№ 104
гр. Варна, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900324 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С. С. С. ЕГН ********** от
гр.****** иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Агенция на събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-Лабиринт, ет.2, офис 4 за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на „Агенция на събиране на
вземания“ ЕАД не съществува изпълняемо право срещу ищеца за сумата от 104 133,98
лева, представляваща сбор от начислена законна лихва върху 137 543,51 лева-
главница по договор за кредит №7501/17.05.2008г. и анекс към договора от
30.07.2009г. за периода 26.06.2015г. до 18.07.2019г. и за периода 15.01.2020г. до
30.07.2023г., за удовлетворяването на които вземания е образувано изпълнително дело
№20198950401282 по описа на ЧСИ рег. №895 по КЧСИ.
Твърди се в исковата молба, че на 22.08.2011г. въз основа на изп. лист, издаден
по ч. гр. д. 11437/2011г. на ВРС, 17-ти състав по молба на „Уникредит Булбанк“ АД
срещу ищеца е образувано изп.д. № 20118070400575 по описа на ЧСИ Надежда
Денчева с рег. №807. По изп. дело са предприети следните действия по изпълнение: на
28.09.2011г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, на 30.11.2011г. е
извършен опис, като с разпореждане на ЧСИ от 16.01.2012г. имотът е изнесен на
публична продан. След няколко неуспешни продани в периода от 16.01.2012г. до
30.06.2014г., с постановление за възлагане от 03.07.2014г. имотът възложен на купувач.
На 21.02.2019г. ответникът- частен правоприемник на първоначалния взискател
“Уникредит Булбанк“ АД е конституиран като взискател, като с молбата за
конституиране този взискател е поискал налагане на запор върху банкови сметки на
длъжникът. В действителност поисканата изпълнителна мярка не е наложена. С
постановление на съдебния изпълнител от 27.05.2019 г. изпълнителното дело е
1
прекратено. В последствие, въз основа на издадения изп. лист, по молба на ответника е
образувано следващо изп. дело № 20198950401282 по описа на ЧСИ Людмил Станев с
рег. №895. По това изп. дело на 18.07.20219г. е наложен запор по банкови сметки на
длъжника, както и на получаваното от него трудово възнаграждение от „Ваяни“ ЕООД.
Въз основа на приложения изпълнителен способ – запор на банкови сметки, последно
на 14.01.2020г. е постъпило плащане по изп. дело. Твърди се, че след тази дата не са
осъществявани действия по събиране на дълга. Въз основа на горните фактически
твърдения, сочи, че правото на принудително изпълнение за вземанията за законна
лихва е погасено с изтичане на три години от последното валидно изпълнително
действие.
Ответникът оспорва иска. Намира, че давностният срок, след който правото на
принудително изпълнение се погасява е петгодишен на осн. чл. 117,ал. 2 от ЗЗД. В
периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение -14.11.2011г. до 26.06.2015г./
когато е постановено ТР№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ давност не е текла, тъй като
изп.д. № 20118070400575 е образувано преди въпросното ТР, съответно до
постановяването на това ТР са били приложими постановките на Постановление №
3/1980г. Навежда се, че давността е била многократно прекъсвана с наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника на 14.03.2016г., наложени запори на
банкови сметки и трудово възнаграждение на 18.07.2019 г. и 01.11.2021г. Счита, че
действието по налагане на запор следва да се счита за извършено на датата на връчване
на съобщението до заложния длъжник, като то се реализира без прекъсване до датата
на вдигане на запора или датата на прекратяване на изп. дело. За времето, в което е
наложен запора давността се счита прекъсната. В случая до преустановяване на
действието на наложения запор от 18.07.2019г. на вземания по банкови сметки на
длъжника, давността се явява прекъсната. Въз основа на изложеното настоява за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т., който поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С нарочна молба
поддържа оспорването.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11437/2011г. по описа на ВРС в полза на
„Уникредит Булбанк“ АД е издаден изпълнителен лист срещу С. С. С. за сумата от 70
324,88 евро- главница по Договор за банков кредит № 7501/17.05.2008г. и анекс от
30.07.2009г., 17001,70 евро –договорна лихва от 20.08.2009г. до 27.07.2011г, ведно със
законната лихва за забава върху главницата за периода считано от 28 .07.2011г. до
окончателното издължаване на сумата, и със съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист на 20.01.2011г. е образувано изп. дело
№20118070400575 по описа на ЧСИ Надежда Дечева с рег.№807 по молба на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД. С молбата е поискано извършване на опис и
възбрана на недвижим имот и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С акт на съдебния изпълнител е наложена възбрана върху недвижим имот.
Заедно с поканата за доброволно изпълнение от 26.09.2011г. са насрочени опис и
2
оценка на недвижим имот.
Видно от протокол от 30.10.2011г. на съдебния изпълнител е извършен опис на
недвижим имот с идентификатор 10135.51.128.5.32. и е насрочена публична продан.
С молба от 16.01.2012г. взискателят “Уникредит Булбанк” АД, чрез
процесуален представител, е поискал насрочване на нова публична продан след
определяне на нова цена при условията на чл. 494 ГПК след нестанала предходна
продан/ за недвижим имот с идентификатор 10135.51.128.5.32.
С разпореждане от 16.01.2012г. съдебният изпълнител е насрочил публична
продан. След като и тази публична продан е обявена за нестанала, взискателят с молба
от 27.03.2012г. е поискал определяне на нова начална цена и насрочване на нова
продан. С молби от 1.06. 2012г., 22.10.2012г. 17. 12. 2012г., 18.03.2013г., 28.05.2013г.,
25.07.2013г. 15.10.2013г., 24.02.2014г.,16.04.2014г., взискателят е поискал извършване
на нови продани след нестанали предходни, които са били насрочвани от органа по
изпълнението. Последната продан е насрочена с обявление от 23.05.2014г. С протокол
от 1.07.2014г. е обявен купувач за имота. Издадено е постановление за възлагане.
Видно от банково излечение /л. 361/ по изп. делото е постъпила на 24.07.2014г. цената
от осребряването.
Със запорно съобщение изх.№495/31.01.2013г./л. 165/ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “Марчо-2005” ЕООД, с.
Мъдрево.
С разпореждане от 14.03.2016г., въз основа на молба от взискателя вх.№
638/26.01.2016г.(л. 364 изп. дело), е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 14.03.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя “Ренед” ООД/
л. 370/.
С молба вх.№ 2118/22.02.2019г. от “Агенцията за събиране на вземания” ЕАД/л.
386/ е поискано конституирането на дружеството като взискател, на осн. чл. 429 от
ГПК. Със същата молба е поискано налагане на запор върху последно откритата
банкова сметка на длъжника. Няма данни да е наложен.
С молба от 25.04. 2019г.(л. 396) новоконституираният взискател е поискал
прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и връщане
на оригинала на изпълнителния лист.
Въз основа на молба от 11.07.2019г. на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
е образувано изп. производство №1282/2019г. По описа на ЧСИ Людмил Станев с рег.
№895. Със същата молба е поискано извършване на опис на движимо имущество в
дома на длъжника, запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и по трудови
договори.
С разпореждане на съдебният изпълнител от 11.07.2019г. са наложени запори
върху трудовото възнаграждение и върху вземанията по банкови сметки на длъжника.
До “Уникредит Булбанк” АД и “Юробанк България” АД са изпратени запорни
съобщения на 15.07.2019г.(л.20, 21). На същата дата е изпратено запорно съобщение до
длъжника/л.30/.
3
С молба от 11.06.2020г. взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника.
С молба от 11.12.2020г. взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
поискал налагане на запори върху трудовото възнаграждение и върху вземанията по
банкови сметки на длъжника. С молба от 02.07.2021г. отново е поискано налагане на
възбрани върху евентуално установено след проверка имущество и запор върху
трудови възнаграждения и пенсии. С молба от 07.03.2023г. -налагане на запор на върху
трудовото възнаграждение и върху вземанията по банкови сметки на длъжника.
Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани с
определение № 1253/08.09.2023г.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на удостоверено
с изпълнително основание материално право поради факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Интересът от предявяване на иска се свързва с
възможността при уважаване на отрицателния установителен иск, изпълнителното
производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Макар
предмет на иска да е само вземане за законната лихва, начислено в изпълнителното
производство като правоувеличаваща последица от предявяване на иска, настоящият
състав приема, че за ищеца е налице самостоятелен интерес да отрече вземане за лихви,
тъй като, макар и като последица, вземането е удостоверено с изпълнителното
основание. На следващо място страната се позовава на различен /тригодишен срок/ за
погасяване на лихви в сравнение с петгодишния срок за погасяване на главницата,
поради което интересът от иска следва да се свърже и с твърдяна възможност за
погасяване на акцесорното вземане, при което да остане по-малко обременителен дълг
за главница.
В заключение предявеният иск се явява допустим и надлежно предявен.
Настоящият състав намира, че след стабилизираните на изпълнително
основание, удостоверените в него вземания изгубват самостоятелните си
характеристики и се трансформират общ събираем дълг. В подкрепа на това разбиране
е и общата петгодишна давност, с която се погасяват всички съдебно установени
вземания съгл. чл. 117, ал.2 от ЗЗД- Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
439/2023 г., III г. о., ГК., Решение № 118 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021
г., III г. о., ГК. Така вземанията за законна лихва, макар и самостоятелно отричани, не
могат да се разделят от общия дълг, съответно в производството по чл. 439, ал. 1 от
ГПК следва да преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение общо.
Между страните няма спор, че заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д.
№11437/2011г. е влязла в сила на 14.11.2011г., като неоспорена от длъжника.
Следователно, след стабилизирането й е започнал да тече нов петгодишен срок за
всички вземания, на осн. чл. 116 б“б“ ЗЗД.
Първото изп.д. № 20118070400575 по описа на ЧСИ Надежда Денчева с рег.
№807 е образувано преди 2015г., тоест по време на действие на ППВС №
3/18.11.1980г. С ТР № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че
4
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С това последно ТР е
дадено съвсем различно разрешение относно давностните срокове, като е прието, че по
време на изпълнителния процес давността не спира, а се прекъсва от всяко
изпълнително действие.
Следователно, тъй като изп. дело е образувано преди приемане на ТР 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, давността следва да се зачете като започнала да тече след 26.06.2015 г.
След посочената дата, съгласно постановките на ТР, съдът приема, че давността
е прекъсната за пръв път с налагане на запор от съдебния изпълнител на 14.03.2016г.
върху вземания по трудово възнаграждение и последващо изпращане на запорно
съобщение. Според постановките на ТР давността се прекъсва с извършване на всяко
действие, което изгражда изпълнителния способ, поради което налагането на запора и
изпращането на запорно съобщение представляват самостоятелни основания за
прекъсване на давност (арг. от т. 5 от ТР 3/2013г.). След това давността отново е
прекъсната с молба за налагане на запор от 22.02.2019г., а по-късно въз основа на
искания за прилагане на изп. способи в рамките на образуваното последващо ИД№
1282/2019г. - на 11.07.2019г.15.07.2019г., 11.06.2020г. Макар по част от исканията
съдебният изпълнител да не е предприел изпълнителни действия, давността се приема
за прекъсната, тъй като продължаването на изпълнението не е прекъснато по причина,
дължаща се на взискателя (Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2884/2021 г., III г. о., ГК).
След последното искане за прилагане на изпълнителен способ (11.06.2020г.) до
датата на предявяване на иска не е изтекъл е петгодишен срок основание чл. 117, ал. 2
вр. ал. 1 ЗЗД. Доводите на ищеца, че вземанията се погасяват с тригодишна давност са
в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика- Решение № 21 от 11.01.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК., Решение № 118 от 07.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и др. Следователно процесните вземания за законна
лихва не са погасени като част от общия дълг.
Искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
следват разноски за процесуално представителство в размер на 5000 лева съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за действително
заплатено адв. възнаграждение в претендирания размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от С. С. С. ЕГН ********** от гр.****** иск с правно
основание чл. 439 ГПК срещу „Агенция на събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис-Лабиринт, ет.2, офис 4 за приемане за установено в отношенията между
5
страните, че в полза на „Агенция на събиране на вземания“ ЕАД не съществува
изпълняемо право срещу ищеца за сумата от 104 133,98 лева, представляваща сбор от
начислена законна лихва върху 137 543,51 лева- главница по договор за кредит
№7501/17.05.2008г. и анекс към договора от 30.07.2009г. за периода 26.06.2015г. до
18.07.2019г. и за периода 15.01.2020г. до 30.07.2023г., за удовлетворяването на които
вземания е образувано изпълнително дело №20198950401282 по описа на ЧСИ рег.
№895 по КЧСИ.
ОСЪЖДА С. С. С. ЕГН ********** от гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
на събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 5000
(пет хиляди) лева, представляваща разноски за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от
съобщението пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6