Мотиви по В.Н.О.Х.Д.№4762/2019г.
по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав
С присъда от 11.12.2018г. по Н.О.Х.Д.№14240/2015г., СРС, НО, 136-ти с-в е признал подсъдимата С.Д.Т. за виновна в извършването на престъпление
по чл.234, ал.1, пр.2 от НК за това,
че на 01.10.2014г., около 10:30 часа на маса за сергийна търговия №6, находяща
се в гр.София, Пазар “Красно село”, сектор селскостопански, зона 1 Център и в
затворена метална конструкция, находяща се в гр.София, бул.„********/срещу маса
за сергийна търговия №6/ държала акцизни стоки без бандерол - общо 166 /сто
шестдесет и шест/ бр. пластмасови бутилки с вместимост от 0,5 литра и от 1 /един/
литър, съдържащи общо 93 /деветдесет и три/ литра спиртни напитки с различно
съдържание етилов алкохол, необлепени с акцизен бандерол, както следва:
1. 37 /тридесет
и седем/ бр. прозрачни пластмасови бутилки от 0,5 литра с алкохолни смеси със
съдържание на етилов алкохол 41,2 % на обща стойност 295лв. /двеста деветдесет
и пет лева/, като дължимия акциз е на обща стойност 41,92лв. /четиридесет и
един лева и деветдесет и две стотинки/;
2. 20 /двадесет/
бр. прозрачни пластмасови бутилки от 1 литър с алкохолни смеси със съдържание
на етилов алкохол 45,4% на обща стойност 200лв. /двеста лева/, като дължимия
акциз е на обща стойност 49,94лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и
четири стотинки/;
3. 45
/четиридесет и пет/ бр. прозрачни пластмасови бутилки от 0,5 литра с алкохолни
смеси със съдържание на етилов алкохол 44,2 % на обща стойност 225лв. /двеста
двадесет и пет лева/, като дължимия акциз е на обща стойност 54,70лв. /петдесет
и четири лева и седемдесет стотинки/;
4. 50
/петдесет/ бр. прозрачни пластмасови бутилки от 0,5 литра с алкохолни смеси със
съдържание на етилов алкохол 45,2% на обща стойност 250лв. /двеста и петдесет лева/, като дължимия акциз е на
обща стойност 62,15лв. /шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/;
5. 7 /седем/
бр. прозрачни пластмасови бутилки от 0,5 литра с алкохолни смеси със съдържание
на етилов алкохол 42,00% на обща стойност 35лв. /тридесет и пет лева/, като
дължимия акциз е на обща стойност 8,09лв. /осем лева и девет стотинки/;
6. 7 /седем/
бр. прозрачни пластмасови бутилки от 0,5 литра с алкохолни смеси със съдържание
на етилов алкохол 37,5% на обща стойност 35лв. /тридесет и пет лева/, като
дължимия акциз е на обща стойност 7,22лв. /седем лева и двадесет и две стотинки/,
като общата стойност на всички акцизни стоки без бандерол е в размер на 1040лв. /хиляда и
четиридесет лева/, а стойността на дължимия акциз за всички обекти е 224,01лв. /двеста двадесет и четири и една стотинка/, когато такъв се изисква по
закон съгласно чл.19, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Чл.19. (1) Стоките по чл.2 подлежат на облагане с
акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:
при
тяхното производство на територията на страната;
при
тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава
членка;
при
тяхното внасяне на територията на страната.
Чл.2. На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
Чл. 9. “Етилов алкохол (алкохол)” е всеки
продукт:
(изм. - ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от
01.12.2009г.) включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно
съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol, дори когато този продукт е част от
продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;
включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с
действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol;
(нова
- ДВ, бр. 63 от 2006г., в сила от 04.08.2006г.) получен чрез дестилация и годен
за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.
Чл.64 (1) Производителите на тютюневи изделия и
на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно
и превишаващо 15 % vol, предназначени
за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху
потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад
на производителя и случаят не е маловажен.
Преценявайки наличието на условията по чл.54 от НК,
първият съд е осъдил подсъдимата на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година, ведно с кумулативното наказание „Глоба“ в размер на
200лв. /двеста лева/. СРС се е произнесъл по сторените по делото разноски, които с оглед осъждането, е
възлжил на подсъдимата Т..
В срока по чл.319, ал.1 от НПК, срещу присъда на СРС е постъпила въззивна жалба от адв.П.Т. – САК – упълномощен защитник на подсъдимата Т.. В същата присъдата се определя като
незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на чл.303 от НПК. Посочва
се, че жалбата ще бъде допълнена след изготвяне на мотивите към съдебния акт.
С определение от 17.09.2019г. настоящият съдебен
състав е върнал делото на СРС за администриране на жалбата, в частност да
бъде предоставена възможност на защитника да се запознае с мотивите на съда, и
допълване на жалбата, което е и сторил.
По делото е постъпило
допълнение към въззивната жалба от същия защитник, в която присъдата отново се
посочва да е незаконосъобразна и неправилна,
несъобразена със събраните доказателства. Отразено е, че съдът неправилно не е
кредитирал „показанията“ на подсъдимата, лансирала теза, че намерения алкохол
без бандерол е приготвен за годежа и сватбата на по-големия й син. Игорират се
показанията на св.С.Н.в частта, че Т.
е продавала алкохол на пазара. Акцентира се на стойността на акциза, който е
под една минимална работна заплата за страната, налагащо прекратяване на делото
и изпращането му на Митница – Столична за налагане на административно
наказание.
В разпоредително заседание на 27.11.2019г. въззивният съдебен състав, по реда
на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпити на подсъдимата, свидетели или изслушване на вещи лица като допълнително беше събрана информация от
Агенция Митници, удостоверяваща липсата на съставен АУАН и издадено НП срещу
подсъдимата за вмененото й според СГП да е извършила на 01.10.2014г. престъпно деяние.
В съдебно
заседание пред въззивния съд, адв.Петков моли за отмяна
първоинстанционната присъда. Настоява
СРС да не е отчетел, че по делото са приложени документи за
платен акциз на цялото количество намерен и иззет алкохол, въпреки че съдът е кредитирал само част от тях. Базирайки се
на заключението на експертизата от съдебната фаза, защитата пледира
дължимият от подзащитната му акциз да е под стойността
на една минимална работна заплата за
страната, което според него дава основание делото да бъде прекратено, а
материалите изпратени на Агенция
„Митници“ за налагане на административно
наказание.
Представителят
на СГП, напротив, счита първоинстанционната
присъда за правилна и
законосъобразна, поради което и
моли да бъде потвърдена. Оспорва изводите на ответната страна за малозначителност на невнесения акциз, отчитайки стойността на процесните акцизните стоки без бандерол. Тълкува изисканата от съда справка от Агенция
„Митници“ като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото за същото
деяние не е ангажирана административно наказателна отговорност на подсъдимата.
Подсъдимата Т. се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита и
предоставената й последна дума като поддържа доводите на защитника си, моли за оправдаването си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и допълнението към нея, изложените в съдебно заседание от
страните, след като
подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото, както в
рамките на съдебното следствие пред първата инстанция, така и във въззивното
съдебно следствие и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира, че същата, макар при изяснена фактическа
обстановка и достатъчен по обем доказателствен материал, е постановена при
неправилно приложение на материалния закон на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав, въпреки
постановената от него присъда, намира, че не са налице основания за съществено ревизиране
фактологията, приета от
първия съд, която беше допълнена от СГС с определени обстоятелства, резултат от
съвкупен анализ показанията на свидетелите и останалия приобщен доказателствен
материал. Същата се изразява в следното:
Подсъдимата С.Д.Т. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с пост. адрес: гр.Перущица, ул.„Захари
Стоянов“ №12, с настоящ адрес:***, вдовица, със средно образование, с ЕГН:**********, неосъждана.
Подсъдимата Т. била земеделски
производител. Предвид това й качество, на
22.10.2013г. сключила договор за наем на маса за
сергийна търговия №0244 с „Пазари ЮГ“
ЕАД, според чието съдържание било уговорено да ползвала
маса за сергийна търговия №6, находяща се в гр.София, на пазар “Красно
село”, сектор селскостопански, зона 1 Център. Подсъдимата продавала плодове и зеленчуци – собствено производство на
посочената маса за сергийна търговия.
Подсъдимата Т. ползвала и затворена
метална конструкция /павилион/, находяща се в гр.София, бул.„Цар Борис III” №135Б, срещу горепосочената маса на база на уговорка със св.К.И., който й бил предоставил ключ.
Подсъдимата Т. не била регистрана в
Агенция “Митници“, ЦМУ по ЗАДС във
връзка с продажба на акцизни стоки.
В 06 РУ-СДВР
бил получен сигнал за
осъществявана продажба на наливен алкохол на
пазара
„Красно село”.
На 01.10.2014г.
около 09,00 часа подсъдимата Т. донесла 6 кашона, съдържащи бутилки с
вместимост от 0,5л. и 1л. Заедно със св.Л.А., който около година назад работил
като продавач на сергията й, два от кашоните били оставени на нея, а останалите
били пренесени в срещуположния павилон, за който Т. имала ключ.
На 01.10.2014г.
около 10:30 часа полицейските служители при 06 РУ-СДВР – св.И.И., св.Н.Н.и св.С.Н.решили да предприемат проверка на маса
за сергийна търговия №6, наета
от подсъдимата, находяща се на пазара „Красно село”,
гр.София. Служителите на
реда заварили на сергията св.Л.А., който
им заявил, че е продавач и че
масата
се стопанисва от подсъдимата Т.. Св.А.се
обадил на подсъдимата, че има проверка и тя пристигнала като също потвърдила пред св.И., че
намерените кашони с алкохол са нейна собственост.
Били предприети действия по претърсване и изземване от процесната сергия от
разследващ полицай, в хода на които били установени два
кашона, съдържащи 32бр. бутилки с вместимост 0,5л с жълтеникава прозрачна течност и 59бр., също с вместимост
0,5л, съдържащи прозрачна течност. Св.А.заявил, че посочените кашони и бутилки са собственост на
подсъдимата, а също и че Т. ползва за
складиране на стоки и затворена метална конструкция, находяща се срещу сергията й, където също има кашони с
пластмасови бутилки, съдържащи алкохол, нейна собственост, предназначени за продажба.
На място, за да окажат съдействие, пристигнали и служителите в 06 РУ СДВР -
св.Х.А.и св.И.М. – ПП 2921, които също възприели действията на колегите си и
установените бутилки с течност.
Било извършено и претърсване и
изземване от затворена метална конструкция, находяща се срещу масата за
сергийна търговия №6, в присъствие
на св.К.И., при което били намерени и
иззети 336бр. пластмасови бутилки с вместимост от 0,5л и от 1л спиртни
напитки, необлепени с акцизен бандерол, съдържащи жълтеникава и бяла прозрачни течности.
Протоколите за претърсване и изземване били одобрени от съдия при СРС от
02.10.2014г. по НЧД№18241/2014г.
Подсъдимата Т. и св.Л.А. били
задържани със Заповеди за задържане на лице за срок от 24 часа.
Онагледено в протокол за оглед на веществени доказателства
от 02.10.2014г.
с фотоалбум бил извършен оглед на
иззетите с протоколите за претърсване и изземване акцизни стоки. На 30.10.2014г.
бил извършен повторен оглед на приобщените веществени доказателства с
протоколите за претърсване и изземване, също отразен в протокол.
Според заключението на физико-химичната експертиза по Протокол №14/ФЗХ-353/07.11.2014г., представените за
изследване течности са водно-алкохолни смеси със съдържание на етилов алкохол, без
наличие на метилов алкохол, ацеталдехид, етилацетат и висши алкохоли /вещества, получавани
при алкохолна ферментация на земеделски продукти/.
Видно от съдържанието на съдебно-счетоводната експертиза, назначена в хода
на съдебното следствие, извареното количество ракия от подсъдимата Т. и синовете й за 2013г. е общо 90л, а
заплатения акциз – 198лв. /сто деветдесет и осем лева/.
Съгласно констатациите на допълнителната съдебно-счетоводната експертиза,
общият брой на бутилките, съдържащи алкохолни смеси със съдържание на етилов
алкохол е 427, а не както е отразено в обвинителния акт – 399бр., количеството
алкохол – 260л. В.л. Н., изготвило тази експертиза, е обективирало разлика
между отразеното количество на иззетия етилов алкохол в обвинителния акт и в протокола
за оглед на веществени доказателства в позиции – 2 и 4, като вместо вместимост
от 0,5л и на двете места в обвинителния акт е отразена вместимост на бутилките
от 1л. Така на база на отразеното в протокола
за оглед на веществени доказателства от 02.10.2014г., експертът е приел и в следващата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че
общото количество алкохол, намерен
в двата обекта, стопанисвани от подсъдимата, е
243л. Съпоставяйки го
със справката от ЕТ “А.А.“,
съдържаща акцизни данъчни документи и дневник на складовата наличност, в които
са вписани изварените количества ракия и заплатения акциз от подсъдимата и
синовете й, съотнесена и с процентното съдържание на алкохолните смеси /около
40%/, вещото лице е направило извод, че незаплатеният
акциз е в общ размер от 224,01лв. за общо 93л алкохол.
Правилно според тази инстанция,
районният съд е изградил фактическата обстановка, приета и от СГС въз основа на
събраните гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на св.К.И., св.С.М., св.И.И., св.И.М., св.Х.А., св.Н.Н., св.С.Н., св.А.С.и св.Л.А., вкл. прочетени на част
от тях на осн. чл.281, ал.5 или чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
отчасти обясненията на подсъдимото лице.
Че именно подсъдимата Т. е
стопанисвала двата обекта, в които са открити алкохолни напитки, е безспорно
установено от СРС на база на показанията на св.К.И., а също и от тези на св.М., по-акуратната част от
които от досъдебното производство са привнесени в процеса със съгласието на
подсъдимата и защитата. Последното между впрочем е и категорично доказано на
база на договора за наем на маса за сергийна търговия №0244 от 22.10.2013г., обясненията на подсъдимата, показанията на св.А.,
а и не се оспорва от страните.
Правилно първата инстанция е поставила в основата на доказателствените си
изводи показанията на полицейските служители, извършили проверката на сергията
и павилиона, стопанисвани от Т. и
констатирали наличието на процесните акцизни стоки без бандерол.
През призмата на изтеклия период от
време и въпреки еднотипността на работата си, всички присъстващи по време на
проверката държавни служители /св.И.И., св.И.М., св.Х.А., св.Н.Н., св.С.Н./ са категорични
относно местонахождението на намерените течности, за които впоследствие е
установено, че са акцизни стоки без бандерол, че се е касаело за идентични като
цвят, съдържание и вместимост бутилки и в двата обекта и че в крайна сметка Т. не е отрекла владението върху тях. Това
корелира, както вярно е приел и първия съд, с протоколите за претърсване и
изземване от 01.10.2014г., с протокола за оглед на веществени
доказателства, със заключението на физико-химичната експертиза и др.
Част от визираните лица освен това
дават и сведения, макар и привнесени в процеса на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК /вж. показанията на св.И.И. на л.73 от досъдебното производство,
показанията на св.Н.Н., св.С.Н./, че както св.А., а така също и подсъдимата са
потвърдили, че процесните количества алкохол, са били предназначени за продажба
и че представляват ракия.
Законосъобразно контролираната инстанция е дала приоритет на показанията на
св.А.от досъдебното производство (л.15 от досъдебното
производство), като посредством приобщаването им е отстранила констатираните противоречия в изложеното от него пред съда. Този извод е верен, тъй като е налице синхрон
между показанията на свидетеля от предварителната фаза на процеса и показанията
на св.И.И., св.Н.Н.и св.С.Н.. Показанията на св.А.в определени части намират
сходство и с първата част от обясненията на подсъдимата, дадени пред съда.
Следва да се отбележи, че районният съд е тръгнал в посока ненужно
преразказване показанията на св.А.. Като краен извод обаче, при липса на
каквото и да било потвърждение на тезата му за принудително изтръгване на показанията
му от досъдебното производство, съдържанието на които е надлежно разписал, и
тази инстанция ги прие като подкрепящи тезата на СРП за държане на акцизни
стоки без бандерол на процесната дата.
На самостоятелно обсъждане подлежат
показанията на св.А.С., които не са анализирани от първия съд, въпреки че е
базирал изградената от него обстоятелствена част и на тях и предоставените
писмени доказателства от това лице в съдебното производство. Настоящата
инстанция не намира основание да се дистанцира от заявеното от това лице
относно фактическото и документално отразяване варенето на алкохол за домашни
цели, тъй като в преобладаващата си част корелира с обясненията на самата Т., а и покрива нормативната база в
тази правно-резулирана сфера. Касае се за свидетел, който познава подсъдимата,
без данни за по-близки отношения. Преценявайки и факта, че търговецът е
следвало да отчете пред митническите органи извареното количество ракия, не би
могло да се претендира недостоверност както на показанията му, така и на
приобщените по делото документи, представени от него.
Според настоящия съдебен състав в
обясненията на подсъдимата Т. прозира
двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така
също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на
защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при
спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при
съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Анализът им
съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимата е основна страна
в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Въпреки това, поради особеното положение
на подсъдимото лице в процеса и с оглед
правилата на българския процесуален кодекс, изложеното от
него, не може да бъде възприемано за недостоверно изначално.
Въззивният съд, подобно на СРС, дава вяра
на заявеното от подсъдимата Т. в
тези им части, в които намират доказателствена подкрепа в показанията на
разпитаните по делото свидетели и останалия писмен материал. Нелогично и за този съд звучи версията на Т. да държи за свои нужди намереното и
иззето количество алкохол, в частност за неуточнените по място и време на
провеждане бъдещи годеж и сватба на сина си. На същата основа не би могло да се приеме и твърдение за по-голяма
сигурност за съхранение на явно ценни за подсъдимата вещи в павилион на пазар,
а не в жилищата й в гр.Перущица или в гр.София,
още повече, както е съобразил и районния съдия – на мястото, където същата
осъществява търговска дейност със земеделска продукция.
Тази теза на Т. констрастира с
установеното от полицейските органи по време на проверката, с възприели акцизните стоки, тяхното местонахождение, брой, количество и т.н. и също с
изложенотоот св.А..
Горната фактология, този съд изведе и
посредством приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства
и доказателсвени средства: Заповеди
за задържане на подсъдимата и св.А.за срок от 24 часа (л.5
и л.6 от досъдебното производство), договор за наем на маса за сергийна търговия №0244 от 22.10.2013г. (л.9-12 от досъдебното производство), протоколи за претърсване и изземване (л.19-20 и л.23-24 от досъдебното производство),
одобрени с определение на СРС от 02.10.2014г. по НЧД№18241/2014г. (л.33 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени
доказателства от 02.10.2014г. с
фотоалбум и от 30.10.2014г. (л.41-42 и л.45-49 и л.82-87 от досъдебното производство), протокол за извършена проверка от ЦМУ-Митница, Столична (л.50-52
от досъдебното производство), приемо-предавателен
протокол за съхранение на веществени
доказателства от 25.03.2015г. (л.102
от досъдебното производство), писмо от МФ, Агенция “Митници“, ЦМУ за липса на регистрация на името на
подсъдимата по ЗАДС (л.108 от досъдебното
производство) и приобщените в хода на първоинстанционното съдебно следствие: справка от
ЕТ „А.А.“, гр.Перущица относно извареното количество ракия от подсъдимата и
синовете й за 2013г. (л.104, л.111-113 от съдебното
производство), справка от Агенция „Митници“ за липса на образувани
административно-наказателни преписки от 2010г. до сега срещу подсъдимата (л.17 от въззивното съдебно производство).
Първата инстанция
е изложила фактически констатации от съдебно-оценителната експертиза (л.66-71 от досъдебното производство) в обстоятелствената част
на мотивите си. Макар и да няма основания за необективност или некомпетентност на това заключение, определената
на негова база стойност на инкриминираните акцизни стоки
без бандерол /2305,00лв./ и стойност на дължимия акциз /1067,60лв./ не са поставени от първата инстанция в
основата на осъдителния й извод. Последният е основан на възприетото изменение
на обвинението от СГП, базиращо се на последната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза (л.155-159 от съдебното производство), които драстично преоценяват както стойността на
акцизните стоки, така и на дължимия акциз.
И въззивният съдебен състав възприе като достоверен способ за
доказателствени изводи съдържанието на физико-химичната експертиза по Протокол №14/ФЗХ-353/07.11.2014г. (л.93-93
от досъдебното производство), според която представените за
изследване течности са водно-алкохолни смеси със съдържание на етилов алкохол,
без наличие на метилов алкохол, ацеталдехид, етилацетат и висши алкохоли /вещества, получавани
при алкохолна ферментация на земеделски продукти/. Визираната експертиза е в основата на обвинението, установявайки характера
на течностите /спиртни напитки/, за които ЗАДС е поставил изискване за
бандерол.
Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира с отразеното в
съдебно-счетоводната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие (л.128-130 от съдебното производство),
според която извареното количество ракия от подсъдимата Т. и синовете й за 2013г. е общо 90л, а заплатения акциз – 198лв. /сто
деветдесет и осем лева/. Това е така, тъй като изводите на вещото лице се
базират на писмени доказателства, за които стана ясно, че съдържат официални
данни, изпращани до митническите органи от ЕТ „А.А.“, при който подсъдимата и
синовете й са изварявали ракия.
Не биха могли да се оспорят и констатациите на двете допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи (л.137-145 и
л.155-159 от досъдебното производство) в частта, отразяваща разлика между обвинителния акт и протокола за оглед на веществени
доказателства в общият брой на бутилките, съдържащи алкохолни смеси –
съответно 427, а не както е отразено в обвинителния акт – 399бр. и във
вместимостта на тези по позиция 2 и 4 от протокола за оглед, които несъответно
са отразени в обвинителния акт да са от 1л., вместо от 0,5л, както е посочено в
огледния протокол, което е довело до сумиране на общото количесво намерен
алкохол на 243л. Същото между впрочем би могло да бъде обект на проста
аритметика и не е налагало ангажиране ресурси за назначаване на съдебен
експерт.
Въззивният съдебен състав обаче не би могъл да се съгласи с вижданията в
последната съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която, съотнасяйки посоченото
по-горе количество алкохол със справката
от ЕТ “А.А.“,
вещото лице е стигнало до извода, възприет както от СРП, а така също и от СРС
чрез допуснатото изменение на обвинението, че незаплатеният
от Т.
акциз от възлиза на 224,01лв. /двест адвадесет и четири лева и една стотинка/ за общо 93л алкохол. В случая според тази инстанция неправилно експертът е извадил от общото
количество намерен на обектите на Т.
алкохол /243л/ цялото количество от 150л ракия, за което сем.Тошкови е
заплатило акциз /243л-150л=93л/ при св.С.. Това е така, тъй като според обективираното в представените
документи от св.С., извареното количество ракия от подсъдимата Т. и синовете й за 2013г. е общо 90л, а
заплатения акциз – 198лв. Съдът в този му състав споделя виждането, че от
общото установено количество спиртни напитки е следвало да бъде извадено
аритметически само количеството изварена ракия от Т. и синовете й за 2013г. /още повече, че няма данни за изваряване
на ракия за 2014г./ - а именно 90л. Противи на нормалната житейска логика
подсъдимата да е съхранявала и държала ракия, произведена три-четири години
по-рано. Разсъждения в тази насока биха могли да доведат до обследване на данни
и години назад във времето, което би довело до заобикаляне на закона.
Горните разсъждения според СГС като краен резултат биха довели до това общата
стойност на дължимия акциз за подсъдимата да е по-висок /243л-90л=153л/. Доколкото, макар и неправилно, както СРП, а така също и първият съд, са
възприели безкритично заключението на вещото лице, довело и до изменение на
обвинението, СРС е осъдил подсъдимата за държане на по-малко литри акцизен
алкохол. Поради това, изложеното може да бъде само обект на констатация от настоящата
инстанция. Още повече, предвид липсата на въззивен протест и още повече,
предвид долунаведените изводи от този съдебен състав, че извършеното от
подсъдимата Т. не се субсумира под
наказателно-правния състав на чл.234, ал.1 от НК, а изпълва
адмистративно-наказателната диспозиция на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/.
Този извод на СГС не би бил променен и при направените от съда корекции относно
правилното според него отразяване на действително облагаемото с акциз количество
алкохолни смеси.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимата Т. към
датата на извършване на деянието, съдът направи въз основа на
приложената и приета по делото, като писмено доказателство справка за съдимост (л.74 от досъдебното
производство) и приобщена в хода на съдебното дирене.
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените
по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета
на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка, СГС намира от правна страна следното:
Според настоящия съдебен състав подсъдимата
С.Д.Т. не е осъществила от обективна
страна състава на престъплението
по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, в каквато насока
районният съд я е признал за виновна.
За
съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда престъпление на
просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на
престъплението - акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по ЗАДС.
Под държане се разбира упражняване на фактическата власт върху определена вещ,
без да е необходимо това да се осъществява във всеки един момент пряко и
непосредствено от страна на държателя.
На следващо
място, за да се субсумира определено деяние под обективния състав на това по чл.234,
ал.1 от НК, е
необходимо предмет на престъплението да са определен вид стоки - без бандерол,
но за които по силата на закон се изисква последните да бъдат облепени с такъв.
Така всъщност се касае за определен вид стоки, подлежащи на облагане с акциз,
заплащането на който предвид изискванията на закона се удостоверява посредством
бандерол, с който се облепя стоката. В тази си част диспозицията на нормата на чл.234,
ал.1 от НК разкрива бланкетен характер - пряко препраща към изисквания, възпроизведени
в друг нормативен акт – ЗАДС, в
случай нормите на чл.19, ал.1,
вр. чл.2, т.1 от ЗАДС, подробно цитирани от
обвинението.
Допълнителен
признак от обективна страна за отличаване по-високата степен на обществена
опасност на деянието по чл.234, ал.1 от НК от административното нарушение по
чл.123, ал.1 от ЗАДС е случаят
да не е маловажен.
Видно от анализираните по-горе доказателства, по
категоричен начин по делото е установено, че подсъдимата Т. е държала на два обекта на пазара „Красно село“ - на маса за сергийна
търговия №6 и в затворена метална конструкция срещу нея
на 01.10.2014г. стоки от посочение в чл.2, т.1 от ЗАДС вид,
съдържащи етилов алкохол. Според физико-химичната експертиза изследваните алкохолни
напитки представляват водно-алкохолни смеси
със съдържание на етилов алкохол, т.е акцизни
стоки чл.9, т.1 от ЗАДС. За държането на същите е
необходим акцизен бандерол или акцизен данъчен документ, или регистриран електронен
акцизен данъчен документ, каквито
няма данни Т. да е притежавала.
Първостепенният съд не е изложил мотиви
на база на какво е приел, че деянието на Т.
не е немаловажно, като само го е декларирал.
Според разпоредбата на чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката за „маловажност“ следва да се прави по
законосъобразност и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и др.,
отчитайки същността и целите на административно-наказателната отговорност.
Степента на обществена опасност на административното нарушение по чл.123, ал.1
от ЗАДС е по-ниска от степента на обществена опасност на престъплението по
чл.234, ал.1 от НК и именно с деятелността си, Т. е изпълнила състава на първото.
Според въззивния съд деятелността на Т.
само формално осъществява обективните признаци на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, но в случая степента на
обществена опасност на деянието не е толкова висока, че да осъществява то
състав на престъпление, наказуемо по НК. И именно степента на обществената
опасност на деянието е разграничителният фактор дали едно деяние да се
възприеме като престъпление или като административно нарушение, което съдът
следва да прецени съгласно разпоредбата на чл.301, ал.4 от НПК (обн. ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от
05.11.2017г.) В случая обществената
опасност на деянието не е висока, макар и да нарушени правила за държане на
акцизни стоки без бандерол. Според възприетото от СРП и първия съд става реч за
държане на стоки, съдържащи етилов алкохол, получен от изваряване на джибри от грозде в казан
за ракия в гр.Перущица с
алкохолен градус около 40%. Стойността на незаплатения акциз на процесния
алкохол възлиза на 224,01лв. /двеста двадесет и четири лева и една стотинки/, т.е
далеч под една минимална работна заплата към инкриминираната дата за общо 93л алкохол. По
делото са налични данни, че подсъдимата, в частност и лица от семейството й, са
заплащали периодично стойността на акциза при изваряване на спиртни напитки на
обекта на св.С. /вж. документите в тази насока/.
Вярно е, че според заключението на последната допълнителна съдебно-счетоводната
експертиза, стойността на всички открити стоки без бандерол /етилов алкохол/ е
1040лв. /хиляда и читиридесет лева/, т.е значително над една минимална работна
заплата за страната към инкриминираната дата /340лв. според ПМС №249/31.10.2013г./. Следва да се отбележи, че законодателят, санкционирайки като
престъпление неправомерното държане на акцизни стойки без бандерол, е уредил
едно формално по своя характер престъпление, включено Раздел II. “Престъпления в отделни
стопански отрасли“ като не е поставил акцент върху стойността на установеното количество
акцизни стоки /същото е от значение главно в насока определяне размера на
наказанието „Глоба“/, а на немаловажността в държането на акцизните стоки,
водещ до ощетяване на държавата с внесен акциз като косвен данък, което резонно
е свързано със стойността на акциза, а не със стойността на държаните стоки.
По делото липсват данни за
настъпили противоправни последици. Подсъдимата не е личност с висока степен на
обществена опасност – неосъждана, земеделски производител, препитаващ се с производство
и продажба на земеделска продукция, над 60 годишна жена. Въпреки това нарушение
има, поради което съгласно процесуалната възможност на чл.305, ал.6 от НПК
съдът прецени, че деянието представлява административно такова, а не
престъпление.
Ето
защо в изпълнение на процесуалното си задължение по чл.301, ал.4 от НПК,
въззивният съдебен състав прие, че на 01.10.2014г., около 10:30 часа на маса за сергийна търговия
№6, находяща се в гр.София, Пазар “Красно село”, сектор селскостопански, зона 1
Център и в затворена метална конструкция, находяща се в гр.София, бул.„********/срещу
маса за сергийна търговия №6/ подсъдимата Т.
е държала
акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, представляващо нарушение на чл.123, ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (Обн. Дв. бр.91 от 15.11.2005г., изм. в редакцията към Дв, бр.94 от 2010г., в сила от 01.01.2011г.).
Следва да се отбележи, че според
задължителните процесуални правила, изходящи от чл.301, ал.4 от НПК (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017г.,
в сила от 05.11.2017г.), валидни към датата на постановяване
на присъдата си, СРС е дължал отговор на въпроса и дали извършеното деяние съставлява
административно нарушение и след като е приел обратното – да изложи аргументи си, доколкото присъдатана
СРС е постановена след влизанев сила на цитираната процесуална норма през
2017г.
Съобразно нормата на чл.123, ал.1 от ЗАДС (Обн. Дв.
бр.91 от 15.11.2005г., изм. в редакцията към Дв, бр.94 от 2010г., в сила от
01.01.2011г.) физическо лице, което държи, акцизни стоки без бандерол, когато такъв е
задължителен, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. От своя страна новелата на чл.100,
ал.1 от ЗАДС (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2009г., в сила на 01.01.2010г., изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) предвижда, че бутилираните алкохолни
напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol,
предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с
бандерол, чийто
образец съгласно чл.64, ал.6 от ЗАДС се утвърждава със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в ДВ.
Според въззивния съд категорично по делото беше доказано,
че Т. е държала акцизни стоки,
необлепени със задължителния за поставяне върху им бандерол, но деянието й,
предвид стойността на дължимия акциз, голяма част от който се установи, че
подсъдимата е заплатила при изваряването на алкохола в гр.Перущица, е на ниска стойност
и обосновава по-ниска степен на обществена опасност от типичните за
престъплението по чл.234, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, СГС не споделя
съображенията на първата инстанция за признаване на Т. за виновна като
намира, че подсъдимата не е изпълнил с деятелността си състава на
престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, поради което и
на осн. чл.304 от НПК следва да бъде призната за невиновна и оправдана по така
повдигнатото обвинение, което от своя страна наложи отмяна на присъдата на СРС
на осн. чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.4 от НПК и постановяване на нова, оправдателна
такава.
Налице е обаче процесуална невъзможност
на подсъдимата Т. да бъде наложено
административно наказание от посочения в чл.123, ал.1 от ЗАДС вид. Това е така,
тъй като е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Предвид липсата
на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща
норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК в случая намира приложение в
административно-наказателните производство /ТП №1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСК на НК на ВКС I и II колегия на ВАС/
Съотнасяйки
датата на извършване на процесното административно нарушение – 01.10.2014г. и
датата на постановяване на настоящия съдебен акт от СГС, административното нарушение по
чл.123, ал.1 от ЗАДС е погълнато от
абсолютна давност за наказателно преследване на осн. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК в размер на 4 /четири/
години и 6 /шест/ месеца, изтекла на 01.04.2019г. /р.№247 от 13.01.2020г. по н.д. №818/2019г. на ВКС, I н.о./.
Въззивният съд няма как да
сподели доводите на защитата, че присъдата следва да бъде отменена и делото
изпратено на Агенция Митници за
налагане на административно наказание. Съобразно нововъведенията в НПК в сила от 05.11.2017г., съдът, вкл. и въззивният /чл.336, ал.1, т.4 от НПК/ разполага със самостоятелно
правомощие да прецени, и
ако са налице законовите предпоставки, да квалифицира деянието, отразено в
обвинителния акт като административно нарушение като наложи съответно
административно наказание като оправдае подсъдимия по обвинението за извършено
престъпление по НК. Именно това свое задължение изпълни настоящата инстанция.
Несподеляемо е и виждането на представителя на СГП, че служебно изисканата
от СГС справка от Агенция „Митници“,
удостоверяваща, че за процесното деяние не е ангажирана
административно-наказателна отговорност, следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Визираната справка беше необходима на СГС с оглед
съблюдаване задължителните отрицателни предпоставки за налагане на
административно наказание и принципа ne bis in idem, доколкото в случай че Т. беше административно санкционирана
от Агенция “Митници“,
настоящето производство подлежеше на прекратяване на осн. чл. 4, § 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ по реда на чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК /т.1.1 от ТР № 3 от 22.12.2015г. по тълк. д. № 3/2015г.,
ОСНК на ВКС/.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК направените
по делото разноски следва да остават за сметка на държавата.
Настоящият съдебен
състав няма произнасяне по приобщените по делото веществени доказателства,
изззети с протоколите за претърсване и изземване от 01.10.2014г. Видно от
материалите по делото, с протоколно определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, районният съд се разпоредил в тази насока като част от веществените
доказателства на осн. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата, а
останалите 150л спиртни напитки с различно съдържание на етилов алкохол,
необлепени с акзицен бандерол - е върнал на подсъдимата. Това определение не е
обжалвано и/или протестирано в срока и по реда, указан в гл.22 от НПК, поради
което и доколкото се касае за влязъл в сила съдебен акт, не би могъл да бъде
ревизиран от тази инстанция.
Мотивиран от гореизложените
съображения, СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2..................................