РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1039 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.49 във вр. с чл.47, ал.2 ЗЗД.
С решение
№601/18.05.2017г. по гр. дело №5925/2016г. Русенският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от В.М.К., чрез адв. А.С.А. ***, солидарно срещу
Пламен Пасев Стоилов, в качеството му на кмет
на Община-Русе и Д Г Г, определено въз
основа на заповед длъжностно лице за орган
по настойничеството при Община-Русе, искове за заплащане
на обезщетения за претърпени от
нея на 27.02.2014г. имуществени вреди в размер 521.50 лв направени разходи за лечение и неимуществени вреди в размер на 10000 лв претърпени
болки и страдания, причинени от поставения
под пълно запрещение М С Д., поради проявено бездействие от кмета на
Община Русе и от определеното от него
длъжностно лице по повод неизпълнение на задължението като органи по
чл.154 СК да се учреди настойничество над поставено
под пълно запрещение лице. Решението е постановено при участие на
третите лица - помагачи на страната
на ответниците - Б.Т.М. и С.Д.Т.. Решението на районния съд е потвърдено с решение №446/26.10.2017г. по в. гр. дело №549/2017г. на Русенски
окръжен съд.
По касационна
жалба на В.М.К., чрез процесуалния й представител адв.
А. срещу въззивно
решение №446/26.10.2017г. състав
на Върховния касационен съд в производство по чл.288 ГПК с определение №555/04.07.2018г. по гр. дело №1405/2018г. е оставил без разглеждане
касационната жалба в частта досежно претенцията за имуществени вреди от 521.50 лв и е допуснал касационно обжалване на въззивно решение
№446/26.10.2017г. по в.гр.д. №549/2017г. на Русенски
окръжен съд в частта досежно претенцията за неимуществени вреди. В частта, с която
е прекратено производството
определението на ВКС е влязло в сила.
С решение №5/12.02.2019г. по гр. дело №1405/2018г. състав
на Върховния касационен съд в производство по чл.290 ГПК е обезсилил решение
№446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. №549/2017г. на Русенски окръжен съд и
потвърденото с него решение №601 от 18.05.2017г. по гр. дело №5925/2016г. на
Районен съд Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Русе, който да съобрази дадените указания относно надлежния ответник.
В мотивите на решението съдът е посочил, че страните по делото не са били
правилно конституирани и въззивният съд е постановил
решение спрямо лица, които нямат качество на надлежна страна. Надлежна страна в
случая е Община Русе, която не е била конституирана по делото. Това лице следва
да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата
инстанция. Съдът е указал, че при новото разглеждане на делото следва да бъде
съобразено, че вредите се претендират като последица от неправомерно поведение,
изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложено в обществен интерес
задължение за предприемане на действия чрез определяне на настойник на
поставено под пълно запрещение лице, което страда от много тежко и необратимо
заболяване, често изпада в агресивни състояния, предизвиквал е пожари, нападал
е хора по улиците, както и че няма близки, които да се интересуват от него и да
полагат някакви грижи.
С определение в закрито заседание на 14.03.2019г. при
новото разглеждане на делото и на основание чл.294, ал.1, изр.2 ГПК съдът е
конституирал като надлежен ответник Община Русе.
Ответникът Община Русе, представляван от Кмета чрез процесуалния си
представител, взема становище за недопустимост на предявения иск, тъй като на
органа по настойничеството и по попечителството не е вменено задължение да
осъществява надзор над поднастойния, а над дейността
на настойника, поради което не следва да се ангажира отговорността му за вреди
от действията на поставеното под пълно запрещение лице. Счита, че Община Русе
не е активно легитимирана да отговаря по предявения иск, поради което
производството следва да бъде прекратено поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка. Алтернативно, по същите съображения счита, че искът е
неоснователен и не може да се ангажира отговорността му за вреди от действията
на поставеното под пълно запрещение лице. Позовавайки се на нормите на чл.173,
ал.2 и ал.3 СК, изразява становище, че към момента на деянието – 27.02.2014г.
поставеният под пълно запрещение М С Д. е имал настойници
по право - неговите родители: майка Б.Т.М. и баща С.Д.Т., поради което в този
случай не се назначава настойнически съвет и не се образува настойническо дело.
В т.см. е и т.7 от Постановление №5/1979г. от 13.02.1980г. на Пл. на ВС. На
родителите е вменено задължение да осигурят постоянен надзор по отношение
детето си и подходящ контрол на поведението му. Заявява, че неоснователни са
твърденията в исковата молба за бездействие от негова страна като орган по
настойничеството и по попечителството и като такъв е изпълнявал задълженията си
да упражнява надзор в допустимите от СК граници и законовата забрана за
образуване на настойническо дело, съответно назначаване на настойнически съвет.
С цел защита интересите на пълно запретения е
изпращал няколкократно писмени покани до родителите, братята и сестрите на М С Д.
*** в качеството им на заинтересовани лица във връзка с учредяване на
настойничество на поставеното под пълно запрещение лице. На следващо място
заявява, че за поставения под пълно запрещение М С Д. е изплащана пенсия,
адресирана до различни места, включително и по местоживеене, в периода от
влизане в сила на решение №18/10.02.2009г. по гр. д. №119/2008г. на Окръжен съд
Русе за поставянето му под пълно запрещение до настоящия момент, че при първото
уведомяване на органа по чл.154 СК при Община Русе от Директора на дирекция
“Здравни и социални дейности” при Община Русе, че близките и роднините на
поставения под пълно запрещение М Д. не полагат грижи за него и не желаят да
участват в учредяване на настойничеството му, органът по настойничество и по
попечителство своевременно е взел охранителни мерки съгласно чл.159 СК за
личността и имуществото на М Д., като му е определил лицето П С К – гл. експерт
в отдел “Социални дейности” при Община Русе да изпълнява временно настойнически
функции в периода от 27.03.2014г. до 31.12.2014г. Счита, че настъпилите за
ищцата вреди не са пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на
законови задължения от страна на Община Русе като орган по чл.154 СК, тъй като
е изпълнявал своите нормативно установени задължения. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди като прекомерна. Моли искът да бъде
отхвърлен, а в условията на евентуалност претендираното
обезщетение за неимуществени вреди да се намали като недоказано по размер и да
се определи обезщетение, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД.
По искане на ответника и на основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал привличането на трети лица: Б.Т.М. ***, ЕГН ********** и С.Д.Т. ***, ЕГН **********,
настойници по право на поставения под пълно
запрещение М Д..
Третото лице Б.Т.М. се явява лично в съдебно заседание на
16.01.2020г. и заявява, че не може да изрази становище по иска, защото не си
спомня нищо и не е в състояние да помогне с нищо.
При новото
разглеждане на делото са представени писмени доказателства и третото лице Б.М.
е дала обяснения по реда на чл.176 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения препис от влязло в сила на 04.03.2009г. решение по гр. дело
№119/2008г. на Русенски окръжен съд се установява, че М С Д., ЕГН **********, е
поставен под пълно запрещение, тъй като страда от необратимо и тежко заболяване
– параноидна шизофрения, изпада често в агресивни
състояния, няма близки, които да се грижат за него, нито дом, където да се
приюти. Съдът е постановил препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество при Община Русе за назначаване настойник на М С Д.,*** и на
отдел “Гражданско състояние” при Община Русе за отразяване промяната в
дееспособността на лицето.
По делото е установено, в т.ч. и
от данните в Постановление за прекратяване на наказателно производство от
17.06.2014г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Стара Загора, че на 27.02.2014г., в района на
централния кооперативен пазар в гр. Стара Загора лицето М С Д., син на Б.М. и
на С.Т., последните без правни ограничения (удостоверения за правно ограничение
изх. №№ 1/53 и 1/54, двете от 07.07.2015г. на Община
Русе), нанесъл силен удар в областта на лицето на ищцата В.К., вследствие на
което й причинил средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говореното, както и леки телесни повреди. Образуваното
досъдебно производство №226/2014г. по описа на Първо РУП-Стара Загора и
прокурорска преписка №884/2014г. по описа на РП-Стара Загора е било прекратено
по съображения, че Малин Д. е наказателнонеотговорно
лице по см. на чл.33, ал.1 НК поради психично заболяване, довело до
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
След инцидента, на 27.02.2014г. М
Д. е бил спешно хоспитализиран в ДПБ ”Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево, поради
проявеното от него агресивно поведение.
От уведомление изх.
№1315/19.09.2014г. на ЦПЗ-Русе ЕООД се установява, че М С Д. се води на учет при тях от 1990г. с диагноза Параноидна
шизофрения, като до 2014г. е бил многократно хоспитализиран в отделения към
центъра и други психиатрични лечебни заведения, като последната хоспитализация
в ЦПЗ-Русе ЕООД и била в периода от 28.06.2014г. до 04.07.2013г. На
19.03.2014г. М. Д. бил доведен от ДПБ-Раднево и след проведено лечение в
ДПБ-Бяла М Д. е бил настанен в ДЛПР ”Проф. д-р Тодор Ташев” - с. Петково, общ. Смолян.
С протокол №6/27.03.2014г. за
назначаване на временен настойник на основание чл.159, ал.1 СК Органът по
настойничество и попечителство при Община Русе е учредил настойничество на М С Д.,
като е възложил на П С К – главен експерт в отдел ”Социални дейности” в Община
Русе да изпълнява настойнически функции в срок до 31.12.2014г.
С протокол от 05.11.2014г. по
настойническа преписка №ДЛ005749/09.09.2014г. Органът
по настойничество и попечителство при Община Смолян на основание чл.153, ал.1 СК е назначил настойнически съвет на М С Д..
Предмет на делото е претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в
размер на 10000 лв, заедно със законната лихва от
деня на увреждането – 27.02.2014г., съгласно направеното уточнение на иска в
съдебно заседание на 02.06.2019г. от процесуалния представител на ищцата.
От заключението на медицинската дентална експертиза на основание представените медицински
документи, както и от личния преглед на пострадалата от вещото лице д-р Ю.Б.Г.,
лекар по дентална медицина, се установява, че на 27.02.2014г.
ищцата е получила травми на зъбите, причина за екструзивна
луксация на първи горен ляв и първи горен десен зъби,
латерална луксация на трети горен ляв зъб и
алвеоларни фрактури на алвеолите на травмираните зъби. Към 27.02.2017г. дъвкателната функция в стадий на отхапване на пострадалата
не е напълно възстановена. Проследяването на клиничния случай с оглед превенция
за настъпили усложнения следва да продължи пет години след датата на репонирането на травматичните зъби. Устно в съдебно
заседание вещото лице заключава, че увреждането на ищцата представлява
изключително сериозна комбинирана травма, лечението при която по препоръки е
пет години. Ищцата е претърпяла много силна болка при този инцидент от
разкъсване на нервите на три зъба плюс счупване на стенички
на костта, продължила около три месеца след инцидента.
По делото няма
спор, че при и вследствие инцидента на 27.02.2014г. ищцата е претърпяла вреди,
но на плоскостта на отговорността за вреди по чл.49 ЗЗД - за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, не може
да се ангажира отговорността на ответника Община Русе и съображенията за това
са следните:
Съгласно
даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №88/12.09.1962г., ОСГК на ВС, в чл.47, ал.2 ЗЗД,
отговорност за вредите, причинени от неспособен, носи упражняващият надзор над
неспособния, който отговаря само доколкото вредоносният резултат е в причинна
връзка с виновното поведение на упражняващия надзора, изразено в неположени
грижи за предотвратяване на вредоносния резултат. В чл.49 ЗЗД
се говори за отговорност за вредите, причинени от натовареното лице, но както
се изяснява и в т.6 от постановление №7/59г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, тази отговорност е само с обезпечително-гаранционна
функция.
Третото лице Б.М.,
майка на поставения под пълно запрещение М Д., в съдебно заседание заявява, че
от 1973г. са разделени със съпруга й С.Д.Т., а от 1981г. са разведени и тя
живеела сама с децата, в т.ч. и с М Д., за когото години след като се разболял
го е гледала и се е грижила. Не е упражнявала контрол върху поведението му,
защото ”…знам какво ще се случи с мен, просто бягам от къщата, скривам се
някъде”. Не е уведомявала полицията, защото не й дава съвестта да го докладва
на полицията, въпреки че буйствал, биел се по улиците, биел нея и сестрите си,
запалил къщата им на адрес в гр. Русе, *********. Знае за случая, при който
синът й счупил зъбите на ищцата. Заявява, че синът й е пребивал и баща си, но
нито той, нито тя са уведомявали кмета на Община Русе за побоищата, които двамата
с баща му са понасяли.
Съобразно
заявеното в исковата молба вредите се претендират като последица от
неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложено
в обществен интерес задължение за предприемане на действия чрез определяне на
настойник на поставения под пълно запрещение М Д. в изпълнение на решение
№18/10.02.2009 г. по гр. д. №119/2008г. на Окръжен съд Русе.
Съгласно
даденото разяснение на закона в т.7 от Пост. №5/79г. от 13.02.1980г., Пл. на
ВС, съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетно лице, което има
съпруг(а), има информативен характер - само във връзка с обявяване статуса на
лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това
е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг (чл.173, ал.2 СК). Ако поставеният под запрещение няма съпруг, родителите на същия упражняват
по право родителските права и задължения и го представляват пред съда.
Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и
се съставя настойнически съвет само ако запретеният
няма съпруг или родители.
По делото е
установено, че към 27.02.2014г. родителите на ответника Б.Т.М. и С.Д.Т. са били
живи, дееспособни и не са били лишени от родителски права, и че при Органа за
настойничество и попечителство при Община Русе не е било образувано настойническо
дело за М Д., нито му е бил определен настойник, съотв.
настойнически съвет. Извършените от Органа по настойничество и попечителство
действия по определяне на настойник на недееспособния след инцидента, при който
е пострадала ищцата, са ирелевантни за
изхода на спора. Събраните по делото доказателства дават основание на съда да
приеме, че отговорност за действията на поставения под пълно запрещение Малин Д.
следва да носят неговите родители, които по закон са негови настойници. Действията
на Органа по настойничество и попечителство следва да се преценяват съобразно
нормите по чл.128, ал.3 и ал.4 СК (отм.), съотв. по
правилата по чл.173, ал.2 и ал.3 СК, които са аналогични и не изискват от
Органа по настойничество и попечитество предприемане на съответни
мерки в случаите, когато запретеното лице има родители, които не са лишени от родителски
права. По делото няма данни и твърдения родителите на поставения под пълно
запрещение М Д. да са сезирали ответника с искане
за образуване на настойническо дело и определяне на настойник и настойнически
съвет, тъй като те не са били в състояние да се грижат за запретения и да
упражняват правата си на негови законни представители. При липсата на надлежно
сезиране на Органа по настойничество и попечителство за наличието на
необходимост от определяне на настойник, тъй като родителите не били в
състояние да упражняват родителски права върху него, за органа не е възникнало
задължение в тази насока. Поради това не е налице неизпълнение на вменено от
закона задължение, за което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника по чл.49 във вр. с чл.47 ЗЗД.
По изложените
съображения искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт срещу Община Русе е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника 300 лв
разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.М.К. *** ЕГН **********,***, пл. “Свобода” №6, представлявана
от кмета Пенчо Пламенов Милков, БУЛСТАТ *********, иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв, заедно със законната лихва от 27.02.2014г.
ОСЪЖДА В.М.К. ***
сумата 300 лв разноски по делото.
По делото участват като трети лица Б.Т.М. ***, ЕГН **********
и С.Д.Т. ***, ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: