Решение по дело №1329/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 46
Дата: 19 януари 2015 г. (в сила от 5 декември 2016 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20143100901329
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер................/.........януари, Година 2015, град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на осемнадесети декември                            Година 2014

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

търговско  дело номер 1329 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. В., с която срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр. В., са предявени искове за връщане на сумата 53 906,84 лева, представляваща недължимо платена стойност на служебно начислена електроенергия, въз основа на констативен протокол №339000/09.12.2010г. и становище на електроразпределителното дружество „E.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД от 13.12.2010г. за допълнително начисляване на потребление за периода от 25.11.2010г. до 09.12.2010г. по кл. №********** за търговски обект с аб. №1175020, и издадено въз основа на тях от „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД (със сегашно наименование „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД), дебитно известие №**********/22.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2014г., до окончателното й плащане.

 

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

По допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл с определението си от разпоредително заседание по чл.374 от ГПК №4431/13.11.2014г.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в открито съдебно заседание от 18.12.2014г.

 

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор, че ищецът „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ” ЕАД, гр. В., е присъединен към електроразпределителната мрежа и се снабдява и закупува електроенергия за стопански нужди от ответното дружество „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. (с предходно наименование „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД).

Липсва спор и по отношение на факта, че на 22.12.2010г. ответното дружество е издало дебитно известие №**********/22.12.2010г., с което е коригирало дължимата от ищеца цена на електрическата енергия, потребена за периода 25.11.2010г. - 09.12.2010г., начислявайки за допълнително плащане сумата от 53 906,84 лв.

Безспорно е също така, че ищцовото дружество е заплатило тази сума.

Спорният между страните момент се извежда при възражението на ищеца, че липсва основание за коригиране на сметката му  за потребената за периода 25.11.2010г. - 09.12.2010г. ел. енергия, тъй като, от една страна, съставеният Констативен протокол за техническа проверка №339000/09.12.2010г. не е подписан от управител или упълномощен представител на „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ” ЕАД, нито е бил предявен за подписване, а отразените в него констатации са неверни, тъй като подмяната на средството за търговско измерване е станала без присъствие на потребителя или упълномощен негов представител. От друга страна ищецът е обосновал твърдения, че на доставчика на електрическа енергия не е предоставено надлежно правомощие за корекция на дължими от потребителя на електрическа енергия суми за процесния период. Невъзможността за едностранна, последваща корекция се обуславя от липсата на разпоредба в приложимите нормативни актове, каквито са ЗЕ и Наредба №6 от 09.06.2004г., от които произтича право на ответника по иска за извършване на последваща корекция на сметка на потребителя, в който смисъл е и трайната съдебна практика.

 

Настоящият съдебен състав споделя принципното разбиране, че начисляването в хипотезата на чл.38, ал.6 от Общите условия на договорите за пренос на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО - ПРО Мрежи” АД, одобрени с Решение ОУ - 060 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, изменен и допълнен с Решение ОУ – 004 от 06.04.2009г. на ДКЕВР (ОУ на ДПЕЕПЕМ) за плащане на допълнителни количества ел. енергия не съставлява типичен случай на коригиране на сметката на потребителя, с оглед на което установената съдебна практика по приложението на корекционните процедури, залегнали в общите условия на доставчика на ел. енергия, не намира приложение в конкретния случай. Независимо от това, с оглед разпоредбите на чл.34 от ОУ е видно, че дори и в този случай е необходимо техническата неизправност на средството за търговско измерване (СТИ), позволяваща изменение на сметката за начисленото за съответния период потребление да бъде променена, да бъде установена по съответния, предвиден в ОУ ред. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ОУ на ДПЕЕПЕМ при извършването на проверка на СТИ (независимо от факта, по чия инициатива е инициирана същата) се съставя констативен протокол (КП). Освен от представителя на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, последният следва да бъде подписан и от ползвателя или упълномощено от него лице, като в случаите, когато ползвателят не присъства на проверката и/ или откаже подписването на протокола, същият следва да бъде подписан от поне един свидетел, който не е служител на извършващото проверката електроразпределително дружество.

 

Съставеният в конкретния случай при проверката КП №339000/09.12.2010г., е подписан от двама служители на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, и от лицето И.И. без отбелязване на неговото качество. С оглед изричното оспорване на ищеца, в доклада по делото съдът е указал на ответното дружество, че в негова доказателствена тежест е да установи обстоятелствата относно извършената на 09.12.2010г. проверка, спазване на установените за това правила, в т.ч. и досежно съставянето на констативния протокол №339000/09.12.2010г. и подмяната на СТИ. Това не е сторено. С оглед на това и имайки предвид естеството на представения документ за извършената проверка – частен свидетелстващ документ за установяване на изгодни за представящата го страна факти, не носещ подпис на насрещната страна, съдът приема, че основанието за извършване на промяна на сметката на ищеца – потребител чрез начисляването на допълнително количество ел. енергия за процесния период не е надлежно установено. Твърденията на ответника в тази връзка, изложени в отговора на исковата молба, че констативният протокол е съставен в хипотезата на чл.61, ал.2 от ОУ на ДПЕЕПЕМ останаха недоказани по делото.

 

С оглед горното съдът заключава, че съставеното от „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД становище за начисление на електрическа енергия от 13.12.2010г., за периода 25.11.2010г. - 09.12.2010г., е необосновано и не може да служи като основание, по смисъла на чл.24, ал.1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ”Е.ОН България Продажби” АД (ОУ на ДПЕЕ), за извършване от страна на дружеството – продавач „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД (понастоящем с променено наименование „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД), на корекция на сметката на потребителя.

Получаването на плащането от лицензианта - краен снабдител не е оспорено, а и се установява от представената от самия него справка за платени фактури. Общата стойност на получената от ответното дружество сума възлиза на 53 906,84 лева. Целият размер на оспореното от потребителя плащане следва да му бъде върнато от получилия го.

Неоснователното разместване на блага поражда вземането като законът не урежда нормативно срок за връщане на даденото без основание. Като всяко друго вземане без точен падеж, връщането на сумите е изискуемо веднага, но за да бъде поставен длъжника  в забава, следва да бъде поканен (чл.84, ал.2 от ЗЗД). В процесния случай и при липса на други твърдения от страна на ищеца, като такава покана следва да се счита предявената искова молба, с която именно ищецът отрича основанието за извършеното плащане. В този смисъл като основателен се цени и предявения акцесорен иск за присъждане на главницата ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2014г., до окончателното й плащане.

 

С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените разноски за настоящото исково производство също e основателна. Съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа (л.78, 79, 1), разноските на ищеца са в общ размер на 4 656,27 лева. Именно този общ размер на доказани като дължими и сторени разноски следва да бъде възложен за репариране от ответника.

 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление: гр. В., 9009, район ***”, *** „***, да заплати на „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район ***, сумата 53 906,84 лева (петдесет и три хиляди деветстотин и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща недължимо платена стойност на служебно начислена електроенергия, въз основа на констативен протокол №339000/09.12.2010г. и становище на електроразпределителното дружество „E.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД от 13.12.2010г. за допълнително начисляване на потребление за периода от 25.11.2010г. до 09.12.2010г. по кл. №********** за търговски обект с аб. №1175020, и издадено въз основа на тях от „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД (със сегашно наименование „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД), дебитно известие №**********/22.12.2010г., на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2014г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 4 656,27 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

                                  

                                  

                                                 Председател: