Решение по дело №1446/2014 на Районен съд - Видин

 

                                Р Е Ш Е Н И Е № 436

 

                               гр.В., 27.10.2014 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                             Председател: Даниел Димитров

                                                                     Членове:

при секретаря Е.Н. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1446 по описа  за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: гр. С., ул."Г.И." № 2, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ против П.А.В., ЕГН ********** ***.

Твърди се от ищеца, че на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ е изплатил щета № 189/13.03.2009 г., като обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника на лицето Л.М.В. от гр. Т., относно ПТП осъществено по вина на ответника, последния управлявал МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Излага се, че ответникът е бил поканен да заплати размера на обезщетението, но същия не е сторил това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор и е взел становище по предявения иск.

В съдебно заседание проведено на 25.09.2014 г., ответникът се явява лично, като признава дължимостта на процесното вземане на ищеца.

Ищецът поддържа предявения иск, като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска,както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите  е достатъчно да  укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл.237, ал.1 ГПК, а  така също и че са спазени изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2  ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и  е такова, с което страната може да се разпорежда.

 Във връзка с изложеното и с оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ за основателен,поради което същия следва да бъде уважен, като ответникът   бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер  от 1082.90 лв., от която: сумата от 1072.40 лв. /главница/, представляваща  изплатено, на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ, обезщетение за имуществени вреди по щета  № 189/13.03.2009 г., както и сумата от 10.50 лв.- направени ликвидационни разходи на основание чл. 31, ал. 10, т. 1 от ПУДГФ, ведно със законната лихва върху главницата от 1072.40 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2014 г. до окончателно изплащане на задължението.

Предвид изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по производството, за които са ангажирани  доказателства: в случая  за платена държавна такса в размер на 50.00 лв..

Водим от горното и на основание чл. 237 ал.1 ГПК, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

осъжда П.А.В., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. С., ул."Г.И." № 2, сумата в общ размер от 1082.90 лв.,от която: сумата от 1072.40 лв. /главница/, представляваща  изплатено, на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ, обезщетение за имуществени вреди по щета № 189/13.03.2009 г., както и сумата от 10.50 лв.- направени ликвидационни разходи на основание чл. 31, ал. 10, т. 1 от ПУДГФ, ведно със законната лихва върху главницата от 1072.40 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2014 г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА П.А.В., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. С., ул."Г.И." № 2, сумата в размер от 50.00/петдесет/ лева, направени разноски в производството за държавна такса

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: