Р Е Ш Е Н И Е
1287 / 25.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание
на шести юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова- Павлова
при секретаря П.Великова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1449 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.П.А. ***-0819-003243/20.09.2018 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което са му наложени е адм. наказания за две нарушения на
Закона за движение по пътищата.
С жалбата се оспорва фактическата
обстановка изложена в НП и се прави
искане за отмяната му вкл. и с приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и представлява.
Представител на административно
наказващия орган не се явява.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2018 г. свид. Г.И. – служител в сектор ПП КАТ към ОД на
МВР-Варна, приключил проверката по жалба на свид. Г.А. във връзка с възникнал пътен инцидент на 19.04.2018 г. Въз
основа на обясненията дадени от свид.А.,
управлявал товарен автомобил «Мерцедес
413 ЦДИ» с рег. № В 5015 ВС, на
жалбоподателя А., управлявал л.а. «Мазда
с рег. № В 0883 ВР и очевидец установил, че около 11:00 ч.
жалбоподателят като водач на МПС, извършвайки маневра движение назад блъска
паркирания зад него т.а. с рег. № В 5015
ВС, врезултат на което били причинени незначителни материални щети и по двата
автомобила. Свидетелят И. установил още,
че водачът Пл.А. не останал на място и
не уведомил компетентните органи за
настъпилото събитие. За това на 17.05.2018 г. бил съставен АУАН № 078540, в
който нарушенията били квалифицирани по чл. 40 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП. В акта
нарушителят не вписал възражения и не депозирал такива в писмен вид. Въз основа
на АУАН било издадено процесното НП.
В него АНО възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал въззивника за това, че се движил на заден ход, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението в резултат, на което
възникнало ПТП с незначителни материални щети, както и че при наличие на разногласия, относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
От показанията на свид. Г.А. се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час паркирал
своя автомобил – «бус» пред магазин
на ул.»Карамфил», за да го зареди със стока, след което жалбоподателят
със своя заел свободното място пред него. Докато свидетелят А. разговарял пред магазина
с продавачката от него автомобилът, управляван от Пл. А.
потеглил с «мръсна газ» назад, за да
излезе от улицата, която напред била без изход. Тогава със задния
си ляв «стоп» ударил «бус»-а в предната
част. След като слязъл от
автомобила жалбоподателят огледал
щетите по двете МПС, но видимо ядосан не се
съгласил да уведомят контролните
органи и напуснал мястото на инцидента. По-късно там дошли служители на
полицията, но не съставили документи.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
Г.И. като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите писмени доказателства. Този свидетел посочи, че не е посетил местопроизшествието, но при
проверката въз основа на обясненията които събрал, формирал извод за
фактологията на пътния инцидент. Показанията на свидетеля А. съдът също възприе като обективни, дадени от
очевидец и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Въз основа
на тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното
наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед
№ 8121з-515/16.01.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Правомощията са
делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради
което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя като му е
дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателя не е
вписал възражения и не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен
това липсват данни жалбоподателя да е посочил писмени или гласни доказателства,
които да бъдат събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Описанието
на нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон:
Относно нарушението на чл. 40 ал.1 от ЗДвП.
Тази норма
вменява задължение на водача преди
да започне движение назад, да се убеди, че пътя зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
В настоящия случай от фактическа
страна се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и час жалбопадателят е
предприел движение назад с управлявания от него лек автомобил. В резултат на
това, че не се е уверил, че пътя зад него е свободен е ударил паркирания зад
него т.а. „Мерцедес 413 ЦДИ» с рег. № В 5015 ВС. В хипотезата на чл.40 ал.1 от ЗДвП императивното задължение на водача на
ППС движещ се назад не е предпоставено
от поведението на друг участник в движението по пътищата. С оглед на това съдът прие, че правилно е ангажирана
адм. наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на посочената
норма и санкционирането му с глоба в абсолютния размер по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е законосъобразно.
Относно
нарушението на чл. 123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП.
Съгласно текста на посочената разпоредба водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Предвид приетото
по-горе, че предизвикването на ПТП е последица от неправомерното поведение на жалбоподателя, и са били налични
разногласия с водача на другия автомобил, същият е следвало
да изпълни задължението си по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Както се установи от показанията на свид. А. водачът на
лекия автомобил – жалбоподателят А. след като огледал щетите по двата автомобила и не се съгласил
да извикат екип на пътна полиция, видимо ядосан напуснал местопроизшествието. Обстоятелството, че жалбоподателят
е установен едва при извършваната проверка от свид. Г.И., инициирана след
писмена жалба на свид. А. е още една индиция за неправомерното му поведение. Поради изложеното съдът приема, че
възприетата в акта за административно нарушение и в НП фактическа обстановка е
точна. Това е довело и до правилния
извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 123 ал. 1 т.3 б.“в“1 от ЗДвП и съдът намира, че с процесното наказателно постановление по т.2 законосъобразно е ангажирана адм.
наказателната отговорност на жалбоподателя. Предвидените от законодателя наказания в случаите, когато водач на МПС наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие са лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. Наложените
от АНО наказания са над абсолютния минимум, предвиден в санкционната част на
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, а от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят многократно е бил санкциониран за други нарушения на ЗДвП. За
това съдът
приема, че така определенитеа глоба от 100
лева и срок на лишаването от права - 1
месец, са съобразени с тежестта на нарушението и всички останали обстоятелства
по чл.27 от ЗАНН, както и с целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което не намира основание
да ги редуцира.
Воден от
гореизложеното съдът прие, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0819-003243/20.09.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което на П.П.А. *** са наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лева на
основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: