№ 224
гр. гр. Добрич, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500112 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на А.
В. А. от гр.Варна, чрез упълномощения адвокат, срещу определение 07.12.2022г, с
което е прекратено производството по гр.д.№446/2021г. на Балчишкия районен съд.
В частната жалба е изложено, че извършеното от насрещната страна в хода на
процеса плащане на спорното парично задължение не е основание за прекратяване на
производството, а е трябвало да бъде взето предвид от съда, който дължи произнасяне
с решение по предявения спор. Иска се обжалваното прекратително определение да
бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на
спора по същество. Претендират се и разноските по повод частната жалба.
В писмен отговор насрещната страна „***“ЕООД, чрез адвоката си, възразява
срещу частната жалба, която, с оглед осъществилите са по делото обстоятелства,
намира за лишена от правен интерес. Претендира разноските за частното производство
и възразява срещу присъждането на такива в полза на частния жалбоподател.
Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е
допустима, като изходяща от ищеца по делото, за когото обжалваното определение е
неизгодно.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. В. А.
срещу „***“ЕООД и с нея е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1 000 лева - неизпълнена част от задължение за възнаграждение по
сключен между страните договор 25.01.2021г. за въвеждане в експлоатация на
жилищна сграда /описана/ и сумата 16.67 лева – обезщетение за забавено изпълнение
1
на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от
датата на изпадане в забава 31.05.2021г. до 29.07.2021г. Претендирани са и законната
лихва върху главното парично задължение за периода след подаване на исковата молба
до окончателното му погасяване, както и разноските по делото.
След образуване на съдебното производство, а именно на 03.10.2022г. е
извършено плащане на сумата 1 016 лева по банковата сметка на ищеца. Плащането е
извършено от физическото лице, едноличен собственик на капитала и управител на
ответното търговско дружество – в негово лично качество, а не като управител и
законен представител на дружеството. С оглед последното обстоятелство, с вх.
№3798/17.10.2022г. дружеството – ответник, чрез законния си представител, чрез
упълномощения адвокат, е посочил, че плащането е извършено именно за погасяване
паричните задължения на ответника, предмет на съдебния спор. С вх.
№4226/10.11.2022г. ищецът е заявил, че приема извършеното плащане за погасяване на
предявените от него с исковата молба парични вземания от ответника, както и е
посочил, че му се следват още законната лихва върху главницата за времето след
предявяване на исковата молба и разноските по делото.
При тези данни и поради погасяване на задължението, за което е предявен
искът, първоинстанционният съд прекратил производството по делото.
Погасяването на спорното материално право е обстоятелство, относимо към
неговото съществуване или несъществуване, което е въпрос по съществото на спора и
по него съдът дължи произнасяне с решение. Няма значение кога е настъпило
погасяването /преди или след предявяване на исковата молба/ и дали то се признава
или оспорва от ищеца. И при неоспорвано от ищеца погасяване на спорното право след
предявяване на исковата молба, съдът остава сезиран със спора и дължи неговото
разглеждане. В съответствие с чл.235 ал.4 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на исковата молба и, съобразно тяхното значение за
спорното право, постановява решение.
Следователно обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени,
като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му.
В съответствие с този резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК частният
жалбоподател има право да получи от другата страна разноските, които е сторил за
настоящата инстанция. Възражението срещу това в отговора на насрещната страна не
намира опора в правната норма, поради което тя следва да бъде осъдена да заплати на
частния жалбоподател – 15 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение от 07.12.2022г, с което е прекратено производството по
гр.д.№446/2021г. на Балчишкия районен съд и
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА „***“ЕООД – с.С., обл.Добрич, ул.“***“№38, да заплати на А. В. А. с
ЕГН ********** от гр.В., разноски за въззивното частно производство – 15 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3