Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.02.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 13874 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на К.Г.Х.
– длъжник по изпълнително дело № 20198440402951 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844
по
описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 12.05.2020г.,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело и са възложени в тежест на длъжника разноски по изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното
разпореждане. Излага, че още преди да постъпи молба за присъединяване на втори
изпълнителен лист за принудително събиране на вземане в размер на 160 лева,
длъжникът по същия е заплатил задължението по него. Това е станало с платежно
нареждане от 09.01.2020г. По тези съображения счита, че са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
този изпълнителен титул на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отношение
на другия изпълнителен лист от 27.11.2019г., с който жалбоподателят е осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 300 лева, считано
от 18.11.2019г., се навеждат доводи, че натрупаната до получаване на поканата
за доброволно изпълнение сума била
изцяло заплатена, като задължението за текуща издръжка се изпълнявало към
настоящия момент. В жалбата се оспорва и размера на приетия за събиране
адвокатски хонорар по изпълнителното дело от 350 лева по съображения, че същият
е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Счита, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева.
Поддържа, че процесуалният представител на взискателя е извършил само две
процесуални действия, а именно – подаване на молба за образуване на
изпълнително производство, както и подаване на молба за присъединяване на вече
платена издръжка по изпълнителен лист от 19.12.2019г. Налице било възлагане по
чл. 18 от ЗЧСИ на органът по принудително изпълнение да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др.,
както и да определя способа на изпълнението. По тези съображения счита, че
взискателят няма право да претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят К.К.Х., малолетна, действаща чрез своя законен
представител Ц.С.А. – майка, е подала отговор на жалбата, с които същата се
оспорва. Излага, че в случая е налице частично плащане на задължението за
издръжка след образуване на изпълнителното производство, както и че не са
заплатени от длъжника начислените такси и разноски по изпълнението, поради
което не е налице основание за прекратяване или приключване на делото. Счита,
че определеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна
сложност на делото с оглед приобщаването на втори изпълнителен лист, както и
извършените впоследствие действия по същото. Освен това поведението на длъжника
до този момент не сочело на точно изпълнение на задължението за плащане на
текуща издръжка, а точно обратното – плащанията били извършвани със забава с оглед
определения в съдебното решение падеж на ежемесечното задължение. С оглед
изложеното счита, че се дължи и законната лихва за забава, която не е била
платена до момента. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на
подадената жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че от
представените доказателства за плащане се установява, че същото е извършено със
закъснение, освен това длъжникът не е заплатил начислените такси и разноски по
производството, поради което не е изпълнен фактическият състав на нормата на
чл. 433, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че издръжката е периодично плащане и тя се
дължи до настъпване на законни причини за нейното прекратяване, ката такава причина
в общия случай е навършване на пълнолетие на детето, на което се дължи
издръжката. Сочи се, че от представените платежни нареждания не може да се
направи категоричен извод, че присъдената издръжка за минал период в размер на
160 лева е заплатена, доколкото в банковите документи е посочено друго
основание за плащане. Излагат се и доводи за неоснователност на жалбата по
отношение на приетия за събиране адвокатски хонорар в размер на 350 лева.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198440402951 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844
по
описа на КЧСИ, е
образувано въз основа на молба от К.К.Х., малолетна, действаща чрез своя
законен представител Ц.С.А. – майка, от 17.12.2019г. срещу К.Х.Г., за
принудително събиране на присъдената по гр.д. № 27778/2019г. по описа на СРС,
ГО, 80 състав в полза на взискателката
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 18.11.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването й. Молбата е депозирана чрез адв. Бочукова,
като в същата е поискано да
бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително
и за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Уговореното адвокатско
възнаграждение е реално изплатено, видно от отбелязването в представения
договор за правна защита и съдействие. С молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят е овластил съдебният изпълнител с всички права по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от
13.01.2020г. взискателката е представила още един изпълнителен лист, издаден на
19.12.2019г. по гр.д. № 27778/2019г. по описа на СРС, ГО, 80 състав, с което К.Х.
е осъден да заплати на К.Х.месечна издръжка за периода от 10.10.2019г. до
17.11.2019г. в размер на 160 лева, като е направила искане същият да се
присъедини за изпълнение в образуваното производство. С разпореждане от
16.01.2020г. съдебният изпълнител е уважил молбата.
Поканата за
доброволно изпълнение е получена от длъжника на 24.02.2020г. В същата е
обективирано задължение по изпълнителното дело за месечна издръжка за минал период
в общ размер на 1 200 лева; вземане в размер на 160 лева – издръжка за
периода от 10.10.2019г. до 17.11.2019г., ведно със законната лихва, която към
17.01.2020г. е в размер на 7, 75 лева, както и за разноски по изпълнителното
производство за обикновени такси, пропорционални такси и адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева.
С молба от
26.02.2020г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като дължимите издръжки за периода
от м.09.2019г. до м.02.2020г., включително, били заплатени, а вземането в
размер на 160 лева било заплатено още на 09.01.2020г., т.е. преди подаване на
молбата за присъединяване на това задължение. Със същата молба е направено
възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Към молбата са представени платежни нареждания за извършен банков превод, както
следва: на 09.01.2020г. за сума в общ размер на 1 500 лева и основание за
плащане – издръжка за м.09.2019г. – м.01.2020г. и платежно нареждане за сума в
размер на 300 лева – издръжка за м.02.2020г.
С разпореждане от
12.05.2020г. съдебният изпълнител е оставил молбата за прекратяване на делото
без уважение и е постановил намаляване на адвокатското възнаграждение от 700
лева на 350 лева. Така постановеното разпореждане е връчено на длъжника на
03.06.2020г.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането от
12.05.2020г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване,
какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба.
Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото
производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Според нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението
се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от
пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като
правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и
извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и
понасят. Посочената разпоредба съдържа
изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй
като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган
правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва
разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно –
плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или
сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се
налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва
само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че
задължението е било доброволно изпълнено.
Процесуалният закон
въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството
дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е
ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че
взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е
надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в
хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника/,
длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху
взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният
ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за
факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. В хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен
превод на името на взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК за доказване не само на внасянето, но и на получаването на сумата от
взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез внасянето по
банкова сметка ***. 75 от ЗЗД е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде
извършено по банкова сметка, ***на на длъжника, както и да се представят доказателства,
че сметката на кредитора е заверена /аргумент от нормата на чл. 305 от ТЗ/.
В разглеждания
случай жалбоподателят твърди, че вземането по изпълнителния лист от 19.12.2019г.
за сумата от 160 лева е заплатено на взискателя преди образуване на изпълнителното
производство – конкретно, преди подаване на молбата от 13.01.2020г. за
присъединяване на това задължение в образуваното изпълнително дело. Приложеното
платежно нареждане от 09.01.2020г. удостоверява плащане на сума, представляваща
издръжка за периода от м.09.2019г. до м.01.2020г., включително. Длъжникът не е
ангажирал доказателства за датата, на която е заверена сметката на взискателя,
поради което не може да се направи извод, че погасителният ефект на плащането е
настъпил преди 13.01.2020г. Ето защо не са налице предпоставките на нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на това вземане. Освен това с оглед отразеното основание за плащане –
издръжка за посочените месеци, не може да се направи обоснован извод, че с
платената сума е погасено именно задължението, обективирано в издадения на
19.12.2019г. изпълнителен лист гр.д. № 27778/2019г. по описа на СРС, ГО, 80
състав. И това е така, тъй като по делото не са налице данни дали за периода от
м.09.2019г. до 17.11.2019г. е била определена издръжка за детето и в какъв
размер. Предвид изложеното твърдението, че с плащането, осъществено на
09.01.2020г. е погасено процесното задължение от 160 лева, е недоказано.
По отношение на вземането, обективирано в
издадения на 27.11.2019г. изпълнителен лист:
Релевираното
основание – изпълнение на задължението по този изпълнителен лист, покрива
хипотезата на нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, а именно – приключване на
изпълнителното производство.
В случая предмета на
изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на ненавършило пълнолетие
дете по чл. 143 от СК, което задължение се характеризира с периодични
изпълнения – месечно плащане на издръжката, считано от 18.11.2019г. до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването й.
Изложените от длъжника
доводи, че плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на
изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по
представения изпълнителен лист. Плащането на едно месечно задължение за
издръжка за период преди образуване на изпълнителното дело не води до пълното
погасяване на задължението, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното производство. Следователно съдът намира,
че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява и не се твърди от
длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Нуждаещото се от издръжка дете не е навършило пълнолетие, поради което не са
настъпили и основания за прекратяване на издръжката.
Периодичните вземания за издръжка на детето не са изпълнени и не е налице
основание за приключване на изпълнителното дело и на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК (така в Решение № 1007/18.11.2019 г. по в.гр.д.
№ 1705/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас; Решение № 35/07.02.2020 г. по
в.гр.д. № 89/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик).
Освен това
приключването на изпълнението по чл. 433, ал. 2 от ГПК е обусловено и от
погасяване на задължението за обезщетение за забава в размер на законната лихва
/каквато плащане в случая нито се твърди, нито се установява/, както и
дължимите разноски по изпълнението, които също не са заплатени. Посоченото е самостоятелно
основание за формиране на извод за неоснователност на жалбата.
По жалбата в частта
срещу приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение:
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лева. Въз основа на подадено възражение от длъжника размерът на
възнаграждението е намален до сумата от 350 лева.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е
подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която е възложил на
ЧСИ да предприеме всички действия по изпълнение. Освен това е налице и допълнителна молба от
13.01.2020г., с която е представен втори изпълнителен лист срещу същия длъжник
и е направено искане за присъединяване на същия за изпълнение в образуваното
изпълнително производство, която молба е била уважена. Ето защо се налага
извод, че извършените до момента действия от страна на процесуалния
представител на взискателя не се изчерпват само с подаването на молба за
образуване на делото. С оглед изложеното определеното от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева се явява съответно на положения
от адвоката труд по предоставяне на правна защита и съдействие по делото и не
са налице предпоставките на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговото
намаляване.
По тези съображения
жалбата на длъжника е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника К.Г.Х. – срещу
разпореждане от 12.05.2020г. на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844 по описа на КЧСИ, с което е постановен отказ за
прекратяване на производството по изпълнително дело № 20198440402951 и са приети за
събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.