РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500128 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „***********, чрез
пълномощника адв.В.Н. , срещу решение № 2092/11.11.2021г. постановено
по гр.д. № 17434/2020г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против Н. Д. В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата
от 88, 68 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 77,
46 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 110, 92 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
устройство „Nokia 2 Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от
13.02.2018 г. с предпочетен номер ***********; сумата от 43, 74 лв.,
представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси за периода от
15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 49, 51 лв. – неустойка в трикратния
размер на месечните абонаментни такси и сумата от 121, 56 лв. – разликата
между цената на предоставено лизингово устройство „Tablet Prestigio Grace
1
3157 7 4G Dual Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от 21.03.2018
г. с предпочетен номер **********; сумата от 7, 78 лв., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер ***********; сумата от 97, 15 лв., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в
трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от 153, 28 лв.
разликата между цената на предоставено лизингово устройство „Alcatel U5
Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер ************; сумата от 34, 78 лв., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 27, 48 лв. – неустойка в
трикратния размер на месечните абонаментни такси, и сумата от 56, 53 лв. –
разликата между цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2.1
Dual Blue Silver“, дължима по Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с
предпочетен номер *************, ведно със законна лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявлението, за които суми е издадена
Заповед № 4397/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9753/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIII граждански състав.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковите
претенции да бъдат уважени с присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Н. Д. В., ЕГН **********.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и след
администриране от първоинстанционния съд.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
2
Производството е образувано по предявени от “********” ЕАД, ЕИК
***********, против Н. Д. В., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за установяване на паричното
вземане на търговското дружество , удостоверено в Заповед №
4397/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 9753/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав, за сумата от общо 1 166, 11 лв., формирана както следва:
1. сумата от 88, 68 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси и сумата от 110, 92 лв. – разликата между
цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2 Black“, дължими по
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с
предпочетен номер ************.
2. сумата от 43, 74 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 49,
51 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 121, 56 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
устройство „Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“, дължими по
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с
предпочетен номер ************.
3. сумата от 7, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., дължими по
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер **********.
4. сумата от 97, 15 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси и сумата от 153, 28 лв. – разликата между
цената на предоставено лизингово устройство „Alcatel U5 Black“, дължими по
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер **************.
5. сумата от 34, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени
3
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 27, 48 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси, дължими по сключен между страните Договор
за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер *************,
сумата от 219, 78 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за
периода от 15.09.2018 г. до 14.02.2019 г. по Договор за лизинг от 13.09.2018 г.
за предоставено устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“ и сумата от 56, 53 лв.
– разликата между цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2.1
Dual Blue Silver.
В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел
становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е
направил възражение и не е ангажирал доказателства.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът не е доказал,
че е предоставил услуги по договорите за мобилни услуги на ответника в
обем съответен на начислените му абонаментни такси и услуги, поради което
е отхвърлил исковите претенции за установяване на вземането на търговското
дружество за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по сключените между страните договори за мобилни услуги.
Фактурите и счетоводните отразявания, съдът е приел, че не доказват реално
предоставените и ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
доколкото счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно
ползването на услугата, нито коректното и таксуване, а отразяват единствено
финансовата отчетност на ищеца. Посочил е, че доколкото документите не
носят подпис на ответника, то същите не го обвързват като негово изявление.
Що се касае до вземанията на ищеца за неустойки, дължими поради
неизпълнение от ответника на договорите за мобилни услуги и начислени,
поради тяхното прекратяване – в трикратния размер на месечните
абонаментни такси и равняващи се на разликата между стандартната стойност
на предоставеното лизингово устройство и стойността, заплатена по
сключения между страните абонаментен план, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
делото, че е предоставил реално услугите по посочените договори, за да
възникне задължението на потребителя да заплати цената на предоставените
4
услуги, неизпълнението на което задължение би дало основание на ищцовото
дружество за начисляване на неустойката.
При служебна проверка на решението съобразно правомощията на
въззивния съд по чл. 269, изр. първо от ГПК, настоящата инстанция намира
решението, в обжалваната му част за валидно и допустимо.
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението в обжалваната част, единствено по изложените
във въззивната жалба съображения:
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на
събрания доказателствен материал пред първата инстанция. От същите може
да бъде направен обоснован извод, че страните се намират в договорни
отношения по силата на договори за мобилни услуги от 13.02.2018 г.,от
21.03.2018 г.,от 10.08.2018 г. и от 13.09.2018 г., както и договор за лизинг от
13.09.2018г. Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните са
се договорили, че операторът ще предостави на абоната – мобилен номер, сим
– карта и право на достъп до мобилната мрежа за срок от 24 месеца срещу
насрещно задължение на абоната да заплаща ежемесечна абонаментна такса
за срока на договора. Установено е, че ответникът е разполагал с активни Сим
- карти, годни за употреба, поради което се явява без значение
обстоятелството, дали последният е ползвал или не мобилните услуги, тъй
като абонатът съгласно условията на договора дължи заплащането на
уговорената такса в договора всеки месец. За прецизност следва да бъде
отбелязано, че няма оспорване от ответника в тази насока, нито от последния
са оспорени сумите, които се дължат на договорно основание. Установява се,
че абонатът е потребил и не е заплатил услуги на обща стойност 272,13 лева,
фактурирани за периода 15.09.2018г.-14.12.2018г. Съгласно общите условия
/чл.27/, дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите
срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура, като
след изтичането на този срок сумата е станала изискуема. В конкретният
случай страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги
пето число на месеца. Доколкото липсват доказателства, абонатът да е
заплатил сумите по фактурите, то същият е изпаднал в забава, с оглед на
което дължи претендираната от оператора сума. Ето защо предявения иск за
5
сумата от 272,13 лева, представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги от 13.02.2018 г.,от 21.03.2018 г.,от 10.08.2018 г. и от
13.09.2018 г. за периода 15.09.2018г.-14.12.2018г., се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. Доколкото първоинстанционния съд е достигнал
до незаконосъобразен извод касаещо претенцията за дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси, обжалваното решение в тази част, следва да бъде
отменено.
Що са касае до вземанията на ищеца за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за остатъка от срока на
договорите и неустойка, съизмерима с отстъпката от цената на закупен
мобилен апарат, съдът споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че
същите не са дължат.
Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от
21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от
26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по
претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради
противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която
същата е била уговорена. В случая ищецът претендира установяване на
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги, предвиждащи че в случай на прекратяването им преди изтичане на
срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на
оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния
стандартен размер, като в договора е предвидено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Настоящият състав на съда приема за нищожна посочената
клауза поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена
неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за
оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените
месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по-
висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях.
Според настоящия състав на съда посочените клаузи са и неравноправни
съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП. Предвидената
6
неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни
абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на
евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да
се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени
услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат
предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде
сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай
размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с
т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора
остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя
обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на
договора. При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на
чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни
задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без
операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата. Ето защо
исковата претенция на ищеца по отношение на претендираните вземания за
неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите е неоснователна
и правилно е отхвърлена от районния съд макар по други съображения.
Противоречаща на добрите нрави и неравноправна съгласно чл.143,
ал.2, т.13 от ЗЗП е и клаузата предвиждаща, че в случаите на предоставено
устройство при прекратяване на договора потребителят дължи такава част от
разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата
листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора. Посочената
клауза позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без
потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за
устройството значително по- висока от първоначално определената му и
уговорена между страните цена. Ето защо и тази искова претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Доколкото първоинстанционият съд е достигнал до правилен и
7
законосъобразен краен извод и е отхвърлил претендираните от ищеца
вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги за остатъка от срока на договорите и неустойка, съизмерима с
отстъпката от цената на закупен мобилен апарат, решението на районния съд
в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция присъдените в
полза на страните разноски следва да бъдат преизчислени.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер от
385 лева. С първоинстанционното решение в полза на ищеца са отнесени
разноски за заповедното производство в размер от 72,56 лева, а с оглед
уважената част от претенцията му се дължат разноски в размер от 162,41
лева, поради което следва да му бъдат присъдени още 89,85 лева.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в
общ размер от 661,63 лева. С решението в полза на ищеца са отнесени
разноски в размер от 119,99 лева, а с оглед уважената част от претенцията
му се дължат разноски в размер от 279, 15 лева, поради което следва да му
бъдат присъдени още 159,16 лева.
Във въззивното производство ищецът-жалбоподател е направил
разноски в общ размер от 685 лева, от които съобразно уважената част от
жалбата ще му се присъдят 196,98 лева.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй
като такива няма данни да са били направени.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2092/11.11.2021г. постановено по гр.д. №
17434/2020г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени
предявените от ************ против Н. Д. В., ЕГН **********, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на търговското дружество
сумата от общо 272, 13 лева, представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г.,от която 88, 68 лв., по договор за мобилни услуги от 13.02.2018
г. с предпочетен номер ************; 43, 74 лв., по договор за мобилни
8
услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен номер ************; 7, 78 лв., по
договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер **********;
97, 15 лв., по договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер
*************; 34, 78 лв. по договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с
предпочетен номер ************,ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.10.2019г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед
№10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Н. Д. В.,
ЕГН **********, дължи на „************** , сумата от общо 272, 13 лева,
представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г.,от която 88, 68 лв., по
договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с предпочетен номер
************; 43, 74 лв., по договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с
предпочетен номер ************; 7, 78 лв., по договор за мобилни услуги от
10.08.2018 г. с предпочетен номер ************; 97, 15 лв., по договор за
мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ************; 34, 78
лв. по договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер
************,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.10.2019г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена Заповед №10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г.
по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2092/11.11.2021г. постановено по гр.д.
№ 17434/2020г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която, са отхвърлени
предявените искове от „***************, за признаване за установено, че
ответникът Н. Д. В., ЕГН **********, му дължи сумата от 77, 46 лв. –
неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от
110, 92 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово устройство
„Nokia 2 Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с
предпочетен номер ************; сумата от 49, 51 лв. – неустойка в
трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от 121, 56 лв. –
разликата между цената на предоставено лизингово устройство „Tablet
Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“, дължими по Договор за мобилни услуги
9
от 21.03.2018 г. с предпочетен номер ***********; сумата от 77, 46 лв. –
неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от
153, 28 лв. разликата между цената на предоставено лизингово устройство
„Alcatel U5 Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер ***********; ; сумата от 27, 48 лв. – неустойка в
трикратния размер на месечните абонаментни такси, и сумата от 56, 53 лв. –
разликата между цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2.1
Dual Blue Silver“, дължима по Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с
предпочетен номер ************, ведно със законна лихва върху главниците
от датата на депозиране на заявлението, за които суми е издадена Заповед №
4397/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 9753/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „*************,
сумата от 89,85 лева-разноски направени в заповедното производство, сумата
от 159,16 лева-разноски направени в първоинстанзионното производство,
сумата от 196,98 лева-разноски направени във въззивното производство.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10