Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 01.04.2020г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: М.
Москова
секретар Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 40/2020г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ш.“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Царево, кв.“Василико“ №51 вх.В, против Наказателно
постановление № 02-0002611/06.01.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.62
ал.1 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00
лева на основание чл.414 ал.3 от КТ. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно, алтернативно – да бъде намален размера на имуществената
санкция до минимално определения в закона.
В с.з., жалбоподателят, редовно
уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
–адв.Б., чрез който поддържа жалбата срещу НП, като моли същото да бъде
отменено, алтернативно – да бъде намален размера на имуществената санкция до
минимално определения в закона.
Ответната по жалбата страна,
посредством процесуалния си представител –ю.к.Н., излага становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 21.11.2019г. в 12:20 часа
св.Г. заедно с колегата си И.-Н. / и двете инспектори от ИТ-Бургас/,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: ресторант
„Рибарска среща“, находящ се в гр.Царево, район „Пристанище“ и стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на
проверката контролните органи установили, че в кухнята на обекта полага труд
лицето Й. Д. А. с ЕГН **********, която
писмено декларирала, че е започнала работа в кухнята на обекта като „**“ на 21.11.2019г. с работно време от
11.00 часа до 14.00 часа, както и че няма сключен трудов договор с работодателя
си /л.21/. При последвалата проверка по
документи и извършена справка в НАП било установено, че към датата и часа на
проверката -21.11.2019г. в 12:20 часа в регистъра за сключени трудови договори
към ТД на НАП-Бургас липсват данни за
сключен трудов договор между „Ш.“ ЕООД в качеството му на работодател и лицето Й.
Д. А. с ЕГН **********. При проверката по документи също така е установено, че
на 21.11.2019г. лицето Й. Д. А. с ЕГН ********** е бил проведен начален
инструктаж по безопасност на труда и противопожарна охрана и съответно същата е
удостоверила проведения й инструктаж чрез полагане на подпис на 21.11.2019г. в
Книгата за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна безопасност /л.27-30/, за което е издадена служебна
бележка №163/21.11.2019г. /л.26/. На лицето Й. Д. А. с ЕГН ********** на 21.11.2019г.
е връчена срещу подпис длъжностна характеристика /л.25/
Въз основа на така извършената на
място и по документи проверка, контролните органи от ИТ установили, че
дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател не е уредило като
трудови правоотношения отношенията по
предоставяне на работна сила с лицето Й.Д. А. с ЕГН **********, като не е
сключило с посоченото лице трудов договор
в писмена форма към дата 21.11.2019г.
Въз основа на така установеното, на
28.11.2019г. св.Г. съставила против дружеството АУАН с бланков № 02-0002611/28.11.2019г.,
като приела, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ/л.13-15/. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от него без възражение. В
законоустановения срок дружеството е депозирало писмени възражения срещу
съставения му АУАН, като твърди, че в дена на проверката -21.11.2019г. лицето Й. Д. А. с ЕГН ********** е било наето за деня на
граждански договор/л.16/.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на събраните доказателства, Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас издал атакуваното Наказателно постановление № 02-0002611/06.01.2020г.,
с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ
наложил на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ .
Препис от наказателното
постановление е връчено на управителя на дружеството на 13.01.2020г., видно от
разписката за връчване /л.20/, а жалбата е депозирана на 17.01.2020г., видно от
клеймото на пощенския плик /л.12/.
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал -
писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК,
и устните доказателства - показанията на
актосъставителя Г.. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Г.
като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в
показанията на свидетеля Г., така и в добросъвестността на същия при
изпълнението на служебните му задължения. Св.Г. заедно с колега си е възприела
лично факта, че на 21.11.2019г. в 12:20 часа лицето Й. Д. А. с ЕГН ********** е
полагало труд в кухнята на обекта като работник кухня. Показанията на
актосъставителя, че Й. Д. А. с ЕГН ********** е
полагала труд в кухнята на обекта като работник кухня кореспондират
напълно със заявените от лицето Й. Д. А. с
ЕГН ********** обстоятелства и собственоръчно попълнената от нея декларация по
чл.402 ал.1 т.3 от КТ/л.21/.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН и НП са съставени от компетентни
лица, съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя чрез представляващото го
лице. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо
се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само с трудови договори.
От събраните доказателства по делото
безспорно се установява, че на 21.11.2019г. в 12:20 часа в обекта, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, е полагало труд лицето Й.Д. А. с ЕГН **********,
работещо като работник- кухня и че
дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател не е сключило
трудов договор в писмена форма с това лице, с което е нарушил разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ.
Възраженията на дружеството, че
лицето Й. Д. А. с ЕГН ********** е престирало труд в обекта въз основа на
сключен граждански договор, поради което правоотношенията между него и
дружеството не могат да бъдат определени като трудови и съответно не следва да
се сключи трудово договор, е неоснователно
по следните съображения:
Различията между трудовия договор по
КТ и гражданския договор по ЗЗД са много и обхващат широк кръг от теми.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на
работа.
Предмет на трудовия договор е самият
жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет
на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и
свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на
крайния продукт, предмет на облигационен договор.
Основната разлика между трудовия
договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно
място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за
услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на
уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този
резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова
че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над
него някакъв йерархичен контрол.
По трудов договор се дължи
продължително и многократно изпълнение на определена трудова дейност, като няма
пречка трудовия договор да се сключи дори само за един ден. Със сключването на
трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на
гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на
социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени
социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При
нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или
служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която
е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване
изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Целта на сключване на граждански
договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по
съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение.
Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно
понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за
задълженията и договорите. При тях
изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си,
няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка
се сключва за еднократно изпълнение.
Следва да се отбележи, че характерът
на договора се определя от съдържанието, а не от наименованието – иначе казано,
дори един договор да е озаглавен като граждански, ако в съдържанието му се
срещат реквизитите на трудовия договор, той трябва да се третира като такъв.
В настоящия случай, видно от
съдържанието на представения граждански договор, същият съдържа реквизитите на
трудов договор - срещу определеното възнаграждение в размер на 15 лева, платимо
еднократно в брой в срок до 10 дни, служителят дължи продължително и многократно изпълнение на
възложените му функции – да почиства кухненския блок, събира и изхвърля
отпадъци, има определено работно място, като няма посочен обем на възложената
работа и работата му се контролира непрекъснато от дружеството. Освен това на
лицето е връчена длъжностна характеристика за длъжността работник кухня и е
проведен начален инструктаж, което
несъмнено сочи на наличие на трудови правоотношения. Ето защо
контролните органи правилно са приели, че е налице сключен трудов договор, като
дружеството не е уредило като трудово правоотношение отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудово договор с лицето Й. Д.
А. с ЕГН **********.
От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна
норма в него следва, че в обжалваното НП е обективирано административно
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което съдът намира, че АНО
правилно е квалифицирал установеното нарушение като такова по чл.62 ал.1 от КТ,
тъй като Й. Д. А. с ЕГН ********** на 21.11.2019г. е полагала труд като работник- кухня на
обекта, стопанисван от дружеството, без сключен трудов договор, и правилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството в качеството
му на работодател.
Правилно е приложена и санкционната
норма по чл.414 ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
В случая не е приложима разпоредбата
на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ „не
са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от
Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба
на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите
права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе
си сериозни негативни последици за тях / липса на отразен трудов стаж, липса на
осигуровки и т.н./, което изключва извода за маловажност на случая.
Наказващият орган неправилно обаче е
определил размера на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като не е отчел, че
липсват данни преди издаването на процесното НП дружеството да е било
санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения на КТ, поради което съдът
намира, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде в
минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение
за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая АНО претендира присъждането
на разноски и е представляван по делото от юрисконсулт, поради което и на
основание чл.78 ал.8 от ГПК в полза на АНО следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 335 лева, определено съгласно чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002611/06.01.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Ш.“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Царево, кв.“Василико“ №51 вх.В, в качеството му на работодател
за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯ
размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Ш.“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Царево, кв.“Василико“ №51 вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас сумата в размер на 335.00 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: