Решение по дело №12878/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 07.07.2020г.                                      Град     София

                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На дванадесети юни                                                                                    Година 2020

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ГАБРИЕЛА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12878 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата К.А.  твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2018г. в гр. София по вина на Е.П., който, управлявайки лек автомобил  Опел Астра с рег. № ****,  нарушил ЗДвП, като преминал през кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба и предизвикал произшествие с автобус  с рег. № ****, управляван от Й.Д.. Ищцата претърпяла телесни увреждания като пасажер на лява задна седалка, зад водача, на лекия автомобил. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 90 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от датата на поканата по реда на чл.380 КЗ – 23.05.2019г. до окончателното изплащане, като и иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 3 239,12 лв. – разходи по извършената й оперативна интервенция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищцата механизъм, оспорва констативния протокол за ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричняване на резултата от пострадалата чрез пътуване без правилно поставен предпазен колан. Оспорва наличието на причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП, както и твърдените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Оспорва претенцията по размер, като счита същата за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съществуващите в страната икономически отношения  и трайната съдебна практика. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение.

В допълнителна искова молба, ищцата поддържа първоначалната и оспорва отговора на ответника. Допълнителен отговор от ответника не е постъпил в указания срок.

 

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 17.10.2018г. около 08:50 часа в гр. София л.а. Опел Астра с рег. №**** и с водач Е.П. се е движел по ул. „Проф. Ал. Т. *** към ул. „Свето преображение“. По бул. „Ал. Малинов“ с посока от ул. „Самара“  към бул. „Анрей Сахаров“ се е движел автобус с марка Ман и рег. № ****, управляван от Й.Д.. Непосредствено преди произшествието автобусът е бил спрял на кръстовището, изчаквайки разрешителен сигнал от светофарната уредба. След получаването му, автобусът потеглил и навлязъл в кръстовището, достигайки скорост от около 22 км/ч. В този момент, при червен сигнал на светофара за него, с около 48 км/ч в кръстовището навлязъл л.а. Опел Астра, при което кридорите за движение на двете МПС се пресекли и настъпил удар между предната дясна част на автобуса и дясната габаритна страна на лекия автомобил. Причина за настъпилия удар е изцяло субективното поведение на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с подадения от светофарната уредба забранителен сигнал.

Горното се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства, показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като логични, последователни и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза на вещо лице А.Т., което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и безпротиворечиво.

От така описаното ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура с разместване на 5-ти - 6-ти шийни прешлени /С5 и С6/; фрактура с костен фрагмент от дъгата на С5 прешлен вляво; травматична дискова херния С5-С6; травма на нервни коренчета в шиен отдел; разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата. Проведено било 5-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“ - София. След като били извършени необходимите консултации и изследвания, шийната травма е била оперативно лекувана с предна вертебродеза с кейдж и винтова стабилизация с метална остеосинтеза - 2 винта на ниво С5-С6 и микродисцектомия на същото ниво. Проведено било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. След 5 дни болничен престой ищцата била изписана с подобрение, остатъчна пареза и хипестазия на лява ръка, с препоръки за физиотерапия, рехабилитация и носене на шийна яка за 3 месеца. Лечението и възстановяването  е продължило в домашни условия поне до м. септември на следващата година. Извършени били множество консултации с нeврохирург, невролог и физиотерапевт. Това се установява от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ на вещото лице д-р Х.М., както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице в депозираното заключение, поради което съдът не я обсъжда отделно. Въпреки множеството прегледи и изследвания, вещото лице сочи, че към датата на извършения личен преглед на ищцата, пълно възстановяване не е настъпило. Ищцата има определена от ТЕЛК трайно намалена работоспособност с 30% за срок от 3 години. Прогнозата за бъдещо възстановяване е несигурна.

Вещото лице сочи също така, че ищцата е търпяла болки и страдания с висок интензитет поне 30 дни след процесното ПТП, причинени от травматичното увреждане и извършената за лечението му оперативна намеса. Болките са продължили в значителна степен още поне 3 месеца след това, а понастоящем продължават да се усещат, но в по-лека степен. Концентрирани са в лявата половина на главата, лявото ухо и врата, лявото рамо. Лявата си ръка ищцата усеща като изтръпнала/измръзнала. Установяват се ограничени движения във врата в крайно положение, запазена мускулна сила на двете ръце и пълен обем на движенията им, отслабен стилорадиален рефлекс вляво, в по-лека степен и бицепсов, намалена сетивност по С6 и С7 дерматоми вляво. При разпита в о.с.з. вещото лице заявява, че хернията е категорично с травматичен характер и е изключено да има причинна връзка с неправилна стойка. Получената херния е  закономерна при такива травми.

Механизмът на получаването на уврежданията при ищцата би могъл да е двояк, доколкото няма категорични данни дали същата е пътувала с поставен обезопасителен колан или не – не са описани констатирани увреждания, типични за т.нар. „коланна травма“ - охлузвания или оток по линията на колана през тялото на пътника и др. Ако ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, травмите в шийния дял на гръбначния й стълб са настъпили по механизма на т.нар. „камшичен удар“, а раната на главата – от удар в близко разположени вляво части на автомобилното купе. Ако ищцата е била без поставен предпазен колан, травмите й са получени от удар на главата в предната седалка на автомобила или в тавана му. Видно от изложеното, наличието на поставен предпазен колан не би могло с категоричност да доведе до предотвратяване настъпването на увреждането, заключава вещото лице. Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ, което е компетентно изготвено, логично и безпротиворечиво.

По делото са приети като писмени доказателства 2 бр. фактури и фискални бонове на обща стойност 3239,12 лева за медицински услуги и метална остеосинтеза, издадени от УМБАЛ „Св. Анна“ - гр. София. Според заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ, разходите са извършени във връзка с болничното лечение на ищцата след ПТП.

От показанията на свидетеля Д.К.А., син на ищцата, ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява следното: За ПТП свидетелят научил от майка си, която му се обадила по телефона. Веднага посетил мястото, където намерил майка си изпита, като безжизнена, седяла в колата. Пристигналата линейка я откарала в болница. Свидетелят не бил допуснат да я посети след настаняването й в отделението до следващия ден. През останалите дни от болничния й престой успявал да я види за малко. Изглеждала много бледа и уморена, плачела. Свидетелят и сестра му й помагали да се изправи за малко, защото в легнало положение изключително много я болял вратът. След изписването й останала вкъщи, където децата й се грижели за нея. Изпитвала силни болки, гадене, главоболие. Опитвала да хапне, но повръщала. Раната на главата й била с поставена превръзка, която свидетелят трябвало да сменя по указания на лекаря. Носела твърда шийна яка дълго време, която й причинявала неудобства и рани по кожата на врата. Около 5-6 месеца продължила необходимостта от съдействие в ежедневието – за вдигане от леглото, обличане. Спяла полуседнала, облегната на възглавници. След тези 5-6 месеца започнала бавно да се възстановява. Ходела по малко, но често имала нужда от подкрепа, защото залитала. Болките в главата така и не изчезнали, лявата й ръка изтръпва и до момента, гаденето също се появява понякога. Развила страх от придвижване с автомобил. Когато се наложело да ползва такъв за прегледи, изследвания и пр., изпадала в паника. Сънувала кошмари и се будела с плач. Обвинявала се, че е в тежест на децата си, които трябва да й помагат в ежедневието.

Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил е застрахован при ответницика по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на процесния деликт.

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

 

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; болките и страданията от претърпяната операция с поставени 2 бр.  винтове; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около година, през първите 3 месеца от които, както и след извършената операция ищцата е търпял значителни до много силни болки; възрастта й – 37 г. към датата на ПТП; продължаващите и към момента, макар и по-леки болки в областта на врата, лявата половина на главата и лявото рамо; очакването за умерени болки и ограничени движения в следващите 2-3 години, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 60 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.        

Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.  На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на 23.05.2019г., като на 27.05.2019г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ето защо, законна лихва върху присъденото обезщетение, се дължи от 23.05.2019г. - както е поискано.

Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП. Останалите предпостави за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи повторно.

Неоснователно е своевременно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата, поради пътуване в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. Съдът, като съобрази посочените в заключението на СМЕ два възможни механизма за получаване на травмите на ищцата, изцяло споделя извода на вещото лице, поддържан и при разпита в о.с.з., че травмите на ищцата биха могли да настъпят равнозначно и в двата случая – при пътуване със или без поставен предпазен колан, доколкото травмата е в шийните прешлени на гръбначния стълб и същата би настъпила и при удар на главата в предната седалка, и при т.нар. „камшичен удар“. Съдебната практика трайно приема, че съпричняване е налице тогава, когато поведението на пострадалия също е в причинна връзка с настъпилите вреди и когато, ако това поведение не е било предприето, вредите не биха настъпили или биха настъпили в по-ограничен обем. Когато същите вреди биха настъпили, без значение поведението на ищцата, не може да става дума за съпричиняване, независимо дали поведението й е било или не е било съобразено с предписанията на правните норми /тоест независимо дали тя е била с поставен предпазен колан или не/.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М.Д. от САК, сумата 2 153,33 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете. Възражението на ответника за недължимост на възнаграждението предвид липсата на доказателства за това, че ищцата е материално затруднено лице, съдът намира за неоснователно. Въз основа на какви доказателства адвокатът е преценил, че лицето е материално затруднено, са обстоятелства изцяло ирелевантни за преценката на съда относно полагащото му се възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Извън това, в конкретния случай съдът също е преценил, че лицето отговаря на изискванията на чл.83, ал.2 от ГПК – тоест очевидно е материално затруднено.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото сумата от 4 800лв. значително надвишава изчиленото по реда на НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение в размер на 3 230лв. Делото не е с фактическа или правна сложност и по него е проведено само едно съдебно заседание. Ето защо съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ответната страна следва да се редуцира до минималното такова, а именно – 3876 лв. с ДДС, при което ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати 1 292лв. за разноски на ответника за възнаграждението на един адвокат, както и 50 лв. за експертизи – съразмерно с отхвърлената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски  по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски /за експертизи и призоваване на свидетел/ в размер на 2 620 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ЗК „Б.И.А.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.А., ЕГН ********** с адрес *** следните суми:

-         60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.05.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до пълния му предявен размер от 90 000 лева.

-         3 239.12 лв. лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 04.10.2019г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА  ЗК „Б.И.А.“ АД с ЕИК ****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. К.М.Д. от САК, сумата 2 153,33 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН ********** ***“ АД с ЕИК ****,  сумата от 1 342 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗК „Б.И.А.“ АД с ЕИК **** да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 2 620 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: