Р Е Ш Е Н И
Е № 260064
гр.Пловдив, 28.12.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав
Председател: Елена Калпачка
при участието на секретаря: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 197 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове от Д.Д.Й., ЕГН ********** *** и К.Н.М., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, за осъждането на „Застрахователно дружество
Евроинс “ АД, гр.София, ЕИК *********, да
заплати на Д.Д.Й. сумата от 160 000 лв., предявена частично от 180 000
лв., ведно със законната лихва, начиная от 17.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие получените от телесни увреждания, както и обезщетение
за имуществени вреди в общ размер от 2744,66 лв., ведно със законната лихва от
17.07.2020 г. до окончателното изплащане, а на К.Н.М. сумата от 90 000 лв.,
предявена частично от 120 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
17.07.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие получените от
телесни увреждания, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от
1830,67 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2020 г. до окончателното
изплащане, като вредите, получени от двамата ищци са следствие претърпяно от
тях на 10.07.2020г, около 20:45 часа, по път III - 8602 Брестовица - Перущица
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Е.С.Х. при
управление от него на л.а. „Ситроен Ц5“ с peг. № ****, който е нарушил
правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП с л.а. „Фолксваген Пасат“
с peг. № ****, управляван от С. С.П.. По отношение на размера на исковете за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е допуснато
увеличение с определение от съдебно заседание от 27.11.2023 г.
Ищците твърдят, че са били пътници
в лек автомобил „Ситроен Ц5“, когато водачът му е причинил ПТП, като е ударил л.а.
„Фолксваген Пасат“ с peг. № ****. От удара Д.Д.Й. е получил множество травми,
между които счупване на ацетабулума; счупване на пубиса, травма на пикочния
мехур, като е бил откаран по спешност в Урология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -
гр.Пловдив, където е претърпял оперативно лечение на 11.07.2020 г, след което
на 20.07.2020 г. е бил насочен за оперативно лечение към Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, поради установената
комбинирана фрактура на таза и ацетабулата в дясно. Поставена му била диагноза
Травма на пикочния мехур, без открита рана в корема с придружаващи заболявалия;
Счупване на ацетабулума, закрито; Счупване на пубиса (срамна кост), закрито. На
23.07.2021 г. бил подложен на операция за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, след което е изписан с назначена терапия и е насочен за
рехабилитация и физиотерапевтично лечение, амбулаторно/стационарно при нужда.
При проведеното лечение ищецът Й. твърди да е търпял силни болки и много
страдания, като не можел да се движи за дълъг период от време и е следвало да
спазва режим на покой; за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието
е разчитал единствено на помощта на своите близки; увредената отделителна
система го поставила в невъзможност да ходи нормално по нужда, което се отразило
крайно негативно на психологическото му състояние и се е чувствал безпомощен и
непълноценен. Преди пътния инцидент той твърди да е бил работоспособен мъж в
отлично здравословно състояние и динамично ежедневие, а след инцидента сочи, че
за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот и от възможността да
работи и изкарва прехраната си. И към настоящия момент твърди болките в
контузионните области да продължават, а освен тях сочи, че е изживял и силен
емоционален стрес по време на пътния инцидент и този стрес щял да остане за цял
живот в неговото съзнание. Претендира и имуществени вреди в размер на 2744,66
лв. за закупени медикаменти, медицински изделия и заплатени такси за болничен
престой.
От ПТП вторият ищец К.Н.М. твърди
да е получил Травматично скъсване на симфизата на пубиса. Симфтиолизис ф-ра
пелвис и други, като бил приет в КОТ към УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД - гр. Пловдив
с болки по цялото тяло, симфизиолизата и главата. На 16.07.2020 г. сочи, че е бил
подложен на операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация и на 22.07.2020 г. изписан с назначена медикаментозна терапия и
насочен за рехабилитация и физиотерапевтично лечение. При проведеното лечение ищецът
М. твърди да е търпял силни болки и много страдания, като същият не се е
чувствал добре физически и емоционално; не можел да се движи за дълъг период от
време и следвало да спазва режим на покой; за задоволяване на елементарните си
нужди от ежедневието разчитал единствено на помощта на своите близки;
увредената отделителна система го поставила в невъзможност да ходи нормално по
нужда, което се отразило крайно негативно на психологическото му състояние,
чувствал се безпомощен и непълноценен. Преди пътния инцидент сочи, че е бил
работоспособен мъж в отлично здравословно състояние и динамично ежедневие, а
след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот и от
възможността да работи и изкарва прехраната си. И към настоящия момент твърди,
че изпитва болки в контузионните области, както и, че е изживял и силен
емоционален стрес по време на пътния инцидент и този стрес щял да остане за цял
живот в неговото съзнание. Претендира и имуществени вреди в размер на 1830,67 лв.
за закупени медицински консумативи, лекарства, превързочни материали,
потребителски такси за болничен престой.
Ищците заявяват, че са предявили
претенции за обезщетяване пред ответника с писмо с обратна разписка от
03.11.2020 г., по които той образувал на 05.11.2020 г. заведени щети с №
********** и с №**********, но такова не било изплатено и поради това те
предявяват претенциите си по исков път.
Претендират разноски.
В срок е подаден отговор от
ответника, с който изразява становище за допустимост на предявените искове и
тяхната неоснователност. Оспорва изцяло механизма на произшествието, тъй като
застрахованият в ответното дружество водач се е движил с разрешена за съответния
пътен участък скорост, съобразявайки характера и интензитета на движението, за
разлика от водача на лекия автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Пасат, с peг.
№ ****, който се движил с превишена/несъобразена скорост, загубил контрол върху
управляваното от него превозно средство, с което е станал причина за настъпване
на процесното ПТП, което според ответника била и единствената причина за
настъпването му, като водачът на лек автомобил „Фолксваген“ не притежавал
необходимите знания и умения за упражняване на една правнорегламентирана
дейност, създал е непосредствена опасност за останалите участници в движението
и е причинил процесните вреди. Счита, че поведението на водача на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел С5, с peг. № ****, е било правомерно и поради това не е
изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане, от което следва, че не
е налице застрахователно събитие, водещо до ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на застраховател.
Оспорва основателността на исковете
на всеки един от ищците за обезщетение за имуществени вреди, тъй като
направените от тях разходи не са в причинно-следствена връзка с настъпилия
пътен инцидент.
Оспорва и предявените искове за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по размер, като
прекомерни и несъобразени с характера и интензитета на уврежданията и с
перспективата за пълно възстановяване.
Прави възражение и за
съпричиняване от страна на пострадалите, тъй като са пътували без поставени
обезопасителни колани, като с това са допринесли в значителна степен за
настъпилите вреди.
Възразява и срещу претенцията за
присъждане на законна лихва с начален момент 17.07.2020 г., тъй като, съгласно
чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, никога не е бил поставян в забава – нито един от ищците
не е представил поисканите му доказателства на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Признава наличието на валидно
сключен застрахователен договор за застраховка имуществена отговорност на
автомобилистите за лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „С5“, peг. № ****.
С постъпилата допълнителна искова
молба са оспорени всички възражения на ответника. По отношение началния момент
на лихвите за забава заявява, че те се дължат от датата на непозволеното
увреждане - приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 от КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Според ищците делинквенът е уведомил застрахователя в 7- дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие и за последния възниква задължение
за плащане на лихви към пострадалите от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 17.07.2020 г., а най - късният момент, от който възниква
задължението за лихви, е 03.11.2020 г., от която дата е представена обратна
разписка за постъпило уведомление до застрахователя от ищците.
По делото е конституиран като
трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, София, който
счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му,
посочени в чл. 557 КЗ, вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на
застрахования при ответника лек автомобил рег. № ***. Прави възражение и за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалите, които, в нарушение на чл.
137а от ЗДП, са пътували в автомобила без поставени предпазни колани. Освен
това счита, че претенциите са прекомерно завишени и не съответстват на принципа
на справедливостта, на икономическите условия и стандарта на живот към датата
на произшествието 2020 г., както и на съдебната практика по приложението на чл.
52 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по
делото Констативен протокол за ПТП, че на 10.07.2020 г. около 20,45 ч. е
посетено местопроизшествие на път III – 8602, км. 13, Брестовица – Перущица, където л.а. „Ситроен
Ц5“ с peг. № ****, управляван от С.А.С., извършил маневра наляво и отнел
предимството на движещият се по пътя с предимство л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг.
№ ****, управляван от С. С.П., като го ударил странично и реализирал ПТП с
пострадали лица. Като пострадали лица са посочени ищците с „диагноза – леко
ранен”.
Видно е от представения протокол
от съдебно заседание на 27.07.2023 г. по НОХД 3957/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, че с влязло в сила определение на съда е одобрено споразумение между
страните за решаване на делото, по силата на което посдъдимият Е.С.Х. е признат
за виновен в извършено виновно престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ , вр.
чл. 343, ал. 3, пр. трето, б.“а“ , пр. 2-ро, във вр. с ал. 1, б. „б“ , предл.
2- ро, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 10.07.2020 г. на път III
8602, км+13 /Пловдив - Злати трап – Брестовица – Перущица – Устина - Кричим/,
обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“,модел „С5“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата,а
именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „ Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „ При извършване на маневра,която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“;
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят
и водачите на релсовите пътни превозни средства“, и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: 1. На Д.Д.Й., ЕГН: **********,
изразяваща се в: - счупване на множество кости на таза, довело до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок от няколко месеца;
разкъсване на пикочен мехур, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота за срок от 3-4 месеца; 2. На К.Н.М., ЕГН: **********,
изразяваща се в счупване на множество кости на таза, довело до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок от няколко месеца,
като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване
на помощ на двамата пострадали. За така извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ , вр. чл. 343, ал. 3, пр. трето, б.“а“ , пр. 2-ро,
във вр. с ал. 1, б. „б“ , предл. 2-ро, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е
определено и наложено наказание пробация, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „Б“ от НК.
От приетите по делото епикризи от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, се установява, че Д.Д.Й., ** год., е
постъпил в Урологична клиника при УМБАЛ „Св.Георги“ гр. Пловдив на 11.07.2020
00:20 ч, където е бил приведен от специална хирургия с данни за травматична
лезия на пикочния мехур и свободна течност в перитонеалната кухина, в увредено
общо състояние, изписан на: 20.07.2020 12:00 ч. Поставена му е окончателна диагноза:
травма на пикочния мехур, без открита рана в корема. Придружаващи заболявания: счупване
на ацетабулума, закрито, счупване на пубиса (срамна кост), закрито. Извършени
са му били множество изследвания, извършена е операция на 11.07.20 г.,
проведена терапия – антибиотик, реанимация, обезболяващи. След изписването му е
насочен за лечение в клиника по ортопедия и травматология с дадена терапия (за
каквато данни по делото няма) и насоки за ХДР. Ищецът Й., непосредствено след
изписването му от клиника по урология, постъпва в Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Св.Георги“ гр. Пловдив на 20.07.2020 г., като е изписан
на 31.07.2020 г. с окончателна диагноза: „Счупване на ацетабулума, закрито.
Фрактура ацетабули ет пелвис.“, с придружаващо заболяване руптура на пикочен
мехур. Назначена му е терапия с медикамент клексан за 20 дни, насочен за
рехабилитация и физиотерапия.
Ищецът К.Н.М., ** год., видно от
представената епикриза, постъпва в Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „Св.Георги“ гр. Пловдив на 11.07.2020 г., изписан е на 22.07.2020 г., с окончателна
диагноза: „Травматично скъсване на симфизата на пубиса . Симфизиолизис ф-ра
пелвис.“ Извършени са множество изследвания, както и операция с „открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост“. Изписан с назначение
на Клексан 0,4 за 25 дни х 1 шп. Подкожно, дадени препоръки да се движи с пом.
Средства, насочен за рехабилитация и физиотерапевтично лечение,
амбулаторно/стационарно при нужда.
Признато е за безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, а това е удостоверено
и в горецитирания констативен протокол, че за управлявания от С.А.С. л.а. „Ситроен Ц5“ с peг. № ****, към
датата на ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За безспорна и ненуждаеща се от
доказване е приета и датата на предявяване от ищците пред ответника на молби за
заплащане на обезщетение, като видно от представената обратна разписка, същата
е подадена на 03.11.2020 г. и получена от ответника на 05.11.2020 г., когато са
и заведени щети с № ********** и с №********** от 05.11.2020 г., по които не
било изплатено обезщетение.
Разпитан по делото за доказване
на механизма на ПТП и причинените и търпени вреди от него е свидетелят Х.,
водач на автомобила, предизвикал ПТП, като съдът обсъжда показанията му с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК и всички събрани по делото доказателства, като
взема предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид
факта, че именно той е управлявал автомобила, причинил вредите, като ги
кредитира единствено в частта, в която съответстват с приетите експертни
заключения, а в частта, в която заявява, че е направил спасителна маневра, за да
избегне движещият се насреща криволичещ лек автомобил счита защитна версия, противоречаща
на подписаното от него споразумение за решаване на наказателното дело, която не
възприема.
По делото са изслушани три
експертизи за установяване на причинените от ПТП вреди на ищците, механизма на
ПТП и относно изясняване на спорния между страните въпрос за ползването на
обезопасителни колани от ищците по време на удара.
От
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р М., приета без
възражения на страните и възприета от съда, се установява, че ищецът Д.Д.Й. е
получил следните травматични увреждания - счупване в областта на таза: предна и
задна колона на дъното на дясна тазобедрена става; фрактура на предната колона
на дъното на лява тазобедрена става; счупвания на горните и долните рамене
двустранно на срамната кост; счупване на дясната външна част на седалищната
кост и разкъсване на пикочният мехур без открита рана, с наличие на кръв и
урина в коремната кухина. Травма на оментума с кръвонасядане и травма на
пениса. Проведено му е било следното лечение - ревизия, шев на мехура, промивка
на коремната кухина, катетаризация. Антибиотична, антитромботична и
болкоуспокояваща терапия. След стабилизиране е изписан на 20.07.20г. и на същия
ден се хоспитализира в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. След направена
пред оперативна подготовка се оперира на 23.07.20 г. - открито наместване и
метална остеосинтеза с плака и винтове на таза. Антибиотична, антитромботична и
болкоуспокояваща терапия. Оздравителният и възстановителният периоди са били в
рамките на 12 месеца.
Ищецът
К.Н.М. е получил следните травматични увреждания - травматично скъсване на
симфизата, между двете срамни кости; счупване на левия напречен израстък на
първи опашен прешлен. На ищеца М. е проведено следното лечение - открито
наместване и метална остеосинтеза с плака и винтове на таза. Антибиотична, антитромботична
и болкоуспокояващатерапия. Оздравителният и възстановителният периоди са били в
рамките на 5-6 месеца.
Установява се от експертното
заключение, че и за двамата ищци описаните травматични увреждания са настъпили
по начина, описан от тях в исковата молба - при ПТП, като пътници на задната
седалка на автомобила, налице е причинно - следствена връзка между извършените
действия и установените травматични увреждания и наличните оплаквания в момента
се намират във връзка с причинените травми.
При извършен клиничен преглед на
ищците на 07.10.2022г. вещото лице д-р М. е установило, че и двамата ищци са напълно
възстановени, със самостоятелна походка без накуцване, ищецът Д.Й. е с
оплакване единствено от болка в двете тазобедренни стави и кръста при по
продължително натоварване, стоене прав и промяна на времето, а ищецът К.М. с
оплакване единствено от болка в слабините и при по продължително натоварване,
стоене прав и слабост при вдигане на тежести.
Дадено е заключение, неоспорено
от страните, че направените разноски за импланти, лекарства, медицински
консумативи и мед. такси са били напълно необходими по вид, количество и
качество и са били предписани и препоръчани от лекуващите лекари, за което са
представени фактури и касови бележки. Те са в причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания на ищците.
При изслушване на експерта в съдебно
заседание той пояснява, че травмите не са такива, че ищците да са били
обездвижени напълно и да е било необходимо да лежат само по гръб непрекъснато и
с оглед младата им възраст не е възможно да се получат рани от залежаване, така
наречените декубитални рани.
Съдът
кредитира заключението на повторната КСМАТЕ, като в частта, относно механизма
на ПТП и вида и характера на травматичните увреждания, причинени на ищците при
ПТП първоначалната и повторната експертизи не си противоречат, различието е само
относно отговорите на въпросите, свързани с установяване на ползване от ищците
на предпазни колани и значението им за получаване на установените травми. В
тази част възприема като по-убедително и мотивирано заключението на повторната
КСМАТЕ. Съгласно последната най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът Е.С.Х. е
управлявал л.а. „Ситроен Ц5” по платното за движение на път III - 8602 (с.
Брестовица -гр. Перущица) в посока от североизток на югозапад. През това време
водачът С. С.П. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ по платното за движение на
същия път, в посока от югозапад на североизток - срещу л.а. „Ситроен Ц5”. В
един момент водачът на л.а. „Ситроен Ц5” е предприел навлизане в насрещна пътна
лента, отговарящо на направление маневра „завой наляво“. В резултат на скорости
и пресичане на траектории след около 1,87 s е настъпил неизбежен удар в дясната
страна на л.а. „Ситроен Ц5” и в предната дясна част на л.а. „Фолксваген Пасат“.
Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа
гледна точка е, че водачът на л.а. „Ситроен Ц5” - Е.С.Х., е навлязъл в
насрещната лява (югоизточна) пътна лента, отговарящо на направление маневра ,,завой
на ляво“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там
насрещно се е движел л.а. „Фолксваген Пасат“. Водачът на л.а. „Ситроен Ц5” е
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движил в дясната
за него (северозападна) пътна лента, без да я напуска или ако бе изчакал
безопасното преминаване на насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат“, след
което при необходимост да предприеме маневра с навлизане в насрещна пътна
лента.
Посочено е в заключението на
експертизата, че спрямо л. а. „Ситроен Ц5“ ударът е страничен, приплъзващ с
посока отдясно на ляво и малко отпред-назад в зоната на средна колонка между
десните врати и най-голяма концентрация в дясна задна врата, която е силно
деформирана навътре. От медицинска гледна точка се твърди, че е невъзможно да
се посочи дали Д.Д.Й. и К.Н.М. са били с поставени предпазни колани. Увреждания
от самите предпазни колани във вид на лентовидни охлузвания и кръвонасядания не
са задължителна находка, според експертите. Двамата ищци са получили увреждания
в таза, което е възможно да се получи с или без поставени предпазни колани,
според приетото експертно заключение.
Според
така приетото заключение ищецът Д.Д.Й. е получил: счупване на срамната кост
двустранно в областта на горни и долни рамене; счупване на кръстцовата кост
вдясно; счупване на дясната ставна ямка на таза в областта на преден и заден
ръб; счупване на лявата ставна ямка на таза в областта на предния ръб;
разкъсване на пикочният мехур с излив на кръв и урина в коремната кухина;
кръвонасядане на булото; травма на пениса. Счупването на срамната кост
двустранно в областта на горни и долни рамене, счупването на кръстцовата кост
вдясно, счупването на дясната ставна ямка на таза в областта на преден и заден
ръб, счупването на лявата ставна ямка на таза в областта на предния ръб, както
поотделно и по съвкупност са причинили трайно затрудняване на движенията на
долните крайници. Разкъсването на пикочният мехур е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота. Кръвонасядането на булото и травмата на
пениса са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК.
Ищецът К.Н.М. е получил:
травматично разкъсване на лонното съчленение; счупване на левия напречен
израстък на I опашен прешлен. Разкъсването на лонното съчленение е причинило трайно
затрудняване на движенията на долните крайници. Счупването на напречен израстък
на опашната кост е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК. Вещото
лице д-р Б. мотивирано в съдебно заседания поясни, че в представения на л. 320
от делото медицински документ – консултативен преглед, издаден от невролог, е
записана диагноза на ищеца М. посттравматична церебрастения, което заболяване
се доказва с контролен скенер, консултация с психиатър и ЕЕГ, каквото
изследвания, които да дадат основание да се приеме тази диагноза, няма, както и
липсва аргументация да се приеме и посочената дискова патология в документа.
За
установяване на претърпените страдания в следствие на получените травми от
ищците са разпитани свидетелите М.П., съпруга на ищеца Д.Й. и Н.М., син на
ищеца К.М., чиито показания съдът прецени с оглед заинтересоваността им от
изхода на делото, като близки роднини на ищците, съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, съобразно всички събрани по делото доказателства,
като възприе
истинни в частта им, в която се подкрепят от приетите по делото експертизи и
медицински документи, и предвид факта, че страданията на ищците, с оглед
характера на получените от тях травми, са станали достояние само на
най-близките им хора.
Свидетелят
П. твърди, че съпругът и след ПТП е бил приет в болницата, като първо се е
наложило да му оперират пикочния мехур, поради което престоял в урология 10
дни, след това оперирали таза му, като стоял в болницата още 10 дни. С линейка
го докарали до дома им, като бил с катетър у дома си 2 месеца, а на легло 6
месеца. След Нова година станал да се раздвижва с проходилка, така ходел 3-4
месеца, а след това три месеца с патерици.
Имал много силни болки през нощта, след като се прибрал от болницата, и
по предписание на лекаря приемал течен аулин. Към датата на разпита свидетелят
заявява, че ищецът още не може да вдига тежко, поради което не е работил след
катастрофата, а при качване в автомобил го е страх. Съдът не приема достоверни
показанията в частта, в които свидетелят заявява, че ищецът Й. имал рани от
залежаване, тъй като противоречат на заявеното от вещото лице д-р М., че при
възрастта на ищеца и характера на травмите не може да се получат декубитални
рани. От УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД е получено писмо, в което е посочено, че
транспортиране на болните след дехоспитализация се организира от самите пациенти
и техните близки, поради което в лечебното заведение няма налична информация за
използване на специализиран превоз до дома на ищеца Й., поради което не може да
се направи извод за недостоверност на показанията на свидетеля в частта,
относно начина на предвижване на ищеца до дома му.
Свидетелят
М. заявява, че баща му бил в много тежко състояние след ПТП, не можел да се
движи, дори не бил в съзнание. В болницата едва говорил, изпитвал болки в
слабините, в таза. Две седмици бил в болницата, направили му операция, за да му
съберат таза, като майка му го придружавала, за да се грижи за него. Три месеца
бил на легло. Според свидетеля ищецът М. имал потресаващи рани от залежаване. В
тази им част съдът не приема показанията за истинни, доколкото, както бе
посочено по-горе, съгласно заключението на вещото лице, с оглед възрастта на
ищеца, времето, което е бил на леглови режим и характера на травмите, това не е
възможно. Свидетелят заявява, че баща му имал силни болки, за които приемал
обезболяващо лекарство дексофен, като все още изпитвал болки в слабините. Проходил
сам след около година. Към датата на разпита свидетелят заявява, че баща му се
е възстановил напълно, но психически е сринат, бил друг човек. Много му
подействало психически, че не може да работи и да се грижи за семейството си,
нощно време не можел да спи, сънувал кошмари, викал на сън, пиел успокоителни,
за да може да спи, около 6-8 месеца, предписани от лекар. Изпивал страх, когато
пътувал в автомобил с по-висока скорост.
От приетата справка за
регистрирани трудови договори, изискана с оглед проверка на достоверността на
свидетелските показания, е видно,че към датата на ПТП ищецът М. не е имал
регистриран трудов договор, въпреки, че всички свидетели заявяват, че с
автомобил са се прибирали от работа, трудов договор няма регистриран и към
момента на справката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния
случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно,
като не е изплатено обезщетение. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците резултат, което
прави прекия иск по чл. 432 КЗ, предявен от двамата ищци, допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Между ответника и собственика на лек автомобил марка „Ситроен“,модел
„С5“ с рег. № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, което е отделено като безспорно по делото обстоятелство, по
силата на който договор застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно
трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на
водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно
произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, свидетелски
показания, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се
установява по неоспорим начин, че водачът Е.С.Х. е управлявал л.а. „Ситроен Ц5”
по платното за движение на път III - 8602 (с. Брестовица -гр. Перущица), като
по същото време водачът С. С.П. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ по
платното за движение на същия път, в посока от югозапад на североизток - срещу
л.а. „Ситроен Ц5”, когато водачът на л.а. „Ситроен Ц5” е предприел навлизане в
насрещна пътна лента, отговарящо на направление маневра „завой наляво“. В
резултат на скорости и пресичане на траектории, след около 1,87 s, е настъпил
неизбежен удар в дясната страна на л.а. „Ситроен Ц5” и в предната дясна част на
л.а. „Фолксваген Пасат“. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са установени с одобреното с протоколно определение споразумение
за решаване на НОХД 3957/2023 г. по описа на РС – Пловдив, което, съгласно разпоредбата
на чл. 383, ал. 1 НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, а в случая и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и
относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на
престъплението, за което е водачът признат за виновен. Вредите, настъпили в
патримониума на ищците, се установяват от приетите писмени доказателства, от приетите
експертни заключения и от показанията на свидетелите П. и М., които съдът
кредитира отчасти, доколкото кореспондират със събраните писмени доказателства
и изслушани експертизи, съобразявайки заинтересоваността им от изхода на
делото. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се
ангажира отговорността на прекия причинител, като възраженията на ответника и
третото лице помагач против това се намират за неоснователни.
От горното следва, че обективните
предпоставки на предявените от пострадалите искове по чл. 432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и така предявените искове се явяват доказани по своето
основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За да прецени размера на
обезщетението за причинената вреда, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, както и от обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и
не може да се определи една обща рамка, или размер на обезщетение за конкретно телесно
увреждане. Съдът преценя съобразно събраните доказателства и конкретните
особености на всеки случай и с оглед компенсиране на претърпените вреди в
най-пълна степен. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко
дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне
справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и
тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключенията на
изслушаните по делото експертизи се установява, че в резултат на причиненото
травматично увреждане ищците са получили сериозни наранявания, ищецът Д.Д.Й.,
на ** г., е получил в следствие на претърпяното ПТП, счупване на срамната кост
двустранно в областта на горни и долни рамене; счупване на кръстцовата кост
вдясно; счупване на дясната ставна ямка на таза в областта на преден и заден
ръб; счупване на лявата ставна ямка на таза в областта на предния ръб;
разкъсване на пикочният мехур с излив на кръв и урина в коремната кухина;
кръвонасядане на булото; травма на пениса, което наложило както оперативно
зашиване на пикочния мехур, така и оперативно наместване и метална остеосинтеза
с плака и винтове на таза. Възстановителния период за ищеца Й. е бил около 12
месеца. От свидетелските показания се установява, че е изпитвал силни болки и
шест месеца е бил на легло, след което е започнал да се движи с помощни
средства. Имал е необходимост от обгрижване и не е могъл да се грижи за себе
си, включително сам да задоволява обичайни, елементарни нужди. Бил е с катетър
близо три месеца. Към момента на извършения на 07.10.22 г. преглед преди
изготвяне на медицинската експертиза, е напълно възстановен, със самостоятелна
походка, без накуцване, като се оплаква от болка в двете тазобедрени стави и
кръста при по-продължително натоварване, стоене прав и промяна във времето. Свидетелят
твърди, че не може да вдига тежко, защото го боли таза, поради това не работи,
както и, че изпитва страх от пътуване в автомобил, а когато увеличат скоростта
се стряска.
Като бъде отчетен начина на
получаване на травмите, техния вид и интензитет – изключително сериозни, животозастрашаващи,
претърпените две операции, силните болки, които е търпял, периода на болничен
престой, а след това и на леглови режим, през който ищецът не е могъл да се
движи, да задоволява и най-елементарните си ежедневни нужди и се е нуждаел от
постоянна помощ и обгрижване, дългият период на възстановяване и раздвижване,
отнел общо една година от причиняване на травмите, както и факта, че ищецът не
е могъл да работи, съпоставени с обществено-икономическите условия към момента
на настъпване на злополуката – началото на юли 2020 г., както и обстоятелството,
че ищецът се е възстановил напълно, като единствени последици от травмите са
болките в таза при натоварване, умора и промяна във времето, съобразявайки възрастта
на ищеца, който е бил в активна възраст, работел е и е издържал семейство,
преди травмата да промени трайно начина му на живот, както и обстоятелството,
че не се събраха доказателства по делото за твърденията за трайно негативното
отразяване на травмите на психиката на ищеца, а същото не може да се
предполага, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно
и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания,
следва да се определи в размер на 80 000 лв.
Ищецът К.М., на ** г., е
претърпял, в следствие процесното ПТП, травматично скъсване на симфизата, между
двете срамни кости, счупване на левия напречен израстък на първи опашен прешлен,
което наложило оперативно наместване и метална остеосинтеза с плака и винтове
на таза. Оздравителния и възстановителен период при него е бил 5-6 месеца.
Според свидетелските показания търпял силни болки, три месеца бил на легло,
проходил сам след около година, като към момента бил напълно възстановен
физически, но още изпитвал болки в слабините. В медицинската епикриза към
датата на изписването му е дадена препоръка да се движи с помощни средства. Към
момента на прегледа преди изготвяне на медицинската експертиза - 07.10.22 г., е
напълно възстановен, със самостоятелна походка, без накуцване, като се оплаква
от болка в двете тазобедрени стави и кръста при по-продължително натоварване,
стоене прав и промяна във времето. Свидетелят твърди, че е изживял силен стрес,
който е довел до смущения в съня, безпокойство от това, че не може да издържа
семейството си, все още се страхува да пътува в автомобил, когато се движи с
по-висока скорост. Показанията във връзка с твърденията за това, че на ищеца М.
са били изписани успокоителни медикаменти за възстановяване на съня, нарушен в
следствие от ПТП, които приемал 6-8 месеца, съдът не кредитира, доколкото не са
подкрепени с медицинска документация, каквато би следвало да е налична, с оглед
твърденията на свидетеля.
Като бъде отчетен начина на
получаване на травмите, техния вид и интензитет, претърпяната операция, силните
болки, които е търпял в периода на болничен престой, а и след това, периода на
леглови режим, през който ищецът не е могъл да се движи, да задоволява и
най-елементарните си ежедневни нужди и се е нуждаел от постоянна помощ, периода
на възстановяване и раздвижване, както и периода на възстановяване, общо 5-6
месеца от причиняване на травмите, както и факта, че ищецът не е могъл да
работи, отчитаки обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
злополуката – началото на юли 2020 г., обстоятелството, че ищецът се е
възстановил напълно физически, а последици от травмите са единствено - болки в
таза при натоварване, умора и промяна във времето, възрастта на ищеца, който е
бил в активна възраст, работел е и е издържал семейство, преди травмата да
промени трайно начина му на живот, степента на отразяване на преживянато на
психическото му състояние, доколкото според свидетеля баща му е променен
напълно след катастрофата, затворен в себе си, психически сринат, съдът приема,
че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и
интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи
размер на 65 000 лв.
Ищците са предявили и претенции
за обезщетение на понесени от тях имуществени вреди, в следствие претърпените
увреждания, изразяващи се в закупуване на
санитарни материали, лекарства, медицински изделия, помощни средства,
заплащане на болничен престой. Претенциите са индивидуализирани, съобразно
указанията на съда, в молба от 18.08.2022 г., приложена на л. 261 от делото.
При това следва да бъде направен извод дали така извършените разходи от ищците
са обусловени от получените травматични увреждания при произшествието. При
отговор на поставения въпрос дали направените разходи от ищците имат връзка с
проведеното лечение и дали е било необходимо тяхното извършване е даден отговор
в приетото заключение на СМЕ, че направените разноски за импланти, лекарства,
медицински консумативи и мед. такси са били напълно необходими по вид,
количество и качество и са били предписани и препоръчани от лекуващите лекари,
за което са представени фактури и касови бележки и те са в причинно-следствена
връзка с травматичните увреждания на ищците. Съдът кредитира така приетото
заключение, но по отношение на представените фактури, в които е налице
индивидуализация на закупените лекарства и санитарни материали, въз основа на
която да може да се направи горния извод. Доколкото и без наличие на специални
знания е видно, че отипакс капки за уши-по
факт.№**********/31.08.2020г., на стойност 6,67 лв. с ДДС, както и улитос сироп за кашлица 100 мл. по
факт. № **********/30.11.2020 г. на стойност 16,44 лв., не могат да се свържат
с получените травми и следоперативното им лечение, то предявеният иск от ищеца М.
в тази му част следва да бъде оставен без уважение. Без уважение следва да бъде
оставен и искът му за заплащане на сумите от 43,03 лв. за санитарни материали -
по факт.№582/22.07.2020г. и сумата от 44,62 лв. за санитарни материали - по
факт.№583/22.07.2020г., доколкото същите не съдържат никаква индивидуализация
на закупените продукти, които да бъдат свързани в причинна връзка с лечението
на получените травми. На същото основание следва да бъде оставен без уважение и
предявеният от ищеца Й. иск за заплащане на сумите от 16,72 лв. за санитарни
материали - по факт. № 581/20.07.2020г., сумата от 7,50 лв. за санитарни
материали -по факт.-585/27.07.2020г., както и сумата от 44 лв. за санитарни
материали и лекарства-по факт.№587/31.07.2020г., тъй като в представените
фактури липсва каквато и да е индивидуализация на медикаментите и санитарните
материали, за да бъде направен обоснован извод за закупуването им във връзка с
лечение на получените травми от ПТП. В останалата част, доколкото от
заключението на вещото лице д-р М. се установява причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания на ищците на описаните в приложените фактури
медицински изделия, медикаменти и санитарни материали, исковете следва да бъдат
уважени.
Възраженията за съпричиняване,
направени от ответника, съдът намира неоснователни. Причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който е управлявал в нарушение
на правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в насрещната пътна лента,
отговарящо на направление завой наляво, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, когато там се е движил лек автомобил. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен –
допринася за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, или за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, каквото е и възражението в настоящото производство.
Приносът на увредения следва да бъде доказан категорично, а тежестта на
доказване носи ответникът, който въвежда възражението и се ползва от него. В
конкретния случай не е безспорно установено по делото твърдението, че ищците са
пътували в автомобила без поставени предпазни колани. От заключението на
повторната КСМАТЕ, прието без възражение на страните, се установява, че, макар
да няма категорични медицински данни за наличието на обезопасителни колани към
момента на удара, поради липса на описани характерни травматични увреждания от
коланите по телата на ищците, които не са задължителна находка, то ищците са
получили увреждания в таза, които е възможно да се получат с или без поставени
предпазни колани. Поради това не е установено категорично и несъмнено по делото
нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДП от ищците, или противоправно тяхно поведение,
което да е допринесло за степента на увреждането им. Поради това, че не може да
се предполага съпричиняване на вредите то това възражение се явява недоказано.
Ето защо предявените искове
следва да бъдат уважени до размер на сумата от 80 000 лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на претърпяното ПТП от
ищеца Й., а в останалата част до размера на предявения иск от 160 000 лв., като
частичен от 180 000 лв. искът да бъде отхвърлен като неодоказан и неоснователен.
Следва да бъде уважен и предявения от ищеца Й. иск за заплащане на причинени
имуществени вреди от процесното ПТП, до размер на сумата от 2 676,44 лв. и
отхвърлен като недоказан за сумата от 68,22 лв. Предявените искове от ищеца М.
следва да бъдат уважени до сумата от 65000 лв., представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от получените травми в следствие
претърпяното ПТП, като в останалата част до сумата от 90 000 лв., като частична
претенция от 120 000 лева, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Следва да
бъде уважен и предявеният от ищеца М. иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди до размер от 1 719,91 лв., като в останалата
му част за сумата от 110,76 лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3 от
същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете
горепосочени дати, като по делото има данни за датата на предявяване на
претенциите от ищците, за което са приложени писмени доказателства – 05.11.2020
г. Поради изложеното следва да бъде уважена, като основателна, и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава от застрахователя върху определеното
обезщетение, от посочената дата – 05.11.2020 г., като за периода от 17.07.2020
г. до 05.11.2020 г. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с оглед
направените от двете главни страни искания, всяка от тях има право на разноски,
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците не са направили разноски по делото,
поради това, че са освободени от заплащане на такси и разноски в производството,
на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
От пълномощника на ищците своевременно, още с
исковата молба, е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна
помощ, като са представени пълномощни, ведно с договори за правна защита и
съдействие от 17.07.2020 г., в които е уговорено безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна
адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза,
ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да му го заплати. В случая,
съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към действащата към датата на сключване
на договорите за правна помощ редакция, за исковете за обезщетение на
имуществени вреди и по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата за исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Така по исковете на Д.Й. на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ се дължи възнаграждение в размер на 417,35
лв. за предявения иск за обезщетение за имуществени вреди и 2930 лв. за
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. По исковете на ищеца К.М.
за обезщетение за имуществени вреди се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 350,40 лв., а за уважената част от предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 2480 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 6 177,75
лв. на пълномощника на ищците адв. П.К., САК, което ведно с ДДС е в размер на 11 013,30
лв.
Ответникът е направил разноски, за които
своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който същите са в
размер на 925 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете се дължи
заплащане от страна на ищците на разноски в размер на 382,20 лв. Претендира се
и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 900 лв. по всеки иск. Съдът
определя възнаграждението за юрисконсулт, когато страната е представлявана от
такъв. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждението по
делото за юрисконсулт в размер на 540 лв.
Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което по
силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 5 975,85 лв.
- държавна такса в размер 4 % от присъдените вземания, както и сумата 2 534
лв. - разноски за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 8 509,85 лв. в
полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор
Колумб" № 43, да заплати на Д.Д.Й., ЕГН ********** ***, сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди
лева), частичен иск от 180 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2020
г. на път III – 8602, км. 13,
Брестовица – Перущица, причинено виновно при управление на лек автомобил марка
„Ситроен“,модел „С5“ с рег. № ***, застрахован при ответното дружество, както и
сумата от 2 676,44 лв. (две
хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки)
обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойност
на закупени медикаменти, санитарни принадлежности и медицински изделия, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 05.11.2020 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до предявения размер
от 160 000 лв., като частичен от 180 000 лв.; иска за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди за разликата над 2 676,44 лв. до пълния предявен
размер от 2 744,66 лв., както и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от
17.07.2020 г. до 05.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор
Колумб" № 43, да заплати на К.Н.М., ЕГН ********** ***, сумата от 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди
лева), частичен иск от 120 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.07.2020 г. на път III – 8602, км. 13, Брестовица – Перущица, причинено
виновно при управление на лек автомобил марка „Ситроен“,модел „С5“ с рег. № ***,
застрахован при ответното дружество, както и сумата от 1719,91 лв. (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и
една стотинки) обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща
стойност на закупени медикаменти, санитарни принадлежности и медицински
изделия, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 05.11.2020
г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за разликата над 65 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв., като частичен
от 120 000 лв.; иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за разликата над 1719,91 лв. до пълния предявен размер от 1830,63 лв., както и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от
17.07.2020 г. до 05.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб"
№ 43, да заплати на адвокат П.К.,***,
сумата от 11 013,30 лв. (единадесет
хиляди и тринадесет лева и тридесет стотинки) с ДДС, възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Д.Д.Й. и на К.Н.М.,
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Д.Д.Й., ЕГН ********** *** и К.Н.М., ЕГН ********** ***,
да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб" №
43, сумата от 922,20 лв. (деветстотин двадесет и два лева и двадесет стотинки) направени
деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор
Колумб" № 43, да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата от 8
509,85 лв. (осем хиляди петстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи дължима държавна такса и направени разноски по т. д. № 197/2021
г. по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението е постановено при
участието на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, код по
Булстат *********, като трето лице-помагач на страната на ответника
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: