Решение по дело №5853/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, …...11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на двадесет и пети септември  2020г., в публичното заседание в състав:                         

                                                       

Председател: Георги И.

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

 

и секретар Диана Борисова,

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №5853/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.1 от ГПК.

            Образувано е по жалба от Г.И.Д. ЕООД срещу разпределение от 21.01.2020г., извършено по изп.дело №20128380410780 по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие съдебния район на СГС, предявено на 29.01.2020г.

            Оплакванията на жалбоподателя са, че на първо място, не е определен точният размер на вземанията на всички взискатели, т.к. вземането на присъединения взискател М.Е.Н. е посочено в разпределението в размера, съгласно удостоверението по чл.456 от ГПК, издадено преди известен период от време, а не в размера, който същото има към датата на самото разпределение; на следващо място – не е определен/неправилно е определен коефициентът на удовлетворяване на кредиторите спрямо размера на цената, за която е обявен купувач М.Н.; неправилно е изчислена таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ и авансовите такси; разпределени са суми на взискател, който не разполага с изпълнителен лист срещу длъжниците, чието имущество е продадено на публичната продан.

            Взискателите “Ю.Б.“ и У.л. АД оспорват жалбата и счита същата за неоснователна. Поддържат, че ЧСИ е изготвил разпределението в съответствие със закона и доказателствата по делото.

            Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, като излага подробни съображения по направените от жалбоподателя оплаквания. Поддържа, че вземането на взискателя М.Н. е правилно отразено, доколкото същото не е лихвоносно и не подлежи на увеличаване по размер. Пропорционалната такса е правилно изчислена, като отбелязва, че е извършено погасяване на дълга към взискателя Ю.Б. чрез доброволно плащане в хода на делото, като моли същото да бъде взето предвид; оспорва твърдението, че таксата за опис не е приспадната от пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ; сочи, че противно на твърденията в жалбата, коефициент на удовлетворяване на всички вземания е определен и той е в размер на 0.3144853936833764, което е видно и от обжалваното разпределение. Що се касае до авансовите такси, поддържа, че размерът е правилно определен, доколкото се касае за поредна публична продан, а в т.5 от ТТР се включват всички разноски за уведомяване, съобщения и връчване на документи. Счита, че жалбата има за цел единствено шиканиране на процеса по изпълнението.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на А.Б.АД въз основа на изп. лист от 16.10.2012г. за вземания по догововор за кредит, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ за следните суми – 464 084,48 евро главница, ведно със законната лихва от 20.03.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 24 237,51 евро за периода 20.08.2011г. до 23.02.2012г., наказателна лихва в размер  на 7 126 евро за периода 20.08.2011г. - 19.03.2012г., такса обслужване 30 евро, разноски за нот. покана 76,80 и разноски по делото – 19 382,95 лв. държавна такса и 10 141,48лв. юрисконсултско възнаграждение срещу длъжниците Г.И.Д. - 7 ЕООД, Г.М.М.и И.И.С..

            С молба от 28.05.2015г. Х.М.Х. е направил искане да бъде присъединен към изпълнителното дело за събиране на сумите съгласно удостоверение по изп.д. № 374/2012 г. на ЧСИ Р.М.с длъжник Г.И.Д – 7 ЕООД, а именно -  18 100,18 лв., от които главница в размер на 10 859 и законна лихва 4 241,15 за периода 27.07.2011г. - 22.05.2015г., 378 лв. неолихвяеми вземания, 900 лв. разноски и 1722,03лв. такси по ТТРЗЧСИ.

            С молба от 28.05.2015г. У.л. АД е направил искане да бъде присъединен към изпълнителното дело за събиране на сумите съгласно удостоверение по изп.д. № 78/2015 г. на ЧСИ Р.М.с длъжнициБ.К.ЕООД, И.И.С. и С.М.Г., а именно -  240 713,51 лв., от които главница в размер на 195 399,98лв., законна лихва 35 209,38лв. за периода 14.02.2013г. - 28.05.2015г. и 10 104,15 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

            С молба от 15.06.2016г. Ю.Б. АД е уведомила ЧСИ, че е закупила търговското предприятие на взискателя А.Б.– клон България и е настъпило правоприемство по отношение на вземанията, предмет на изпълнителното дело.

            С молба от 10.12.2019г. М.Е.Н. е направил искане за присъединяване към изпълнителното дело за събиране на сумите, съгласно удостоверение на ЧСИ Д. Н. по изп. дело №327/2017г. с длъжник Г.И.Д – 7 ЕООД, а именно – неолихвяема сума /неустойка по предварителен договор/ - 502 000лв. от 04.09.2017г., неолихвяема сума /неустойка по предварителен договор/ в същия размер от 29.09.2017г., както и разноски по т.д. 2656/2017г. - 8 581,88лв.

            Като присъединен взискател е конституирана и държавата съгласно представени удостоверения от НАП за сумата от 300,79лв. - задължение на Г.И.Д. - 7 ЕООД, 19 745,10 лв. - задължение на Г.М.С.и 3.17 лв. - задължения на И.И.С..

            С обявление от 11.11.2019 г. на публична продан е изнесен недвижим имот – УПИ VII – 180, находящ се в гр. София, местността Павлово – Бъкстон, заедно с ТРИЕТАЖНА МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. На 21.01.2020г. е съставено обжалваното постановление за разпределение на сумата от 1 521 000 лв., получена от публичната продан на имота от обявения за купувач М.Е.Н.. Съгласно разпределението са погасени

разноски по изпълнението на ЧСИ – авансови такси и такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ,  публични задължения за процесния имот, задължения, обезпечени с ипотека, вземане за адвокатско възнаграждение, съгласно влязло в сила постановление за разноски, вземания на държавата, извън тези за глоби и вземанията на хирографарните кредитори Х.Х., У.л. АД и М.Н. – съразмерно, при коефициент на удовлетворяване 0.3144853936833764.

            Разпределението е предявено на 29.01.2020г.

            По делото е изслушано заключението на СсчЕ, съгласно която вземанията на взискателите по изпълнителното възлизат на следните суми:

 

Взискател	Вземане кгъм 21.01.2020 г.	Вземане към 17.09.2020 г.
Вземане на държавата - Столична община	17 422,80 лв.	17 422,80 лв.
Ю.Б. АД	1 008 850,62 лв.	1 059 961,72 лв.
Главници	826 600,43 лв.	' 826 600,43 лв.
Лихви	143 595,30 лв.	143 595,30 лв.
Законна лихва	26 405,29 лв.	26 405,29 лв.
Законна лихва за периода 22.01.2020 - 17.09.2020		51 111,10 лв.
Адвокатско възнаграждение	12 249,60 лв.	12 249,60 лв.
Вземане на държавата - НАП	20 045,89 лв.	20 045,89 лв.
за Гена Михайлова С.а	19 745,10 лв.	19 745,10 лв.
за Т.И.Д.-7" ЕООД	300,79 лв.	300,79 лв.
Х.М.Х.	22 073,14 лв.	22 797,13 лв.
главница	10 859,00 лв.	10 859,00 лв.
законна лихва за периода 23.05.2015 - 21.01.2020	5 156,19 лв.	5 156,19 лв.
законна лихва за периода 27.07.2011 - 22.05.2015	4 241,15 лв.	4 241,15 лв.
законна лихва за периода 22.01.2020 - 17.09.2020		723,99 лв.
мораторна лихва	378,00 лв.	378,00 лв.
разноски	900,00 лв.	900,00 лв.
разноски по изп. дело № 374/12	278,80 лв.	278,80 лв.
разноски по изп. дело № 10780/12	60,00 лв.	60,00 лв.
Адвокатско възнаграждение	200,00 лв.	200,00 лв.
• "У.л." АД	333 174,77 лв.	346 202,48 лв.
главница	195 399,98 лв.	195 399,98 лв.
законна лихва за периода 29.05.2015 - 21.01.2020	92 401,26 лв.	92 401,26 лв.
законна лихва за периода 14.02.2013 -28.05.2015	35 209,38 лв.	35 209,38 лв.
законна лихва за периода 22.01.2020 - 17.09.2020		13 027,71 лв.
разноски при ЧСИ Ренета М.	10 104,15 лв.	10 104,15 лв.
разноски по изп. дело № 10780/12	60,00 лв.	60,00 лв.
Мертии Е.Н.	1 012 581,88 лв.	1 012 581,88 лв.
Неустойка	502 000,00 лв.	502 000,00 лв.
Неустойка	502 000,00 лв.	502 000,00 лв.
Разноски	8 581,88 лв.	8 581,88 лв.
ОБЩО	2 414 149,10 лв.	2 479 011.90 лв.

 

 

            Извън горното, вещото лице е извършило изчисления по поставени от жалбоподателя задачи, но доколкото същите са базирани на правни положения, различни от тези, които съдът намира за приложими в случая, в останалата си част, заключението на СсчЕ е неотносимо към правния спор. За извършване на необходимите изчисления, след отговор на релевантните правни въпроси  по делото, съдът намира, че не са необходими специални знания, поради което ги извършва сам.

            При тези факти съдът намира следното от правна страна:

            Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК от легитимирано лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:

            Видно от материалите по изпълнителното дело, предмет на изпълнение са парични вземания, както следва:

            1/ На първоначалния взискател – съгласно установеното от ССчЕ и посочено в таблицата по-горе /размерът не вземанията не е предмет на оспорване от жалбоподателя/. Вземанията са предмет на обезпечаване с ипотека от 29.08.2007г., подновена на 07.08.2017г.

 

            2/ На присъединения взискател Х.М.Х. -  съгласно установеното от ССчЕ и посочено в таблицата по-горе, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА посочените в удостоверението на ЧСИ М.разноски по изпълнението и пропорционална такса по изп. дело № 374/2012. Тези суми са предмет на изпълнение като разноски по това изп. дело и не съставляват част от вземането, подлежащо на изпълнение в настоящото изпълнително производство.

            Следователно, вземането на този взискател възлиза на следните суми:

                        - 10 859 лв. главница;

                        - 4 241,15 лв. законна лихва за периода 27.07.2011г. - 22.05.2015г.;

                        - 5 156,19лв. законна лихва за периода 23.05.2015г. - 21.01.2020г. - към датата на разпределението, а не към датата на изготвяне на удостоверението от ЧСИ М.. В тази връзка съдът отбелязва, че това е релевантната дата, към която следва да се определи законната лихва по всички лихвоносни вземания, предмет на изпълнението, предвид факта, че на тази дата е постановен актът, предмет на контрол;

                        - 378 лв. - неолихвяеми вземания.

 

            3/ На присъединения взискател М.Е.Н. – съгласно установеното от ССчЕ. Възражението, на жалбоподателя относно включването на тези вземания в размера, посочен в удостоверението от ЧСИ Н., а не в размера им към датата на разпределение, е неоснователно. Вземанията на присъединения взискател са за неустойки и съдебни разноски, и не са лихвоносни, както е видно от самото удостоверение, поради което техният размер не се променя с изтичането на период от време.

 

            4/ На НАП – съгласно доказателствата по делото и установеното от ССчЕ, както е посочено в таблицата;

 

            5/ На Столична община – Дирекция Общински приходи – район Витоша – 17 422,80 лв. -дължим данък за недвижимите имоти, предмет на публичната продан, съгласно справка за неплатени задължения на л. 1252 – 1253 от делото;

 

            Съдът намира, че вземането на присъединения взискател У.л. АД следва да бъде изцяло изключено от разпределението по следните съображения:

            Установява се от доказателствата по делото – представените нотариални актове и справки по партидата на имота, че недвижимите имоти – предмет на публичната продан, сумата от която е разпределена с обжалвания акт на ЧСИ, са собственост на длъжниците Г.М.М.и Г.И.Д – 7 ЕООД. Видно е от удостоверението на л.791 от изпълнителното дело, че У.Л.ЕАД е взискател по посоченото изп. дело № 078/2015г. на ЧСИ М., образувано въз основа на изп. лист срещу длъжницитеБ.К.ЕООД, И.И.С. и С.М.Г.. Видно е, че взискателят У.л. АД не разполага с изпълнителен лист срещу  Г.М.М.и Г.И.Д – 7 ЕООД, а само срещу третия длъжник по изпълнителното дело – И.С.. Следователно, този присъединен взискател следва да участва в разпределението на суми, събрани в рамките на принудителното изпълнение, когато последното е било насочено срещу имущество на длъжника С.. Няма никакво правно основание взискателя да участва в разпределението на суми, събрани чрез принудително изпълнение върху имущество да лица, които не са негови длъжници. Като е приел обратното, ЧСИ е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението за разпределение в тази му част.

            На следващо място, основателно е възражението на жалбоподателя за неправилно опреД.е на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, но не по изложените в жалбата съображения. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, съгласно първата забележка към т. 26. Това означава, че следва да бъде определен сборът от всички подлежащи на изпълнение вземания (без авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26) и спрямо него да се определи цялата такса по т. 26 (в случая - съгласно б. "е" -  44 810,71лв.)

            След това трябва да се определи такава част от нея, която съответства на събраната сума в размер на 1 521 000лв. В случая, това е сумата от 32 775,15 лв. или 39 330,18 с ДДС. Незаконосъобразно съдебният изпълнител е изчислил таксата по т. 26 от Тарифата директно върху сумата, която се погасява с конкретното разпределение, без да прави съотношение между цялата такса и таксата, съответна на събраната сума. При такъв подход няма да се спази изискването на заб. 1, изр. 2 към т. 26 от Тарифата, съгласно което таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума, тъй като ако такса по т. 26 се определя за всяко разпределение въз основа на събраната сума, тя - поради различния си размер - ще влиза в различен ред на т. 26 и сборът на всички такси, определени по този начин, няма да е равен на таксата, определена върху целия размер на подлежащото на изпълнение вземане.

            След опреД.е на таксата по чл.26 по посочения начин, съгласно чл.73, ал.4 от ГПК от нея следва да се приспадне пропорционалната такса за опис. Таксата за опис по същество също съставлява възнаграждение за извършване на изпълнителното действие, както и таксата по т. 26 от Тарифата, но то се плаща авансово, а после се приспада от размера на таксата по чл.26. В мотивите си ЧСИ застъпва становище, че таксата за опис е приспадната, но това не се установява от доказателствата по делото. Ето защо, съдът я приспада по описания по-горе начин и определя краен размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ като от 39 330,18 с ДДС изважда сумата от 19 415,14 лв. с ДДС по фактура на л. 378 от делото, при което крайната сума на пропорционалната такса по чл.26 възлиза на 19 915,04 лв.

            По авансовите такси:

            В разпределението следва да се включат вземания за разноски по принудителното изпълнение чрез конкретния способ. Съгласно т. 6 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тук се включват разноските, насочени към осъществяване на публичната продан (възбрана,опис, оценка и т.н.). В случай, че взискателят не е внесъл авансово дължима такса,  частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК.  Оплакването на жалбоподателя, че в сумата по т.5 от Тарифата са включени разноски за 145 броя съобщения за разгласа на публичната продан, е неотносимо. Установява се от доказателствата по делото и приложените сметки по чл.79 от ЗЧСИ, че в сумата са включени всички разноски за уведомяване, съобщения и връчване на документи във връзка с конкретния способ, до взискателите, длъжниците и третите заинтересовани лица, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.

 

            Воден от горното, съдът намира, че разпределението на процесната сума от 1 521 000 лв. При спазване разпоредбата на чл.136 от ЗЗД следва да бъде извършено по следния начин:

            Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първи ред следва да се включат вземания за разноски по принудителното изпълнение чрез конкретния способ, които съгласно изложеното по-горе, посоченото в разпределението и както се установява от доказателствата по делото възлизат на:

            - Авансови такси по ТТРЗЧСИ и платени държавни такси в общ размер на 4 150,20лв.

            - Пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, която съгласно определеното от съда възлиза на сума в размер 19 915,04лв.

            Следователно в първи ред следва да се разпредели общо сумата от 24 065,24 лв.

            Във втори ред съгласно чл. 136, т. 2 ЗЗД следва да се разпредели сума, равна на данъка върху продавания имот, в случая – 17 422,80 лв.

            На трети ред съгласно чл. 136, т. 3 ЗЗД следва да се поставят вземанията, които са обезпечени с ипотека върху продавания имот. По делото няма спор, че това са вземанията на Ю.Б. АД в общ размер на 1 008 850, 62лв.

            Вземания, подлежащи на удовлетворяване по чл.136, т.4 и т.5 – няма.

            На шести ред съгласно чл.136, т.6 от ЗЗД се поставят вземанията на държавата, с изключение на тези за глоби – общ размер 20 045,89лв.

            На седми ред, остатъкът в размер на 450 615,45 лв. следва да бъде разпределен между хирографарните кредитори Х.Х. и М.Н. – пропорционално на вземанията им, без да се включва присъединения взискател У.Л.ЕАД, който съгласно посоченото от съда по-горе, няма качеството кредитор спрямо длъжниците по изпълнителното дело, срещу чието имущество е насочено принудителното изпълнение с конкретния изпълнителен способ, поради което не следва да участва в разпределението.

            Общият сбор на вземанията на двамата хирографарни кредитори, както са определени от съда по-горе, възлиза на сума от 1 033 216,22лв. Коефициентът на удовлетворяване, формиран като сумата за разпределение се раздели на общия сбор на вземанията на хирографарните кредитори  - 450 615,45/ 1 033 216,22, възлиза на 0,**********. Следователно, по съразмерност Х.Х. следва да получи 8 999,23лв., а  М.Н. - 441 616,22лв.

            Доколкото извършеното от ЧСИ разпределение не отговаря на гореизложеното, то следва да бъде отменено и да бъде извършено ново разпределение, съобразно мотивите на настоящото решение.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

 

            По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ разпределение от 21.01.2020 г., извършено по изп.д. №20128380410780 по описа на М. Б., предявено на 29.01.2020 г., като вместо него ИЗВЪРШВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на сумата от 1 521 000 лв., постъпила в резултат на публична продан от 12.11.2019г. до 12.12.2019г. на следното недвижимо имущество:

 

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII - 180 (седми отреден за имот планоснимачен номер сто и осемдесет) от кв. 214 (двеста и четиринадесет) по плана на гр. София, местност „Павлово - Бъкстон", целият с площ от 651 (шестстотин петдесет и един) квадратни метра заедно с ТРИЕТАЖНА МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 182 /сто осемдесет и два/ квадратни метра и разгърната застроена площ 652 /шестстотин петдесет и два/ квадратни метра, с административен адрес гр. София, ул. "**************(петдесет и три), както следва:

 

І. По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД

:

На ЧСИ М.Б.:

- Авансови такси по ТТРЗЧСИ  в общ размер на 4 150,20лв.

                      - Пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер 19 915,04лв.

 

 

ІІ. По чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД:

На Столична община – Дирекция „Общински приходи“ - район Витоша – за данъка върху недвижимия имот имот -  17 422,80 лв.

 

ІІІ. По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД:

                 На взискателя Ю.Б. АД - вземанията, които са обезпечени с ипотека върху продавания имот, в общ размер на 1 008 850, 62лв.

 

ІV. По чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД:

На присъединения кредитор държавата чрез НАП – публични вземания в общ размер на 20 045,89лв.

 

V. По чл. 137 ЗЗД:

На присъединения взискател Х. М.Х. - 8 999,23лв.

На присъединения взискател М.Е.Н. - 441 616,22лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:                                                            Членове: 1.

 

                                                                                          2.