№ 4
гр. Кюстендил, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело №
20211500900035 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Б. Б. К., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. Д. П. Ш., с адрес на упражняване на
дейността и съдебен адрес за ищеца: гр. София 1000, ул. „Г.И.“ № **************, срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск за сумата от 40 000 лева,
предявени като частичен иск от 60000 лева - главница за претърпени от него неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2021 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие), до окончателно изплащане на сумите. Претендират се
разноските в производството.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2018 г. в гр. Дупница, при управление на
лек автомобил марка „Ф.", модел „П.", с рег. ********, водачът на МПС - С.М.П. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 25, ал. 2 /обн. ДВ бр.
20/05.03.1999 год. Доп. ДВ, бр. 101/2016 год., в сила от 21.01.2017 год./ при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в нея, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение и по този начин е отнел предимството на движещия се по нея
мотоциклет „А." с рег. № ******* и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на ищеца Б. Б. К..
Към датата на настъпване на ПТП-то управляваното от виновния водач МПС било с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна
полица № ВG/22/117003041905, валидна до 16.11.2018 г.
За така описания случай бил съставен констативен протокол за ПТП
№348р[1]11881/29.09.2018 г. на РПУ – Дупница, като причина за настъпване на цитираното
ПТП било виновното и неправомерно поведение на управлявания от С.М.П..
1
С решение от 24.04.2019 г. по НОХД №356/2019 г. на РС - Дупница, виновният
водач бил признат за виновен за причиняването на средна телесна повреда на Б. Б. К..
Решението е влязло в сила и е окончателно.
В резултат на ПТП, предизвиквано от С.М.П., били причинени множество телесни
увреждания на ищеца, изразяващи се в следното: задно изкълчване (луксация) на дясна
тазобедрена става, както и множество охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по цялото
тяло. За травмата на тазобедрената става се наложило извършване на оперативна намеса,
представляваща репозиция и имобилизация. Изключително тежката травма в тазобедрената
става била лекувана от пострадалия за период между 9-12 месеца, като към настоящия
момент -вече повече от две години по-късно, той все още изпитвал болки и затруднения в
ходенето.
Ищецът Б. К. е бил временно неработоспособен за период от 6 месеца, за което му е
издаден и ТЕЛК. Вследствие от тежката травма и дългия период на лечение, пострадалият е
търпял значителни житейски и битови несгоди, тъй като не е могъл сам да обслужва
елементарните си битови нужди. За период от над 9 месеца за него се грижели близки и
роднини, тъй като бил неподвижен и в сравнително безпомощно състояние. Предвид
възрастта му и фактът, че е мъж в разцвета на силите си, който не е могъл сам да обслужва
елементарните си нужди, пострадалият, наред с болките и страданията, изпитвал чувство за
малоценност и незначителност. Социалната му сфера била силно засегната и той загубил
желанието си за активен живот и среща с хора. Невъзможността да работи, да се грижи сам
за себе си и необходимостта от постоянна чужда помощ, смазала самочувствието на 32-
годишния мъж, който наред с болките и страданията, търпял и дълготрайни душевни и
емоционални болки. Преди това самостоятелен мъж, след инцидента той бил поставен в
непривична за него позиция на човек, който трябвало да бъде обгрижван .
Ищецът отправил писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество,
която била получена на 01.02.2021 г., видно от приложената обратна разписка на Български
пощи. Застрахователят направил предложение за доброволно уреждане на спора, но
предложената от него сума не удовлетворявала пострадалия, поради което той направил
контра-оферта. Към момента на депозиране на исковата молба все още нямало получен
отговор от застрахователя на така отправеното предложение, което обосновавало правен
интерес от воденето на настоящото дело.
Ищецът счита, че сумата от 60 000лв. е справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, което ще репарира претърпените от него и подробно описаните по-горе
неимуществени вреди, болки, страдания и несгоди, вследствие от ПТП от 29.09.2018 г.- в
пълен размер, като е предявил частична искова претенция от 40 000лв.
В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:
Оспорва изцяло предявената искова претенция по основание и размер като
неоснователна и недоказана. Навежда аргументи за липса на правен интерес за ищеца от
водене на исково производство. По повод отправената доброволна претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение се твърди, че не е налице отказ от страна на ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва механизма на ПТП; респ.оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП
има единствено водачът на л.а. „Ф.", застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Алтернативно, прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, поради факта че същият е нарушил разпоредбите на ЗДвП (в частност чл. 20 от
същия) и Правилника за прилагането му и е изложил на риск живота и здравето си, като е
управлявал мотоциклета с несъобразена скорост за пътните условия, не е предприел
„аварийно спиране" при настъпилата опасност, респ. заобикаляне, както и не е съобразил
поведението си при настъпилата опасност и подчертава, че пострадалият е могъл да
2
предотврати събитието с поведението си и е могъл да спре или заобиколи л.а. „Ф.", като с
това си поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП и е причинил / алтернативно
допринесъл в значителна степен, за получените от него травми.
Твърди, че описаните в исковата молба травматични увреждания са получени от
ищеца следствие на личното му виновното поведение за обезопасяването си като водач на
МПС и неспазването на посочените разпоредби.
Счита за неизяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване
на ПТП, нито какви са били действията на водача на мотоциклет "А.", както и по вина на
кой от водачите са настъпили вредите по автомобилите и на пострадалия, коя от маневрите е
допринесла за настъпване на ПТП като причина.
Твърди, че за водача на л.а."Ф." е налице „случайно деяние" по смисъла на НК
досежно причиняване на телесните увреждания на пострадалия К..
Подчертава, че ищецът в настоящото производство и водач на МПС при
настъпилото застрахователно събитие нямал признато по установения ред право да
управлява МПС.
Оспорва представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№348р[1]11881/29.09.2018 г. в частта досежно „обстоятелства и причини за ПТП", тъй като
не била изяснена в цялост фактическата обстановка при настъпилото събитие.
Навежда аргументи за наличие на умисъл в действията на пострадалия ищец като
водач на МПС, който при създалата се обстановка не предприел „аварийно спиране" или
заобикаляне, поради липса на опит, а ударът в случай на такива, бил предотвратим. Счита,
че ищецът бил с ясно съзнание, че не му е позволено и не можел да управлява мотоциклета
като по този начин поставял и застрашавал живота и здравето на себе си и другите
участници в движението. Твърди, че приносът на ищецът за настъпване на вредоносния
резултат е 90 %.
Наличието на съпричиняване от страна на ищеца, счита за основание за намаляване
на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва изрично исковата претенция и по размер като прекомерно завишена и
неотговаряща на претърпените от ищеца неимуществени вреди, а именно една средна и една
лека телесни увреди, както и некореспондираща с трайно установената практика на ВКС по
аналогични случаи Акцентира върху обстоятелството, че според представената медицинска
документация ищецът е получил леки телесни увреди и е бил в ясно съзнание. Оспорва
всички направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет, обуславящи размера на
исковата претенция.
Оспорва наличието на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените телесни увреждания на ищеца, както и по причина от описаните травми
за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, в резултат от осъществяване механизма на ПТП на ищеца да
са причинени описаните в исковата молба като вид и характер увреждания. Оспорва всички
твърдения относно медико-биологичния характер на уврежданията, за продължителност на
лечението, както заявените вреди да са настъпили по причина от травми настъпили при
описаното ПТП. Оспорва твърдението, че ищецът не се е възстановил напълно и
твърдението относно проявления на неимуществени вреди в бъдещ период. Твърди, че не са
налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца, нито да е
провеждано допълнително лечение и акцентира върху представеното от ищеца решение на
ТЕЛК, в което било отбелязано, че същият не се нуждае от чужда помощ.
Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва като неоснователен,
предвид неоснователността на главния иск. На самостоятелно основание сочи, че лихва
3
следва да бъде определена съгласно императивната норма на чл. 409 от КЗ, като акцентира,
че доказателства относно безспорно виновно поведение не са представени.
В допълнителната искова молба ищецът прави следните уточнения:
Оспорва изцяло изложените възражения направени в отговора на исковата молба и
поддържа всички твърдения от исковата молба. Оспорва твърдението на ответника за липса
на правен интерес от воденето на исково производство. Определя като неоснователно
твърдението на ответното дружество, че вредите причинени на ищеца са „резултат в това
число и на неговото собствено поведение". Възразява срещу твърденията, изложени в
отговора на исковата молба, че получените телесните увреждания от ищеца не са
определени по характер, вид, интензитет и продължителност, както и че посочените вреди
не са настъпили при описаното ПТП: Определя като несъстоятелни твърденията за наличие
на умисъл в действията на ищеца. Поддържа, че освен всички получени травматични
увреждания ищецът е изживял и силен стрес, който щял да остане за цял живот в съзнанието
му и вследствие от ПТП имал чести кошмари, отрицателни потискащи спомени, тревожни
мисли и чувства, напрежение и стрес при пътуване.
Прави се възражение по отношение искането на ответната страна за намаляване
размера на обезщетението тъй като същият не бил завишен. Прави възражение и по
отношение на твърдението от ответната страна за „съпричиняване" от страна на пострадалия
за настъпването на вредоносния резултат, както и по отношение на искането да бъде
допуснато съвместно разглеждане на възражението за съпричиняване. Счита за установено
от представените доказателства, че единствена причина за настъпване на ПТП от
29.09.2018г. е именно извършеното нарушение на правилата на ЗДвП от водача Павлевчев.
Твърди, че всички обстоятелства, причините и механизма, довели до настъпването на ПТП
са изяснени, а причинените травматични увреждания на ищеца са следствие от виновното
поведение на Павлевчев поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДвП. Акцентира,
че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид което
счита, че следва да се приеме за установено, че на посочената дата, Светослав Павлевчев, е
причинил на Б. Б. К. по непредпазливост средна телесна повреда. Намира възраженията за
съпричиняване на ПТП за неоснователни.
В допълнителния отговор ответникът поддържа всички възражения, оспорвания и
твърдения, направени с отговора на и.м. Изрично подчертава, че поддържа възражението си
за принос, както оспорването изцяло на предявените искове за неимуществени вреди по
основание и размер, като счита размерът за недължим, прекомерен, изключително завишен
и счита, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението следва да бъде съответно
намалено. Поддържа оспорването на всички твърдения, изложени в исковата молба по
отношение на обстоятелствата, свързани с възникването на ПТП от 29.09.2018 г. и по
отношение на обстоятелствата при което е реализирано ПТП, както и по повод нанесените в
причинна връзка вреди. Поддържа оспорването на претенцията и за дължима лихва, моли да
бъде взета предвид приложимата специална норма по повод датата на настъпване на
деликта.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ.
наличието на валидна застрахователна полица "Гражданска отговорност" №
22117003041905 за лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ********, към момента на
реализиране на ПТП, с крайна дата на покритие 16.11.2018 г., сключен с ответника по иска
ЗК „Лев Инс“ АД.
4
Видно от приложеното по делото АНД 365/2019 г. по описа на Районен съд
Дупница се установява, че с Решение №154/24.04.2019 г., постановено по посоченото
делото, обвиняемия С.М.П. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.09.2018
г. около 13.10 часа в гр. Дупница, на ул. „Св. Иван рилски“ пред дом №205, при управление
на л.а. марка „Ф.“ модел „П.“ с рег.№ ******** по посока на жп- рампата е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл.25, ал.2, като „при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в нея“,
като е навлязъл в лентата за насрещно движение и по този начин е отнел предимството на
движещия се по нея мотоциклетист „А.“ с рег.№ ******* и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Б. Б. К. от гр. Дупница, водач на мотоциклета, изразяваща се в
задно изкълчване /луксация/ на дясна тазобедрена става, което е довело до трайно
затруднение движението на десен долен крайник на пострадалия за период по-голям от 30
дни и възстановителен период 10-12 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.
342, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. На основание чл.343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК го е лишил от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца.
По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №348р-
11881 от 29.08.2019 г., от който се установява, че ППС с рег.№ ******** марка „Ф.“ и модел
„П.“, собственост на водача С.М.П., извършвайки маневра завой наляво не пропуска
насрещно движещия се участник №2 - ППС с рег.№ ******* марка „А.“ с водач Б. Б. К.,
който е пострадал в резултат на реализираното ПТП.
Въз основа на приложената към делото медицинска документация вещото лице д-р
Е. Л. – специалист ортопед – травматолог, в изготвената съдебно – медицинска експертиза,
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил задна луксация /изкълчване/
на дясната тазобедрена става. Пострадалият при постъпване в болничното заведение е бил в
добро общо състояние, като се забелязвало скъсяване на десния крак, флектирането му в
ТБС и коленни стави, с тежка външна ротация. След въвеждането му в краткотрайна
венозна анестезия е извършена репозиция на луксираната дясна ТБС, след което крайникът е
имобилизиран. На 02.10.2018 г. пострадалият е изписан и е насочен за домашно лечение.
Пострадалият е бил във временна нетрудоспособност за срок от 5 месеца. През този период
за около два месеца пострадалият се придвижвал с помощно средство без натоварване на
десния долен крайник и е имал затруднения при самостоятелното обслужване – тоалет,
обличане, събличане, придвижване. Вещото лице счита, че след изтичане на временната
нетрудоспособност дясната ТБС е възстановена като обем на движение и е възможно
пострадалия да изпълнява служебните си задължения. Съобразявайки вида увреда и
извършената медицинска интервенция експерта счита, че не би трябвало да бъдат оставени
козметични деформации и белези по десния долен крайник на пострадалия. Получената
травма съответства на описания механизъм на ПТП и е резултат от последното. В съдебно
заседание д-р Л. уточнява, че е възможно в последствие да има ограничение в движението и
промяна в походката при ищеца. Средният срок за възстановяване на такова увреждане е от
3-4 месеца до 8-9 месеца. Възстановяването на пълния обем движение изисквало да мине
време, като рехабилитацията не била от съществено значение в случая.
В изготвената от вещото лице инж. Н. В. и приета от съда съдебна - автотехническа
експертиза е очертан следният механизъм на възникване на процесното ПТП: Реализирано е
в гр. Дупница, където разрешената скорост за движение на МПС от категория А и В е до 50
км.ч. Лек автомобил марка „Ф.“ модел „П.“ се движил от центъра на гр. Дупница като се
престроил в десния край на лявата пътна лента и се насочил за ляв завой към насрещните
магазини с включен ляв мигач. Виждайки навлизащият в лентата му за движение автомобил,
водачът на движещия се със скорост 57.6 км/ч мотоциклет „А.“ - ищец Б. К. задействал
5
аварийно двете спирачки на мотоциклета, когато се намирал на около 25 метра преди
автомобила, мотоциклетът поднесъл и паднал странично, като се плъзнал до предната броня
на лекия автомобил, където мотористът паднал, а мотоциклетът продължил до удара в
бордюра , плъзгайки се покрай него още 10 метра, и се установил в П.жението, описано в
протокола за оглед на местопроизшествието. Ударът е реализиран при дневна видимост
(облачно време). Ул. „Св. Иван Рилски“ на мястото на ПТП се състои от 2 ленти за
движение – 5.20 м. лявата и 6.30 м. дясната. В момента на удара на плъзгащият се
мотоциклет в лекия автомобил последният е бил спрял, а скоростта на мотоциклета
експертът определя на 57.6 км/ч. Опасната зона за спиране е 43.10 м., а точката на падане на
мотоциклета е на отстояние от 25 м. от спрелия автомобил. Експертът сочи, че от крайната
дясна точка на косо разП.жения при спирането автомобил до десния бордюр на ул. „Св.
Иван Рилски“ разстоянието е 2.70 м., при което мотоциклетистът е могъл да заобиколи
автомобила, вместо да предизвиква аварийно спиране. Посочено е, че доколкото опасната
зона за спиране на мотоциклета е по-голяма от отстоянието му до автомобила, то
аварийното спиране обаче не би могло да предотврати настъпването на ПТП. Това, което е
следвало да направи водачът на лекия автомобил, за да предотврати ПТП, е да не навлиза в
насрещната пътна лента, когато там се е движело МПС.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Б.Д. К.
и Б.К.В.
Свидетелят Б. К. е баща на ищеца. Сочи, че синът му не е имал предишни
катастрофи. Когато го видял в линейката, пристигайки в Спешен център, синът му бил в
ужасно състояние. Целият бил смазан и в кръв. Три месеца след операцията бил с патерици.
Той и съпругата му го обслужвали. Синът им имал притеснения относно работата си,
получавал и кошмари. Нощните събуждания въпреки всичко си останали. Пет месеца бил
болнични. Горе-долу до петия месец полагали грижи на него. Освен физическата травма при
синът им имало и психологическо разстройство. Преди травмата бил физически активен –
излизал с приятели, играели футбол. Сега не можел и да си помисли за това. Спрял
контактите и с приятелите му, които се отдръпнали. След операцията лекарите го
предупредили, че травмата няма да може напълно да отзвучи. Към момента, работата му не
била свързана с физически труд, тъй като не можел да го извършва. Възложили му да
отговаря за разпределението. И досега все още имал остатъчни усещания на дискомфорт от
травмата, усещал щракане. Коляното също било плаващо. Имал и остатъчна болка, за която
приемал парацетамол.
Свидетелят Б.В. от своя страна сочи че с Б. е в приятелски отношения . След
инцидента вечерта отишъл да го види в болницата. Бил в тежко състояние и в шок от
случилото се. Имал охлузвания и рани по цялото тяло, а десният му крак вече бил сложен на
екстензия. Възстановяването му било продължително – не можел да ходи сам, дори и с
патерици се налагало да му помагат. След случката повечето му приятели се отчуждили, а и
ищецът бил депресиран и изплашен. Свидетелят сочи, че и към момента Б. не се чувствал
напълно възстановен от травмата. След травмата спрял всякаква физическа активност, дори
любимият си футбол. Изпитвал болка при движение. Видимо не накуцвал, но при по-дълго
движение, се уморявал.
С молба, заведена пред застрахователя ЗК „Лев Инс“, ищецът заявил извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в резултата на ПТП, в размер на 60 000 лева за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания. По заведената щета №0000-1000-03-
21-7066/01.02.2021 г. застрахователят предложил сумата от 16 000 лева като справедлива за
обезщетяване на причинените вреди. Несъгласен с предложения размер обезщетение
ищецът решил да потърси правата си по съдебен ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
6
правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искови претенции по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380
от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на
чл.380, ал.1 КЗ гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се установява,
че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на исковете, както и основание за
възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432
от КЗ против ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е безспорно установено наличието и валидността на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ********.
На следващо място съдът намира, че е спазено и рекламационното производство по
реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от представените по
делото писмени доказателства такава претенция е отправена към застрахователя, като по
делото ответника не ангажира доказателства за изплащане на обезщетение по претенцията.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо освен към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, то и да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
За да бъде уважен предявения иск като основателен, необходимо е да се установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предвидените
законови предпоставки. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Вредата не е нормативно определена, но се схваща като
промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на благата на човка: имущество,
права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Трайната съдебна
практика приема, че за да е основателен искът за вреди от непозволено увреждане, следва да
се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като
тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на
установяване от ищеца.
По делото няма спор по следните установени в производството факти, а именно:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП – 29.09.2018 г., по отношение на лек
7
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ******** със срок на валидност до 16.11.2018 г.,
сключен с ответника по иска ЗК „Лев Инс“ АД както и, че с Решение №154/24.04.2019 г.,
постановено по НАХД №365/2019 г. по описа на РС Дупница, обвиняемия С.М.П. с ЕГН
********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и на основание чл.343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК го е лишил от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението,
с което наказателният съд освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за гражданския съд същата
задължителна сила. При постановяване на последното, наказателният съд се е произнесъл по
въпроса за наказателната отговорност на дееца като го е признал за виновен в извършване
на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т.е. налице е произнасяне по въпросите извършено ли е
деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е
задължителна и към които въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна
отговорност при условията на чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма
отношение.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с
неоспореното от страните заключение по съдебно-автотехническа и съдебно – медицинска
експертизи, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена вреда- причинена телесна повреда на ищеца,
което обстоятелство е прието за безспорно от съда, с оглед предходно приключилото
наказателно производство, при което е установено, че на ищеца са причинени телесни
увреждания, представляващи по същността си средна телесна повреда. На това основание в
хода на настоящия процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на водача С.М.П. и причинените на ищеца Б. Б. К. травматични увреждания.
Относно обхвата на причинените неимуществени вреди съдът се позовава на
заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза, което приема за достоверно
и всеобхватно. В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият К. е
получил травматично увреждане, изразяващо се в задна луксация /изкълчване/ на дясната
тазобедрена става..
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
В Постановление №4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС се съдържат разяснения
относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД и тълкуване на понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за
ищеца К. съдът отчита, че последният е получил едно тежко травматично увреждане,
изразяващо се в задна луксация /изкълчване/ на дясната тазобедрена става. Травмата е
8
наложила на пострадалия да бъде извършена операционна интервенция, извършена под
венозна анестезия, за наместване на изкълчената и излязла от ямата тазобедрена става.
Непосредствено след увреждането, а и в началния етап на възстановителния процес, в
рамките на около 2 – 3 месеца, пострадалият е изпитвал силни болки и страдания, с
постепенно затихващ характер към шестия месец. Целият възстановителен процес е
продължил в период по-дълъг от П.вин година. През това време ищецът е бил в
невъзможност да се грижи сам за своите битови и физиологични нужди. Той е бил зависим
от грижите на неговите родители дори за елементарни физически дейности като хранене,
физиологични нужди, къпане и обличане. Безспорно този период е бил тежък за
преживяване от лице, което до този момент е било физически активно и самостоятелно. В
тази насока съдът изцяло кредитира показанията на св. Б. К. и св. Б.В. /първите, макар и
ценени в хипотезата на чл.172 ГПК/, които са последователни, взаимнодопълващи се,
логични и съответстващи и на установеното от експерта д-р. Л.. Понастоящем ищецът все
още продължава да изпитва болки при движение и по-продължително натоварване на
долния десен крайник. Както установява експертът тези болки са с прогресиращ характер,
предвид вида на травмата, бъдещата прогноза е не за тяхното затишие, а напротив – за
засилването им с времето и свързаните с това възрастови и дегенеративни изменения. Тези
болки ще съпътстват ищцецът К. до края на житейския му път, а заедно и с дегенеративните
възрастови изменения на структурата на тялото, безспорно ще предизвикват физически
дискомфорт и болки, над нормалните за тази възраст. Описаните травматични увреждания
са причинили на ищеца разстройство на здравето, изразяващо се в средна телесна повреда. В
резултат от увреждането пострадалият е претърпял както физически, така и психо-
емоционални болки и страдания. В тази насока са и дадените от разпитаните свидетели
показания, съответстващи на житейски установеното състояние на лице, претърпяло такова
травматично увреждане. При ищеца даже установената психологическа травма е засилена
предвид неговата активна физическа дейност преди злополуката. Любовта и отдадеността
му към спорта и в частност футбола, след травмата се трансформира в потиснатост и
изолираност, осъзнавайки невъзможността му занапред да се отдава на това негово хоби и
свързаните с последното социални контакти. Макар в настоящия случай състоянието на
посттравматично стресово разстройство да не е установено по безспорен начин чрез
извършване на съдебно - психологична експертиза, съдът отчита възможността за неговото
наличие, доколкото е житейски обосновано постравматично разстройство при лице,
преживяло ПТП, последвано от оперативна интервенция, болничен престой, с последвало
домашно лечение в рамките на П.вин година. Съдът, както посочи по-горе, дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели и досежно психологическото състояние на ищецът
преди ПТП и след него – от деен и самообгрижващ се човек, последният е станал затворен и
зависим от грижите на своите близки.
Тъй като последиците за пострадалия от инцидента в случая са комплексни и
взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява целия комплекс от тези фактори. Съдът отчита като ориентир за размерите на
дължимото от застрахователя обезщетение и икономическа конюнктура в страната към
релевантния момент, при съобразяване със съдебна практика при определяне на
обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези
критерии съдът намира, че сума от 40 000 лв. е адекватна за компенсиране на такова
увреждане, като тази сума отговаря и на принципа на справедливост, съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
Съдът с оглед приетата основателност на исковата претенция дължи произнасяне и
по наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. Съдът намира, че пътнотранспортното произшествие
9
е настъпило донякъде и поради противоправното поведение на пострадалия, изразяващо се в
управление на превозното средство без нужната правоспособност за управление на
мотоциклет от тази категория, което представлява нарушение на чл.150а ЗДв.П и свързаната
с това липса на адекватно поведение при настъпилата рискова за него ситуация. Безспорно
основната вина за реализираното ПТП е на водача на лекия автомобил, който неправомерно
навлиза в насрещното пътното платно и препречва пътя на мотоциклетиста, но както отчита
и експертът по АТЕ, той е могъл да предотврати удара и да заобиколи спрелия напряко лек
автомобил. Според съда липсата на адекватна на ситуацията реакция донякъде се дължи на
липсата на правоспособност и опитност при управлението на ППС, като разбира се не
следва напълно да бъдат изключвани и други значими факти като възможност за реакция в
стресови ситуации, обърканост, но доколкото последните зависят от психоемоционалното
състояние на конкретното лице и при липсата на установяване на неговото състояние в
процеса, съдът счита, че поведението на ищеца при ПТП е в голяма степен относимо към
липсата на правоспособност за управлението на мотоциклета.
Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца в
размер на 25% и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. следва да бъде намалено на
30 000 лв., съразмерно на приноса - с 25%. В този размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен такъв искът подлежи на
отхвърляне.
По претенцията за законната лихва върху главницата, дължима на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното:
С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното
обезщетение, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 01.02.2021 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя. Както бе посочено по-горе, със застрахователната претенция увреденото
лице е посочило всички нормативно необходими документи пред застрахователя, предвид
поетата от последния готовност да изплати застрахователно обезщетение в размер, който
ищецът приема за занижен, при което законната лихва за забава следва да се дължи от
16.02.2021 г., а именно след изтичането на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.
По разноските:
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. , но не и на разноски по делото.
Съгласно приложен списък по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от
ЗАдв.
Предвид частичното уважаване на предявените искове ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на адв. Д. Ш. разноски за производството, които съдът определя
на сумата от 2 850.00 лева дължимо възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.2
т.2 във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, при
отчитане на обстоятелството, че по делото е представен договор за правна помощ, в който се
сочи оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1т.2 ЗА и съдебната практика,
изяснено с оглед определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и
10
Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, че правото за
получаване на адвокатско възнаграждение е обусловено от осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и съобразно
приложените по делото платежни нареждания, се доказват сторени разноски в размер на 650
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за СМЕ и САТЕ. Изчислени по
компенсация, деловодните разноски, които следва да се присъдят на ответното дружество,
възлизат на сумата от общо 162.50 лева.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса за производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Кюстендилският окръжен съд, сумата от 1 200лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б.
К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д. П. Ш., с
адрес на упражняване на дейността и съдебен адрес за ищеца: гр. София 1000, ул. „Г.И.“ №
**************, сумата 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като претенцията за
заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до предявения
размер от 40 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати, на
основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г., на адв. Д. П. Ш., с адрес на упражняване на дейността: гр. София 1000, ул.
„Г.И.“ № **************, сумата от 2 850.00 лева /две хиляди осемстотин и петдесет лева
и нула ст. / дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
в първоинстанционното производство по т.д.№35/2021г.на КнОС Б. Б. К., ЕГН ********** .
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни разноски, изчислени
по компенсация, с оглед уважената част на исковата претенция, възлизащи на сумата от
162.50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет ст./.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати, на
11
основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на ОС - Кюстендил, по бюджета на съдебната власт,
д. т. в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
12