Определение по ЧНД №140/2025 на Районен съд - Котел

МОТИВИ
към Определение рег. № 75/30.10.2025 г. по ЧНД № 140/2025 г. по описа
на РС Котел.
Производството е с правно основание чл. 65, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на адв. М. К. от АК Сливен, защитник на обв. Р.
Е. Я. за изменение на взетата спрямо обвиняемия Я. по ДП № 115/2025 г. по
описа на РУ Котел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
В молбата на защитника на обвиняемия се посочва, че с Определение №
48 от 13.05.2025г. по ЧНД 69/2025г. по описа на РС Котел е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Я..
Посочва се също, че вече няколко пъти им е отказвана промяна на посочената
мярка. В молбата се навеждат твърдения, че вече шест месеца по ДП не са
извършвани никакви процесуални действия с обвиняемия Я.. Твърди се, че
последното действие спрямо обвиняемия е извършвано на 12.05.2025 г., а
именно датата на привличане в качеството му на обвиняем. Твърди се, че РП –
Сливен не можела да обоснове защо иска задържането му. В молбата се
посочва, че на 20.10.2025г. по спешност Я. бил настанен в Инфекциозно
отделение при МБАЛ „д-р Иван Селимински“ с вирусна чревна инфекция.
Твърди се, че след задържането се е установило, че обвиняемият страда от
хемангиом – доброкачествен тумор, който изисква дълго лечение, което не
можело да се приложи в ареста на затвора в гр. Сливен. Сочи се, че от
заболяването можело да се наложи хирургическа намеса. Навеждат се
твърдения, че с молба до РП – Сливен е поискан преглед от хирург, но нямало
произнасяне по така депозираната молба. Излага подробни съображения,
защо счита, че към настоящия момент не са налице всички кумулативни
предпоставки по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК. Молят за отмяна на взетата
спрямо Я. най-тежка мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под
стража“, като същата да се измени в домашен арест или парична гаранция.
Тази позиция се поддържа и в съдебното заседание.
Представителят на РП Сливен намира, че нито едно от обстоятелствата,
които са мотивирали съда при първоначалното вземане на мярката не е
отпаднало. Представя две писма с медицински становища за състоянието на
лицето и моли искането да бъде оставено без уважение.
В изразената по делото позиция обвиняемият Я. моли да му бъде
изменена мярката в по-лека, за да може да се грижи за семейството си.
Съдът след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид
становищата на страните изразени в съдебно заседание прие за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 115/2025 г. по описа на РУ Котел, преписка
вх. № 2393/2025 г. по описа на РП Сливен е образувано по реда на чл. 212, ал.
2 от НПК - със съставянето на протокола за първото действие по разследване -
протокол за оглед на местопроизшествие, извършено на 26.04.2025г. от 03:00ч.
1

до 03.40ч.
В хода на разследването на 30.04.2025г. е издадено постановление за
привличане на обвиняем, което е предявено на Р. Е. Я. в присъствието на
неговия защитник на 12.05.2025 г., като лицето е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 26.04.2025 г. на път II-48, км. 57,450 общ. Котел, в
качеството си на извършител, в съучастие със З. ПЕ. Я. от ***********
/помагач/ и друго неустановено лице (извършител), отнел чужди движими
вещи (парична сума в размер на около 40 000 лева), от владението на Д. С. А.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С Определение с рег. № 48/13.05.2025 г. спрямо обвиняемия Я. по ЧНД
№ 69/2025 г. по опис на РС Котел е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по горецитираното ДП.
На 27.04.2025 г. в качеството на обвиняем по същото досъдебно
производство е привлечен и З. ПЕ. Я., като през месец август 2025г. спрямо
този обвиняем е направено ново привличане. И по отношение на този
обвиняем първоначално е била взета мярка за неотклонение Задържане под
стража, която впоследствие е била изменена в „домашен арест“.
Видно от материалите по ДП в хода на разследването са приобщени
множество писмени, гласни и веществени доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуални следствени действия и фотоалбуми към
тях. Назначени са множество експертизи, заключенията по някои от които са
изготвени.
Обв. Я. е роден на *****г. в *****, като същият е неженен, но
съжителства на съпружески начала и има две деца. От справка за съдимост,
приложена по делото се установява, че обвиняемият Р. Е. Я. е осъждан.
Престъпната му деятелност датира от 2003 г. и продължава към настоящият
момент (макар и част от предходни осъждания да са заличени с института на
реабилитацията). Към настоящият момент същият е осъден за престъпление
от общ характер, като му е наложено наказание „Пробация“, чието
изпълнение е прекратено на 20.11.2024г. Видна е разнородната престъпна
деятелност на обвиняемия.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че не
са налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемият Я.
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК са предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години и то е тежко престъпление
по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Предвидените в НПК мерки за неотклонение се вземат спрямо обвиняем
по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение Задържане
под стража се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК
– наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
2

престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по–тежко
наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В производството по чл. 65 от НПК съдът е длъжен да извърши
преценка на законността на задържането, съобразно ангажираните към
момента доказателства.
От събрания до момента доказателствен материал на досъдебното
производство може да се направи обосновано предположение, за
съпричастност на обв. Я. към разследваната престъпна дейност, за което е
привлечен към наказателна отговорност, т. е. първата предпоставка по чл. 63,
ал. 1 от НК продължава да е налице. Съдът отчита изключително завишената
степен на обществена опасност на деянието, която се определя от
предварителната му подготовка и начина, по който е извършено. С
организацията на деянието са били ангажирани няколко лица, като от
материалите по ДП става ясно, че някой от тях все още не са установени.
Подготовката е била прецизна и трудоемка. Тези обстоятелства преценени
заедно с разнородната престъпна дейност на обвиняемия, която показва, че
тази му проява не е изолиран акт, водят съда до извода, че в действителност е
налице опасност същият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът взема предвид и тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на
ВКС, съобразителната част на което е поставен акцент на обстоятелството, че
многократно в практиката ВКС е приел, че при произнасянето си във връзка с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчита
опасностите в чл. 63, ал. 1 от НПК, както и целите отразени в чл. 57 от НПК.
При преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване
на посочените опасности, като прави извод на наличието им въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Мярката за неотклонение в действителност няма за цел предварително
изтърпяване на присъда, а само да попречи на обвиняемото лице да се укрие
или да извърши друго престъпление, както и да го осигури за нуждите на
производството.
В действителност с практиката на Европейският съд по правата на
човека се посочва, че само заради тежестта и съществената укоримост на
конкретното престъпление или въпреки данните за съдебното минало на
обвиненото лице е недопустимо и незаконосъобразно да се продължава
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, ако не се
извършват процесуално-следствени действия, но в настоящия случай от
наличните данни по ДП се установява, че се извършват процесуално-
следствени действия за установяване на други лица, съпричастни към
престъпното деяние и за установяване точния размер на предмета на
деянието. Видно е, че томовете от ДП вече са осем, т.е. извършват се активни
процесуално-следствени действия. Видно е, че срокът на задържането е
3

разумен по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, поради което не може да се приеме, че мярката за
процесуална принуда, взета по отношение на подсъдимия, противоречи на
целите по чл. 57 от НПК.
В молбата се сочи, че обвиняемият страда от доброкачествен тумор,
което се потвърждава и от представените по делото медицински становища.
Следва да се отбележи, че съгласно уреденото от ЗИНЗС и Наредба № 2 за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода са дадени достатъчни възможности да бъде провеждано
задължително лечение в здравно заведение в местата за лишаване от свобода и
в други здравни заведения, при спазване на необходимите изисквания в случай
на необходимост. Именно и по този ред лицето е било хоспитализирано дни
преди с.з. по текущото дело с диагноза „вирусно чревна инфекция“ и е било
изписано. Медицинските лица са посочили, че на лицето му предстои
контролен преглед (на 06.11.2025г.), който бил препоръчан по епикриза в
Инфекциозно отделение, като при необходимост лицето щяло да бъде
прегледано от хирург на територията на Ареста. Ето защо съдът намира, че
към настоящия момент здравословното състояние на обвиняемия не може да
бъде повод за промяна на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение.
Съдът в действителност, отчитайки всичко гореизложено, намира, че
отговорностите, които обвиняемият има към двете си деца и жената, която
живее не могат да неутрализират опасността от укриване или извършване на
друго престъпление от страна на обвиняемия.
Всичко гореизложено мотивира съда да прецени, че мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е законосъобразна и целесъобразна,
поради което молбата на защитника на обвиняемия следва да се остави без
уважение.
Съдът счита, че така определената мярка ще гарантира коректно
процесуално поведение от обвиняемия и в достатъчна степен ще обезпечи
своевременното приключване на разследването.
По тези съображения РС Котел постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	75
Дата:	30 октомври 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия:	Катерина Георгиева Дедова

Дело:	20252210200140
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 октомври 2025 г.

Определение по ЧНД №140/2025 на Районен съд - Котел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите