№ 687
гр. *****, 07.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000510 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 22912/16.09.2024 г., подадена от П. Г. Б., чрез адв. Д. П., срещу
решение № 362/16.08.2024 г. постановено по търг. дело № 328/2024 г. по описа
на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
искове за осъждане на ответника „Бор“ ЕООД да заплати сума в размер 28
013.31 лв., представляваща разходите, необходими за извършване на
неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено извършени СМР в
собствени на ищеца самостоятелни обекти, а именно: ап. 12 и ап. 20,
намиращи се в новоизградена жилищна сграда, находяща се в ПИ №199, с
площ от 1314кв.м., в кв. 12 по плана на к.к. „*****“, район ***********, гр.
*****, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор
№************** по КК и КР на гр. *****, въз основа на Споразумение peг.
№ 967/10.05.2013г. на нотариус peг. № 148 към предварителен договор peг. №
2849/11.04.2006 г. на нотариус peг. № 335 П.С. и анекс към него peг. №
9086/03.10.2006г. на нотариус per. № 335, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. чл. 265, ал. 1, пр.
2 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
решението. Въззивникът не споделя изводите на първата инстанция, свързани
1
с редовността на отправената към него покана за подписване на акт образец
15. Оспорва представителната власт на И. Г. Г. относно приемането на
нотариалната покана, и в тази връзка, че е редовно поканен за изготвянето на
представените по делото два броя констативни протоколи, съответно от
07.03.2017 г. и 08.03.2017 г. Оспорва определената от съда дата 07.03.2017 г.,
като начало на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Аргументира тази своя позиция с
твърдението, че задължението на изпълнителя е било да предаде на
собствениците строежа с удостоверение за въвеждане в експлоатация,
издадено в по-късен момент– 28.04.2017 г., който свързва и с началото на
срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Отделно от това сочи, че към датата 07.03.2017г. не
са били налице предпоставките за издаване на акт образец 15 посочени в чл.
176, ал. 1 ЗУТ и обектът не е бил годен за приемане. На следващо място, дори
да се приеме, че И. Г. е валидно упълномощен, според въззивника, не може да
се направи извод, че извършената работа е била приета от него. По отношение
размера на неизвършените и некачествено извършени строителни работи
насочва към заключението на експерта Т. О., като смята, че това дадено от
вещото лице Т. не следва да се кредитира. Въз основа на тези основни
оплаквания и съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение на първоинстанционния съд и по същество- уважаване на
предявените искове. Направено е искане за допускане на съдебно- техническа
експертиза от въззивния съд, съчетано с твърдения за наличие на основание за
допустимост на това доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК- допуснато
от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, съставляващо отказ да се допусне съдебно- техническа експертиза
със същите задачи по негова молба от 02.02.2024г. и уточнителна молба от
11.03.2024г.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „Бор“ ЕООД, чрез адв. Е.Д., в който е заявено становище за
неоснователност на жабата. По възражението за ненадлежно връчване на акт
обр. 15 счита, че първо то е несвоевременно въведено в процеса едва пред
настоящия съд. Въпреки това, според въззиваемия, приложените по делото
протоколи от 07.03.2018г. и 08.03.2017г., в достатъчна степен доказват, че е
отправена покана до въззивника за подписване на констативен акт за приемане
на строежа. Подробно аргументирано е и становище относно момента, от
който започва да тече срокът по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, като в тази насока е
2
подкрепен като правилен изводът на съда, че това е определената дата за
предаване на обектите на етап акт обр. 15- 07.03.2017г. Въззиваемият
поддържа и възраженията, релевирани в първата инстанция, за отричане на
материалноправната му легитимация по предявените искове. Противопоставя
се на искането на насрещната страна за допускане на съдебна-техническа
експертиза от въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Същата е редовна
и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
По доказателственото искане на въззивника.
Съдебният състав намира за неоснователни твърденията в жалбата за
наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК
изключение от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от ГПК,
постановяващи забраната за събиране на доказателства във въззивното
производството. На първо място, събирането на доказателството действително
е поискано несвоевременно пред първоинстанционния съд. На следващо
място, с това доказателствено искане въззивникът иска да опровергае изводи
на административния съд, които са в обхвата на силата на пресъдено нещо на
влязло в сила решение № 21911/27.02.2019г., постановено по адм. дело №
7810/2018г. по описа на Върховния административен съд, в което
производство той е бил конституиран като страна. Същевременно, съдът
намира за необходимо да посочи, че искането за назначаване на съдебно-
техническа експертиза всъщност не е насочено към доказването на въведени в
процеса релевантни факти за съществени пропуски в строителството, които
биха могли да бъдат квалифицирани, чрез използване на специални знания на
експерт по строителство, като такива, включени в кръга на изчерпателно
изброените в нормата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, съставляващи законодателно
предвидени основания за отказ за въвеждане в експлоатация на строеж-
несъответствия с одобрени проекти, незавършени общи части, включително
фасади с прилежащите им елементи- балкони, дограма, обезопасяващи
елементи, с реализирана вертикална планировка и озеленяване. По изявления
3
на самия ищец в исковата молба, предмет на предявените искове са
довършителни работи, респ. липсват твърдения за съществени пропуски от
кръга на тези по ал. 3 на чл. 178 ЗУТ. Слевователно, спорът дали
недовършените и некачествено извършените довършителни работи, предмет
на иска, са основание за отказ за подписване на Акт обр. 15, е правен.
По тези съображения, съдът намира, че доказателственото искане
следва да се отхвърли, респ. не са налице условия за служебно допускане на
съдебно – техническа експертиза.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 22912/16.09.2024г.,
подадена от П. Г. Б., чрез адв. Д. П., срещу решение № 362/16.08.2024 г.
постановено по търг. дело № 328/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за назначаване на съдебно-
техническа експертиза във въззивното производство, по въпросите, поставени
с негова молба от 02.02.2024г. и уточнителна молба от 11.03.2024г., подадени
пред ВОС, на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА в. т. д. № 510/2024г. по описа на Варненски апелативен
съд, Търговско отделение, за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.02.2025 г. от 14:00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4