№ 515
гр. Сливен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЗАД „Б.“ срещу „В.“
ООД, с която е предявен регресен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3574,17 лв., представляваща ½ от изплатеното по
застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие - ПТП с
материални щети по лек автомобил FORD C-MAX с рег. № *********,
настъпило на 17.10.2020 г., около 14.00 ч. в гр. Т., на ул. „Антим I“ до № 1, от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване,
неотстраняване и несигнализиране на отводнителна шахта на пътното платно
на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на изплащане на застрахователното
обезщетение.
В исковата молба се твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е
настъпило застрахователно събитие - застрахованият автомобил FORD C-
MAX с рег. № ********* е преминал през издадена необезопасена и
несигнализирана отводнителна шахта в гр. Т., при движение по ул. „Антим I“
до № 1, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
1
автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 7148,34 лв., като поддържа да е
изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Признава, че водачът
на застрахованият автомобил се е движил с несъобразена скорост, като е
налице съпричиняване на вредите от 50 %, поради което претендира
половината от заплатеното обезщетение или 3574,17 лв. Твърди, че
канализационната уредба, част от която е процесната шахта, е предоставена
за стопанисване на ответното дружество и ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да я поддържа в
изправност, съответно да вземе мерки за обезопасяването й. Претендира
законната лихва върху сумата от датата на изплащане на застрахователното
обезщетение до окончателното изплащане на задължението и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва, че
поддръжката на процесната шахта е негово задължение с твърдения, че
процесното ПТП е настъпило на участък, който е част от пътната мрежа и
който е или публична държавна собственост и за него отговаря АПИ или
публична общинска собственост и се стопанисва от Община Т.. Приложим е
Законът за пътищата, според който част от пътя са и пътните съоръжения,
каквото е процесната шахта. Излага, че липсват доказателства чия е
собствеността на отводнителната шахта, какъв вид е тя. Твърди също, че
вероятно след некачествено извършен ремонт на пътя е създадена въпросната
неравност, поради което дори и ответникът да експлоатира канализационната
система на града, при изграждането й шахтата е съответствала на
нормативните изисквания и не е създавала препятствия за пътното движение.
Оспорва обстоятелството, че шахтата е част от канализационната система на
град Т., оспорва и канализационната мрежа да е предадена за експлоатация на
ответното дружество, с твърдения, че тази мрежа е собственост на Община Т..
Предвид вината на водача на автомобила под форма на непредпазливост
твърди, че не е ясно по какви критерии е определено съпричиняването, а от
описанието на механизма на ПТП е видно, че изпъкналата шахта е била
видимо, предвидимо и преодолимо препятствие на пътя, като водачът е
можел да съобрази поведението си с пътната обстановка, така че да
предотврати ПТП. Моли за отхвърляне на иска и претендира направените по
2
делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото
разноски.
Ответното дружество и конституираното трето лице - помагач на
ответника, редовно призовани, не изпращат представител.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Застрахователна полица № 4704200300002597 е налице
договор за имуществено застраховане, сключен между ищцовото дружество и
„М.“ ЕООД за МПС FORD C-MAX, с Рег. № *********, с ползвател „Е.“
ЕООД, с валидност на действие от 22.06.2020 г. до 21.06.2021 г.
От Протокол за ПТП № 1678366 се установява, че на 17.10.2020 г. в гр.
Т., на ул. „Антим I“ № 1, настъпило ПТП с материални щети по застрахования
автомобил. Лицето П. П. управлявал автомобила с несъобразена скорост с
пътните условия, а именно наличие на неравност на платното /изпъкнала
отводнителна шахта/ и се блъснал в нея. За установеното нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП на водача бил съставен АУАН.
Видно от приетите писмени доказателства - опис на претенция,
възлагателно писмо, приемно-предавателен протокол, доклад по щета и
фактура, на застрахования автомобил били причинени щети на стойност
7148,34 лв. Ищцовото дружество заплатило на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение в посочения размер от 7148,34 лв., видно от
преводно нареждане от 08.12.2020 г.
С регресна покана изх. № 00131/13.01.2021 г. ищцовото дружество
поканило Община Т. да му възстанови половината от заплатената сума, тъй
като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, общината е отговорна за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Община Т.
отказала с твърдения, че шахтата се стопанисва от ответното дружество.
3
Ищецът отправил регресна покана от 21.03.2021 г. и към ответника.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено,
както и неоспорено от страните. От него се установява, че наличието на
несигнализирана неравност на платното за движение, която е създавала
опасност, е технически неправилно. Данните по делото показват, че
препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална
маркировка. От техническа гледна точка пътят е всяка земна площ,
предназначена за движение на пътни превозни средства. Съгласно извършена
калкулация, стойността на нанесените щети на лек автомобил Ford С-МАХ са
в общ размер на 7148,34 лв. Видимостта към наличната неравност на
платното за движение за водача е била около 50 - 60 m. с възможност за
възприемане като опасност. Скоростта, при която е настъпило
произшествието, е възможно да е при максимално разрешената от 50 кm/h.
По делото не са налице обективни данни за разположението на автомобила
след ПТП и други обективни находки, за да се определи точната скорост на
движение. Така описаното увреждане е възможно да настъпи при скорост до
максимално разрешената. Водачът на автомобила е имал техническата
възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност
или при намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през
нея, в случай че своевременно възприеме опасността. Водачът е закъснял с
реакцията си, като е допуснал преминаване през наличната неравност.
По делото е представена и справка от Община Т., от която се
установява, че пътният участък ул. „Антим I” в гр. Т. е публична общинска
собственост. Канализационната система на ул. „Антим I” е въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-114/09.12.2010 г.,
копие от което е приложено по делото. След въвеждане в експлоатация на
канализационната система, ремонт на пътния участък ул. „Антим I” в гр. Т. не
е извършван от Община Т..
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3574,17 лв., представляваща ½ от
4
изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно
събитие - ПТП с материални щети по лек автомобил FORD C-MAX с рег. №
*********, настъпило на 17.10.2020 г., около 14.00 ч. в гр. Т., на ул. „Антим I“
до № 1, от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване, неотстраняване и несигнализиране на отводнителна шахта
на пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество
се явява неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 7148,34 лв.
Не се доказа обаче наличие на виновно и противоправно поведение на
лица, чиито възложител е ответника.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, с който се иска
ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответното ВиК
дружество за виновните действия или бездействия на негови работници и
служители, които са били натоварени с поддържане на канализационната
мрежа на гр. Т..
В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича
от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД
обективно е допуснал съществуването на необезопасена отводнителна шахта,
намираща се на уличното платно.
Съдът намира, че ответното дружество не е материалноправно
легитимирано да носи тази отговорност, поради което и не споделя
възраженията на третото лице - помагач Община Т. в този смисъл.
Макар шахтата да не е пътно съоръжение или принадлежност, тя се
намира в обхвата на пътя, собственост на Община Т.. Съгласно разпоредбата
5
на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.
13 и 14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на
техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на Община
Т., като стопанин на общински път, публична общинска собственост по
силата на § 7, т. 4 от ПР на ЗМСМА, е възложено да полага грижа по
поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и
удобно движение. Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол,
определени от кмета на съответната община, контролират в населените места
изправността и състоянието на пътя. Освен това по силата на § 7, т. 7 от ПР на
ЗМСМА общинска собственост са и мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които обслужват територията на съответната община и не
са включени в уставния фонд на търговски дружества. Според чл. 19, ал. 1, т.
4 от Закона за водите публична общинска собственост са водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези,
които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК
операторите с държавно и/или общинско участие в капитала. Ответното
дружество „В.” е с общинско участие в капитала. Ето защо отговорността по
чл. 49 ЗЗД следва да се понесе от Община Т., а не от ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установи, че в случая ПТП е
настъпило при удар на застрахования автомобил в отводнителна шахта, част
от канализационната система на ул. „Антим I” гр. Т., въведена в експлоатация
с Разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-114/09.12.2010 г. Задължението за
поддържане на общинските пътища в конкретния случай е на Община Т..
Същата следва да осигурява необходимите условия за непрекъснато
безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
6
износване, охрана и защита на пътищата. От доказателствата по делото е
установено, че пропадането на пътя около шахтата не е било сигнализирано и
обезопасено.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите публична
общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината, включващи и съоръженията и системите за
отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места.
Процесната шахта е част от канализационната система на гр. Т., както и част
от уличното платно, представляващо на основание чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата публична общинска собственост, поради което следва
категоричният извод, че за Община Т. е съществувало задължението да
поддържа пътното платно в подходящо за използване състояние, а не и за
ответното дружество. Непосредственото задължение на служителите на
Община Т., е било да следят за изправността на всички съоръжения на
уличното платно, включително и в конкретния случай за изправността на
асфалта, поставен непосредствено до канализационните шахти, които при
движение на превозните средства трябва да бъдат на нивото на пътното
платно и така обезопасени, че преминаването на автомобили върху тях да не
позволява причиняването на вреди на преминаващите превозни средства,
както и на други лица. Нарушението или неизпълнението на задълженията на
длъжностните лица от общината за осигуряване на необходимите условия за
безопасно преминаване и използване на уличното платно, включително и
намиращите се помощни или други съоръжения, които да гарантират в
максимална степен безопасността на участниците в движението по пътищата,
е това противоправно действие или бездействие, което е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният регресен иск срещу
ответното дружество за неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника
разноски в общ размер на 920,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ********* срещу „В.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3574,17 лв. /три
хиляди петстотин седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща ½ от изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за
застрахователно събитие - ПТП с материални щети по лек автомобил FORD
C-MAX с рег. № *********, настъпило на 17.10.2020 г., около 14.00 ч. в гр.
Т., на ул. „Антим I“ до № 1, от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване, неотстраняване и несигнализиране на
отводнителна шахта на пътното платно на длъжностни лица, чиито
възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
изплащане на застрахователното обезщетение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Б.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ********* да заплати на „В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ********* сумата от 920,00
лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - ОБЩИНА Т., БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8