Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 20.03.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12459 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №451793 от 16.07.2018г.,
постановено по гр.дело №75123/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, се
отменя по иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ като незаконно уволнението на Г.А.А. от длъжността "ел.монтьор по изграждане/ поддръжка, ремонт на ел.преносни
линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане" при ответното
дружество "Ч.Р.Б."АД, извършено със Заповед №СД - ОРД
-5648/25.09.2017г.; се възстановява по иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ Г.А.А. на заеманата от него длъжност "ел.монтьор
по изграждане/поддръжка,
ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция
"Експлоатация и поддържане"
при ответното дружество "Ч.Р.Б."АД; осъжда се на основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ "Ч.Р.Б."АД да заплати на Г.А.А. сумата от
5521.37 лв.,
обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за времето от
26.09.2017г. до 06.02.2018г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 8059.92
лв. и за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2018г.;
както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 1067.73 лв., направени
по делото разноски. Със съдебното решение е осъден Г.А.А.
да заплати на "Ч.Р.Б."АД
на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 31.50 лв., направени
по делото разноски. Със съдебното решение е осъден "Ч.Р.Б."АД да заплати
на основание чл.78,
ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен
съд сторени в производството разноски в размер на 369.35 лв..
Постъпила е
въззивна жалба от ответното дружество - "Ч.Р.Б."АД, чрез юрисконсулт Ф.Г., с която се обжалва решение №451793 от
16.07.2018г., постановено по гр.дело №75123/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О.,
148-ми състав, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в частта, в която е уважен предявения
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както
и в частта на възложените в тежест разноски. Релевирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като
постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че първостепенният съд
не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което
обоснованият краен извод, че работодателят при налагане
на дисциплинарното наказание не е спазил
двумесечния преклузивен
срок по чл.194 от КТ е неправилен и незаконосъобразен. Основен аргумент, изложен във въззивната жалба, е че срокът по чл.194 от КТ е спрял да тече за целия период от 06.02.2017г. (дата, на която
работодателят е узнал за извършеното
от ищеца нарушение) до 01.08.2017г. (дата на която е получено разрешение от Инспекцията
по труда за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца) доколкото забавянето на срока през този период се дължи на поведение
на други държавни органи и не може да се вмени във вина на работодателя. Поддържа се, че оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, тъй като е
издадена при спазване на разпоредбите на чл.193 - чл.195 от КТ, както и е била
извършена обективна преценка по чл.189
от КТ с оглед тежестта на извършените от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно
основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Претендира присъждане на
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 732 лв.. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Г.А.А., чрез адв. Хр.В., депозира писмен отговор, в който
изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага
се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Твърди се, че самостоятелно основание за
незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение е нарушена процедура
при нейното издаване - работодателят не е спазил разпоредбата на чл.194, ал.1
от КТ - за извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е съставен
констативен протокол от 28.01.2017г., регистриран доклад за констатираното
нарушение на трудовата дисциплина №СD-IND-78 от 06.02.2017г. от директор на дирекция
"Експлоатация и поддържане",
а заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" е връчена на ищеца на 25.09.2017г.,
т.е. след законоустановения двумесечен
срок. Поддържа се
още, че при доказателствена тежест за работодателя не е доказано по несъмнен
начин, че ищецът е извършил описаните в обжалваната заповед за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа се още, че работодателят при
издаването на оспорената заповед не е спазил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, която изисква при определяне на дисциплинарното
наказание да се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са
от Г.А.А. срещу "Ч.Р.Б."АД при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за
незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със
заповед №СД-ОРД-5648/25.09.2017г.; с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни
линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане" при ответното
дружество "Ч.Р.Б."АД; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 8059.92 лв., обезщетение
за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 26.09.2017г. до 26.03.2018г..
С оглед
заявения петутим на въззивната
жалба, предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени изцяло
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 5521.37
лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
от 26.09.2017г. до 06.02.2018г..
Съдебното
решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над 5521.37 лв. до пълния предявен размер от 8059.92
лв. и за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2018г., като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от
събраните доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него;
се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът - Г.А.А. към датата
на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед
е работил
при ответното дружество - "Ч.Р.Б."АД на длъжност – "ел.монтьор по изграждане/поддръжка, ремонт на ел.преносни
линии и мрежи" в дирекция "Експлоатация и поддържане".
На следващо място
безспорно е още, че със заповед №СД-ОРД-5648/25.09.2017г. на основание
чл.188, т.3 във връзка с чл.187, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, при спазване на изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 и
чл.195, ал.1 от КТ се налага на Г.А.А., заемал длъжността – "ел.монтьор
по изграждане/поддръжка,
ремонт на ел.преносни линии и мрежи" в дирекция
"Експлоатация и поддържане"
в "Ч.Р.Б."АД, дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на
дисциплинарното наказание са извършени от работника тежки нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че при
извършена на 28.01.2017г. проверка на адрес: с.Слатино, ул."*****, община Бобошево,
обл.Кюстендил, на клиент с аб.№**********, регистриран на А.Г.А.(син на ищеца), е констатирана промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до незаплащане на потребената електроенергия от
клиента (т.1 и т.2), като ищецът
е отказал съдействие на служителите
на отдел "Нетехнически загуби" на ответното предприятие, напуснал е
мястото на проверката и е
нарушил принципите, заложени
в чл.1 от Етичния кодекс на дружеството,
а именно: "Не толерираме, поведение, целящо измама, корупция" и принципа за лоялност
"Пазете собствеността
на дружеството от кражби и
злоупотреби", поради което работодателят е определил деянията
на работника като нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.126 т.7 и 9-10, чл.187 т.9 -10 и чл.190 т.4 и 7 КТ (т.2 и т.3 от заповедта).
Останалите събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния
съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да
променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото писмени доказателства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която
е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения
в частта, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от Г.А.А. срещу "Ч.Р.Б."АД искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, както и обусловените
от него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на СРС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като
е обосновал краен извод, че работодателят е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение"
след изтичане на двумесечния
срок по чл.194, ал.1 от КТ, което е основание
за нейната незаконосъобразност и респективно
отмяна. Така изложените от първоинстанционния съд
мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в
съответствие с доказателствата
по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният
съд изцяло препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира
следното:
Дисциплинарната отговорност
е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или
служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази
отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника,
или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В конкретния случай основен спорен по делото въпрос е дали работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" в рамките на преклузивния
срок по чл.194, ал.1 от КТ, считано от неговото откриване до неговото налагане.
По въпросът относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194,
ал.1, пр.1 КТ (два месеца
от откриване на нарушението)
за налагане на дисциплинарното
наказание е налична съдебна
практика, която приема, че откриване
на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените
му признаци, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно
нарушение. В този смисъл решение
№231 от 13.06.2011г. по гр.д. №858/2010г. на ВКС, ІV Г.О и решение
№363/10.01.2012г., постановено по гр.д. №354/2011г. на ВКС, ІІІ Г.О., постановени
по реда на чл.290 ГПК. В настоящия случай от анализа на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че работодателят е узнал за нарушението
на 06.02.2017г., дата на депозиране до
управителния съвет на ответното дружество доклад за констатираното нарушение на
трудовата дисциплина №СD-IND-78 от 06.02.2017г., изготвен от директор на дирекция
"Експлоатация и поддържане".
Следователно давността би следвало да започне да тече, считано от 06.02.2017г., но в конкретния случай същата не тече до 03.05.2017г., тъй като ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 31.01.2017г. до 03.05.2017г., а по
аргумент на чл.194, ал.3 от КТ сроковете по чл.194, ал.1 КТ не текат. през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. На следващо място и доколкото по делото са налице доказателства
за трудоустрояването на ищеца
при налагане на дисциплинарно наказание се изисква вземането на становище на
ТЕЛК и разрешение на Инспекция по труда. За неоснователно настоящият състав приема твърдението във въззивната жалба, повтарящо застъпената още в отговора на исковата молба теза, че до датата на получаване на разрешение от Инспекция по труда - 01.08.2017г.,
двумесечният срок следва не
тече. Настоящият състав напълно възприема и споделя изложеното от първостепения съд, че давността представлява санкция за бездействието на правоимащия и съответно не тече тогава, когато той не е могъл да действа, в случая - само за периодите,
когато се е изчаквало съответното становище/разрешение от компетентните
за това административни органи. В най-благоприятния за ответника случай, т.е. при зачитане
на собствените му изходящи и входящи номера, дисциплинарната процедура е била извън
негов контрол за времето от 16.05.2017г. (дата на изпращане
на искането до ТЕЛК) до 13.07.2017г. (дата на получаването на отговора от РКМЕ) и от 21.07.2017г. (дата
на изпращането на искането
до Инспекция по труда) до 01.08.2017г. (дата на получаването
на разрешението от Инспекцията
по труда), т.е. общо за 69 дни. От 04.05.2017г. (дата, от която
е започнал да тече двумесечния срок - първи работен ден след изтичане на отпуската по болест на ищеца) до 25.09.2017г.
(дата на която е връчена на
ищеца оспорената заповед за уволнение) са изминали 144 календарни дни, като след приспадане на 69 календарни дни /общо периода, през
който двумесечният срок е
бил прекъснат, тъй като се е изчаквало съответното становище/разрешение от компетентните
за това административни органи/, се получава, че дисциплинарното наказание на ищеца
е било наложено след 75 дни, т.е. след повече от 2 месеца, съответно се налага извода, че субективното потестативно право
на работодателя да наложи процесното дисциплинарно
наказание на ищеца е преклудирано.
При така изложеното
само на това основание издадената
заповед №СД-ОРД-5648/25.09.2017г., с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Г.А.А., следва да бъде отменена като незаконосъобразна, без да се изследва по същество извършването на вменените нарушения.
При така приетия от съда порок на обжалваната заповед, то не следва да бъдат обсъждани
останалите възражения за нейната незаконосъобразност.
Уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ обуславя и основателността на предявения акцесорен
иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ за възстановяване
на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждането
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, така постановеното съдебно
решение се явява правилно и законосъобразно. Във въззивната
жалба няма наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в
частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.
чл.225, ал.1 КТ, предвид на което съдът препраща
към мотивите изложени от СРС, които счита за законосъобразни, обосновани при
правилна преценка на събраните доказателства и при правилно тълкуване и
прилагане на закона и трайно установената съдебна практика. Правилно е преценено
от първостепенния съд, че при
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във
връзка с чл.225, ал.1 КТ ищецът носи доказателствена
тежест за установяване на факта за оставяне без работа доколкото от доказването
му се обуславя основателността на така заявената искова претенция. В тази
насока е приетото разрешение по ТР №6 от 15.07.2014г. по тълк. дело №6/2013г., ОСГК
на ВКС, че при предявен
иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да
установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. В случая ищецът по категоричен
начин е установил с оглед ангажираните пред първата инстанция доказателства, че
през периода, за който е уважен иска - 26.09.2017г. до 06.02.2108г., не е
полагал труд при друг работодател. При това положение предявеният иск се явява
основателен за посочения период. Досежно размера на
иска правилно е преценено от първоинстанционния съд, че размерът на дължимото
обезщетение следва да е определи върху последното получено брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец в съответствие с нормата на чл.228 от КТ. В тази връзка правилно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е уважен за сумата от 5521.37 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
от 26.09.2017г. до 06.02.2018г..
Поради съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение в обжалваните
части, в т.ч. и за разноските като правилно и законосъобразно на основание чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на спора в настоящото
производство основателна е претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на направени пред въззивната
инстанция разноски. На основание чл.273 вр.
чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник
дължи да заплати на въззиваемия-ищец
сторените във въззивното производство разноски в размер на сумата от 600.00 лв. представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №451793 от 16.07.2018г., постановено по гр.дело №75123/2017г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б."АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ”БенчМарк Бизнес Център”, бул.”***********; да заплати на Г.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 600.00
лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./