Р Е Ш Е Н И Е
Номер1482 09.07.2018 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На двайсет и седми юни две хиляди и осемнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело номер 2721 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба на Н. С. З., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , със съдебен адресат адвокат Ц.Д. ***, с адрес
на кантората град Б ул. срещу А.Я.З., с ЕГН **********, с адрес ***, с
която моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася
по въпроса за вината за това, да му предостави ползването на семейното жилище, да
му предостави упражняването на родителските права върху родените от брака две
деца, при режим на лични отношения с майката и месечна издръжка, която да
заплаща, както и да възстанови предбрачното фамилно име на жената-У. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, на основание чл. 232 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, с влязло в сила определение на съда от откритото
съдебно заседание на 27.06.2018 г., е прекратено производството в частта на
фамилното име на жената, като е обявено от съда, че по фамилното име съдът ще
се произнесе по реда на чл. 322, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/-Б, не изпраща
представител по делото. Представя социален доклад за децата от брака.
Брачният иск е процесуално допустим и е с правно
основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/. Предявен е от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата З. не представя отговор на исковата
молба. Не ангажира доказателства. Не изразява становище по молбата за развод.
Бургаският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че
конститутивният брачен иск е основателен,
поради следното:
От представеното и прието като доказателство по
делото удостоверение за сключен граждански брак № 157356 от г., издадено от длъжностно
лице по гражданско състояние при община Бургас, съдът установява, че страните
по делото са съпрузи, сключили граждански брак на г. в Б, област Б, Община Б, град Б, за което е
бил съставен акт за граждански брак № І-186 от г. от длъжностни лица по гражданското състояние при
Община Б. От приетите като доказателства по делото две удостоверения за раждане
№ 06160 от 17.08.2001 г. и № ********** от 09.09.2009 г., издадени от
длъжностни лица по гражданското състояние при община Бургас, съдът установява,
че от брака си съпрузите имат две деца-непълнолетният Я.Н. З., роден на *** год., с ЕГН ********** и малолетният
Р.Н. З., роден на *** год., с ЕГН **********.
По
брачния иск.
Ищецът З. е навел в процеса като брачни
основания възникнали неразбирателства по финансови въпроси, след като станало
невъзможно да изплаща месечните вноски по банков кредит за семейно жилище,
което впоследствие Банката отнела, напускането на семейството от жената през
месец май 2016 год., която заминала с друг мъж в чужбина/по непроверена
информация в Лондон/, пълното й дезинтересиране от него и децата, в периодите
когато се връща в България.
Подкрепят се от събраните по делото
свидетелски показания на Катя З./майка на ищеца по делото/, ценени по реда на
чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от изхода на спора,
социалния доклад на ДСП-Бургас и обяснението на непълнолетното дете от брака
пред съда, фактическите твърдения от исковата молба за това, че първоначално
съпрузите са живели при родителите на мъжа и в добри отношения. След като се
родили децата решили да си купят самостоятелно жилище, но им го отнели, защото не
плащали жилищния заема за него. Впоследствие се установили да живеят под наем в
общинско жилище, на посочения в исковата молба адрес. Ответницата З. изоставила
семейството си през месец май 2016 г.,
когато заминала да живее с друг мъж и да работи във Великобритания. Последният
контакт на ищеца З. и децата от брака с нея е от месец февруари 2018 г. По времето
на фактическата раздяла, когато ответницата З. се връщала в България тя се
установявала при своята майка, не е търсила и установявала контакти със съпруга
си и/или децата от брака, не се е интересувала от нуждите им и не предоставяла
средства за тяхната издръжка. Понастоящем съпрузите са се отчуждили изцяло.
Отчуждили са се и децата от майката.
При така установените факти и
обстоятелства съдът намира, че искът за развод е основателен. Между съпрузите
липсват взаимност, привързаност, разбирателство и общи грижи за благополучието
на семейството, присъщи за съпружеските взаимоотношения. Нормата на чл. 15 от СК предвижда, че съпрузите
живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделени. По
делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения за
съществуването на такива важни от 2 години причини, каквито е предвидил СК, за
да живеят страните по делото разделени. Бракът е доброволен съюз между мъж и
жена, като съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството/чл.
46, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България/. Дългата фактическа
раздяла и невъзможността за предприемане на мерки за уреждане за доброволно
уреждане на спора дават основания на съда да приеме, че отчуждението между
съпрузите е необратимо, а брачната връзка съществува формално и не изпълнява
социалното си предназначение. От това може да се направи единствено възможният
извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройството на брака, но вината за
това не трябва да бъде изследвана, предвид нежеланието на съпрузите за това. С
оглед констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,
на основание чл. 49, ал. 1 от СК, разводът по делото следва да бъде допуснат,
така както е поискано от ищцовата страна, без произнасяне от съда по въпроса за
вината.
Родителските
права, местоживеенето и издръжките на децата.
Няма искане от майката за предоставяне
упражняването на родителските права върху децата от брака. Такава претенция е
заявил само ищецът З.. Подкрепя се от свидетелските показания по делото и
социалния доклад на ДСП-Бургас твърдението от исковата молба, че бащата успява
да се справя самостоятелно с отглеждането на децата Я.и Р подпомаган от своята
майка. В периодите, когато също като майката работи в чужбина/има специалност
пицар/ децата остават в дома на неговите родители, които полагат за тях непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието им до неговото завръщане. С тази
организация на бита и работата си успява да осигури необходимите средства за
издръжка на семейството и да задоволява достатъчна степен училищните и други
нужди на децата си. От своя страна децата Янко и Руси са създали силна
емоционална връзка със своя баща, формирали са негативно отношение към майката
и нейните родители, които не полагат за тях грижи, не се интересуват от
потребностите и живота им. Двете деца са клинично здрави, с нормално за
възрастта си развитие и без затруднение в училищното обучение.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът
намира, че най-добрият интерес на двете деца от брака е родителските права
върху тях да бъдат предоставени на бащата, местоживеенето им да бъде установено
при бащата, при режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 ч. в присъствието на бащата
или упълномощено от него лице, на избрано от бащата место за срещите. В тежест
на майката следва да бъде възложено заплащането на издръжка на децата Я.и Р, в размер
от по 150.00 лева месечно за всяко от децата, предвид и трудовата й
ангажираност в чужбина, в европейска държава с по-висок стандарт на живот.
Ползването
на семейното жилище.
Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2
от ГПК, в брачния процес съдът задължително се произнася относно ползването на
семейното жилище. Искане за предоставянето му за ползване по делото е направил
само ищецът З..*** 8000, ж. к. Меден рудник, бл. 20, вх. 2, ет. 5, в който
понастоящем живеят ищецът З. и двете деца от брака, видно от горепосочените
неоспорени свидетелски показания и социален доклад на ДСП-Бургас. Ето защо, съдът
приема, че след прекратяването на брака ползването на семейното жилище на
страните следва да бъде предоставено на ищеца З..
Фамилното име след развода и
издръжката.
Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2
от ГПК в брачния процес съдът задължително се произнася относно фамилното име
след развода и издръжката на съпрузите. По предвиждането на чл. 53 от Семейния
кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Това е нова концепция на законодателя, която урежда субективното
потестативно право на фамилното име след развода. Такова искане за възстановяване
на предбрачното фамилното име на жената след развода няма направено по делото.
Ето защо, съдът приема, че с решението по делото следва да бъде постановено
след прекратяването на брака ответницата да запази брачното си фамилно име-З.. Няма
направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради което такава не
следва да бъде определяна.
С оглед непроизнасянето на съда по
вината за разстройството на брака, на основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1
от ГПК, съдебните разноски между страните по делото следва да останат така,
както са направени. Съдът определя окончателна държавна такса за производството
от 50.00 лева, с оглед на което, в тежест на всеки от съпрузите следва да бъде
възложено доплащането на държавна такса за производството по делото, в размер
на 12.50 лева, като в тежест на задълженото лице за издръжките на децата от
брака-ответницата З. следва да бъде възложено и заплащането на държавната такса
върху издръжките на децата Янко и Руси, в размер на 216 лева, общо за нея
288.50 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради дълбоко
и непоправимо разстройство, сключения граждански брак на . в Б, област Б,
Община Б, град Б, за което е бил съставен акт за граждански брак № І-186 от г.
от длъжностни лица по гражданското състояние при Община Б, между Н. С.З., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. и А.Я.З., с ЕГН **********, с адрес ***.
СЪДЪТ
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВИНАТА.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху родените от брака деца-непълнолетният Я.Н. З., роден на *** год., с ЕГН ********** и малолетният Р.Н. З., роден на *** год., с ЕГН **********,
на бащата Н. С. З., с ЕГН **********,
при режим на лични отношения на майката А.Я.З.,
с ЕГН **********, с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 10:00 часа до 13:00 ч., в присъствието на бащата или упълномощено от него
лице, на избрано от бащата место за срещите.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата от брака Я.Н. З.,
роден на *** год., с ЕГН ********** и Р.
Н. З., роден на *** год., с ЕГН **********, при бащата Н. Събинов З., с ЕГН **********, на адреса на бащата, докато
упражнява родителските права върху тях.
ОСЪЖДА
А.Я.З., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на децата от брака Я.Н.
З., роден на *** год., с ЕГН ********** и Р. Н. З., роден на *** год., с ЕГН **********, със съгласието и
чрез бащата Н. С. З., с ЕГН **********,
месечна издръжка на всяко от децата, в размер на 150.00 лева(сто и петдесет лева), считано от предявяването на брачния
иск-17.04.2018 г. до настъпването на законни основания за изменение или
прекратяване на всяка издръжките, заедно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, с адрес град Б 8000,
ж. к. бл. , вх. , ет. , след развода на Н.
С. З., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да запази
брачното си фамилно име-З..
ПОСТАНОВЯВА съпрузите да не си дължат взаимно издръжка след
прекратяването на брака.
ОСЪЖДА
Н. С. З., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , да заплати
държавна такса за производството, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Бургас, в размер на 12.50
лева(дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА
А.Я.З., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати държавна такса за
производството, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, в размер на 288.50 лева(двеста
осемдесет и осем лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизането на решението в сила, преписи от него да се
изпратят в служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” на
областно равнище и съответното бюро за съдимост, за отбелязване на промените.
Районен съдия:/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.