Р Е
Ш Е Н
И Е № 490
гр.Пловдив,30.11.2016
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №354/2016 г. по
описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правна квалификация по чл.365 от ЗЗД във вр. с чл.286
от ТЗ.
Ищецът
„ДЕТЕЛИНА-ДРИТА”ЕООД-гр.Пловдив,с ЕИК ********* твърди,че на 04.03.2015 г. е бил
сключен между него и ответника „Многопрофилна болница за активно
лечение-Пловдив”АД-гр.Пловдив с ЕИК ********* договор с предмет - извършване на
транспорт по изрична предварителна заявка на 77 болни, нуждаещи се от
хемодиализа, от адрес по местоживеене до хемодиализния център на ответната
болница и обратно, включени в Спецификацията на обществената поръчка,
представляваща Приложение № 1 към договора.Твърди, че по повод изпълнението на
задълженията по този договор ищецът е издал описаните в исковата молба фактури,
всички те приети и подписани от представител на ответното дружество. Твърди
още, че страните са подписали помежду си споразумение от 26.04.2016 г. за
разсрочено заплащане на дължимите суми по неплатените фактури, включително и за
сумата от 9549.30 лв., представляваща предоставена гаранция от дружеството –
ищец за участие в търг.В чл. 2 от споразумението страните договорили
начина на изплащането на дължимата сума на четири равни вноски, които са
посочени в исковата молба като размер и като падеж. Твърди още, че в чл. 4 от споразумението е било
уговорено,ако някоя от вноските не бъде заплатена в
уговорения срок, всички неплатени вноски стават предсрочно изискуеми без да е
необходимо изрично уведомяване или покана от страна на кредитора.И още се твърди
от ищеца,че ответникът
е извършил едно плащане по споразумението на датата 27.04.2016 г.,а падежът на втората вноска
е бил на 25.05.2016 г., която вноска останала незаплатена и с оглед на това целият
остатък за плащане по споразумението в общ размер от 52 235.70 лв. е станал
предсрочно изискуем съгласно чл. 4 от споразумението.
При тези основни твърдения дружеството – ищец моли
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 52 235.70 лв.,
дължима съгласно чл. 4 от споразумението, сключено между страните на 26.04.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.Претендира заплащане и на направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срок писмен отговор на исковата
молба, с който е оспорил процесния иск, оспорил е всички твърдения на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба.Възразява, че ищецът не е извършвал
претендирания от него обем от договорената услуга по процесния договор от
04.03.2015 г. Също така прави възражението, че ищецът не е представил на
основание точка 3.4. от процесния договор от 04.03.2015 г. документи за
плащане, респективно не е настъпила изискуемостта на задължението на ответника за
плащане. Твърди още, че след представяне на отчетите на ищеца за превоза на
пациенти и след извършена проверка на заявките-разпределения от страна на
ответника, се е установило, че ищецът е включил в справките си за транспорт на
пациенти през месеците май, юни и юли 2015 г. лица, които са починали, които са
се придвижвали със собствен транспорт и които не са заявени за транспортиране,
тъй като не се нуждаят от хемодиализа. Включени били лица, които са дублирани
като имена и др. подобни. С оглед на това ответникът обосновава възражението,
че сумите не са дължими и не са приети за плащане.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която
оспорва заявените в отговора на ответника възражения,като заявява, че не
споделя възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на задължението за
плащане и че напротив, съгласно чл. 4 от процесното споразумение всички
неплатени вноски по същото са станали предсрочно изискуеми. Не приема и
възражението, че част от сумите са недължими, поради което не са били приети за
плащане, като в тази връзка се позовава на чл. 1 от процесното споразумение.
Излага и други допълнителни доводи в допълнителната искова молба.
ПОС,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за
установено следното:
Споразумението от 26.04.2016 г.,на което ищецът
основава исковата си претенция,е представено и прието като доказателство по
делото в надлежно заверено копие.То е сключено между ищеца и ответното
дружество,което в чл.1-ви от споразумението е признало,че дължи на
дружеството-ищец сума в общ размер на 69 229,70 лв.,включваща дължими суми
в общ размер от 59 680,40 лв. по фактура №**********/06.03.2015 г.,фактура
№**********/31.03.2015 г.,фактура №**********/30.04.2015 г.,фактура
№**********/10.12.2015 г.,фактура №**********/10.12.2015 г. и фактура
№**********/10.12.2015 г.,както и сумата от 9549,30 лв.-предоставена гаранция
от ищеца за участие в търг.В същата клауза от споразумението е отразено,че
всички описани в нея задължения произтичат от договор с дата 04.03.2015 г. с
предмет-извършване на транспорт на 77 болни,нуждаещи се от хемодиализа
/пациенти/ по изрична предварителна заявка,от адрес по местоживеене до
хемодиализния център на „МБАЛ-Пловдив”АД и обратно,включени в Спецификацията на
обществената поръчка,съставляваща приложение №1 към договора.Съгласно чл.2-ри
от споразумението,ответната болница се е задължила да заплати безусловно на
дружеството-ищец визираната в чл.1-ви сума от 69 229,70 лв. на четири
равни вноски,всяка от които в размер от 17 307,43 лв.,като падежа на
първата вноска е до 3 дни от подписване на споразумението,на втората-25.05.2016
г.,на третата-25.06.2016 г. и на четвъртата-25.07.2016 г.Поето е задължението
вноските да се изплатят по банковата сметка на дружеството-ищец,посочена в чл.2-ри
от споразумението.
На следващо място,в чл.3-ти от процесното
споразумение е уговорено,че ако ответникът не заплати някоя от вноските в уговорения
по чл.2 от споразумението срок,дължи лихва за забава върху неплатената сума в
размер на 0,5 % на ден до окончателното изплащане.А според чл.4-ти от
споразумението,в случай,че ответникът не заплати някоя от вноските в същия
срок,всички неплатени вноски стават предсрочно изискуеми,без да е необходимо
изрично уведомяване или покана от страна на кредитора,като ищецът има право да
претендира всички дължими по споразумението суми и да образува гражданско дело.
Според чл.5-ти от споразумението,ищецът се е съгласил
да получи сумата от 69 229,70 лв. в срока по чл.2-ри,като крайно и окончателно
уреждане на отношенията между страните и съгласно т.6-та с изплащането на
последната вноска отношенията помежду им ще бъдат окончателно уредени и
кредиторът няма да има никакви други ппретенции спрямо длъжника,включително за
лихви и разноски.И на последно място,в чл.7-ми от споразумението страните са
заявили,че доброволно уреждат отношенията помежду си,представляващи претмет на
описаните в чл.2-ри задължения,като след изплащане на сумата по чл.1-ви
страните се отказват се отказват о всякакви претенции помежду си,в това число
финансови,съдебни и др. и считат правата си за напълно удовлетворени.
Ищецът признава,че ответникът е извършил едно плащане
по банков път в размер на 16 994 лв. на датата 27.04.2016 г.,с което до
този размер е погасена първата вноска по споразуманието.Към момента на
завеждане на исковата молба-30.05.2016 г. е бил настъпил падежа и на втората
вноска по процесното споразумение,която е била платима до 25.05.2016
г.Ответникът не доказва,а и не твърди да е изплатил в срок втората падежирана
вноска,поради което и на основание чл.4-ти от споразумението всички неплатени
вноски са станали предсрочно изискуеми,без да е необходимо изрично уведомяване
или покана от страна на кредитора,т.е. от страна на ищеца.Следователно,след
приспадане на платената сума от 16 994 лв.,целия остатък от главницата в
размер на 69 229,70 лв. по т.1-ва от споразумението,възлизащ на сумата от
52 235,70 лв. е дължим и изискуем,като ищецът има право да претендира
плащането му по силата на чл.4-ти от споразумението.
Предвид гореизложеното съдът счита процесният иск за
доказан и основателен в пълния му предявен размер.Предмет на иска е неизпълнено
и изискуемо задължение по постигнато между страните споразумение от 26.04.2016
г.,което има характер на спогодба по смисъла на чл.365,ал.1 от ЗЗД.А такава
една спогодба е двустранен договор,с който по дефиниция на посочената
разпоредба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор,правейки си взаимни отстъпки и взаимно се задължават да считат,че
правното положение помежду им е такова,каквото е прогласено със
спогодбата.Затова при предявен иск,основан на спогодба по смисъла на
чл.365,ал.1 от ЗЗД,не подлежат на изследване действителните каузилни
правоотношения между страните,уредени с договора за спогодба,а единствено дали
е налице изпълнение на валидно поето задължение по този именно договор.В този
смисъл е и съдебната практика-например определение №117 от 24.02.2011 г. на ВКС
по т.д.№324/2010 г.,І т.о.,ТК.Ответникът по иск,основан на такава спогодба,може
успешно да обори дължимостта на признатото с нея задължение и постигнатите с
нея уговорки,само ако възрази и докаже,че самата спогодба е невалидна,а в
случая ответникът не е заявил и поддържал подобно възражение,нито е ангажирал
доказателства за невалидност и в частност-неавтентичност на сключеното
споразумение от 26.04.2016 г.Основните му възражения са относно изпълнението от
страна на ищеца на каузалния договор от 04.03.2015 г.,от който произтичат и
уредените със споразумението задължения,но във връзка с преждеизложеното тези
възражения изобщо не подлежат на коментар и изследване,щом като не е оспорена валидността на самото
споразумение и с оглед на това самият съд е длъжен да се съобрази с неговото
съдържание и да зачете неговия материално-правен ефект.Предвид тези аргументи и
недоказаното погасяване на предсрочно изискуемия остатък от признатото от
ответника задължение по споразумението,равняващ се на исковата главница от
52 235,70 лв.,процесният осъдителен иск е основателен в пълния му предявен
размер и като такъв ще се уважи изцяло.Върху главницата следва да се начисли и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.05.2016 г. до
окончателното й издължаване.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 7679 лв. съдебни разноски съгласно
приложения на л.61 списък на разноските по чл.80 от ГПК,като следва да се
отбележи,че по делото са представени и доказателства за реалното извършване от
ищеца на всички тези разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-ПРОВДИВ”АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив 4003,бул.”България”№234 да заплати на „ДЕТЕЛИНА-ДРИТА”ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Вегетарианска”№14
сумата от 52 235,70 лв. /петдесет и две хиляди двеста тридесет и пет лева
и седемдесет стотинки/,дължима съгласно чл.4-ти от споразумение,сключено между
страните на 26.04.2016 г.,ведно със законната лихва върху тази сима,начиная от
датата на подаване на исковата молба пред съда-30.05.2016 г. до окончателното й
изплащане,както да заплати и сумата от 7679 лв. /седем хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :