Решение по дело №845/2020 на Районен съд - Перник

    

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260234 /31.12.                          Година 2020                                               Град   Перник

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На двадесет и втори декември                                                                      Година 2020

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Цветелина Малинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00845  по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №20-1158-005153/02.04.2018г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на З.Н.Б. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания:

Глоба 2000  /две хиляди/ лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1  от ЗДвП, за това, че на 23.02.2018 г., в 02.30 часа, в гр. Перник, ул. Рашо Димитров, като водач на МПС – лек автомобил „Ауди А8”, с рег. №***, при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лабораторно изследване – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.      

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от З.Б., в която оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Тази позиция се поддържа и допълва в съдебното производство от пълномощниците на жалбоподателя – Адв. В. Б. и адв. А. В. /участвал  в последното съдебно заседание/. В съдебните прения адв. В. пледира за отмяна на обжалвания акт поради издаването му в нарушение на закона.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както  и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН

, срещу подлежащ на  съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

 

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл174, ал.3 от ЗДвП. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0310716/23.02.2018г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 23.02.2018г., в 02.30 часа, при извършена спрямо З.Б. *** от И.Б.С. мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Перник и М.  Б.Й. – командир на отделение във 02 РУ – Перник,  водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с №ARBA-0156 за установяване  употребата на алкохол  .

Въз основа горните констатации на място срещу З.Б. било образувано административнонаказателно производство с АУАН серия Д, №0310716/23.02.2018г., като актосъставителят – И.С. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. В съставеният акт било отразено, че нарушителят няма възражения. 

На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0037351, който  Б. подписал приел връчения му в 03.35 часа екземпляр. В талона бил отразен избора на водача да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и химическо изследване след като даде кръвна проба. Предвид направения избор,  полицейският служител определил време за явяване в лечебното заведение за  даване на кръв до 04.05 часа на 23.02.2018г.  В определения  от контролния орган срок, в 04.00 часа, Б. ***  часа, в присъствието на полицейски служител, и въз основа  представения талон с № 0037351 била взета кръвна проба за извършване на химическо изследване. Това обстоятелство било удостоверено по предвидения ред – в книгата, водена в медицинското заведение за вземане на кръв от водачи на МПС /в позиция с № 25/.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б. не депозирал писмени възражения.

На 02.04.2018г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на З.  Н.Б. предвидените в нормата административни наказания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите И.Б.С. и М.  Б.Й., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия Д, №0310716/23.02.2018г., талон за медицинско изследване № 0037351/23.02.2018г.,., заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, справка-картон на водач, изд. от Сектор ПП – ОД МВР – Перник, писмо, изх. № 2442/22.10.2020г.  на изпълнителен директор на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, ведно с приложените заверени копия на амбулаторен лист  №002029/23.02.2018г. и извлечение от  книга за вземане на кръв от водачи на МПС.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение  и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество.

Възраженията в насока, че наказателното постановление е издадено при неспазване на изискванията в чл.57, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗАНН не се приемат за основателни.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. времето и мястото, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при  какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.

Съдът не установява и несъответствие между описанието на вмененото на нарушителя деяние и правната му квалификация, като счита, че изложените факти  правилно са подведени под нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество. 

В този аспект, въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема за недоказано извършването на нарушението. Правно значимите за делото факти и обстоятелства са изяснени по несъмнен начин и се свеждат до следното:

 Жалбоподателят не оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП – ОД МВР - Перник. Не оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство  Алкотест Дрегелр 7510 ARВА 0156, както и че му е издаден талон за изследване, който е подписал, и в който е отразен изборът му да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо изследване. Спорен е въпросът изпълнено ли е   предписанието за изследване, доколкото именно въз основа на такава отрицателна констатация, обективирана в обстоятелствената част на наказателното постановление, е формиран извод за осъществяване състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и е ангажирана  административнонаказателната отговорност на З.Б..   

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналоцзи, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, а  за алкохол и  с доказателствен анализатор, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от предвидените способи - използване на техническо средство/тест, доказателствен анализатор /за алкохола/, или лабораторно изследване на кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП.  По същество в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче може да бъде извършена по посочените  алтернативни начини - или чрез техническо средство/тест, или чрез доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средстов/тест, но се е подложил на изследване за алкохол с доказателствен анализатор, или е дал проба  за  лабораторно изследване,  и обратно - извършена му е проверка с техническо средсто/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то  употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 .

Вярно е, че контролните органи  могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техническо средство или тест. Това е така, защото в същия момент не могат да  съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата свързана с алтернативния метод за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества - чрез доказателствен анализатор и лабораторно изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи, предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на чл.174, ал.3 , всяка от хипотезите на отказ представлява самостоятелна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.174, ал.3 . Поради това, отказа на водача за проверка с техническо средство за употреба на алкохол е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. Последващо изследване по избрания в талона способ би имало значение при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение и то виновно, което е  въпрос по същество.

В контекста на изложеното, фактическите обстоятелства отразени в акта,  дали основание за образуване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, намират пълна подкрепа в доказателствените материали по делото - показанията на свидетелите И. С. и М.Й., съставеният АУАН и издадения талон за изследване, които са непротиворечиви и еднопосочни в тази част. Допълнителните констатации в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление - че жалбоподателят не е изпълнил и предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лабораторно изследване – които констатации страната оспорва /в жалбата и чрез пълномощника в съдебно заседание/, не са доказани и категорично се опровергават от събраните доказателства. Както вече се посочи,  осъществяването на състава на чл.174, ал.3 ЗДвП предполага едновременен отказ за проверка с техническо средство, за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо изследване, т.е., отказ на лицето чрез един от допустимите методи да се установи правно значим факт относно поведението му като водач на МПС /употреба на алкохол/. Случаят е именно такъв, тъй като доказателствата сочат, че в определения от контролния орган срок, отразен в талона за изследване, Б. е изпълнил предписанието за медицинско и химическо изследване – явил се е  в посоченото му  медицинско заведение и е дал  кръв  за  химическо лабораторно изследване.  Това обстоятелство безспорно се  установява от приетото като писмено доказателство  извлечение от водената в МБАЛ – Перник  книга за вземане на кръв от водачи на МПС, видно от която в позиция № 25/23.02.2018г. е  удостоверено вземане на кръв от З.Б. в 04.15 часа,  въз основа на  талон  №0037351.  Същият  факт  е удостоверен  и от актосъставителя -  свид. С.,  в съдържанието на талона за изследване, чрез собственоръчно изпълнения запис „Взета кръвна проба“, потвърден от свидетеля при разпита му в съдебното следствие. При тези обстоятелства,  констатацията в наказателното постановление за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, се явява необоснована и в явно противоречие със събраните доказателства. По делото са събрани убедителни доказателства за това, че в определяния срок жалбоподателят се е явил в лечебното заведение, за да се подложи на медицинско изследване, след което са му взети проби кръв за химическо лабораторно изследване, който именно способ за установяване употребата на алкохол сам е избрал при предявяване на талона.

Въз основа на изложеното съдът приема, че по делото не е доказано  съставомерното поведение на жалбоподателя, изразило се в отказ да бъде установена употребата на алкохол по предвидения ред. Липсата на събрани доказателства  изследвани ли са дадените от него биологични проби и какъв е резултата от тях нямат отношение  към поведение и действия на жалбоподателя, свързани с  вмененото му деяние, и затова изследването им не е необходимо.   

Изложените обстоятелства мотивират извод за необоснованост и недоказаност на предявеното на жалбоподателя административнонаказателно обвинение. Последица от този извод е отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Въпреки изхода на делото и данните, че жалбоподателят е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът не осъжда  въззиваемата страна за тях, тъй като искане за присъждане на такива страната не е  направила до приключване разглеждането на делото  пред настоящата  инстанция

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-005153/02.04.2018г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на З.Н.Б. ***, с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1  от ЗДвП са наложени административни наказания глоба 2000  /две хиляди/ лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.      

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ