Решение по дело №293/2020 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 260007
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20203620200293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. Н., 07.10.2020 г.

 

Районен съд Н.  в публичното си съдебно заседание на

07.10.2020 година , в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАСКА МАРКОВА

 

 

При участието на секретар БОЙКА АНГЕЛОВА сложи за разглеждане АНХД  № 293 по описа за 2020  год., докладвано от съдия МАРКОВА

 

            На поименно повикване в  14.30 часа се явиха: 

 

            РП – гр.Шумен, ред.призована не изпраща представител.

            Нарушителят, ред.призован се явява лично и с адв. М.М., ред. упълномощен.

            ДСП Н., ред.призовани не изпращат представител. 

            Свидетелката Д.С. К., се явява лично и с родителят си Е.Д.К..

            Свидетелката Р.В.Б., се явява лично и с родителят си Б.Д.В..***, ред.призовани явява се психолога А.С..

            Съдът дава възможност на страната да изрази становище по даване ход на делото.

            Адв. М. – Да се даде ход на делото.

            Съдът обявява на страните, че съдията-докладчик познава свидетелката Д.К. и родителите, в отношение на познанство е със семейството.

            Адв. М. – Предвид вашето изявление не правя отвод на състава, предвид вашето познанство, липсват данни за това, че сте предубедена.

Съдът също счита, че няма основание за отвод на съдебния състав, доколкото децата са в качеството на свидетели и като съобрази, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото 

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

            Адв. М. – Доколкото не противоречи на закона, считам, че не е необходимо присъствието на социален работник, достатъчно е присъствието на психолога от ЦОП.

            Съдът също счита, че не е необходимо да се предприемат някакви мерки, вярно е че Законът за защита на детето изисква присъствието на социален работник, но това присъствие е в подкрепа на детето. Съдът счита, че това е обезпечено с присъствието на психолога.

Съдът снема самоличността на свидетелите, както следва :

            Д.С. К. – на 14 г., ученичка в * клас в СУ „***“, живуща ***

Р.В.Б. – на 14 г., ученичка в * клас в СУ „***“, живуща ***.

Съдът разяснява на свидетелите, че в съда се говори истината и отстранява свидетелката Р.Б. от залата.

Съдът снема самоличността на психолога, както следва:

А. З.С. – на ** г., *******, без родство, психолог в ЦОП – гр. Н..

            Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИСТЪПВА към изслушване на  свидетелката Д.С. К. в присъствието на родителя си Е.К. и психолога А.С..

            Свидетелката Д.К. – Случаят ми го разказа Р., аз не съм била там. Познавам Р.. Той се казва Р.Г.П.. Нея вечер се видяхме с Р.при Р., близо до „***“. Аз бях с приятелката ми Р.. Просто Р. и едно друго момче казаха, че ще излизат с тез момчета, аз влезнах вътре у Р. и те казаха, че ще излезнат, и ще се върнат след малко и видях, че излезнаха и се прибраха след 1-2 часа. На бензиностанция „***“ не съм ходила нея вечер. По телефона също не съм говорила с Р..

            Адв. М. – Ходихте ли на бензиностанция „***“?

Свидетелката - Аз не съм ходила, Р., приятелката на Й., Д.и К. са ходили там.

            Адв. М. - Някой да ти се е обаждал по телефона по повод Р. и да ти е предавал нещо по негов адрес?

            Свидетелката – Й.-приятелката на Р. ми звънна и каза, че този Д. е провокирал Р.?

Адв. М. - С какви думи?

Свидетелката - Нецензурни думи.

            Адв. М. - Какво е искал от Р. този Д.?

Свидетелката - Не знам.

            Въпрос на съда – Това бяха обидни думи за Р., ли?

Свидетелката – Да.

Въпрос на съда – Този факт, че Д.е коментирал Р., или е говорил по негов адрес обидни думи, тази вечер стигна ли до знанието на Р. ?

            Свидетелката – Да.

Въпрос на съда - Кой му каза?

Свидетелката - Обадиха му се същата вечер.

            Адв. М. – Кой му се обади?

Свидетелката – Мисля, че Й.

            Адв. М. - Какви са отношенията между Д.и Р., имат ли конфликт?

Свидетелката - Не мога да кажа.

Адв. М. – Защо е станало така, че да си разменят нецензурни думи?

Свидетелката - Не знам, не мога да кажа.

            Въпрос на съда – Присъства ли когато му съобщаваха на Р. и той научи това нещо, присъства ли когато му казаха това нещо?

Свидетелката - През цялото време бях в Р..

            Адв. М. - Беше ли там, чу ли разговора?

Свидетелката – Не.

            Адв. М. – Нямам повече въпроси.

            Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИСТЪПВА към изслушване на свидетелката Р.В.Б. в присъствието на родителя Б.В. и психолога А.С..

            Свидетелката Р. Б. – С една моя приятелка излезнахме до бензиностанцията и по пътя видяхме нейни приятели. Приятелката ми се казва Й.и отидохме до бензиностанция „***“. Това беше към 11 часа - 11.30 часа вечерта, там имаше двама нейни приятели от К. - Д.и К. се казваха, и те бяха провокирали, сигурно преди два месеца имаха проблеми с Р. и нещо предизвикаха ли го, незнам и той разбрал за това.

            Въпрос на съда – Тази същата вечер ли Р. разбра?

Свидетелката – Да.

Въпрос на съда - Как го провокираха?

Свидетелката - Обиждаха го.

Въпрос на съда – Пред него лично ли го обиждаха?

            Свидетелката - Не пред него.

Въпрос на съда - Кой му каза?

Свидетелката - Не знам.

Въпрос на съда - Как му казаха ?

Свидетелката - Д.беше там когато казаха за него.

            Въпрос на съда – Тази вечер Р. видяхте ли го?

Свидетелката - Видях го да излиза от една кола и се беше запътил към двете момчета, ние го видяхме.

            Адв. М. – Кой от момчетата на кой телефон се е обадил и кой предаде на Р.каквото се е казало за него, кой от момчетата се обажда на Й.?

Свидетелката - Не знам.

Адв. М. - Й. какво каза на Р.?

Свидетелката - Доколкото знам тя не е говорила с него.

Адв. М. - Кой предава на Р.за обидните думи?

            Свидетелката - Сигурно Д., не съм сигурна.

Адв. М. - Какви бяха тези думи?

Свидетелката - Точно не знам.

Адв. М. - Кой го е провокирал Р.?

Свидетелката - Д.май.

Адв. М. - По този повод ли Р.се запъти към тях? Защо се запъти към тях?

Свидетелката - Защото те са го предизвикали.

            Адв. М. – Нямам повече въпроси. Нямаме искания.

 

            Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

                                     ДАВА ХОД  НА УСТНИ ПРЕНИЯ

            Адв. М. – Считам, че за бъде изпълнен фактическия състав на члена от акта за дребно хулиганство, който е съставен на нарушителя, от обективна страна нарушителя следва да е нарушител грубо обществения ред, а от субективна страна умисъла трябва да е насочен към явно неуважение на обществото, а в настоящия случай това не е така. Тъй като присъстващите, както се разбра по делото, от техните показания липсва възмущение от поведението на нарушителя. Трябва да се разграничат действията подбудени от личен мотив от тези на един гражданин, който действа по хулигански подбуди, с цел да навреди на обществото. Мотивът е личен, предизвикан от предхождащи действия на свидетеля Д.А. и другия свидетел К. Ч., които са го провокирали, като са разгласили неверни и позорни обстоятелства за него, водещи до обида и оронване доброто име на Р.Г.. Вида и размер на наказанието следва да се съобрази с наличните смекчаващи вината обстоятелства - направените самопризнания, поведението на свидетелите е било провокиращо и ако го признаете за виновен да се съобразят тези аргументи, както вида и размера на наказанието с имущественото състояние, което е трайно е безработен, живее с баща си, видно е от приложената декларация за имотно състояние. В настоящият случай справедливо наказание би следвало да е глоба, а размера ориентиран към минимума, а именно в размер на 100 лв., предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства, съжалението, самопризнанието и не на последно място поведението на свидетелите - пострадалите в случая. В този смисъл, моля за вашия съдебен акт.

 

            Нарушител Р.П. – Съжалявам за постъпката си, не беше редно, почувствах се обидно, гузно, че говорят такива думи зад гърба ми. Избухнах и бях много ядосан.

 

На основание чл.297  от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА НА НАРУШИТЕЛЯТ ПОСЛЕДНА ДУМА

 

Нарушител Р.П. – Извинявам се, нямаше така да постъпвам. От тук нататък вече ще знам, няма да е така.

 

 

            Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената преписка образувана по съставения акт за констатиране на дребно хулиганство №3 от 28.09.2020 г., както и след като изслуша показанията на свидетелите Д.А. Ю., К.В.Ч., Р. Р. К., В. К. Ц., и на непълнолетните Д.С. К. и Р.В.Б., а и обясненията на нарушителя Р.Г.П., счита за установено следното:  На 13.09.2020 г., вечерта, свидетелите Д.А. Ю. и К.В. Ч. се намирали на бензиностанция „***“ в гр. Н., заедно с две момичета. Постояли там известно време, взели си напитки, след което тръгнали към бензиностанция „***“, в посока изхода на града. На бензиностанция „Петрол“ младежите седнали на една от пейките, закупили си сок от бензиностанцията и разговаряли. В това време в бензиностанцията бил свидетелят В. К.Ц., който работил там. Около 23:50 часа на бензиностанцията пристигнал „Фолксваген Голф“, управляван от свидетеля Р. Р. К., като в автомобила бил и нарушителят Р.Г.П.. Автомобилът спрял на бензиностанцията, нарушителят П. слезнал от него, отправил се към свидетелите Д.Ю. и К. Ч., и без да каже нищо започнал да удря с юмруци по лицето свидетеля Ю.. Нанесъл му два – три удара в главата, след което ударил по главата в областта на слепоочието и свидетеля К. Ч.. После нарушителят се качил обратно в колата и заминал. Поводът за тези действия на Р.П. било обстоятелството, че същата вечер от свои приятели той разбрал, че свидетеляг Д.Ю. отправял по негов адрес обидни, нецензурни думи и закани. Това обстоятелство ядосало нарушителя и той решил още същата вечер да потърси свидетеля Ю. и да се саморазправи с него. Именно за това той помолил свидетеля К. да го откара до бензиностанция „***“, където знаел, че се намират свидетелите Ю. и Ч. и това била причината той да извърши гореописаните действия.

            Така описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани доказателства по делото, най-вече от показанията на горепосочените свидетели, а и от обясненията на самия нарушител.

            Анализът на доказателствата сочи, че с деянието си Р.П. е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване, която проява била извършена на публично място и с която е бил нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите. По делото е установено, че нарушителят е имал личен мотив да извърши това деяние, всъщност той е искал да се саморазправи със свидетеля Ю. и това е бил основният му мотив. Деянието обаче представлява хулиганска проява, тъй като именно тази саморазправа, която е целял нарушителят, е извършена на място, което се счита за публично – бензиностанция, където в този момент освен потърпевшите е имало и други хора – самият работещ в бензиностанцията, както и две  момичета, които без съмнение са били възмутени от тази проява. Деянието хулиганство е извършено с евентуален умисъл, защото пряката цел на нарушителя е била да причини телесна увреда на пострадалите, но нарушителят е бил наясно, че се намира на публично място, че там в този момент има други хора, при което той е допускал последиците на хулиганската проява, а именно нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите.

            Ето защо, съдът счита, че с действията си Р.П. от обективна  и субективна страна е осъществил състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ. За въпросното деяние законът предвижда наказание глоба от 100 лв. до 500 лв. и/или задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия. Съдът отчита смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства, а именно направените от него самопризнания, младата му възраст, както и обстоятелството, че е бил провокиран. Предвид това, съдът намира, че на същия следва да бъде наложено имуществено наказание – глоба. Размерът на глобата съдът съобразява с имущественото състояние на нарушителя, а именно, че не получава трудови доходи. Предвид това съдът счита, че размерът на наказанието следва да е между средния и минималния, ориентиран към минималния, а именно глоба в размер на 150 лева. 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.6 от УБДХ , съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА Р.Г.П., ЕГН **********,***, ЗА ВИНОВEН  в това, че на 13.09.2020 г., около 23:50 часа, в гр. Н., на ул. „***“, в района на бензиностанция „***“, е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване /нанесъл удари с юмруци на лицата Д.А. Ю. и К. В. Ч./, която проява била извършена на публично място и с която е бил нарушен общественият ред и спокойствието на гражданите – нарушение  по чл.1 от УБДХ, за което му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ / ЛЕВА

             

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в срок до 24 часа от постановяването му, като в случай на жалба или протест съдът насрочва заседание пред ШОС за 13.10.2020 г.  от 14 часа.

                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

            Заседанието завърши в  15.35  часа .

            Протоколът изготвен в съдебно заседание .

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                                                                       СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: