Решение по дело №276/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20217140700276
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

в името на народа

90/09.03.2022г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на седемнадесети февруари  ,през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                  

                                             ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Антоанета Лазарова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№276/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.215 от ЗУТ,във връзка с чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ ,във връзка с чл.228 от ЗУТ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Кооперация „РПК НАПРЕД“ ,представлявано от председателя С.Н.Д. ,със седалище и адрес на управление:гр.Вършец,ул.“Република“№83  против Заповед №134/07.05.2021г.на кмета на община Вършец ,с която е наредено на жалбоподателя  да премахне незаконен строеж:“Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“,построен в ПИ с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/.

В жалбата си твърди,че  издадената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Моли за нейната отмяна.

В съдебно заседание,жалбоподателя ,чрез процесуалния си представител адв.А.В. моли да се отмени оспорената заповед ,като неправилна и незаконосъобразна,ведно със законните последици от това.Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.Оспорва допълнителния адвокатски хонорар от 450лв. на адв.Б. /л.206/,като счита ,че първоначалния от 1000лв. е достатъчен,с оглед свършената работа. Представя писмена защита ,вх.№397/22.02.2022г. с подробни аргументи за отмяна на оспорената заповед.

 Ответникът-кмет на община Вършец  ,в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.К.Б. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди оспорената заповед ,като правилна и законосъобразна.Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.Представя и писмена защита ,вх.№404/22.02.2022г.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, след чиято преценка  в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със становищата на страните и въз основа на закона ,административният съд приема следното:

С обжалваната Заповед №134/07.05.2021г.на кмета на община Вършец , съобразно предоставените му правомощия по силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ , е наредено на жалбоподателя  да премахне незаконен строеж:“Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“,построен в ПИ с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/.Като извършител е посочена самата кооперация.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя  на 31.05.2021г./видно от известие за доставяне на л.10 /,а жалбата е депозирана чрез административния орган до съда на 14.06.2021г.,т.е. в 14-дневния срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ,при което жалбата ,като подадена от легитимирано лице-адресат на акта, и в срок е допустима за разглеждане.

Жалбата е подадена пред компетентния съд по местонахождение на имота-предмет на заповедта-АС-Монтана,съгласно чл.215,ал.1 ЗУТ.

Разгледана по същество ,жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установено е от административната преписка , че процесният обект, представляващ :“НАВЕС от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“, се намира в имот с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/. Поземлен имот с идентификатор 12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г.  е собственост на Община Вършец,съгласно Акт за частна общинска собственост№654/14.09.2016г., вписан под №177,т.4,вх.рег.№1435 от 15.09.2016г.на Служба по вписания-Берковица, ведно със скица/л.15,16/ ,а ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/е публична общинска собственост.

Със заповед №9/21.01.2021г. на кмета на община Вършец е сформирана комисия в състав: председател и четирима членове,които следва да извършат проверка по документи и на място относно местоположението и квадратурата на сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр.Вършец ,построена в ПИ с идентификатор 12961.422.603 по КК и КР на гр.Вършец с административен адрес:гр.Вършец ,ул. „Република“№82/л.28/.

С констативен протокол от 25.01.2021г. на комисията е установено ,че сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр.Вършец е с площ от 131кв.м.,и е собственост на Кооперация „РПК Напред“,съгласно НА №489,т.ІІ,рег.№2825,дело №490/22.11.1999г./л.24/и представлява по описание в НА „Сграда за производство на закуски и търговски обект“,построена в парцел ІV ,кв.67 по регулационния план на гр.Вършец.Сградата е заснета като един обект в КК и КР  на гр.Вършец,като е отразена като собственост на РПК“Напред“.По издадените скици в Техническа служба при Община Вършец сградата е със застроена площ 158кв.м.От 1994 г. до настоящия момент тази сграда се стопанисва ,поддържа и разпорежда от Община Вършец.Между нея и сградата на общинска музейна колекция е изграден „Навес“ с площ от 54 кв.м. ,затворен с прегради и превърнат по-късно в търговски обект.За сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр.Вършец от 2008г. е издадено удостоверение№17/18.09.2020г./л.18/ от Главния архитект на община Вършец ,че едноетажната сграда представлява два самостоятелни обекта-две отделни метални сгради ,които се използват като две самостоятелни търговски помещения или други обекти с нежилищно предназначение.

Със заповед №18-592/15.01.2021г. /л.26/на началник на СГКК-Монтана е извършено изменение в КК и КР на гр.Вършец ,като „Сграда за търговия“ с идентификатор 12961.422.603.2 с площ от 131 кв.м. е заличена ,и на нейно място са нанесени  два нови обекти в КККР на гр.Вършец-„Сграда за търговия“ с идентификатор 12961.422.603.3 -собственост на Кооперация „РПК Напред“ с площ 96кв.м. ,съгласно НА№489,т.ІІ,рег.№2825,дело №490/22.11.1999г. на нотариус с район на действие този на РС-Берковица, и „Сграда за търговия“ с идентификатор 12961.422.603.4 с площ 35 кв.м. ,без данни за собственост.Тази заповед е обжалвана от РПК“Напред“ ,като въз основа на жалбата е образувано  адм.д.№87/2021г. по описа на АС-Монтана,приключило с Решение №212/11.05.2021г. по адм.д.№87/2021г.  ,с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. /л.125-129/.Видно от разпечатка на корицата на делото,решението на АС-Монтана не е обжалвано и е влязло в сила на 01.06.2021г.

    С констативен акт№3/18.03.2021г.на длъжностни лица по контрол на строителството при Община Вършец е установено ,че  :“НАВЕС от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“ е „строеж“ по смисъла на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ , чийто собственик и извършител  е  жалбоподателя Кооперация „РПК Напред“/съгласно нотариален акт №489,т.ІІ,рег.№2825,дело№490/22.11.1999г.на нотариус с район на действие РС-Берковица/,и същият е незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ,като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж ,в нарушение на чл. 148,ал.1 от ЗУТ,послужило като основание за образуване на административно производство по чл.225а,ал.1 от ЗУТ за премахването му. Актът е съставен в  отсъствие на извършителя  на строежа , и е подписан само от двамата проверяващи ,без свидетели/л.42/ .Изпратен е за връчване на жалбоподателя с писмо ,изх.№7000-212/23.03.2021г./л.45/, с указание за възможност за подаване на възражение в 7 -дневен срок,получен от Председателя на Кооперацията С.Н.Д. на 29.03.2021г./видно от разписка на л.46/.Срещу акта  е подадено възражение вх.№70-00-224/02.04.2021г./л.47/с молба да се спре започнатото административно производство по премахване на строежите-двете метални сгради –павилион и навес ,т.к. има висящ спор по адм.д.№87/2021г.по описа на АС-Монтана. Това възражение е прието за неоснователно от органа,с мотива,че адм.д.№87/2021г.по описа на АС-Монтана се отнася за сграда с идентификатор 12961.422.603.2 ,и не се отнася за строежите в Констативен акт №2/18.03.2021г.-„Павилион“ и  в Констативен акт№3/18.03.2021г.-„Навес“,които са долепени до въпросната сграда и не са отразени в КККР на гр.Вършец.Видно от констативен протокол от 15.06.2021г. /л.11/, за двете сгради –„Павилион“ и „Навес“ са издадени два броя заповеди за премахването им –за първата сграда „Павилион“-заповед№135/07.05.2021г. и за „навеса“-настоящата и оспорена заповед №134/07.05.2021г. ,и двете заповеди издадени от  кмета на община Вършец.

С оспорената в настоящето производство Заповед №134/ 07.05.2021г.на кмета на община Вършец , е наредено на жалбоподателя  да премахне незаконен строеж:“Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“,построен в ПИ с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/,извършен от  жалбоподателя , без строителни книжа.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза/основна и допълнителна/, изготвена от вещото лице-архитект А. Теодосиева Ц.-О. от Камарата на архитектите-гр.София,дадена обективно и компетентно от вещото лице,кредитирана от съда.Според вещото  лице строежът е незаконен и за него няма строителни книжа,същият не е и „търпим строеж“ ,доколкото не отговаря на правилата и нормите по време на неговото изграждане-1984г.при действието на ЗТСУ/отм./,ППЗТСУ /отм./,Наредба№5 за правила и норми по ТСУ/отм./,а още по-малко отговаря на правилата и нормите по време на сега действащия ЗУТ.Експертизата е оспорена ,в частта за „липсата на търпимост“на строежа от процесуалния представител на жалбоподателя адв.В..

По делото са разпитани,по искане на жалбоподателя ,чрез адв.В.  свидетелите Румяна Първанова и Ангел Пенчев ,от показанията на които става ясно ,че навеса се е ползвал като склад за съхранение на продукти и дърва за огрев на Павилиона,който е търговски обект за продажба на боза,закуски ,хляб.Бил е собственост към 1983г на ХВК“Славянка“ ,но понастоящем собствеността му е преминала към  „РПК Напред“.И двамата свидетели са работили в  РПК“Напред“ ,като свидетеля Пенчев и понастоящем работи вече 20г. в кооперацията ,при което съдът намира ,че макар и заинтересовани от изхода на процеса ,следва да кредитира техните показания досежно вида на обекта ,и времето на неговото изграждане - 1980-1990г.

От страна на ответника –кмета на Община Вършец,чрез адв.Б.  е оспорено  съдържанието на следните документи:Акт№38/16.09.1983г. за държавна собственост ,в който е описано отстъпеното право на строеж на ХВК“Славянка“ за „Павилион за производство на закуски “ от 126 кв.м./л.68/,Удостоверение№182/16.11.1999г. на Община Вършец относно оценка на учреденото право на строеж за павилион в размер на1200лв. /л.70/и Протокол обр.16 за въвеждане в експлоатация на обект от 1983г.,които се отнасят до Павилиона-предмет на заповед №135/07.05.2021г. по адм.д.№277/2021г. по описа на АС-Монтана.Съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК във вр. с чл.144 АПК ,указал е тежестта на доказване на страните ,като не е опровергана доказателствената сила на тези писмени доказателства и съдът ги е приел и приобщил към доказателствения материал по делото.Доколкото обаче същите се отнасят до обект ,различен от процесния ,съдът не следва да ги обсъжда ,т.к. не са предмет на настоящето дело,а на адм.д.№277/2021г. по описа на АС-Монтана.,т.е. са ирелевантни за настоящия спор.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящето производство е Заповед №134/07.05.2021г. на кмета на община Вършец ,с която е наредено на жалбоподателя  да премахне незаконен строеж:“Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“,построен в ПИ с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/,и нейната законосъобразност.

При служебна проверка за законосъобразността на заповедта на основание чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът намира следното.

Заповедта е издадена от компетентен орган –Кмета на община Вършец , при спазване нормата на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ. По своята същност строежът-„навес“ представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване, същият е "шеста категория" ,съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и  попада в приложното после на  чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ.. Процесният строеж не попада в нито едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 151 ЗУТ. В този си вид изграденото представлява строеж, шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, тъй като попада в приложното после на  чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ – строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, като за него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква строително разрешение, поради непопадането му в хипотезата на чл. 151 ЗУТ. Според заключението на вещото лице,което съдът кредитира , „Навеса“ е с метална конструкция, с едностранен наклон на покрива на запад, който се състои от колони и греди от стоманени профили, и ограждащи стени и покривно покритие от профилирана ламарина. Вертикалните конструктивни елементи - колоните са бетонирани в терена, а някои от хоризонталните метални елементи са заварени допълнително за носещата конструкция на павилиона, разположен от североизток, което характеризира обекта като „строеж“ по см. на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ- лека постройка, пристроена към западната част на сградата /павилион/ пред нея, тангираща с улица „Васил Левски". В този смисъл,Съдът не споделя становището на вещото лице ,че обектът е V категория по чл.10,ал.3  от Наредба №1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи./в т.см. Решение № 12985 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2021 г., II о/.

Заповедта е и мотивирана,посочени са в нея фактическите и правни основания за издаването й, в съответствие с нормата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,приложима с оглед препращащата разпоредба на чл.228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: 1. да е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти  са налице .Спазена е формално и процедурата по издаване на заповедта-издаден е констативен акт  по чл.225а,ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по контрол на строителството при община Вършец,определен е извършителя на строежа,съобщен му е констативния акт и му е предоставена възможност да подаде възражение срещу него ,от което той  се е възползвал , като производството е финализирано с издаване на заповед за премахване по чл.225а,ал.1 от ЗУТ.

За съответствието на заповедта с материалния закон съдът е назначил  съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.А.О. , прието от съда,като компетентно и обективно дадено.Съгласно констатациите на вещото лице и след посещение на обекта на място и замервания от вещото лице ,в имоти с идентификатори 12961.422.600 и 12961.422.603 по кадастралната карта на гр.Вършец  от 2008г. е установено ,че „Навеса“ е с метална конструкция, с едностранен наклон на покрива на запад, който се състои от колони и греди от стоманени профили, и ограждащи стени и покривно покритие от профилирана ламарина. Вертикалните конструктивни елементи - колоните са бетонирани в терена, а някои от хоризонталните метални елементи са заварени допълнително за носещата конструкция на павилиона, разположен от североизток, което характеризира обекта като „строеж“ по см. на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ- лека постройка, пристроена към западната част на сградата /павилион/ пред нея, тангираща улица „Васил Левски". Постройката е с лице към дворното пространство на ПИ 12961.422.603 и ПИ 12961.422.600 от югозапад и достъп от северозапад от второстепенната улица с уширение за паркинг, представляваща ПИ с идентификатор 12961.422.600. Ограденото пространство, описано в заповедта за премахване е указано с площ 30.00 кв.м и размери - ширина 3.00м и дължина10.00м.Определен е като отделен обект със самостоятелно предназначение,който няма конструктивна и/или функционална обвързаност със сграда с идентификатор 12961.422.603.2-„Павилион“-предмет на заповед№135/07.05.2021г. и дело №277/2021г.по описа на АС-Монтана на доклад на V състав на съда,понастоящем висящо. Като година на изграждане на навеса е посочена от вещото лице края на 80-те и началото на 90-те години ,но с оглед приложената и приета като доказателство декларация на л.171 от делото ,подадена от Председателя на РПК „Напред“ С.Н.Д.,че навеса е изграден 1984г., вещото лице и съдът приемат тази година като меродавна. Като предназначение ,вещото лице определя навеса като постройка за съхранение на материали, несвързани с производство или търговия, с предназначение за складови и спомагателни функции - съхранение на дърва или ненужни, излезли от употреба, или епизодично необходими в производствената и търговската дейност вещи и материали. Към настоящия момент навесът, предмет на Заповед за премахване № 134/07.05.2021г на Кмета на Община Вършец се намира в ПИ с идентификатор 12961.422.603 и в ПИ с идентификатор 12961.422.600 по КККР на гр. Вършец, одобрена със Заповед № РД-18-74/24.06.2008г на Изпълнителен директор на АГКК. По последното изменение на ПУП, одобрен със Заповед № 41/18.01.2017г на Кмета на Община Вършец , обектът е разположен в УПИ IV с отреждане „За сграда за музейна сбирка и КОО", кв. 67 по ЗРП на гр. Вършец.

Приемайки като година на построяване на  обекта -1984г. въз основа отстъпено право на строеж на тогавашната ХВК „Славянка", гр. Берковица, на която РПК „Напред" се явява правоприемник, строежът, предмет на ОПС, е следвало да бъде разрешен за разполагане в парцел IV, кв.46 по тогава действащия план на гр. Вършец, одобрен със Заповед № 2272/1969г. В разписния лист към този план са записани частни лица, за отчуждението на имота на които с тогавашен кадастрален № 471 има приложени данни и по настоящото дело.

Изпълнената тогава /към 1984г./ сграда е следвало да фигурира в кадастралната основа на одобрения със Заповед РД-02-14-93/1986г застроителен и регулационен план на гр. Вършец, действащ и към момента. Прави впечатление, че върху извадката от платното на регулационния план, няма нанесен друг строеж, освен сградата на музея. Върху извадката от картона на същия план, в обхвата на който се намира процесният обект, е допълнително нанесена по заснемане без дата сграда, която не съответства напълно на сегашното положение на обектите на РПК „Напред". В извадката от застроителния план по същата заповед е означена на мястото на сградата на РПК „Напред" предстояща за изграждане /неизпълнена/ триетажна жилищна сграда на калкан с настоящата сграда на музея. Няма и записване в предоставената  извадка от разписния лист към този план за вещни права на РПК „Напред" или неин наследодател. Няма графично съответствие между видяното от вещото лице  на място и заснетата от КК на гр. Вършец сграда с идентификатор 12961.422.603.2, записана в кадастралните регистри като собственост на РПК „Напред" ,съгласно нотариален акт №489, том2, per. 2825, дело 490 от 22.11.1999г., издаден от PC Берковица.

Вещото лице след графично изследване на градоустройствената основа установява, че части от строежа попадат в ПИ с идентификатор 12961.422.600 по КККР на гр. Вършец, който във всички предшестващи и настоящия регулационен и застроителен план на гр. Вършец е с отреждане за второстепенна улица и уширение за паркинг, които са изключителна публична общинска собственост. Нито по предшестващ, нито по настоящ застроителен план или неговото изменение, не се предвижда траен градоустройствен статут на частта от обектите на РПК „Напред", попадаща върху терена за улица.

Отразената в кадастралната карта сграда на РПК „Напред" с идентификатор 12961.422.603.2 на един етаж при графично изследване не съвпада по размери и конфигурация с действителното положение на място.Изяснено бе по-горе ,че се касае за т.н. „Сграда за закуски-Павилион“ ,за която е отстъпено право на строеж на правоприемника на жалбоподателя –ХВК“Славянка“ ,към която сграда е прикрепен „Навеса“ –предмет на настоящата заповед на кмета на община Вършец.За последния няма отстъпено  право на строеж,няма и строителни книжа.

С най-голяма графична точност, обектите на РПК „Напред" и Община Вършец са показани в прилаганата и от двете страни по делото скица, издадена от Община Вършец към 10.11.1998г. От нея е видно, че навесът, предмет на настоящата обжалвана заповед е разположен частично върху терена на улицата /понастоящем ПИ 12961.422.600/ и на гърба на записаната с надпис „Павилион" сграда в УПИ IV, кв. 67 по РП на гр. Вършец, понастоящем ПИ 12961.422.603 по КККР на гр. Вършец.

В графичната част на застроителния план от 1986г на мястото на сградата на РПК „Напред" е показана като елемент на застрояване нова жилищна сграда на 3 етажа на калкан със сградата на музея /неосъществена/, т. е. към тогавашния момент по този план обектите на РПК „Напред" не са били предвидени за запазване с траен градоустройствен статут, и за тях според вещото лице § 16 от ПР на ЗУТ, § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими.

В графичната част на приложеното ЧИ на ЗП за УПИ IV, с отреждане „За сграда за музейна сбирка и КОО", кв. 67 по ЗРП на гр. Вършец, отразено със запис „действащ към момента за имота" по Заповед № 41/18.01.2017г на Кмета на Община Вършец, въобще не е отредено по застрояване запазване на каквато и да било сграда на мястото на настоящите обекти на РПК „Напред", т.е. и понастоящем те нямат отреден траен градоустройствен статут. Процесният навес, сега попадащ в ПИ с идентификатор 12961.422.600 и ПИ с идентификатор 12961.422.603 по КК на гр. Вършец не фигурира в плана от 1986 г., видно от комбинирана скица 1, към СТЕ  върху извадка от плана от 1986г.

По делото не се спори за законността на строежа-безспорно същият е незаконен ,а само досежно неговата допустимост ,респ.търпимост.

По отношение допустимостта на строежа по §16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ,§183 и 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ  и §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът констатира следното.

По отношение  допустимостта на строежа по правилата и нормите по време на неговото изграждане.

С оглед годината на изграждане на строежа -1984г. ,установено от вещото лице в СТЕ ,към 1984 г. действащи са били ЗТСУ/отм./ в относимата редакция ,ППЗТСУ/отм./в относимата редакция ,Наредба №5 за правила норми по ТСУ/отм./в относимата редакция.Съгласно чл.173,ал.1 от ЗТСУ /ДВ,бр.3/11.01.1980г./ Строежи или части от строежи, извършени без утвърдени (одобрени) строителни книжа, съответно без за тях да е издадено разрешение, но са допустими по действуващите разпоредби и застроителните планове и могат да се използуват самостоятелно, не се премахват. Такива строежи или части от строежи се узаконяват служебно и се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление заедно с мястото, съответно с припадащата се идеална част от него.Съгласно ал.4 на същата разпоредба  Разпоредбите на предходните алинеи-ал.1-3 не се прилагат, когато незаконният строеж е гараж, временна, второстепенна или стопанска постройка със застроена площ до 30 кв. м или друга лека постройка. В настоящия случай „Навеса“ е второстепенна постройка за инвентар ,при което подлежи на премахване.

Съгласно чл.119,ал.1 от ППЗТСУ/отм./ редакция ,бр. 38 от 13.05.1983 г./ Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки.Съгласно ал.3,изр.2 от същата разпоредба „В застроени парцели второстепенни постройки могат да се правят при спазване на строителните и хигиенните правила, норми и нормативи и при условие, че в сградата няма помещение за съответните нужди, въз основа на кварталнозастроителна разработка“,а съгласно ал.4 „ Не се разрешава да се правят второстепенни постройки, преди в парцела да е изградена жилищна сграда“.

 Съгласно чл.118,ал.1 и чл.119 от Наредба№5 за ТСУ /отм./в редакция ,бр. 70 от 6.09.1977 г./ второстепенни постройки каквито са леките постройки за отоплителни материали могат да се изграждат само в съгласие с чл. 119 ППЗТСУ въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален и типов  архитектурен проект.Няма приложени такива писмени доказателства за „Навеса“ по делото ,при което съшият не отговаря на изброените по-горе правила.Не отговаря и на чл.120 от наредбата ,който изисква същите да са с квадратура най-много 20кв.м. ,а навеса е с кв. 30кв.м./по заповедта/ и на място от 54кв.м. ,съгласно заключението на вещото лице.Навеса отговаря на изискванията на чл.121,ал.1,изр.2 ,не е разположен на рег.линия ,но не отговаря  на ал.5 на същата разпоредба,т.к. няма сграда на основно застрояване. В заключение,същият е недопустим по правилата и нормативите по време на изграждането му-1984г.

 Според заключението на вещото лице „Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“, построен в част от ПИ с идентификатор 12961.422.603 и ПИ с идентификатор 12961.422.600 по КК и КР на гр. Вършец, деклариран от С.Н.Д., в качеството й на Председател на "РПК Напред" гр. Вършец, описан с площ от 54 кв. м. и година на построяване 1984 г., указан в обжалваната Заповед № 134/07.05.2021г на Кмета на Община Вършец, не е „търпим“ строеж по параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Същият не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършване на строежа - декларираната 1984г., респ. на правилата и нормативите действащи към настоящия момент, тъй като за неговото построяване към 1984г няма данни да е разрешен въз основа отстъпено право на строеж на наследодател на настоящия собственик, няма данни за създадена градоустройствена основа, одобрени строителни книжа или запис в документите, приложени по делото, че е към павилион за производство и продажба на закуски, а към настоящия момент частично попада върху имоти публична общинска собственост - улица и частна общинска собственост.

Няма данни за започнато и приключило производство по реда на параграф 183 или параграф 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за узаконяване на „Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина".

От декларираната и приета от СТЕ година на построяване - 1984г е очевидно и че параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложим по отношение на процесния навес.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя в писмена защита ,чрез адв.В. за търпимост на строежа,позовавайки се на практика на ВАС,отнасяща се до друг вид постройки-кладенец ,бунар ,тоалетни ,които не са дефинирани като „второстепенна постройка-лека постройка за отоплителни материали “ по см. на чл.119 от ППЗТСУ/отм./ ,при което позоваването на такава практика е некоректно.В съдебно заседание адв.В. не оспорва предназначението на обекта-Навес,като лека постройка за съхранение на материали-дърва,брашно и др. ,така както е определен от вещото лице и от свидетелите Румяна Първанова и Ангел Пенчев.Оспорва заключението само в частта за „търпимостта“ на строежа,при което ,в заключение ,така изградения навес ,с оглед събраните съвкупно доказателства-писмени и гласни ,съдът намира ,че не е допустим,респ. „търпим“ по правилата ,действащи по време на построяването му.Съдът не споделя и становището ,че след като за навеса има издадена декларация за търпимост по §16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ ,същият е „търпим“ и не подлежи на обследване в настоящето производство./л.171/.

По допустимостта по сега действащия ЗУТ.

В момента действащ е Закон за устройство на територията /Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.. Приложими в случая са чл.41 и чл.42 от ЗУТ.Съгласно чл.41 ал.1 и ал.2 ЗУТ „Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.Няма построена сграда на основно застрояване ,няма ПУП, нито виза за проектиране ,при което навеса не отговаря на изискванията на чл.41 ЗУТ.Същият е свободно разположен в УПИ и отговаря на изискванията на чл.42,ал.3 ЗУТ ,но след като не отговаря на изискванията на чл.41 ЗУТ същият е недопустим,респ.нетърпим.

Съгласно §16 ,ал.1 от ДР на ЗУТ,Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими“.. След като  строежът не отговаря на правилата и нормите към годината на неговото изграждане -1984г. и по действащия ЗУТ  ,същият не е допустим ,респ. „ търпим“ по §16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ.

 Досежно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът намира ,че строежът не е допустим, съгласно посочената разпоредба,съгласно която „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“. С оглед годината на изграждане 1984г. ,приложение намира единствено нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, доколкото разпоредбата § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ не отменя тези на § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ, а само ги допълва с четвърти срок, от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г.

След като строежът не отговаря на правилата и нормите по време на неговото изграждане  и по сега действащия ЗУТ ,същият не е „търпим“ и подлежи на премахване. Административния орган е изследвал всички факти и обстоятелства по делото съгласно чл.35 АПК ,за да направи извод ,че същият е незаконен и подлежи на премахване. Спазена е и целта на закона –да се следи за спазване на законовите положения при извършване на проверки на строежи в урегулирани територии. /в т.см. Решение № 12531 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2018 г.; Решение № 16556 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2019 г., II о.;Решение № 6842 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г., II о./; Решение № 15462 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2017 г., II о./

 Предвид гореизложеното,заповедта ,като постановена от компетентен орган ,   при установената форма на акта , при спазване на   материалния и процесуалния закон и целта на закона ,следва да се потвърди. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 При направено искане за присъждане на разноски от ответника ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК ,същите му се следват ,с оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 от АПК.Поискани са разноски от адв.Б. в размер на общо 1703,52лв.,от които 1000лв. адвокатско възнаграждение,депозит за експертиза -253,52лв. и допълнителен адвокатски хонорар-450лв. При направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на адв.Б. от страна на адв.В./оспорва се само допълнителния хонорар от 450лв. над основния от 1000лв. /,същото следва да бъде намалено до размера на основното адвокатско възнаграждение -1000лв.плюс останалите разноски ,т.е. в общо в размер на 1253,52лв..Водим от гореизложените мотиви, административният съд

 

                                       Р      Е       Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба от Кооперация „РПК НАПРЕД“ ,представлявано от председателя С.Н.Д. ,със седалище и адрес на управление:гр.Вършец,ул.“Република“№83  против Заповед №134/ 07.05.2021г. на кмета на община Вършец ,с която е наредено на жалбоподателя  да премахне незаконен строеж:“Навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина“,построен в ПИ с идентификатор12961.422.603 по КК  на гр.Вършец от 2008г. ,както и в част от ПИ  с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр.Вършец от 2008г.,представляващ второстепенна улица /тупик/.

 

ОСЪЖДА  Кооперация „РПК НАПРЕД“ ,представлявано от председателя С.Н.Д. ,със седалище и адрес на управление:гр.Вършец,ул.“Република“№83  да заплати на Община Вършец разноски по делото в размер на 1253,52лв./хиляда двеста петдесет и три лв. и 0,52ст./.

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението на страните.

 

                                            

                           

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: