Р Е Ш
Е Н И
Е № 25
гр. Кюстендил, 12.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : Милена Богданова
при
секретаря Любка Николова
като
разгледа докладваното от съдия Милена Богданова т. д. №66 по описа за 2017г. на КОС и за да се произнесе взе
предвид.
Предявен е иск с правно основание чл. 694
ал.2 т.2 от ТЗ.
Производството е образувано по искова молба на „*******“ ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.******* ЕИК *******, представлявано от Н.П.–Изпълнителен
директор против „*******“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр.Кюстендил, ул.“***“ №***, представлявано от управителя П. Г., с
която е предявен иск за признаване за установено по отношение на „*******“ ЕООД
/н/ ЕИК , че съществува вземане на „*******“ ЕАД за сума в общ размер на 7 336
819,48лв., от която сума 5 497 771,33лв. – цена на доставен природен газ по
договори за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., сума в размер на 1 839 032,45лв. – неустойка върху
неплатени в срок суми по договори за доставка на природен газ
№410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и 410-2013/07.10.2015г., изчислена за
периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. в размер на ОЛП + 10 пункта, изчислена от
първия ден след падежа на всяко задължение за плащане по отделни фактури до
10.11.2016г., 15,70лв. – законна лихва, начислена върху сумите по Допълнителни
уведомления за плащане № **********/09.05.2016г.; №**********/07.07.2016г. и
№**********/08.08.2016г., от която 5,21лв. – лихва за забава по Допълнително
уведомление за плащане № **********/09.05.2016г.; изчислена за периода
12.05.2016г.-10.11.2016г.; 4,27лв. –
лихва за забава върху сумата по Допълнително уведомление за плащане
№**********/07.07.2016г., изчислена за периода 12.07.2016г. – 10.11.2016г.;
6,22лв. – лихва за забава върху сумата по Допълнително уведомление за плащане
№**********/08.08.2016г., изчислена за периода 12.08.2016г. – 10.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2016г. до датата
на заплащането й.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор
в производството по несъстоятелност на ответника „*******“ ЕООД /н/.
Твърди, че в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ е
предявил свое вземане в общ размер на 7 336 818,48лв., възникнало на основание
три договора за доставка на природен газ, подробно описани в ИМ.
Сочи, че синдикът на „*******“ ЕООД /н/ е
приел изцяло вземанията и ги е включил в
списъка на приети вземания.
Твърди се, че срещу така приетото от синдика
вземане на ищеца ответникът - длъжник е възразил срещу предявеното и прието от
синдика вземане на „*******“ ЕАД с
мотив, че е налице погасяване по давност на всички вземания по трите договора
за доставка на природен газ /главници, лихви и неустойки/, чиито падеж е
настъпил преди 10.11.2013г.
Твърди се, че с Определение от 31.05.2017г.
по т.д.№8/2017г. на КОС съдът по несъстоятелността е извършил промяна в списъка
на предявени и приети вземания на кредиторите на „*******“ ЕООД /н/ като по
отношение на т.2 от списъка на „*******“ ЕАД
е намален размера на приетото вземане от 7 336 818,48лв. на 484
349,52лв., от които 454 715,22лв.
дължима главница по договор за доставка на природен газ №410/27.04.2007г. и
допълнителни споразумения към него, договор за доставка на природен газ
№410-2013/15.12.2012г. и допълнителни споразумения към него и договор за
доставка на природен газ №410-2013/07.10.2015г. и неустойка, начислена върху
неплатените в срок сума в размер на 29 618,60лв.
Излагат се доводи, че приетото вземане
съществува в размера, в който е включено от синдика в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „*******“ ЕАД
на посочените основания – договори за доставка на природен газ, подробно
описани в ИМ.
Ищецът твърди, че на 27.04.2007г. между „*******“
ЕАД като доставчик и „Промишлено
газоснабдяване“ ООД – чийто правоприемник е „*******“ ЕООД е бил сключен
Договор №410/27.04.2007г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило
да доставя природен газ „Промишлено газоснабдяване“ ООД при конкретни условия,
описани по предмет, начин на доставяне, начин на формиране на цената на
доставяния газ и параметри на заплащане. Договорени са неустойка за забава и
срок на действие на договора – до 31.12.2010г. Твърди се, че срокът е
продължаван два пъти – до 31.12.2011г. и до 31.12.2012г. с допълнителни
споразумения. За извършените доставки за периода октомври 2012г. – декември
2012г. по договора от 2007г. са били съставени месечни актове, фактури и
кредитни известия, като непогасеният остатък от цената на доставен природен газ
е в размер на 1 096 719,21лв. и неустойка за забава върху тази сума за периода
от 10.11.2012г. до 10.11.2016г. в размер на 417 227,94лв.
Сочи, че на 03.12.2013г. ответното дружество
е закупило търговското предприятие на „Промишлено газоснабдяване“ ООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения в следствие продажба по
реда на ЗОЗ за удовлетворяване на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор
„Инвестбанк“ АД.
На 15.12.2012г. между ищеца и „Промишлено
газоснабдяване“ ООД сега „*******“
ЕООД е бил сключен Договор №410-2013г.
за доставка на природен газ при уговорени предмет, извършване на доставка, цена
и начин на заплащане. С Допълнително споразумение от 04.12.2014г. страните
уговорили изменение на начина на авансово заплащане на цената на природния газ.
Била договорена неустойка за забава и срок на договора – 01.01.2013г. до
31.12.2013г. Срокът на договора е бил продължен първоначално до 31.12.2014г. и
с допълнително споразумение от 04.12.2013г. до 31.12.2015г. С допълнително
споразумение от 31.03.2014г. между „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД последното е встъпило в задълженията на
„Промишлено газоснабдяване“ ООД по
Договора от 2012г., считано от 01.04.2014г. За извършените в периода януари
2013г.-септември 2013г. доставки на природен газ по договора от 2012г. са били съставени
месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите суми,
представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасения остатък от цената на
доставения на „Промишлено газоснабдяване“ ООД
в периода януари 2013г.-септември 2013г. природен газ възлиза на 3 396
336,90лв., а неустойката за забава, изчислена върху тази сума за периода от
11.01.2013г. до 10.11.2016г. възлиза на 1 392 668,41лв.
В исковата молба се твърди, че на
07.10.2015г. между „*******“ ЕАД и „*******“
ЕООД е бил сключен договор №410-2015г.,
по силата на който „*******“ ЕАД се е
задължило да доставя природен газ на „*******“ ЕООД при уговорени предмет, извършване на
доставка, цена и начин на заплащане. Била е договорена неустойка за забава и
срок на договора – 01.01.2016г. – 01.01.2019г. За извършените в периода
октомври 2015г. - декември 2015г. доставки на природен газ по договора от 2015г. са били съставени
месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите суми,
представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасеният остатък от цената на
доставения на „*******“ ЕООД в периода
октомври 2015г. – ноември 2016г. природен газ възлиза на 464 715,22лв., а неустойката
за забава, изчислена върху тази сума за периода от 11.01.2013г. до
10.11.2016г., възлиза на 29 151,80лв.
Според ищецът общият размер на дължимата от
ответника сума за периода октомври 2012г. – ноември 2016г. възлиза на 5 497
771,33лв., а неустойката за забава върху главницата, изчислена за периода от
първия ден след падежа на всяко задължение от 10.11.2016г. възлиза общо на сума
в размер на 1 839 032,45лв.
Ищецът развива подробни доводи относно периодичния характер на вземанията му
към ответника по смисъла на чл.111 б.в ЗЗД и че по отношение на тях давността
не е изтекла. Сочи, че с предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност давността е прекъсната и не тече до приключването му.
Поддържа, че по отношение на процесните
вземания е налице признание по смисъла на чл.116 б.а от ЗЗД, прекъсващо
давността от страна на длъжника – ответник, извършено с писмо за потвърждение
на разчети между двете дружества, получено от
„*******“ ЕАД на 09.10.2015г.,
изпратено в отговор на писмо от ищеца от 28.09.2015г. за потвърждаване на
задължения на „*******“ ЕООД към „*******“ ЕАД
за цена на доставен природен газ по Договорите от 2007г. и от 2012г. в
общ размер на 6 281 571,83, от които главница 5 043 056,11лв. и 1 238 515,
72лв. – неустойка. Сочи, че писмото за потвърждение е получено от „*******“
ЕАД на 09.10.2015г. преди да е изтекъл
тригодишния давностен срок за вземанията на ищеца, предмет на иска.
Излагат се подробни доводи за характера на
това признание и се прави позоваване на практика на ВКС.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, както и от определението на съда от 20.06.2017г., в което са дадени
указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът „*******“ ЕООД е упражнил
правото си на писмен отговор.
Прави възражение за частична недопустимост на
предявения иск за вземанията на ищеца в размер на 484 349,52лв., от които 454
715,22лв. дължима главница по Договор за доставка на природен газ
№410/27.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, по Договор №410-2013 от
15.12.2012г. и Допълнителни споразумения към него от 31.03.2014г. и от
04.12.2014г.; по Договор №410-2013 от 07.10.2015г. и 29 618,60лв. неустойка,
начислена върху неплатените суми, тъй като посочените суми били включени
окончателно в списъка на приети вземания въз основа на Определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№8/2017г. и липсва правен интерес от тяхното претендиране в
настоящото производство.
Излага доводи и за неоснователност на иска с
основно възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност – тригодишна
погасителна давност, която не е била прекъсната на основание признание от
страна на длъжника. Не споделя твърдението на ищеца, че с писмо изх.№99 от
07.10.2015г., изходящо от „*******“ ЕООД
е направено признание на дълга по смисъла на закона и практиката на ВКС,
тъй като в писмото липсвали важни обстоятелства и изисквания. Твърди, че
писмото има характер на бланка, но не и на кореспонденция. В него не се
съдържали основанията на задълженията, които ищецът твърди, че се признават от *******“
ЕООД. Не били посочени дата на издаване, договор, по който са издадени, падеж
на задължение и номера на фактури, кредитни и дебитни вземания, чрез които се
установява размерът на тези задължения.
Ответникът сочи, че не може да даде обяснение
какво представлява писмото от 07.10.2015г., тъй като е било подписано от
предишното ръководство на „*******“ ЕООД, но счита, че то не съдържа изявление
за признание на задължение.
Изразява становище, че цитираната от ищеца
практика на ВКС е неотносима към твърденията му, изложени в исковата молба във
връзка с прекъсване на давността с признание от страна на длъжника. Прави
анализ на цитираните решения на ВКС по спорния въпрос, изразявайки несъгласие с
нея, като неприложима към настоящия казус.
На осн. чл.372 ал.1 ГПК съдът е връчил препис
от писмения отговор на ответника на
ищеца, който в срок е депозирал допълнителна искова молба.
Взема становище по направените от ответника
възражения. Подробно аргументира допустимостта на предявения иск изцяло, като
сочи, че Определението на съда по несъстоятелността по т.д.№8/2017г. на КнОС не
съдържа конкретно описание на одобреното
от съда вземане – същото е посочено като глобална сума на главницата, дължима
по три договора за доставка на природен газ и като глобална сума на неустойка
за забава върху неплатените суми. Ето защо според ищеца вземанията, включени в
одобрения от съда списък на приети вземания не могат да бъдат разграничени от
изключените от съда такива. Счита, че няма яснота относно механизма, по който
съдът е приел да индивидуализира одобреното от него вземане, посочено в
цитираното определение.
Поддържа предявения иск. Развива доводи,
идентични с посочените в исковата молба. Изразява несъгласие с избрания според
ищеца подход от страна на ответника, при анализиране на писмото от 07.10.2015г.
Сочи подробни съображения в тази насока.
Цитират се решения на ВКС във връзка с
прекъсване на давността и се прави позоваване на тях по настоящия случай.
Иска се уважаване на предявения иск.
По реда на чл.373 ГПК съдът е връчил препис
от допълнителната искова молба и определението си от 18.09.2017г. на ответника,
който в законов срок е упражнил правото си на допълнителен писмен отговор.
Поддържа се частичната недопустимост на
предявения иск с изложени доводи в тази насока.
Поддържа се липсата на признание на дълга от
страна на „*******“ ЕООД. Доразвиват се основните възражения изложени в
писмения отговор на ИМ.
На осн. чл.694 ал.4 от ТЗ съдът е предоставил
възможност на синдика на „*******“ ЕООД Б.Б., след връчване на събраните по
делото книжа да изрази становище по предявения иск, както и да направи относими
и необходими доказателствени искания.
В определения му от съда срок синдик Б. е
депозирал писмено становище вх.№8699/31.10.2017г., в което сочи, че кредиторът
„*******“ ЕАД е предявило към длъжника „*******“
ЕООД вземане в размер на 7 336 819,48лв., което той е приел и включил в списъка
на предявени и приети вземания, обявен в ТР на 23.01.2017г. С оглед направено възражение срещу така
приетото вземане, съдът по несъстоятелността е извършил промяна в списъка на
приети вземания, като е изключил част от предявеното от „*******“ ЕАД вземане,
след позоваване от страна на длъжника на изтекла погасителна давност. Сочи,че
към предявеното вземане е било представено писмо изх.№99 от 07.10.2015г.,
подписано от две лица от страна на „*******“ ЕООД, в което писмо последното
дружество потвърждава задължението си към „*******“ ЕАД. Според синдика следва
да бъде направена преценка дали цитираното потвърждение е равнозначно на
признаване на вземане по смисъла на чл.116 б.а от ЗЗД. Като в тази насока
счита, че следва да бъде установено кои лица от името на „*******“ ЕООД са
подписали писмото за потвърждение, с оглед възможността им да задължават
дружеството с подписа си.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С решение на КОС от 10.11.2016г. по
т.д.№81/2016г. е обявена неплатежоспособността на "*******" ЕООД, с
начална дата - 31.05.2016г., открито е производство по несъстоятелност,
назначен е временен синдик.
Не се спори по делото, че ищецът е предявил
вземане срещу несъстоятелния длъжник в срока по чл.685 от ТЗ, като на
23.01.2017 г. в ТР е обявен списък на предявените и приети вземания, съставен
от синдика Б.Б., в който списък е прието вземане на ищеца в размер на
5 497 771,33лв. – главница по договори за доставка на природен газ
№410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и 410-2013/07.10.2015г.;
1 839 032,45лв. – неустойка върху неплатените в срок суми по договори
за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. и
15,70лв. лихва, начислена по договор 410-2013/07.10.2015г. за периода
13.05.2016г. – 10.11.2016г. и законна лихва върху главницата от 11.11.2016г. до
датата на заплащането й.
Видно от обявеното в ТР Определение от
31.05.2017г. по т.д.№8/2017г. на КОС по възражение на дружеството длъжник,
съдът с мотиви, че възражението на „*******“ ЕООД за погасяване вземането на „*******“
ЕАД по давност по т.2 от списъка на приети вземания е основателно е извършил
промяна в списъка на приетите вземания като е намалил размера на вземането по
т.№2 на кредитора „*******“ ЕАД от 7 336 819,48лв. на
484 349,52лв. – главница и неустойка.
По делото е представен в заверено копие по
реда на чл. 183 от ГПК на стр.42 и следващите от делото, договор от
27.04.2007г., съгласно който „*******“ ЕАД се е задължило да доставя природен
газ на „Промишлено газоснабдяване“ ООД /чийто правоприемник е „*******“ ЕООД/
при условия подробно описани договора. Посочено е, че срокът на договора е в
сила до 31.12.2010г. Същият е бил продължаван два пъти, видно от приложените
Допълнително споразумение от 02.08.2010г. и Допълнително споразумение от
02.08.2011г. Приложени са и приети като доказателства по делото месечни актове,
фактури и кредитни известия за периода октомври 2012-декември 2012г.
По делото е представен в заверено копие
Договор №410-2013 за доставка на природен газ /л.64 и следващите от делото/, от
който е видно, че на 15.12.2012г. между „*******“ ЕАД като доставчик и
„Промишлено газоснабдяване“ ООД /сега „*******“ ЕООД/ е сключен договор при
подробно описани в същия предмет и условия. С Допълнително споразумение от
04.12.2014г. страните са уговорили изменение на начина на авансово заплащане на
цената на природния газ. Приложени са и приети като доказателства по
делото месечни актове, фактури и кредитни
и дебитни известия за периода януари 2013г. - септември 2013г.
Представен е в заверено копие Договор
№410-2015г./л.132 от делото/, от който е видно, че на 07.10.2015г. между
„*******“ ЕАД като доставчик и „*******“ ЕООД е сключен договор при подробно
описани в същия предмет и условия. Приложени са и приети като
доказателства по делото месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за периода октомври 2015г.
- декември 2015г.
От съдържанието на представеното в заверено
копие писмо /л.226 от делото/, изходящо от Изпълнителния директор на „*******“
ЕАД от 28.09.2015г., адресирано до Изпълнителния директор на „*******“ ЕООД във
връзка с потвърждаване на задължения за доставен и незаплатен природен газ, се
установява, че първият е информирал адресата, че към 28.09.2015г. задълженията
на „*******“ ЕООД в качеството му на купувач на предприятието „Промишлено
газоснабдяване“ ООД Сливен към „*******“ ЕАД за доставен, потребен и незаплатен
природен газ е общо в размер на 6 281 571,83лв., от които главница –
5 043 056,11лв. и неустойка за забава 1 238 515,72лв. ИД на
„*******“ ЕАД е поискал в срок до 30.09.2015г. Изпълнителния директор на
ответното дружество да потвърди, че така посочената сума представлява
непогасени задължения на това дружество към „*******“ ЕАД за доставен и
потребен природен газ по Договор №410/27.04.2007г. и Договор
№410-2013/15.12.2012г., ведно с Допълнителни споразумения към него. Предложено
е в случай на потвърждение на задълженията споразумение за разсрочване на
дълга. Пояснено е, че при неполучаване на потвърждение за размера и основанието
на дължимите суми ще се предприемат действия по закон.
На л.227 от делото е приложено заверено копие
на писмо от 07.10.2015г. за потвърждение адресирано до „*******“ ЕАД и изходящо
от изпълнителния директор на „*******“ ЕООД. В същото е посочено, че
задълженията на „*******“ ЕООД към 30.09.2015г. са по фактури от 04.10.2012г.
до 31.12.2013г. в размер на 5 043 056,11лв. и неустойка в размер на
1 241 320,26лв. Това писмо е получено от „*******“ ЕАД на
09.10.2015г.
По делото е изслушано основно и повторно
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице М.В. от
20.11.2017г., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно
и компетентно и от които се установява, че вещото лице е извършило справка в
счетоводството на двете дружества. От експертизата се установява, че за 2012г.
– м.октомври, ноември и декември, са били издадени 6бр. фактури и 3бр. кредитни
известия, като във фактурите е отбелязано като наименование на услугата
„доставка на природен газ“ и „пренос по преносната мрежа“, както и номера на
договора. За 2013г. са били издадени 22бр. фактури, 4бр. кредитни известия и
5бр. дебитни известия с идентични отбелязвания на вида услуга и номер на
договор. За 2015г.- м- ноември и декември са били издадени 5бр. фактури и
1бр.кредитно известие с посочване на вида услуга и номер на договора. За 2016г.
до м.ноември са били издадени 21бр. фактури, 4бр. кредитни известия, 6бр.
дебитни известия и 3 бр. уведомления за дължими лихви. Отново са отбелязани
вида на услугата „доставка на природен газ“ и „пренос по преносната мрежа“ и
номер на договора. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „*******“
ЕООД фактурите са осчетоводявани своевременно и са включвани в ежемесечните
дневници за покупки. Начислявани са с право на данъчен кредит и са участвали
във формирането на месечната данъчна основа на доставки с пълен данъчен кредит.
За всяка фактура във счетоводния регистър на сметка 401 „Доставчици“ се води
аналитична партида, която отразява начисляването и издължаването на съответните
суми с размер и основание. Идентично в счетоводството на „*******“ ЕООД се води
аналитична отчетност за всяка издадена фактура с получател „*******“ ЕООД по
сметка 411 „Клиенти“. В съдебно заседание, проведено на 05.12.2017г. вещото
лице е пояснило, че осчетоводяванията в двете дружества се разминават, въпреки
коректността им. Посочило е, че в „*******“ ЕООД счетоводната програма не
позволява да се осчетоводява със стара дата и преводът отива във фактурата,
която е за този месец, докато в „*******“ ЕООД постъпването на сумата отива за
погасяване на съответно възникнала фактура по датата на нейната поредност и по
тази причина няма как да се срещнат двете счетоводства. Вещото лице е заявило,
че общата сума на задълженията съвпада, но разпределението по месеци е различно
с оглед различното осчетоводяване на постъпилите и преведени суми. Според
експертизата общата сума на задължението на „*******“ ЕООД за процесния период
е в размер на 5 497 771,33лв. като главница и в размер на
1 839 032,45лв. - неустойка.
Към експертизата си вещото лице е приложило Справка за издадени фактури,
дебитни и кредитни известия на основание сключени договори за доставка на
природен газ между „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД за периода 2012г. – 2016г.,
като е пояснило, че издаваните фактури са за доставка на природен газ и пренос
по преносна мрежа. Във всяка фактура фигурира договорът, основание на който се
извършва доставката. Освен дата на издаване, фактурите съдържат и дата на
падеж.
В съдебно заседание, проведено на
05.02.2018г. процесуалният представител на ответника адв.Д. е представила по
реда на чл.147 т.2 ГПК влязло в сила Решение №69/06.12.2017г., постановено по
т.д.№81/2016г. по описа на ОС Кюстендил, с което производството по
несъстоятелност на „*******“ ЕООД е прекратено поради утвърждаване на приетия
от събранието на кредиторите план на оздравяване на дружеството. В същото
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е поискал изменение на
иска по реда на чл.214 ГПК от
установителен към осъдителен, като поради опущение съдът е допуснал това
изменение. В срока за заплащане на указана държавна такса, ищецът отново е
направил изменение на иска от осъдителен към установителен и това изменение е
допуснато като е възстановена първоначалната процесуална обстановка по предявен
положителен установителен иск по чл.694 ТЗ.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за допустимост на
установителния иск по чл. 694 ал.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането
си пред синдика по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, респ. по чл.688 ал.1 от ТЗ, да е налице произнасяне на синдика - приемане или неприемане на вземането;
в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ да е направено възражение срещу приемането или
отказа да бъде прието предявеното вземане; възражението да е разгледано по реда
на чл. 692 от ТЗ и да е спазен 14-дневният срок за предявяване на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за допустимост на специалния
установителен иск, тъй като се установи, че ищецът е предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност, налице е произнасяне на синдика, а именно
същите са включени в списъка на приетите вземания, направено е възражение срещу
приемането им от длъжника, което е прието за основателно и с изрично
определение на съда по несъстоятелността вземанията на ищеца са намалени по
размер.
Доказването в процеса се подчинява на общите
правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от страните
следва да установи твърдените факти, от които претендира настъпването на
изгодни за себе си правни последици. Ищецът по положителен установителен иск
следва да установи по пътя на пълното доказване всички обстоятелства, от които
претендира, че произтича твърдяното вземане, фактическото му и правно основание
- договорно или извъндоговорно, неговия вид и размер. Ответникът следва да
наведе в процеса всички свои възражения, отричащи това вземане - такива за
пълно или частично погасяване чрез осъществено плащане, прихващане, за изтекла
погасителна давност, както и всички свои възражения за нищожност, унищожаемост
или разваляне на договора, на който се позовава ищеца.
Производството по установителния иск е
специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност.
Същото има за предмет установяване съществуването и точния размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредиторите. Правото на ищеца по
установителния иск да участва в разпределението (при постановяване на решение в
негова полза), независимо дали същото ще бъде извършено преди или след влизане
в сила на съдебното решение по спора е гарантирано от разпоредбата на чл. 694
ал. 5 ТЗ.
Влязлото в сила съдебно решение по спора има
установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори
в производството по несъстоятелност - чл.694 ал.4 ТЗ. Макар и да не са страни в
производството, доколкото същото е съпътстващо производството по
несъстоятелност, останалите кредитори са обвързани от силата на присъдено нещо
на постановеното решение и те следва да се съобразят с неговите правни
последици.
Не е спорно по делото, че в периода 2012г. –
2016г. страните са се намирали във валидни облигационни отношения, възникнали
на основание три договора за доставка на природен газ от ищеца на ответника.
Количеството доставен газ е било
отразявано и осчетоводявано коректно, видно от представените и приети като
доказателства по делото фактури, кредитни и дебитни известия. Съдебно
счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета като компетентно и
обективно изготвена, потвърждава твърдените факти и установява, че общият
размер на задълженията на ответника възлиза на 5 497 771,33лв. –
главница и 1 839 032,45лв. – неустойка.
Съдът приема, че ищецът в процеса доказа с
допустими доказателствени средства съществуването на вземането, основанието на
неговото възникване и неговия размер. Ответникът и не оспорва тези
обстоятелства и не проведе насрещно доказване в обратна насока.
Предвид установяването на наличието на
задължението съдът следва да разгледа възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Няма спор, че вземанията на „*******“ ЕАД срещу „*******“
ЕООД са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД.
Спорно по делото е дали са налице
предпоставките по чл.116 б ,,а’’ от ЗЗД и изтекла ли е давността по чл.111
б.”в” от ЗЗД.
В разпоредбата на чл.116 б,,а’’ от ЗЗД се
посочва, че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Признание по смисъла на закона е налице,
когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на
признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице
признаване на вземането по смисъла на чл.116 б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора
или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а
не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Съгласно разпоредбата на чл.685а ал.1 от ТЗ с
предявяване на вземане в производството по несъстоятелност давността се
прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.
Безспорно е установено, че ищецът „*******“
ЕАД с молба от 14.12.2016г. е предявило вземанията си по трите процесни
договора в производството по несъстоятелност на ответника. Следователно всички
вземания на „*******“ ЕАД срещу „*******“ ЕООД с падеж, настъпил на или след
14.12.2013г. не са погасени по давност. За вземанията с падеж преди тази дата
биха били погасени по давност в случай, че не е налице основание за спиране или
прекъсване на давността за тях.
Във връзка с възражението на ответника в тази
насока ищецът се позовава за наличие на основание, което е прекъснало давността
за вземанията през 14.12.2013г., а именно признание на вземането от длъжника,
обективирано в Писмо за потвърждение от „*******“ ЕООД в отговор на запитване
на „*******“ ЕАД от 28.09.2015г., с което е потвърдено, че „*******“ ЕООД дължи
на „*******“ ЕАД главница в размер на 5 043 056,11лв. и неустойка в
размер на 1 241 320,26лв. по фактури от 04.10.2012г. до 31.12.2013г.
Писмото е получено от ищцовото дружество на 09.10.2015г.
Настоящият състав намира, че с процесното
Писмо за потвърждение на задължения към 30.09.2015г., изходящо от „*******“
ЕООД в отговор на Писмо, изходящо от „*******“ ЕАД за потвърждаване на
задължения за доставен и незаплатен природен газ е извършено признание на
процесното вземане по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД, което има за последица
прекъсване на давността.
Характерно за прекъсването на давността е
изразяването на воля от една от страните по правоотношението, с която или се
признава вземането или се предприемат действия по защита на правото. И докато
предвидените способи за прекъсване на давността в чл. 116 б.“б“ и б.“в“
предполагат активно поведение от страна на кредитора по вземането, то правилото
на чл. 116 б. „а“ ЗЗД предвижда специфично основание, при което активните
действия на длъжника, с които последният признава своето задължение -
кореспондиращо на притежаваното от кредитора право, водят до прекъсване на
давността. Признанието прекъсва давността за обема на вземането, до който е
извършено. От момента на признанието започва да тече нова погасителна давност.
Волеизявлението, с което е признато вземането
в случая е отправено към кредитора „*******“ ЕАД, отнася се до конкретно
вземане, индивидуализиращо се включително със своя титуляр – писмото на „*******“
ЕАД изхожда от Изпълнителния директор и е адресирано до Изпълнителния директор
на „*******“ ЕООД персонално, идентичен е отговора на писмото – на ниво
Изпълнителни директори. В случая не става въпрос за записване в търговските книги на длъжника на
определен дълг или за счетоводно записване на размера на задължението към
конкретен кредитор, напротив, налице е адресатност на волеизявлението, с което
се признава вземането по смисъл на чл.116 б.“а“ ЗЗД. Доколкото признание по
смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението,
което кореспондира на признатото право, и доколкото част от индивидуализиращите
белези на това права е неговият титуляр - носителят на признатото право, то би
следвало юридическият факт на признанието да се осъществи именно по отношение
на него и да е отправено към него.
След като всички предпоставки са изпълнени,
се налага извода за основателност на предявения иск в размер на
5 043 056,11лв. – главница и 1 809 413,85лв. – неустойка,
като за разликата до пълния претендиран размер съдът ще прекрати производството
поради недопустимост, съображенията в тази насока са следните.
С Определение от 31.05.2017г. по т.дело
№8/2017г., постановено по реда на чл.692 от ТЗ,
съдът по несъстоятелността е приел, че предявените вземания на „*******“
ЕАД съществуват в размер на 454 715,22лв. – главница по Договор за
доставка на природен газ №410 от 27.04.2007г. и допълнителни споразумения към
него, по Договор №410-2013 от 15.12.2012г. и Допълнителни споразумения към него
от 31.03.2014г. и от 04.12.2014г., по Договор №410-2013 от 07.10.2015г. и за
неустойка, начислена върху неплатените суми в размер на 29 618,60лв. Тези суми са включени окончателно в
списъка на приети вземания, няма спор по отношение на тях, поради което искът
за установяване на съществуването им е недопустим поради липса на правен
интерес у ищеца.
По разноските.
В последното съдебно заседание с
представянето на списъците по чл.80 ГПК, процесуалният представител на „*******“
ЕООД на осн. чл.78 ал.5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „*******“
ЕАД, което е в размер на 101 877,83лв. Настоящият състав намира, че този
размер следва да бъде намален до предвидения в чл.7 ал.2 т.6 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на
84 898,19лв. Не винаги възнаграждението
следва да бъде присъждано в предвидения минимум, но в случая намалението е
относимо с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ
държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е
предявен установителния иск. Поради частично прекратяване на производството по
делото поради недопустимост на иска в една част, държавната такса по сметка на
Окръжен съд Кюстендил следва да бъде заплатена, както следва – от ищеца в
размер на 4 843,49лв. – съобразно прекратената част на производството и от
ответника в размер на 68 524,70лв. – съобразно уважената част на иска.
С оглед изхода на спора на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски на ищеца съобразно уважената част на иска в размер
на 79 293,53лв. На осн. чл.78 ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 437,88лв. съобразно прекратената част на делото.
Мотивиран от горните съображения Окръжен съд Кюстендил
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело
№66/2017г. по описа на ОС Кюстендил за признаване за установено по отношение на
„*******“ ЕООД /н/ ЕИК , че съществува вземане на „*******“ ЕАД за сумата над 5
043 056,11лв. до 5 497 771,33лв. – цена на доставен природен газ по
договори за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., както и за сумата над 1 809 413,85лв. до
1 839 032,45лв. – неустойка върху неплатени в срок суми по договори
за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. в
размер на ОЛП + 10 пункта, изчислена от първия ден след падежа на всяко
задължение за плащане по отделни фактури до 10.11.2016г., поради недопустимост
на предявения иск.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.694 ал.2
т.2 от ТЗ по отношение на „*******“ ЕООД /н/ ЕИК , че съществува вземане на „*******“
ЕАД за сума в общ размер на 6 852
469,96лв./шест милиона осемстотин петдесет и две хиляди четиристотин
шестдесет и девет лева и 96ст./, от която сума 5 043 056,11лв. – цена на
доставен природен газ по договори за доставка на природен газ
№410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и 410-2013/07.10.2015г., сума в размер
на 1 809 413,85лв. – неустойка върху неплатени в срок суми по договори за
доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. в
размер на ОЛП + 10 пункта, изчислена от първия ден след падежа на всяко задължение
за плащане по отделни фактури до 10.11.2016г., 15,70лв. – законна лихва,
начислена върху сумите по Допълнителни уведомления за плащане №
**********/09.05.2016г.; №**********/07.07.2016г. и №**********/08.08.2016г.,
от която 5,21лв. – лихва за забава по Допълнително уведомление за плащане №
**********/09.05.2016г.; изчислена за периода 12.05.2016г.-10.11.2016г.; 4,27лв. – лихва за забава върху сумата по
Допълнително уведомление за плащане №**********/07.07.2016г., изчислена за
периода 12.07.2016г. – 10.11.2016г.; 6,22лв. – лихва за забава върху сумата по
Допълнително уведомление за плащане №**********/08.08.2016г., изчислена за
периода 12.08.2016г. – 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2016г. до датата на заплащането й.
НАМАЛЯВА на осн. чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.7 ал.2
т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат от
101 877,83лв. на 84 898,19лв. /осемдесет и
четири хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и 19ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „*******“
ЕООД в несъстоятелност ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“Иларион Ловчански“ №26, представлявано от управителя Петър Георгиев да заплати на „*******“ ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.******* ЕИК *******, представлявано от Н.П.–
Изпълнителен директор, разноски в размер
на 79 293,53лв. /седемдесет и девет хиляди двеста деветдесет и три лева и
53ст./ и държавна такса по сметка на Окръжен съд Кюстендил в размер на 68
524,70лв./ шестдесет и осем хиляди петстотин двадесет и четири лева и 70ст./,
съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.4 ГПК „*******“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.******* ЕИК *******, представлявано от Н.П.– Изпълнителен директор да
заплати на „*******“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр.Кюстендил, ул.“***“ №***, представлявано от управителя П.Г.разноски
в размер на 437,88лв. и държавна такса по сметка на Окръжен съд Кюстендил в
размер на 4 843,49лв./ четири хиляди осемстотин четиридесет и три лева и
49ст./, съобразно
прекратената част на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: