РЕШЕНИЕ
гр. София, 30 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10005 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм)
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Б.С.С.
твърди, че на 2/12/2014 год. в гр.София, на бул..“Цариградско шосе“ в района на
10-ти километър, докато пресичала на пешеходна пътека, била блъсната от лек автомобил
Фолксваген Голф, с рег. № ********,
управляван от Л.Й.К.. В резултат от инцидента, ищцата получила фрактура на тялото (диафиза)
на бедрената кост, което наложило спешна оперативна интервенция – открито
наместване с вътрешна фиксация с плака и винтове.
Ищцата твърди, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
при ответното дружество, което следвало да обезщети ищцата за претърпените от
нея вреди. Вредите, настъпили за ищцата от произшествието били имуществени и
неимуществени, но в настоящото производство ищцата е претендирала едИ.твено обезщетение за
неимуществени вреди. Същите тя определя като болки и страдания и изключителни
затруднения в ежедневните движения за продължителен период от време. Ищцата изживяла
сериозен шок и ужас, имала проблеми със съня и силно главоболие. Била принудена
да прекарва времето си вкъщи, затворена, без да работи и изолирана, което
допълнително утежнявало разбития й живот и физическите и психическите й
страдания. Месеци наред ищцата се чувствата непълноценен член на обществото. За
компенсиране на тези вреди ищцата претендира обезщетение от 60 000 лева. Счита,
че тази сума би представлявала пълно и универсално обезщетение и отговаря на
принципа на справедливостта и съдебната практика по прилагане на този принцип. Претендираното обезщетение било съобразено и с
актуализираните лимити по ЗГО за обезщетяване на вредите от ПТП, а последните
отразявали икономическите условия, които следвало да бъдат съобразявани винаги
при определяне на обезщетението. Ищцата претендира законна лихва върху
главницата от датата на настъпване на събитието и направените по делото
разноски
Ответникът З.Б.И. АД моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като ищцата излязла на пешеходната пътека в
опасната зона за спиране на автомобила – това обстоятелство било обсъждано от
наказателния съд и следвало да бъде взето при определяне на размера на
дължимото обезщетение. Ответникът оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение – същият не отговарял на
принципа на справедливост и на съдебната практика. Моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 2/12/2014 год. в гр.София на бул.“******“, **-ти километър, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил Фолксваген
Голф с рег.№ ********, управляван от Л.Й.К., е ударил Р.Д.А., която преминавала
по пешеходната пътека. Пострадалата пешеходка била откарана за лечение в
Окръжна болница. В болницата ищцата е била лекувана от 2/12/2014 год. до
11/12/2014 год. Окончателно поставената й диагноза била фрактура феморис синистра, РСОСМ кум плаце ет клави
– счупване на тялото на бедрената кост, закрито.
С решение по нахд
№ 9807/2015 год. на СРС Л.Й.К. е признат за виновен в това, че на 2/12/2014
год., при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ******** по
бул.“Цариградско шосе“, на пешеходна пътека, обозначена със знак Д17 от ЗДвП,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП,
не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Б.С.С. и й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на тялото на лявата бедрена кост (полифрагментна
фрактура с разместване под ъгъл на дисталната диафиза)
Вещото лице по назначената медицИ.ка експертиза дава
заключение, че вследствие от пътно-транспортното произшествие, ищцата получила
следните травматични увреждания: закрито счупване на тялото на бедрената кост;
счупване на носните кости; мекотъканни травми в
теменно-тилната област вдясно, слепоочно и челно вляво; хематом на подтилния мускул – ляв мускулус обликвус; листеза от около 2 мм
на ниво С2-С3; остра кръвозагубна анемия, наложила
кръвопреливане на еритроцитна маса. Всички тези
увреждания отговаряли добре като да са получени от пешеходец, блъснат от лек
автомобил, като механизмът на получаване на травмите бил възкачване на тялото
на жената върху капака на автомобила, удар на главата върху панорамното стъкло
и изпадане от автомобила. Ищцата преминала през оперативно лечение на закритото
многофрагментно счупване на бедрената кост, като й
била поставена метална остеосинтеза. Ищцата е имала
трайно затруднение при движението на крайника за период над 30 дни, а
възможността тя да го натоварва се възстановила 7-8 месеца след инцидента; това
увреждане причинило на ищцата интензивни болки и силни страдания в продължение
на месеци. Счупването на носните кости, за което няма данни да е било лекувано
оперативно, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мекотъканните травми причинили интензивни болки и
продължително страдание, а листезата – временно
затрудняване на движенията на врата за срок, по-кратък от 30 дни. Острата кръвозагубна анемия била състояние, временно опасно за
здравето. От нея и след кръвопреливането, ищцата се възстановила в срок от
около 15-20 дни. Липсвали данни за остатъчни последици за здравето на ищцата от
получените травми. Вещото лице констатира, че на лицата е приложено адекватно,
своевременно и съвременно оперативно, ортопедично и реанимационно
лечение, като липсват данни за увреда на здравето,
поради неоказана, неефективни или несвоевременна терапия.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че ударът при процесното
произшествие е настъпил в зоната на втората пътна лента от ляво на дясно за
посоката на автомобила, върху обособената пешеходна пътека. Скоростта на движение
на автомобила била около 62 км/час, при разрешена на мястото на произшествието
скорост за движение от 50 км/час. Вещото лице счита, че причините за настъпване
на произшествието са както субективните действия на водача на лекия автомобил,
който не намалил скоростта и не спрял преди да навлезе в зоната на пешеходната
пътека, в момент, когато по нея се движила пешеходката, така и действията на
самата пешеходка, която предприела пресичане на платното за движение върху
пешеходната пътека в момент, в който към нея приближавал автомобила и навлязла
в опасната му зона на спиране. Вещото лице изчислява при три различни скорости
на движение на пешеходката – спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане, какви са
били възможностите на водача на автомобила да избегне удара, като стига до
извод, че при опасна зона на спиране на лекия автомобил от 62 метра, ударът е
бил непредотвратим за водача на автомобила при всяка една от скоростите на
придвижване на пешеходката. Ударът обаче бил предотвратим при движение на автомобила
със скорост от 50 км/час, ако пешеходката се е движила със спокоен ход и не е
бил предотвратим при тази скорост на автомобила и бърз ход или спокойно бягане
на пешеходката.
Свидетелката М.Р.В.видяла ищцата в
болницата след инцидента. Тя била упоена, не искала да говори и само плачела,
лицето й било бяло, цялото в рани, косата й била сплъстена от кръв. Ищцата била
прекършена физически. В хода на болничното лечение и след изписването й от
болница, ищцата имала нужда да ползва чужда помощ и свидетелката се грижела за
нея – къпела я, помагала й с ходенето до тоалетна, пазарувала за нея. Два
месеца, след изписване от болницата, ищцата се преместила при своите родители,
за да се грижат те за нея. На работа ищцата успяла да се върне около половин
година след произшествието. Според свидетелката ищцата се променила след
катастрофата – била сломена, станала по-тиха, затворила се в себе си, за
разлика от преди, когато била един от най-жизнените хора, които свидетелката
познавала.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицИ.ката
и автотехническата експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ******** Л.К.е била
застрахована от ответното дружество към датата на настъпване на произшествието.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Голф – Л.К.към датата на настъпване на произшествието. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки,
страдания, неудобства, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, причинените като последица от това поведение увреди и вината на деликвента, съдът приема за доказани от влязлата в сила
присъда на наказателния съд, която се ползва със задължителна сила за настоящия
съд, по силата на чл.300 от ГПК. Настъпването на допълнителни травматични увреждания,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и
неустановени от наказателния съд, се доказва по безспорен начин в настоящото
производство от неоспореното заключение на съдебно медицинската експертиза.
По-конкретно това са счупване на носните кости; мекотъканни
травми в теменно-тилната област вдясно, слепоочно и челно вляво; хематом на подтилния мускул – ляв мускулус обликвус; листеза от около 2 мм
на ниво С2-С3; остра кръвозагубна анемия, наложила
кръвопреливане на еритроцитна маса. Всички тези
травматични увреждания са последица от произшествието и съдът приема, че са
пряк резултат от него.
Неоснователно ответникът твърди, че ищцата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като е излязла на
пешеходната пътека в опасната зона за спиране на автомобила. Законът създава предимство на
пресичащите пешеходната пътека пешеходци и задължение на водача на превозното
средство да отчита възможността за присъствието им - при приближаване към
пешеходна пътека, водачът на превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека пешеходци (чл.119 от ЗДвП). Следва да се има предвид и
обстоятелството, че пресичането на пешеходката от ляво на дясно спрямо посоката
на движение и мястото на настъпване на удара, означават, че произшествието е
настъпило в междинния етап от пресичането, тоест пешеходката е бил достатъчно
дълго на пътното платно, за да бъде забелязана от водача на приближаващото МПС.
Действително законът създава задължение на пешеходеца, преди да навлезе в
платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващо превозно
средство и със скоростта му на движение (чл.32 ал.1 от ЗДвП). По настоящото
дело не се доказва това да не е било сторено от ищцата. Към момента на
настъпване на удара, тя е била пресякла успешна едната лента за движение и е
достигнала от средата на втората лента за движение. Не може да се очаква от
участник в движението, който се движи по пътното платно при спазване на
правилата за движение да очаква и да предполага, че останалите участници ще
нарушават същите тези правила. При създаденото от закона предимство за
пресичащите на пешеходна пътека пешеходци, очакването на ищцата, която вече се
намира на пътното платно и е стъпила на пешеходната пътека, че водачът на лекия
автомобил ще зачете предимството й, е напълно закономерно, адекватно и в
съответствие със закона. От заключението на авто-техническата
експертиза се доказва по безспорен начин, че при движение от страна на
автомобила с позволената за мястото скорост и спокоен ход на ищцата, ударът е
нямало да настъпи. Не се доказва (при
съответно разпределена от съда доказателствена
тежест), ищцата да се е движила с ход, различен от спокоен. Не се доказа ищцата
да е изскочила внезапно на пътното платно, а и подобен извод изглежда нелогичен,
предвид безспорно установеното място на удара – в средата на втората пътна
лента. Липсват и доказателства ищцата да е възприела приближаващия с висока
скорост автомобил. Всички недоказани факти съдът приема за неосъществени,
поради което и достига до крайния си извод, че ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва
да бъде ангажирана, без да се отчита процент на съпричиняване.
От процесния деликт ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от телесните увреждания. В допълнение, тя преживяла шок,
а състоянието й свидетелката Васева определя като „прекършена физически“ и
„сломена“. Настъпването на всички тези
негативни последици за физическото и психическото здраве на ищцата се доказва
безспорно от заключението на медицинската експертиза и събраните гласни
доказателства. Липсват доказателства, които да оборват установените от експерта
и свидетеля факти. При това положение, ответникът следва да обезщети всички
неимуществени вреди, намиращи се в пряка и непосредствена последица от
произшествието.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази периода на възстановяване – около 8 месеца с
различни по интензитет болки и страдания, фактът, че ищцата е претърпяла
оперативна интервенция с поставяне на имплант –
метална остеосинтеза, необходимостта тя да ползва
чужда помощ, негативните промени в ежедневието на ищцата и преживения стрес от
произшествието. Съдът отчита, че след произшествието ищцата се е намирала в
състояние, временно опасно за живота, причинено от острата кръвозагубна
анемия. Временното откъсване на ищцата от обичайния за нея социален и
професионален живот е също факт с правно значение за определяне на размера на
произшествието. За да реши върху крайният справедлив размер на обезщетение,
съдът взема предвид и липсата на негативни последици и прогнози за здравето на
ищцата. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 30
000 лева. В останалата част до предявения частичен размер от 60 000 лева (от
общо 90 000 лева), искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на настъпване на произшествието 19/09/2014 год. до окончателното изплащане на
главницата. В Кодекса за застраховането (отм.) е възприет принципът за
отговорност на застрахователя за лихви от датата на събитието - чл.223 ал.2 от Кодекса. В случай, че
застрахователят заплати на увредения лихви от датата на събитието, той би имал регресен иск спрямо деликвента,
при условията на чл.227 т.2 от КЗ (отм.).
По
отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски
по силата на закона, поради което и ответникът следва да заплати в полза на
СГС, съобразно с уважената част от иска, 1200 лева държавна такса и 275 лева
разноски.
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от предявения иск. Разноски обаче не са направени от негова
страна, както за събиране на доказателства, така и за процесуално
представителство. Нещо повече, поради незаплащане на дължимите разноски,
възложени в тежест на ответника за назначените експертизи и заплащането на тези
разноски от бюджета на съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СГС, на основание чл.77 от ГПК, сумата 500 лева.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
предвид безплатното предоставяне на адвокатска защита на ищцата, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния й представител – адв.Д., сумата 1716 лева (с ДДС).
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис
№ 4, - адв.Н.Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 2/12/2014г., заедно със законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане на главницата, , като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60
000 лева, част от общо 90 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.Н.Д.,
с адрес ***,
четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата 1716 лева (с
ДДС) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса и разноски в размер на 1475 лева, а на основание чл.77 от ГПК
разноски в размер на 500 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд.
Председател: