№ 538
гр. Сливен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103012 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.12 от ЗЗДН и е образувано по
депозирана молба от молителя, в която твърди, че ответникът, който е баща на
бившата съпруга на неговия син бил осъществил акт на домашно насилие спрямо него,
като около 13,00 часа на 13.07.2021 година, по време на обедната му почивка бил спрял
автомобила и бил тръгнал към него, като бил държал в ръцете си щанга, като му бил
отправял заплаха за убийство към него и породил у него основателен страх за живота
му.
Към молбата е приложена декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
От страна на ответника не е изразено писмено становище по делото.
Не са налице обстоятелства и права, които да не се нуждаят от
доказване.
От съда се иска спрямо ответника да бъдат взети конкретно посочени мерки
по Закона за защита срещу домашното насилие.
В съдебно заседание молителят се явява лично и с пълномощник. Молбата се
поддържа и се иска да бъде уважена.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с пълномощник и молят
молбата да бъде отхвърлена.
1
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и
свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са бивши роднини по сватовство - молителят Г. СТ. Г. е баща на
бившият съпруг на дъщерята на ответника СТ. Т. Д., като около 13,00 часа на
13.07.2021 година, по време на обедната му почивка бил спрял автомобила и бил
тръгнал към него, разменили си реплики помежду си, като молителят се бил затворил
в колата си след това.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели.
От показанията на свидетелката Д.А, която е дъщеря на ответника се
установява, че на процесната дата същата бил позвънила на баща си и била чула, че
същият има конфликт с някой друг, поради което тръгнала да го търси и когато, го
видяла, баща й бил видимо притеснен, нямал наранявания по себе си, но бил разказал,
че бившият свекър на сестра й, му бил извадил нож. Баща й разказал, че негов познат й
бил извикал, той бил спрял колата, като молителя Г. бил решил, че баща й е заплаха,
поради което и извадил нож. Счита, че поведението на молителя Г. е провокация,
спрямо нейния баща.
От показанията на разпитаният по делото свидетел Й., който работи на
строителният обект, пред който се е развил процесният инцидент, по време на
обедната им почивка, когато разговарял с колегите си, ответникът бил преминал с
личният си автомобил, като свидетелят го повикал и той спрял, след което молителят
се бил затворил в автомобила си, а ответникът носил някакъв ключ с него. Свидетелят,
тъй като бил наясно за влошените отношения между страните се приближил към тях,
тъй като се опасявал да не стане инцидент. Страните си били разменили реплики, но
свидетелят не си спомня точно какво. Ответникът държал ключа в ръката, но не бил
посегнал да удари молителя. След това, молителят и ответникът, всеки се качил в
собствената си кола. Свидетелят твърди, че ответникът бил държал в ръцете си ключ,
когато бил отишъл при молителя, но не знаел с каква цел го е носил и предполага, че е
искал да го сплаши. Ответникът не бил агресивен, но свидетелят се бил усъмнил, че
може да стане някакъв инцидент и за това го последвал.
Видно от показанията на свидетелят С. се установява, че на процесната дата
13.07.2021 година по време на обедна почивка, когато се бил събрал с останалите
други колеги и били седнали на тротоара, ответникът бил спрял и си бил разменил
някакви думи с молителя, но свидетелят заявява, че не е чул точно какви са думите,
нито е видял ответникът да носи нещо в ръцете си. Не му направило никакво
впечатление в поведението на ответника, нито бил видял нещо.
2
Видно от показанията на разпитаният по делото свидетел З. на 13.07. по време
на обедната си почивка се били събрали заедно с колегите си и бил видял ответникът
да спира с колата, а неговият началник, който е молител в производството, също си е
бил в неговата кола, двамата си били разменили някакви реплики помежду си, но
свидетелят не можел да си спомни какво точно.
Видно от представената докладна записка от РУ на МВР – Сливен се
установява, че е била извършена проверка по заведената преписка, като мнението на
разследващия полицай е, че производството следва да бъде прекратено и преписката
следва да бъде изпратена на РП-Сливен.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима, тъй като по смисъла на чл.3 т. 7 от ЗЗДН, молбата може
да бъде предявена и срещу лице, с което пострадалото лице се намира или е било в
родство по сватовство до трета степен включително. В случая молителят е бивш сват –
баща на бившия съпруг на дъщерята на ответника и влиза в кръга на лицата, срещу
които може да бъде потърсена защита по реда на ЗЗДН.
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен законов срок, а разгледана
по същество е неоснователна.
Правната квалификация на предявената претенция е чл.12 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния
едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.3, т.7 ЗЗДН пострадало от
домашно насилие лице, извършено от лице, с което пострадалият и ответника са
бивши роднини по сватовство.
Към молбата е приложена и декларация от молителя, съгласно чл.9, ал.3
ЗЗДН.Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на
закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали
по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение,
което може да включва както физическо, емоционално-психическо насилие, така и
заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или
3
личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.
По делото не беше установено да е извършен от ответника акт от домашно
насилие спрямо молителя, на процесната дата 13.07.2021 година. Видно от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които са кредитирани от съда, между страните са
били налице влошени отношения, като единственото, което се установява от
показанията на всичките свидетели е, че по време на обедната почивка на свидетелите
С., З. и Й., ответникът е спрял колата, тъй като е бил повикан от свидетелят Й., слязъл
е от нея, носел е в ръцете си ключ, разменил е реплики с молителя, като тяхното
съдържание не се установява и след това, след намеса от страна на свидетеля Й., който
е бил притеснен, че може да се случи някакъв инцидент между страните поради
техните влошени отношения, молителят и ответникът са се прибрали в своите коли. Не
може да се установи от свидетелските показания нито провокиращо поведение от
страна на молителя спрямо ответника изразило се в твърдяното от дъщерята на
ответника свидетелката Д.А вадене на нож и отправяне на заплахи, тъй като същата не
е била очевидец на случилото се и не може да се установи описаното в декларацията по
чл. 9 от ЗЗДН поведение на ответника отправяне на заплахи с убийство, както и
заплашително поведение изразило се в насочване към молителя с държане в ръцете на
щанга.
От показанията на свидетелят Й., върху които основава своята теза молителя не
може да се направи категоричен извод, че ответникът е отправил заплахи с убийство
към молителя, защото свидетеля твърди, че не е чул какви точно реплики си разменят
страните и не може да ги възпроизведе, нито може да се направи категоричен извод, че
ответникът е имал поведение, което може да се определи като застрашаващо живота на
молителя, тъй като свидетелят посочва, че ответникът е държал в ръцете си ключ, но
свидетелят не твърди този ключ да е бил използван срещу молителя и само по себе си
такова поведение не би следвало да може да създаде у молителя основателен страх за
живота или здравето му и да се приеме в достатъчна степен за застрашаващо.
От показанията на другите свидетели С. и З., които също са били очевидци на
случилото се, също не може да се направи категоричен извод, за отправянето на
твърдените заплахи от страна на ответника към молителя, нито за твърдяното от него
заплашващо поведение от страна на ответника, тъй като същите заявяват, че не са чули
какви точно реплики са си разменили страните, нито са видели, ответникът да носи
нещо в ръцете си или да извършва някакви актове на физическо насилие спрямо
молителя.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите С., З. и Й., тъй като същите са
безпристрастни очевидци на събитието и показанията им са еднопосочни и
4
безпротиворечиви.
Съдът също кредитира и показанията на свидетелката Д.А, която е дъщеря на
ответника, но отчитайки обстоятелството, че същата не е била очевидец на процесният
акт и възпроизвежда факти, които е научила от своя баща.
С оглед на изложеното съдът счита, че не беше установено да е бил извършен
от ответника описаният в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН акт на домашно
насилие спрямо ищеца, поради което подадената молба се явява неоснователна и
същата следва да бъде отхвърлена като такава.
На основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителя в настоящото производство,
следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лева по сметка на СлРС /
т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/. Молителят следва да заплати
на насрещната страна сторените от нея разноски в настоящото производство в размер
на 200,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на производството следва да бъде отменена и издадената заповед
за незабавна защита.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. Хаджи
Димитър № 64-Б-18 срещу СТ. Т. Д. с ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. Балатон №
12, с която моли да се установи, че последният е осъществил акт на домашно насилие
спрямо него на 13.07.2021 година, описан в депозираната от него декларация по чл.9
ал. 3 от ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ издадената ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА № 13 от
13.07.2021 година.
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. Хаджи Димитър №
64-Б-18 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25,00
лева.
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. Хаджи Димитър №
64-Б-18 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Т. Д. с ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. Балатон №
12 сумата от 200,00 лева, съставляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
5
Препис от решението да се изпрати на РУ на МВР – Сливен за сведение и
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес –
08.10.2021 година, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6