Решение по дело №103/2016 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 34
Дата: 2 март 2017 г. (в сила от 18 април 2017 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20161850100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. К., 02.03.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 103 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № **, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. С.Д. против П.А.П., ЕГН ********** / уточнено в съдебно заседание / от гр. С., район „С.“, ул. „Г. М.“ № *, вх. „*“, ап. **, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от 743.47 / седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки / лева.

Ищецът твърди, че на 31.08.2015 г. е подал заявление за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК с вх. № 3058232 пред РС - С., образувано е ч. гр. д. № 52109 / 2015 г. по описа на СРС делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС – гр. К., където е образувано ч. гр. д. № 619 / 2015 г. и е издадена заповед за изпълнение, но в определения законов срок е постъпило възражение от длъжника и съгласно указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК се предявяват настоящите искове пред РС – гр. С.. Но с допълнителна молба вх. № 1019620 / 10.02.2016 г. ищецът прави уточнение, че делото следва да се предяви пред РС – гр. К., тъй като постоянният адрес на ответника е гр. К. и с разпореждане от 17.02.2016 г. делото е изпратено по подсъдност на РС – гр. К.. 

В исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 743.47 / седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки / лева, от която сумата  640.03 / шестстотин и четиридесет лева и три стотинки / лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. 07.2012 г. – м. 04.2014 г., сумата от 103.43 / сто и три лева и четиридесет и три стотинки / лева – законна лихва за забава от 31.08.2012 г. до 18.08.2015 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.08.2015 г. до изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който същият моли делото да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като с ищеца са сключили споразумение. След като е оставено без движение, с цел представяне на посоченото споразумение, с допълнителна молба от 23.03.2016 г. ответницата е представила споразумение, сключено между  „Т.С.” ЕАД и съпруга й П.П., който живее на същия адрес.

Предвид изложеното съдът е намерил, че е изправен пред хипотезата на чл.229, ал.1, т.1 от ГПК и с определение от 24.03.2016 г. постановено по настоящото производство, делото е било спряно по общо съгласие на страните.

С молба вх. № 2599 / 22.07.2016 г. / л. 18 / ищецът е поискал делото да бъде възобновено. След указание на съда с молба вх. № 3231 / 13.09.2016 г.  / л. 23 / ищецът е уточнил, че задълженията на ответника за процесния период е сумата от 375.02 / триста седемдесет и пет лева две стотинки / лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и юрисконсултско възнаграждение. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът редовно призован явява се лично, прави уточнение, че абонатния номер № 089098, който е посочен в исковата молба се води на съпруга й П. Д. П., ЕГН **********, а като ответник по исковата молба е посочена тя – П.А.П., с ЕГН – то на съпруга й. Същата посочва нейното ЕГН – **********.   Същият моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани и съобразно заключението на вещото лице.  

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представените по делото доказателства е, че П. Д. П., ЕГН ********** е подал молба до Директора на Т. Р. „С. – изток“ да му бъде открита партида за имот, находящ се в гр. С., ул. „Г. М.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. * и съответно му се открива партида с абонатния номер № 089098.

Ищецът беше предявил искове с общ размер  743.47 / седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки / лева, от която сумата  640.03 / шестстотин и четиридесет лева и три стотинки / лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. 07.2012 г. – м. 04.2014 г., сумата от 103.43 / сто и три лева и четиридесет и три стотинки / лева – законна лихва за забава от 31.08.2012 г. до 18.08.2015 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.08.2015 г. до изплащане на сумите. Впоследствие в производството с  молба  вх. № 3231 / 13.09.2016 г.  / л. 23 / ищецът е уточнил, че задълженията на ответника за процесния период е сумата от 375.02 / триста седемдесет и пет лева две стотинки / лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и юрисконсултско възнаграждение.

От представеното към делото споразумение от 12.10.2015 г. / с молба вх. № 1020 / 23.03.2016 г.  – л. 9 – 10 / , сключено между страните се установява, че същите са постигнали споразумение относно  размерът и датите на заплащане на дължимата сума. Споразумението е сключено за дължима сума в размер на 1 070.55 / хиляда и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки / лева – главница, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Г.М.“ № *, вх. „*“, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

След представяне на писмени доказателства / фискални бонове /за заплатени вноски по сключеното споразумение и изрично заявление на ответника в съдебно заседание от 07.11.2016 г., че не дължи никакви суми, съдът е дал възможност на ищеца да вземе становище по така представените доказателства. С молба вх. № 4405 / 02.12.2016 г. / л. 41 / ищецът отново твърди, че ответникът дължи сумата от 375.02 / триста седемдесет и пет лева две стотинки / лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и юрисконсултско възнаграждение. С молба вх. № 4533 / 12.12.2016 г. ищецът е поискал назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в молбата задачи.  

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Т.С., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че за процесния период абонатът е заплатил 7 – те вноски по силата на сключеното споразумение от 1 071.42 лева, от тях 1 070.55 са за главница по реда на споразумението, 0.87 лева част от законна лихва, която общо за периода на забава е в размер на 0.35 лева – платена от ответника общо лихва 0.89 лева. Ответникът е надплатил 0.54 лева лихва.

Съгласно чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което от анализа на представените по делото доказателства се установява, че към този момент вземането е било дължимо.

Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът намира, че след като се отчетат преведените от ответницата по време на настоящото производството суми по задължението й по сключеното споразумение, а именно 1 071.42 лева, от тях 1 070.55 лева са за главница по реда на споразумението, 0.87 лева част от законна лихва, исковите претенции за така платената сума от 743.47 / седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки / лева, следва да се отхвърли. Дори същата е надплатила 0.54 лева лихва, съгласно приетото заключение на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Тъй като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, тя следва да заплати на ищеца разноските по настоящото производство общо в размер на 150.00 лева, от които 50.00 лева -  държавна такса, а 100.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № **, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД против П.А.П., ЕГН ********* ***, с които се иска да бъде признато за установено, вземането на ищеца за сумата от 743.47 / седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки / лева, от която сумата  640.03 / шестстотин и четиридесет лева и три стотинки / лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. 07.2012 г. – м. 04.2014 г., сумата от 103.43 / сто и три лева и четиридесет и три стотинки / лева – законна лихва за забава от 31.08.2012 г. до 18.08.2015 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.08.2015 г. до изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********* *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № **, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор разноските по настоящото производство общо в размер на 150. 00 / сто и петдесет / лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :