Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260, гр. Пловдив, 12.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 17.01.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Катя Чокоевска,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7048/2018г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 351337-0078156/02.08.2018г. на Зам. Директор
на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – гр. Пловдив /ТД НАП гр. Пловдив/, с което на „ДИЕЛ 74“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Силистра” № 21, ет.5, ап.14, представлявано от Д.И.С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят не оспорва самото
нарушение, а единствено моли за наказание в минимален размер. В съдебно
заседание, редовно призован, се представлява от управителя си Д.С..
Въззиваемата страна – ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. Е.Ф., навежда доводи за правилно и законосъобразно НП и моли съда да
потвърди същото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.03.2018 г. в 17:29 часа св. Д.Х.Д. – инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, извършил оперативна проверка в обект – бистро „Тарт Фламбе”,
намиращ се в гр. Пловдив, ул. „К.П.” № *** и стопанисван от жалбоподателя „ДИЕЛ
74“ ЕООД. При проверката било установено, че оборотът от продажби е бил в
размер на 54.30 лева, а фактическата наличност на пари в касата е била в размер
на 219.60 лева, като по този начин била констатирана разлика от 165.30 лева.
Тази разлика не била отразена във фискалното устройство Дейзи Микро С-01 КЛ“ с
индивидуален номер ДУ257293 и ИН ФП36577676, въпреки, че с последното можело да
се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка
/ПИП/ № 0299729/15.03.2018г.
Така установеното нарушение актосъставителят Д. квалифицирал като такова по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и
съставил на „ДИЕЛ 74“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 0078156/22.03.2018г., който на същата дата бил подписан от управителя
на дружеството-жалбоподател без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Извършеното нарушение не водело до неотразяване на приходи.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на „ДИЕЛ 74“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Силистра” № 21, ет.5, ап.14, представлявано от Д.И.С., ЕГН ********** било
наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на Д.Х.Д. -
актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, който поддържа съставения от него акт,
както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
След анализ
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че „ДИЕЛ 74“ ЕООД е осъществил
административното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тази норма има за цел създаване на условия за съпоставяне
на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби, а така също и от извършени служебно въвеждане или изваждане
на суми във всеки един момент. От събраните по делото доказателства –
показанията на актосъставителя Д., дневен финансов отчет и опис на парите в
касата на ФУ действително се установява, че към момента на започване на
проверката е била налице разлика между разчетената и фактическата касова
наличност в търговския обект стопанисван от „ДИЕЛ 74“ ЕООД, която не е била отбелязана във ФУ чрез операцията
„служебно въведени“ суми въпреки, че ФУ е притежавало такава функционална
възможност, като тези обстоятелства не се оспорват дори и от самия жалбоподател.
По този начин с бездействието си „ДИЕЛ 74“ ЕООД е извършило от обективна страна
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС. Препратката към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е правилно направена,
тъй като същата е законовото основание за издаване на Наредбата съгласно § 11
от ПРЗ на същата.
Установеното
нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е
стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по реда на чл.185
ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните
търговци имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Изхождайки обаче от
събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият
орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне размера на административните наказания, а именно тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този
вид административно нарушение. С обжалваното постановление на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция над предвидения в закона минимум или такъв от 700
лева, който съдът намира за необоснован, доколкото не са посочени каквито и да
било мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и
тежестта на деянието. По делото не са ангажирани доказателства за това
дружеството да е било санкционирано за друго такова деяние по Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете
наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на
имуществена санкция над предвидения в закона минимум счете, че същият следва да
бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява
съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
Нарушението не
представлява и маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото това деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид. Действително от нарушението не е последвало
неотразяване на приходи, но това, както и размерът на невъведената сума са били
взети предвид от административнонаказващия орган при индивидуализиране на
наказанието. В случая с бездействието си жалбоподателят е засегнал важни
обществени отношения, свързани с правилното функциониране на системата за
контрол на търговската дейност. Нарушената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е
част от установена фискална политика и следващите от това задължения, касаещи
регистрацията и отчетността на извършваните касови операции. Именно с цел
предотвратяване възможността за укриване на данъчни задължения, законодателят е
въвел административни изисквания към лицата, ползващи ФУ и е създал условия за
проследяване на паричния поток в търговския обект чрез съпоставянето на
касовата наличност, отразените в съответното фискално устройство суми от
продажби и извършените служебно въведени и изведени суми във всеки един момент,
като разликата между наличните и документираните средства представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност, какъвто е настоящият случай.
По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и същата се явява неприложима в настоящото
производство.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Предвид това и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 351337-0078156/02.08.2018г. на Зам. Директор на
Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – гр. Пловдив /ТД НАП гр. Пловдив/, с което на „ДИЕЛ 74“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Силистра” № 21, ет.5,
ап.14, представлявано от Д.И.С., ЕГН **********,
е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.