Решение по дело №46/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 386
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20227040700046
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 386                                      от 21.03.2022г.                              град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                      

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на десети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Лилия Александрова

                                                                               Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                                2. Галя Русева

 

при секретаря Г. Д. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер  46 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сироко“ ООД, ЕИК: *********, чрез адв. Ч., против решение № 182/ 15.11.2021 г., постановено по АНД № 543/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър.

С решението е  потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0028149, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на „Сироко “ООД, ЕИК: *********, представлявано от З. Т., на основание чл. 638, ал. 4 във вр. чл. 638, ал.1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева / две хиляди лева/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Ч., който  поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Пледира за отмяна решението на РС-Несебър и отмяна на електронния фиш, както и за  присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна, но по съображения, които са различни от изложените в жалбата.

С електронния фиш касаторът е санкционирано за това, че на „ 27.09.2020 г., в 11.30 ч. в гр. Несебър до хотел „Аква“, като ЮЛ собственик на МПС Опел Астра, рег.№ А7897МК, което е в движение, регистрирано е в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност“. Деянието е квалифицирано като нарушение по 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 4, във вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

За да потвърди електронния фиш първоинстанционният съд е приел, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

В случая е установено, че нарушението е констатирано с техническо средство, поради което е наложено наказанието по ал.1, т.2 на посочената норма. По делото няма спор, че „Сироко“ ООД е собственик на процесното МПС. В електронния фиш е посочено и задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнило.  Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

Настоящият съдебен състав не споделя и възражението, че в електронния фиш не са описани всички обективни признаци на състава на нарушението. Както вече бе посочено, дружеството е собственик на МПС, който факт е изрично указан. Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка.

Макар в случая да не е използвана именно думата „управление“, е използван синоним на същата – „което е в движение“. Този израз заедно с факта, че превозното средство е установено в гр.Несебър до хотел „Котва“ и обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, предпоставя недвусмислен извод, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа.

Няма никакво съмнение и по отношение на субекта на нарушението, така както е определен с електронния фиш. Имуществената санкция е наложена на юридическото лице, собственик на автомобила, а З. Т. е посочена като законен представител, защото именно законният представител е лицето на което следва да бъде връчен фиша.

Неоснователно е твърдението за липса на доказателства за изправност на използваното техническо средство. По делото са представени такива доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Това е така защото в случая нарушението не е установено при упражняване на контрол на правилата за движение по пътищата, а при упражняване на контрол за спазване на правила, регламентирани с  Кодекса за застраховането, поради което Наредбата е неприложима.

Решението на въззивната инстанция обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:

След извършена справка в деловодната система, съдът установи, че към настоящия момент са налице влезли в сила решения по КАХД №2558/2021г. по описа на Административен съд – Бургас  и по КАХД №44/2022г., които касаят едно и също нарушение, изразяващо се в това, че „като собственик на МПС Опел Астра, рег.№ А7897МК, което е в движение, регистрирано е в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност“. За първи път нарушението е констатирано в гр.Несебър на 23.09.2020г., в 20.38 часа, в гр.Несебър, по ул.Хан Крум, за което е издаден електронен фиш № 0028194, потвърден от РС-Несебър. Решението е оставено в сила с решение по КАХД №2558/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. Същото по вид нарушение е констатирано няколко дни след първото нарушение – на 27.09.2020г., отново в гр.Несебър, за което е съставен настоящият електронен фиш. На 29.09.2020г. отново в гр.Несебър е установено същото нарушение, като с решение №201/17.02.2022г., постановено по КАХД №44/2022г., Административен съд – Бургас е оставил в сила решение №183/15.11.2021г., постановено по АНД №544/2021г. по описа на РС-Несебър.

По делото няма данни на касатора да е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2, буква „в“ от Закона за движение по пътищата, след като нарушението е било констатирано за първи път на 23.09.2020г. Налагането на такава ПАМ е задължително с оглед спазването на повелителната норма на Закона за движение по пътищата. Освен това мярката би препятствала възможността на лицето да продължи да управлява собственото си МПС без да е сключило за 2020г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се уточни, че по делото няма данни въобще да е наложена такава ПАМ.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Посочената разпоредба задължава собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Тоест, законодателят в този случай не се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Затова и в тези случаи ПАМ, който следва да бъде съставен веднага след установяване на нарушението е с правно основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от движение на въпросното МПС до сключването на такава застраховка.

Деянието обаче, което е осъществило дружеството, като е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е продължено административно нарушение.То се осъществява само с едно деяние (несключване за 2020г. на договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“). Изразява се в бездействие, като субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на това нарушение през определен период от време и създава по този начин едно трайно състояние на административно нарушение, което продължава до неговото прекратяване. Продълженото административно нарушение се осъществява само с едно деяние, както е в процесния случай, основано е на едно решение (да не сключи ЗЗ„Гражданска отговорност“) и е насочено към постигане на една цел (да управлява собственото си МПС без да прави разходи за ЗЗ „Гражданска отговорност“). Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие (да сключи договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“) и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства. След като се касае за продължено административно нарушение, в рамките на периода, за който е следвало да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“, субектът на нарушението може да бъде санкциониран само веднъж. Именно по тази причина законодателят е регламентирал в чл.171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик на автомобила или само го управлява - чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и чл.171, т.1, буква „е“ ЗДвП), които категорично препятстват възможността на този субект да продължи да управлява моторното превозно средство без да има за него сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“. По този начин и процесният орган е следвало да разреши установеното трайно (продължено) административно нарушение, като след издаване на първия електронен фиш, с който за първи път е налажил санкция за това нарушение, в същия момент да издаде и заповед за налагане на ПАМ. В рамките на целия период, за който лицето е длъжно да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“, административнонаказващият орган не може да налага наказание втори път поради забраната на чл.17 от ЗАНН, тъй като то се явява наказание за същото нарушение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменен ЕФ серия Г, № 0028149 на ОД на МВР – Бургас, който е предмет на съдебния спор, разгледан от районния съд.

По делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен списък. С оглед липсата на възражения досежно размера, в полза на дружеството – касатор следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., от които 400 лв. - адвокатско  възнаграждение във връзка с процесуално представителство пред РС-Несебър и 400 лв. - адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 182/15.11.2021г. по АНД № 543/2021г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия Г, № 0028149 на ОД на МВР – Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на „Сироко “ ООД, ЕИК: *********, представлявано от З. Т., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., от които 400 лв. - адвокатско  възнаграждение във връзка с процесуално представителство пред РС - Несебър и 400 лв. - адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

               

                                                                                            2.