Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Добрич 21.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на десети май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Радева разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 5168 /2018 год. по описа
на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Гражданско дело № 5168/2018 г. по
описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от В.С.С. с ЕГН **********,
с която срещу „БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* са предявени следните
искове :
1.Иск с правно основание чл. 344
, ал. 1 , т.1 от КТ за признаване на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение” и
извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение за незаконни и за отмяна
като незаконосъобразна на заповед № 2/23.10.2018
г.на управителя на„БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* .
2.Иск с правно основание чл. 344
, ал.1 ,т.3 във вр. с чл. 225 , ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
времето , през което е останал без
работа поради незаконното уволнение в размер на 2400.00 лева за периода
26.10.2018 г. – 15.03.2019г.
Претендира заплащане на разноски в производството.
Изложени са следните обстоятелства :
Ищецът С. е работил при ответника
„БАУН ДА БАУН „ ООД по сключен трудов
договор от 04.06.2015 г.
Със
Заповед № 2/23.10.2018г. работодателят е наложил на В.С. дисциплинарно
наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, във връзка с
чл. 187, ал.1, т.1, чл. 187, ал.1, т.10 и чл. 188, т.3
от КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Посочено е било в заповедта за уволнение : „ Лицето не се яви на работа на 10.10.2018г.
и 11.10.2018г., както и отказа да даде обяснения за неявяването".
Възразява се,че горното не
отговаря на истината .За периода от 10.09.2018г. до 09.10.2018 г. В.С. е ползвал отпуск по
болест с режим на лечение домашен-амбулаторен
.
При медицински преглед на
09.10.2018 г. болничният е продължен с още 30 дни и С. е насочен за оперативно
лечение .Издаден е болничен лист за ползване на отпуск поради общо заболяване
за периода 12.10.2018г. -10.11.2018 г. с № 20182065374 .Поради допусната
техническа грешка болничният лист е анулиран и е издаден нов с № 20182065477 за
периода 10.10.2018 г. – 08.11.2018 г.
Твърди се ,че преди уволнението работодателят не е поискал разрешение от
инспекцията по труда на основание чл. 333,ал.4 от КТ .
На следващо място се сочи нарушение
на разпоредбата на чл. 193 от КТ тъй като работодателят не е изпълнил
задължението си да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения преди да наложи наказанието .
На основание чл.131 , ал.1 от ГПК препис от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника с указания за писмен отговор в едномесечен срок , задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването на отговор .
По делото
е депозиран отговор в дадения
едномесечен срок .
Ответникът оспорва исковете и
изложените обстоятелства .
Наведени са следните
възражения по иска с правно основание
чл. 344 , ал. 1 , т.1 от КТ :
Невярно било
твърдението, че ответникът е нарушил специалната закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ ,като не
е получил за уволнението на ищеца предварително разрешение на инспекция по
труда, предвид това, че прекратява трудов договор с работник, започнал
ползуване на отпуск при временна нетрудоспособност, разрешен с болничен лист.
Ответникът е
спазил тази закрила. Независимо, че е обжалвал болничния лист, той е поискал от
„Инспекция по труда" - гр.Добрич на 16.10.2018г. да даде предварително
разрешение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. Получил е разрешението на 23.10.2018г., след
което е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение"
с дата 23.10.2018г. и е връчил същата на ищеца на 26.10.2018г.
Невярно било
твърдението, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл.193 от КТ, тъй като преди
налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал работника и не е приел
писмените му обяснения.
Твърди се ,че е изпълнил това свое задължение на
работодател с изпратените до ищеца две покани, с който е поискал да даде
обяснения за неявяването на работа на 10.10.2018г. (сряда) и на 11.10.2018г.
(четвъртък). Първата покана с изх.№ 6 от 12.10.2018г. е върната на 15.10.2018г.
от куриера с обяснение, че адресатът отказва да получи пратката, доставена му
на 13.10.2018г. Втората покана с изх.№ 8 от 19.10.2018г. е върната на
30.10.2018г. от куриера с обяснение, че са изчерпани сроковете за доставка и
адресатът не иска да получи пратката.
Излага още ,че е спазено изискването на чл.193,
ал.1 от КТ за налагане на циплинарното наказание с
мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тези
реквизити са били налице в издадената Заповед №
2/23.10.2018г. на ответника.
Спазено било
и изискването на чл.193,
ал.2, изр.2 от КТ при невъзможност за връчване на заповедта на работника,
същата да му се изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка. Нямало е
възможност заповедта да се връчи лично, тъй като ищецът не идвал
на работа и не приемал писма от ответника. Затова връчването на заповедта
е надлежно извършено на 26.10.2018г. с нотариална покана, към която заповедта е
приложена.
Наведено е още възражение ,че
няма извършено анулиране на
болничен лист Е 20182065 374 с болничен лист Е 20182065 477 от 12.10.2018г. Има
издадени два болнични листове с една и съща дата, без да е видно от тях, че
единият е анулиран документ, а другият е заместващ го
документ.Твърди се
представяне на два документа с различни
номера и с една и съща дата на издаване 12.10.2018 г. , които се различават по
посочената начална дата на временна нетрудоспособност –съответно 10.10.2018г. и
12.10.2018 г.
Ответникът оспорва и
основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за времето , през
което В.С. е останал без работа в резултат на незаконното уволнение .
На 10.10.2018 г. ищецът е
отправил до работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия
договор,чийто срок изтича на
10.11.2018г.
Предвид издадения болничен лист за
периода 12.10.2018г. -10.11.2018 г. с № 20182065374 за времето 26.10.2018г. –
10.11.2018 г. на В.С. се дължи обезщетение за враменна нетрудоспособност .
В периода след 10.11.2018 г.
оставането без работа на работника не е
последица от прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарното
уволнение , а е последица от едностранното
му прекратяване от работника по чл. 326
от КТ .
Претендират се разноските по
делото .
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
По силата на сключен трудов
договор от 04.06.2015 г. ищецът С. е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество и е заемал длъжността „общ
работник „ , а начиная 01.01.2016 г. е бил назначн на длъжност „ бояджия „ .
За периода от 10.09.2018г. до 09.10.2018 г. В.С. е ползвал отпуск по
болест с режим на лечение
домашен-амбулаторен .Издаден е болничен лист № Е 20182065250 / лист 52 /
.
Представен е на работодателя болничен лист с № Е 20182065374 за временна
неработоспособност ,издаден за 30 дни за периода 12.10.2018 г. – 10.11.2018 г.
Видно от отбелязването е издаден
като продължение .
Със Заповед № 2/23.10.2018г.
работодателят е наложил на В.С. дисциплинарно наказание „уволнение" на
основание чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 187, ал.1, т.1, чл. 187, ал.1,
т.10 и чл. 188, т.3 от КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина
–неявяване на работа в течение на два последователни работни дни -10.10.2018г.
и 11.10.2018 г.
Заповедта е връчена на ответника
на 26.10.2018г. .Искът по настоящото производство е предявен в срока по чл. 358
, ал.2 от КТ .
Работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 , ал.1 от ГПК и е отправил до В.С. на 12.10.2018
г. покана за даване на обяснения за
неявяването на работа на 10.10.2018г. и 11.10.2018 г. с изх. № 6/12.10.2018 г.
Поканата е изпратена по куриер
.Писмото е върнато на 15.10.2018г. с отбелязване , че адресатът отказва да
получи пратката , доставена му на 13.10.2018 г.
Ответното дружество е спазило
изискванията на чл.333,ал.1,т.4 от КТ да уволни работник , който е започнал
ползуването на разрешен отпуск след
разрешение на инспекцията по труда .
Представя се по делото входирано
на 16.10.2018 г. с № 18111677 в Дирекция „Инспекция по труда „ град Добрич искане
за даване на разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на В.С.
на основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ /лист 46 / .
Исканото разрешение е дадено , за
което е приложено писмо с изх. № 18093251/23.10.2018 г. /лист 47 /.
Дисциплинарното наказание е
наложено с мотивирана писмена заповед , в която е посочен
нарушителят,нарушението и кога е извършено , наказанието и законният текст ,
въз основа на който се налага .
На 02.11.2018 г. на работодателя
е представен болничен лист с № Е 20182065477,издаден за 30 дни за периода
10.10.2018г. – 08.11.2018 г.
Видно от отбелязването е издаден
като продължение .
Съгласно текста на разпоредбата
на чл.9 , ал.1 от Наредба за медицинската експертиза в случаите , когато
болничният лист за временна неработоспособност
е продължение ,започва задължително от деня , в който лицето е следвало
да се яви на работа по предхождащия болничен лист , независимо ,че той може да
е неработен за лицето .
От представената по делото
справка за представени болнични листове
в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването
им от ТП на НОИ –Добрич за издадения
болничен лист с № Е20182065374 с начална дата 12.10.2018г. е регистрирано,че е анулиран .
Не е спорно по делото ,че В.С. не
се е явил на работа в дните 10.10.2018г. и 11.10.2018 г.
За същия период му е било разрешено
ползването на отпуск за временна нетрудоспособност чрез издаден болничен лист.
Няма данни към датата на
приключване на устните състезания издаденият болничен лист с № 20182065477 за периода 10.10.2018 г. – 08.11.2018 г. да
е отменен .
При тези факти следва да се приеме , че
неявяването на работа на ищеца С. в дните 10.10.2018г. и 11.10.2018 г. не
представлява виновно неизпълнение на трудовите му функции .
Не са събрани данни относно
недобросъвестно поведение на работника във връзка с анулирането на първия
болничен лист с начална дата 12.10.2018г. и издаване на втория с начална дата
10.10.2018г.
С оглед изложеното предявеният иск за
отмяна на наложеното предявеният иск за признаване на
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и извършеното прекратяване на трудовото правоотношение за незаконни и за отмяна като
незаконосъобразна на заповед № 2/23.10.2018
г.на управителя на„БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* е основателен и
подлежи на уважаване .
За времето, през което работникът или
служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, работодателят му
държи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за не повече от
шест месеца –чл.225,ал.1
от КТ .
Ищецът С. претендира заплащане на
обезщетение за времето , през което е
останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на 2400.00 лева за
периода 26.10.2018 г. – 15.03.2019г.
С оглед отмяната на дисциплинарното
уволнение на ищеца,прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида
,в който е съществувало към датата на
прекратяването му .
Не се спори между страните по
делото ,че преди връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на дата 10.10.2018г. ищецът С. е отправил до работодателя писмено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор по чл. 326,ал.1 от КТ /лист 110/.Няма
твърдения за оттегляне на това предизвестие .
В периода до 08.11.2018г. С. е
ползвал отпуск поради нетрудоспособност .
Срокът на отправеното
предизвестие е изтекъл на 09.11.2018г.
Следователно след тази дата до
15.03.2019г. ищецът С. не е останал без работа поради незаконното уволнение , а
поради изтичане на срока на предизвестието по чл. 326,ал.1 от КТ .
Искът за сумата от 2400.00 лева е
неосноветелен и подлежи на отхвърляне .
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 250.00 лева-половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение,предвид липсата на уговорено поотделно възнаграждение за всеки
от предявените искове .
На ответника не се следват
разноски в производството.Съобразно представения договор за правна защита и
съдействие е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 672.00
лева за процесуално представителство ,защита и съдействие по иска за отмяна на
уволнение , който е уважен в настоящото производство.Не е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по
иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа .
На основание чл. 78,ал.6 от ГПК „БАУН
ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* следва да заплати заплати по сметка на
Добрички районен съд държавна такса по иска
по чл.344,ал.1,т.1 от КТ в размер на 50.00 лева .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на В.С.С. с ЕГН ********** дисциплинарно
наказание „уволнение” и
извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед №
2/23.10.2018г. на управителя на „БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* и отменя като незаконосъобразна заповед № 2/23.10.2018 г.на управителя на „БАУН
ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* .
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С. с ЕГН **********
срещу „БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 344 , ал.1 ,т.3 във вр. с чл. 225 ,
ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за времето , през което е останал без
работа поради незаконното уволнение в размер на 2400.00 лева за периода
26.10.2018 г. – 15.03.2019г.
ОСЪЖДА БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с ЕИК ********* да заплати на В.С.С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 250.00 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА БАУН ДА БАУН“ ООД Добрич с
ЕИК ********* да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса по
иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ
в размер на 50.00 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му в регистъра на
съдебните решения на 21.05.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :