Присъда по дело №16329/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към присъда от 29.03.2023г. по НОХ дело №16329 по описа за 2022г. на Софийски
районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски
районен съд против подсъдимия М. Д. М., с който му е повдигнато обвинение
за престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на 01.05.2021 г. в гр.
София, в района на пазар „Женски пазар“, като извършител, в съучастие с
неустановени в досъдебното производство лица- извършители, чрез нанасяне
на удари с ръце и крака в областта на торса на А. З. К. Н., му причинили
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето
ребра вдясно по мишничната линия, което реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение в движението на снагата“ за
срок по- голям от 30 дни и изразяваща се в засягане на подлежащия
белодробен паренхимн- белодробна контузия, развитие на хемоторакс,
подкожен емфизем и пневмомедиастинум, които поотделно и в съвкупност,
реализирали медико- биологичния квалифициращ признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК, чл.371, т.2 от НПК по направено искане от подсъдимия и
неговия защитник. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното
съгласие, след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото
се подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателствени материали.
Софийска районна прокуратура чрез своя представител поддържа така
повдигнатото обвинение, като намира обвинението за доказано от обективна
и субективна страна, предвид направеното от страна на подсъдимия
признание на фактическите обстоятелства от обвинителния акт и събраните
по делото доказателствата. Моли съдът да наложи наказание лишаване от
свобода, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, и да възложи
разноските по изготвените експертизи на подсъдимия.
Защитата счита, че при извършване на деянието подзащитният му е
действал в състояние на афект, което следва да се отчете при
индивидуализация на наказанието. Изтъква и доброто процесуално поведение
на подсъдимия предвид това, че живее и работи в С. Ирландия и е дошъл
само за разглеждане на делото. Моли да бъде приложен чл. 58а от НК и да
бъде наложено наказанието лишаване от свобода под минимума, респ. ако са
налице предпоставки по чл.55 от НК наказанието да бъде в минимален
размер, като изпълнението бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.
Повереникът на частния обвинител А. З. К. Н. счита, че са налице
утежняващи вината обстоятелства като извършване на деянието в съучастие,
начинът на извършване и причинените многобройни увреждания, неоказано
от страна на подсъдимия съдействие на разследващите органи, непосочване
на съизвършителите, напускане на страната след извършване на деянието,
неколкократно отлагане на делото поради отсъствие на подсъдимия. Моли да
бъде наложено наказание в максимално предвидения размер, което да бъде
ефективно изтърпяно.
1

Подсъдимият признава в цялост фактите и обстоятелствата от
обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че
самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на
крайният съдебен акт, без да се събират други доказателства. Същият
поддържа изложеното от своя защитник и заявява, че съжалява за стореното.
В последната си дума моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства и направеното по реда на чл.371,
т.2 от НПК признание от подсъдимия на обстоятелствената част от
обвинителния акт приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Д. М., с ЕГН **********, е роден на *** в гр. ***
българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. *** ул. „***, адрес в
Р. Северна Ирландия- 3 Charlemont Street Moy Dungannon Country Tyrone BT
71 7SL.
На 01.05.2021г., около 17:30- 18:00 ч. св. А. З. К. Н. се намирал в гр.
София, в района на пазар „Женски пазар“. Отишъл до една от сергиите с
намерение да си закупи лимони. Н. казал на продавача- подс. М. М., че желае
да си закупи лимони и му дал сумата, посочена на табела пред лимоните.
Подс. М. отмерил плодовете, но А. Н. преценил, че не му харесва качеството
им. М. върнал сумата, но между тях възникнал конфликт, като подс. М.
излязъл пред сергията и бутнал с ръце св. Н., който паднал върху метална
количка. След което подс. М. М. и други, неустановени по досъдебното
производство лица, нанесли удари с ръце и крака в областта на торса и
главата на св. А. Н.. В този момент се приближил св. З. М., който прекратил
конфликта между лицата. Пострадалият е откаран от свои близки е прегледан
в УМБАЛСМ „Пирогов“, а в периода 09.05-13.05.2021г. е настанен в същото
лечебно заведение за лечение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия М. Д. М. относно всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и от събраните
по реда на чл.136 от НПК в хода на досъдебното производство доказателства
и доказателствени средства, а именно:
1) писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за
доброволно предаване- видеозапис (л.46), протокол от видео-техническа
експертиза (л.62-68); протокол от лицево- идентификационна експертиза
(л.70-75); съдебномедицинска експертиза (л.77-83); справка за съдимост (л.
196, л.198); протоколи за разпити на свидетели; справка от Дирекция
„Национална система 112“ ведно 1 бр. CD с 2 бр.звукозаписи и електронни
картони на инцидента (л.85); копие от медицинска документация ведно със
СD с образни изследвания, съдържаща копие на амбулаторна книга от
кабинет по Хирургия за извършен преглед, копие на амбулаторна книга от
Неврохирургичен кабинет, копие на Лист за преглед на пациент, епикриза,
копие на История на заболяването №11805/2021г. (л.87-161); протокол за
вземане на образци за сравнително изследване (л.162); справка ГДИН (л.165);
2) гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. З.
К. Нурие (л.50, л.52), С. Б. И. (л.53), И. Р. Д. (л.54), З. И. М. (л. 55), М. М. М.
2

(л.56), М. Б. С. (л.57), Халид- Александър А. З. (л.58), Й. П. П. (л.59), С. Х. Д.
(л.60), Радослава Методиева Тупарова (л.201), М. Д. М. (л.214).
3) способи за доказване - СМЕ, ВТЕ, ЛИЕ, разпити.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, логична и
последователна, което е дало основание на съда да приеме, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
При така установените фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Подсъдимият М. Д. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, като на 01.05.2021г. около 17:30-18:00 ч. в гр. София, в района на
пазар „Женски пазар“ в съучастие с други неустановени в досъдебното
производство лица- извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на торса на А. З. К. Н., му причинили средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето ребра вдясно по
мишничната линия, което реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак „трайно затруднение в движението на снагата“ за срок по- голям от
30 дни и изразяваща се в засягане на подлежащия белодробен паренхимн-
белодробна контузия, развитие на хемоторакс, подкожен емфизем и
пневмомедиастинум, които поотделно и в съвкупност, реализирали медико-
биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно
опасно за живота“.
Обект на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна подс. М., в съучастие с неустановени по делото
съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници са причинил средна
телесна повреда на пострадалия А. З. К. Н..
От предоставената на УМБАЛСМ „Пирогов“ документация и
изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза се установяват, че на пострадалия А. З. К. Н. са причинени
счупване на осмо, девето и десето ребра вдясно по мишнична линия, които
реализират медико- биологичния признак „трайно затруднение в движението
на снагата“ за срок по- голям от 30 дни, и засягане на подлежащия
белодробен паренхимн- белодробна контузия, развитие на хемоторакс,
подкожен емфизем и пневмомедиастинум, които поотделно и в съвкупност
реализират медико- биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“. Установено е, че травматичните увреждания са
получени при нанасяне на удари и ритници в областта на торса. Посочените
увреждания представляват средна телесна повреди по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК. Заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза по
убедителен начин обосновава пряката и непосредствена причинно-следствена
връзка между изпълнителното деяние престъпния резултат. За настъпилите
травматични увреждания съдът черпи информация и от показанията на
свидетелите М. Б. С. и Халид- Александър А. З., които макар да не са
присъствали в момента на конфликта дават информация пред разследващите
3

органи, че са видели Н. с кръв по главата и дрехите, раздърпани и мръсни
дрехи, трудно говорил, дишал тежко.
Останалите регистрирани травматични увреждания в тяхната
съвкупност обуславят медико- квалифициращия признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От заключението на изготвените в досъдебното производство ВТЕ и
ЛИЕ е видно, че подс. М. М. е лицето, което бута пострадалия, той се удря в
сергия и пада върху метална количка, след което подс. му нанася удари.
Изпълнителното деяние е осъществено в съучастие с други извършители,
които нанасяли удари на пострадалия, но същите не са годни за лицева
идентификация и не са установени в хода на досъдебното производство.
Самият пострадал лично е възприел нападението от подсъдимия, но от
свидетелите на случилото се е разбрал, че е бил ритан и удрян не само от
продавача, а и от повече лица. От показанията на св. З. Ив. М., който
предотвратява конфликта, и св. М. М. М. се установява, че пострадалият е
бил паднал на земята, докато други мъже, които не могат да посочат поради
струпването на много хора, му нанасяли удари.
От субективна страна по отношение на причинената телесна повреда
подс. М. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите конкретни
общественоопасни последици- причиняване на средна телесна повреда и е
искал настъпването на тези последици. Настоящият състав намира, че
деянието е извършено при наличие на пряк умисъл, за което съдът прави
извод от външно обективираното поведение на подсъдимия, изразило се в
нанасяне на множество удари с юмруци и с крака на пострадалия, което
отразява целенасоченост на нападението. Предвид обстоятелствата умисълът
следва да е внезапен, тъй като е възникнал по време на извършване на
престъплението. Обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал, че
осъществява побой над пострадалия съвместно с другите неустановени по
делото лица, които също действат умишлено, и е искал настъпването на
престъпния резултат сочи общност на умисъла за увреждане на здравето.
По отношение на наказанието:
По силата на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 законът
предвижда лишаване от свобода за срок до 6 години.
При определяне на наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, съдът прецени следните обстоятелства: степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Степента на обществена опасност на деянието е висока, поради това, че
се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност и човешкото
здраве. Съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца не е висока,
4

поради това, че е неосъждан, не е регистриран за други противообществени
прояви, има добросъвестно процесуално поведение.
По отношение на подс. М. се установяват смекчаващи вината
обстоятелства - телесната повреда е причинена на пострадалия в хода на
възникналия конфликт между него и подс., чието начало е поставено от
пострадалия чрез нанасяне на обида, която е засегнала по отрицателен начин
достойнството на подсъдимия, както и обстоятелството, че пострадалият е
отвърнал веднага след нападението, като събаря на земята брата на
подсъдимия.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
множеството травматични увреждания и извършването на деянието в
съучастие. Като такъв род обстоятелства не могат да се приемат неоказаното
съдействие на подсъдимия на разследващите органи, а също и напускането на
страната след извършване на деянието, както и отлагането на съдебни
заседания поради отсъствие на подсъдимия, доколкото процесуалното му
поведение не би могло да окаже влияние върху обществената опасност на
деянието и дееца.
Съгласно ТР 1/2009 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието не е
смекчаващо отговорността обстоятелство, а елемент от фактическия състав на
диференцирана процедура на гл.27 от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от
НПК и същото се отчита повторно при индивидуализация на наказанието
само в случай, че съставлява елемент от цялостно и обективно процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител. Това в случая не е така, тъй като това самопризнание е
направено едва с хода на съдебното производство след като в досъдебната
фаза вече е била събрана подкрепящата го доказателствена съвкупност.
Съдът намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са
многобройни, а няма сред тях и изключителни по своята същност, за да бъде
приложен чл. 55 от НК при определяне на наказанието на отделно основание.
Съдът намира, че отегчаващите отговорността обстоятелства следва да
бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието, като същото
следва да бъде в достатъчно съответна на обществената опасност на деянието
степен превишаващо допустимия минимум. Извършването на деянието от
неосъждано лице и относително невисоката степен на обществената му
опасност, макар и достатъчно укоримо, е основание за индивидуализация на
наказанието под средния допустим размер. Поради изложеното наказанието е
определено от съда между средния и минималния допустими размери, а
именно за срок от една година и четири месеца. Така определеното наказание
ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие осъдения към
спазване на законите и добрите нрави и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното
наказание лишаване от свобода следва да се намали с една трета на една
година лишаване от свобода.
По отношение на определеното наказание лишаване от свобода съдът
счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66
ал.1 от НК, а именно- наложено е наказание лишаване от свобода за срок до
5

три години, подс. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и
наличието на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прави извода, че настоящото деяние представлява инцидентен случай и у него
няма изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение. При това
положение съдът намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на осъдения и на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
срок от 3 (три) години.
След като е признат за виновен по повдигнатото му обвинение на осн.
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 592, 10 лева разноски за изготвена експертиза.
Воден от горното Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	158
Дата:	18 април 2023 г.
Съдия:	Петър Ненчев Славчев

Дело:	20221110216329
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2022 г.

Присъда по дело №16329/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите