Решение по дело №2357/2018 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Маргарита Христова Новакова
Дело: 20183330102357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

№242/27.06.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Сребрена Русева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2357 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е с правно основание чл.422 от ГПК и е за съществуване на вземане.

                Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 116,91 лева, цена на предоставени му далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., за което е издадена крайна фактура №72495222224 с дата 01.12.2016г. със срок за плащане 16.12.2016г., както и сумата 141,80 лева, начислена с посочената крайна фактура, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 22.07.2016г. за периода м.12.2016г. до м.06.2018г. Ищецът не е предявил иск за сумата от 39,78 лева лихва, представляваща изтекла/мораторна/ лихва за забава за периода от 17.12.2016г. до 22.06.2018г., която сума  е присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1489/2018г. по описа на РРС. Претендира и разноски по делото.

Ответникът не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, уведомен е  по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител депозира писмен отговор, заявява, че иска е допустим, но неоснователен и настоява за отхвърлянето му, тъй като ищецът не е уведомил ответника за прекратяване на двата договора-договора за мобилни услуги и договора за лизинг.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1489/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за  сумата от 258,71 лева, представляващи потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законна лихва, считано от 30.07.2018г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане и за сумата от 39,78 лева обезщетение за забава за периода от 17.12.2016г. до 22.06.2018г. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 205 лева, направени от заявителя по заповедното производство-25 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.

            Длъжникът по заповедта не е намерен на регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, уведомен е по реда на чл.47 от ГПК и в дадения от съда срок заявителят е предявил настоящия установителен иск.

            С исковата молба ищецът представя договор за мобилни услуги, договор за лизинг, Общи условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги и 5 броя фактури, крайната от които с №**********/01.12.2016г. е посочената в заповедното произвдство.   Явно е,  и няма спор, че действително страните са сключили договор, по силата на които ищецът е поел задължение, като оператор, да предоставя на ответницата GSM услуги за срок от 24 месеца, а ответникът като абонат и потребител, се е задължила да заплаща услугите съгласно избрания от него тарифен план за срок от 24 месеца. Освен договор за предоставяне на мобилини услуги ответникът е сключил с ищеца и договор за лизинг по силата на който абонатът е получил и взел мобилно устройство SAMSUNG на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски.

            С посочената  и издадена крайна фактура потребителят е задължен с оставащите незаплатени лизингови вноски-141,80 лева и със сумата от 116,91 лева, представляваща цена на потребени мобилни услуги от предходните три отчетни периода.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Със сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги е уговорена дата от месеца, на която се издава месечната фактура, в случая-1-ви всеки месец. Съгласно чл.26 от ОУ, неполучаването на фактура не освобождава потребителя от заплащането й. При неизпълнение и неплащане за три последователни отчетни месеца, доставчикът ищец се е възползвал от правото си залегнало в чл.75 от ОУ и е деактивирал и преустановил доставката на мобилни услуги, което оператора генерира автоматично по вградената електронна система. Не е предвидено задължение за писмено уведомяване на потребителя, че сключения с него договор се прекратява, в който смисъл процесуалния представител на ответника неоснователно възразява. За това правилно в крайната фактура са отразени незаплатените мобилни услуги и незаплатените лизингови вноски, присъдени общо в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1489/2018г. по описа на РРС-258,71 лева.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените разноски по делото. В заповедното производство разноските са в размер на 205 лева, а в настоящото исково в размер на 405 лева/75 лева платена държавна такса, 150 лева платен депозит за особен представител и 180 лева адвокатско възнаграждение/, или общо 610 лева. Посочи се по-горе, че относно присъдените в заповедта за изпълнение суми като обезщетение за забава в размер на 39,78 лева иск не е предявен и произнасяне за това се дължи от заповедния съд.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.А. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че той ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6  сумата от 116,91 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г. и сумата 141,80 лева незаплатени лизингови вноски- общо 258,71 лева, ведно със законна лихва, считано от 05.10.2017г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА Д.Р.А. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 610 лева разноски, от които 205 лева по заповедното и 405 лева по настоящо производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :