
участък от АМ „Тракия“. Твърди, че в съдебно заседание е била представена
служебно изискана от съда заповед на АПИ, с която е въведено ограничението от
90км/ч за определен участък от АМ „Тракия“, но доколкото този акт не бил описан
в издадения електронен фиш, същият не представлявал част от доказателствения
материал по административнонаказателното
производство. Поддържа, че въз основа на доказаната от ОДМВР – Стара Загора
фактическа обстановка процесният електронен фиш е законосъобразно издаден.
Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
издадения електронен фиш. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът по касационната жалба – М.В.М., не се
явява в съдебно заседание, но в депозираната отговор изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от адв. М. З., който
поддържа подаденият отговор, като претендира и направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е основателна
и предлага същата да бъде уважена.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Чирпан се е
развило по жалба на М.В.М. срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 3366797 на ОД на МВР – Стара Загора, с
който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, на М.М. е наложена глоба в размер на 300.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 25.01.2020 год., в 12.58 ч., в област
Стара Загора, АМ „Тракия”, км. 170, в посока към гр. Бургас, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е управляван лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег. ***, с установена скорост на движение от
122 км/ч при отчетен километров толеранс от -3%, като извършеното нарушение е
заснето с мобилна радарна система TFR1-M 572.
За да отмени електронния фиш Чирпанският районен
съд е изложил съображения за неговата материална и процесуална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, въпреки служебно изисканите от съда такива, за
валидно въведено към 01.06.2020 год. ограничение на скоростта за посочения
участък от АМ „Тракия“, където се твърди за извършено нарушението, отправеното административнонаказателно обвинение се явява недоказано.
Отделно от това в съдържанието на електронния фиш не било посочено защо и с
какъв акт е въведено това ограничение на допустимата съгласно ЗДвП скорост за
движение на леки автомобили от 140 км/ч. Посоченият порок е квалифициран като
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, представляващо основание за
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Решението на Чирпанския районен съд е правилно като краен резултат, но по
следните коригиращи мотиви.
Необоснован и вътрешно противоречив е изводът на
съда за липса на реквизит на ЕФ, която да го опорочава до степен на
незаконосъобразност. От една страна съдът приема, че от формална страна
електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити, а от друга сочи като порок на съдържанието му липсата на отразяване
„кой и на какво основание въвежда ограничаване на позволената максимална
скорост на магистрала“.
Задължителното съдържание на ЕФ е регламентирано в
разпоредбата на чл.189, ал.4 изр.2 от ЗДвП и включва само данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. В случая твърдяното нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния
режим с пътен знак В 26. По този начин е изпълнено императивното изискване на
специалния ЗДвП, а при наличието на изрична нормативна регламентация е
недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Основанието,
на което е поставен пътният знак, не е сред задължителните реквизити на ЕФ и е
ирелевантно за формалната му законосъобразност, т.е. не съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не ограничава или затруднява
правото на защита на наказаното физическо лице да разбере за какво нарушение е
санкционирано. С правно значение за ангажиране на отговорността е фактът на
поставен пътен знак В 26, който е отбелязан в ЕФ и протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за използване на АТСС.
Доколкото обаче в процесния случай наличието на
въведено ограничение в максимално допустимата скорост за движение в посочения участък на АМ „Тракия” е било
оспорено от наказаното лице, законосъобразно, в изпълнение на служебното начало
в административнонаказателния процес, въззивният съд
е изискал необходимата информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ по каква
причина и с какъв акт е въведено с пътен знак В-26 ограничението на скоростта
при км.190 на АМ „Тракия“ към датата на извършване на санкционираното
нарушение.
Обосновано въззивният съд е приел, че представената
по делото Заповед №РД-11-1193/30.09.2019 год. на АПИ не установява, че на
мястото и към датата на извършване на твърдяното нарушение е било валидно
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч. От съдържанието на цитираната заповед се установява, че със същата се изменя
предходно издадена Заповед №РД-11-913/ 27.09.2018 год. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, изменена впоследствие със
Заповед №РД-11-362/29.03.2019 год. на Председателя на УС на АПИ, като се
продължава срока – до 31.03.2020 год., на въведена временна организация и
безопасност на движението /ВОБД/ чрез ограничение на скоростта на движение на
90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+1000 ляво и дясно платно на АМ
„Тракия“. Видно от описаното в т.2 на Заповед № РД-11-1193/ 27.09.2018 год.
обаче началната дата на въвеждане на ограничението е свързана с изпълнението на
определени условия, за които по делото няма данни кога и дали въобще са се
осъществили.
В съдебното производство по обжалване на
наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба,
наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Липсата на
доказателства за валидното въвеждане на ограничение на скоростта в посочения
участък на АМ „Тракия” има за последица необоснованост и недоказаност
извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.
Ето защо фактически, правно и доказателствено
обоснован е направения от Чирпанския районен съд извод за незаконосъобразност
на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 3366797 на ОД на МВР
Стара Загора.
Неоснователно е и въведеното като касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК оплакване за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
Направено е искане за присъждане на разноски от
двете страни. При този изход на делото, основателно е това на ответника по
касация. Искане
за присъждане на разноски е направено от страна на ответника по касация с
отговора на касационната жалба, като в съдебно заседание е представен и договор
за правна защита и съдействие №217314/28.01.2021 год. Предвид гореризложеното искането за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от да бъде
осъдена Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати сумата от 300.00 лв.,
представляващи процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне и
подаване на писмен отговор срещу касационната жалба.
По тези съображения съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено при правилно приложение на закона и спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104 от 08.12.2020 год., постановено по
АНД № 313/ 2020 год. по описа на Районен съд - Чирпан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана
от Директора С.С. и с адрес гр. Стара
Загора, ул.“Граф Игнатниев“№16 да заплати на
М.В.М., ЕГН ********** *** сумата
от 300.00 /триста/ лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.