Р Е Ш Е Н И Е
Номер 251 Година 17.02.2020г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: И. Л.
Прокурор:
А.Ч.Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно
административен характер дело номер 3044 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на П.К.К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** против решение № 1315/29.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3068/2019г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за необосновано
и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Излага доводи, че районният съд е формирал правните си
изводи въз основа на погрешно установена фактическа обстановка. Твърди, че не е
извършила вменените и́ нарушения, защото не е могла и не е възприела, че е
участник в ПТП с пострадал, тъй като детето не е съобщило на
местопроизшествието за претърпени вреди. С подадената касационна жалба иска от
съда да постанови решение, с което да се отмени изцяло решението на Районен съд
Бургас и да се реши спора по същество, като се отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР Бургас, Сектор
„Пътна Полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-003161/28.06.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с
което на П.К. за извършени нарушения по чл.123, ал.1, т.2 б“а“ и б“б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени две глоби от по 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от по 1 месец, за всяко едно от нарушенията. За да постанови решението си,
съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е
формирал извод за съставомерност на установените нарушения, като е приел, че
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К., на
сочените в НП основания. Счел е за недоказана защитната теза на
жалбоподателката, че не е разбирала, че детето е наранено и че тя е участник в
ПТП с пострадал.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
На П.К., в качеството и́ на
водач на МПС, е издадено наказателно постановление за това, че на 22.05.2019г.,
около 16.56ч. в гр.Бургас, по бул.„Тракия“, до бл.58 на ж.к.“Славейков“, в
посока ул.“Янко Комитов“ при настъпило ПТП с управляваното от нея МПС с рег.№
СВ2883АА, за което няма вина, с малолетния Д.М.К.(пострадал велосипедист) не е уведомил компетентната служба на МВР и не
останал на място да изчака тяхното пристигане.
Установеното деяние по т.1 от НП
е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП, а това по
т.2 от НП – като нарушение на чл.123,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗДвП. Двете норми касаят хипотезата на настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което са пострадали хора. В първата е установено задължение
за водача на МПС, който е участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР,
а във втората – да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на МВР.
За да бъде санкционирано едно
лице за нарушения на посочените норми, следва то да е участник в ПТП с пострадало
лице, т.е лице, претърпяло неимуществени вреди – болки и страдания по смисъла
на определението, дадено за пострадал в НПК.
В наказателното постановление е
посочено, че детето е пострадало от ПТП, като от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ръка му е била контузена. Видно от показанията
на актосъставителя, от наличния видеозапис се установя, че детето внезапно
навлиза в пътното платно, като удря автомобила странично, зад шофьорската врата
и веднага пада на земята. Съответно от свидетеля Р. се сочи, че „Детето беше много стресирано. То беше
разбрало, че е виновно, тъй като явно знаеше, че пресича неправилно пешеходната
пътека. Почти нищо не можа да реагира. Питахме го дали е ударено, дали да го
закараме някъде, детето нищо не ни каза…“. След като, в следствие на удара,
детето е получило контузии то е налице ПТП, по смисъла на даденото от
законодателя легално определение в нормата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, като
конкретните наранявания подлежат на установяване не на място, а в един по-късен
момент в медицинско заведение. Ето защо, в случая П.К. се явява участник в ПТП
с пострадал (дете претърпяло болки и страдания), поради което е имала
задълженията по чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ и б.“б“ от ЗДвП, а именно да уведоми
компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието и да
изчака тяхното пристигане. Като не е сторила това, тя е извършила вменените
и́ административни нарушения и правилно и законосъобразно са и наложени
санкциите предвидени в нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за всяко едно от
нарушенията.
В допълнение на изложеното
следва да се има в предвид и че след като в резултат на инцидента детето е паднало
и е било стресирано, съответно нищо не е казало, това му състояние би могло да
се дължи и на някакви вътрешни наранявания, чийто последствия биха могли да
бъдат и животозастрашаващи и е следвало веднага да му бъде извършен медицински
преглед, както и да се уведомят компетентните служби на МВР.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1315 от
29.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3068 по описа за 2019г. на Районен съд
Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.