№ 100
гр. Разград, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600117 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Ч. –защитник на
подсъдимия В. Л. К. против присъда №7/21.01.2021 г. по нохд №750/2019 г.
на РС Разград.
Постъпила е жалба (вх. №260373/03.02.2021 г. на РС Разград) от адв.
К.Ч. – защитник на подсъдимия В. Л. К.. Оплакванията са, че присъдата е
явно несправедлива, постановена в противоречие на доказателствата, събрани
на съдебното следствие и при липса на доказателства за вина на подсъдимия.
Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия
или за отмяната и връщането на РС, тъй като са допуснати процесуални
нарушения.
Няма направени доказателствени искания.
В допълнително писмено изложение от 19.04.2021 г. се излагат
оплаквания, че изготвените към присъдата мотиви са бланкетни и не
отговарят на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като:
липсва анализ на противоречивите доказателствени източници;
не става ясно защо е прието, че свидетелските показания са безпротиворечиви, респ.
на кои от тях съдът се е доверил, а кои е дискретирал и по какви съображения;
не е ясно защо съдът е кредитирал единствено свидетелските показания, дадени от
полицейските служители относно външния вид и състоянието на водача, но не и
1
свидетелските показания дадени от свидетеля Н. А.;
липсват убедителни и ясни аргументи въз основа на кои доказателства съдът е
построил фактическата обстановка и правните си изводи;
Според защитата съдът не е оценил целия доказателствен материал в
неговата съвкупност в нарушение на принципите заложени в чл. 13 и чл. 14
от НПК. В жалбата се изтъква, че противоречивите и непълни мотиви,
съгласно трайната съдебна практика се приемат за пълна липса на мотиви и
обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по смисъла
на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК. Като допуснатото
нарушение на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено от
въззивния съд, тъй като в противен случай процесуалните права на страните
биха били сериозно накърнени, тъй като ще бъдат лишени от една съдебна
инстанция по фактите.
Защитникът намира, че съдът необосновано е кредитирал показанията на
полицейските служители относно това, че подсъдимият е отказал да даде
кръвна проба. И отказът не е удостоверен по предвидения в закона ред.
Талона за изследване не е подписан от полицейския служител, който го е
издал и не е предаден на лицето. В нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
1/2017 г., издаденият талон не е придружен от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от
1 до 8.
Адв. Ч. счита, че с оглед на посоченото, не е спазен надлежния ред за
установяване употребата на наркотични вещества от водача на МПС.
Защитникът излага становище, че съдът в нарушение на чл. 107 НПК
отказал да разпита поемните лица по протокол за оглед на веществено
доказателство - тестова касета, използвана за употребата на наркотични
вещества, свидетелстващ за състоянието на тестовата касета, извършен на
27.05.2019 г.
Адв. Ч. заявява, че от събрания по делото доказателствен масив, не се
установява да е налице обективен признак на престъплението по чл. 343б, ал.
3 от НК - употребата на наркотични вещества да са довели реално, поради
тяхната концентрация до промяна на съзнанието на водача и до опасност, тъй
като не е установена нито концентрацията им, нито поведението на
подсъдимия, което да сочи на такова променено съзнание.
Според защитника за същото деяние по отношение на подсъдимия е бил
издаден АУАН, приложен като писмено доказателство в досъдебното
производство и не е бил изследван въпросът дали е издадено наказателно
постановление за същото деяние, който е предпоставящ за формиране на
изводи по повдигнатото.
Адв. Ч. заявява, че съдът в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, не допуснал
назначаване на съдебно химико-токсикологична експертиза във връзка с
установяване на обстоятелството дали приеманите от подсъдимия В.К.
анаболи и лекарствени средства влияят на резултата от извършената проверка
2
с тестова касета „Дръг Тест 5000 СТК“.
Според адв. Ч. извън вниманието на решаващия съд, в нарушение на
процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК, са останали
доказателствените източници в техния пълен обем и взаимовръзка, въпроса
спазен ли е надлежния ред, установен в цитираната Наредба, не са обсъдени и
правно релевантните факти, относими към състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия адв. Т. и адв.
Милев поддържат жалбата. Намират, че не е установено по несъмнен и
безспорен начин обстоятелството, че К. е управлявал МПС след употреба на
упойващи вещества.
Считат изводите на първоинстанционния съд за неверни, тъй като
почиват на превратно тълкуване на доказателствения материал и се
опровергават от доказателствата по делото.
Позовават се и на неяснота относно идентичността на техническото
средство - тестовата касета, тъй като при извършената проверка в
административното производство, в акт за установяване на административно
нарушение се посочва резултат от проверка с техническо средство „Дръг
5000“, с фабричен номер ARJF0070, а техническото средство, което е
приобщено към делото не е същото. Освен това на тестовата касета не са
отбелязани датата на проверката, на опаковката на текстовата касета,
приложена по делото за вземане на слюнка, не са отбелязани също и датата и
номера на касетата, на която е осъществена проверката. Поради това намира,
че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при събирането и
оценката на този доказателствен материал, тъй като изградил изводите си на
негодно веществено доказателство. Изтъкват недостатъци на протокола за
изследване с техническо средство и протокола, съставен в болницата. При
липса на експертиза на почерка намират, че не може да се твърди, че се
съдържа в протоколите изявление на подсъдимия, че отказва даването на
кръвна проба. Служителите на МВР са нарушили принципите и нормите по
Наредба №1 и действията им не могат да бъдат валидирани и да се ползват
във вреда на подсъдимия, нито да се правят предположения в присъдата, като
това, че подсъдимият е вписал в талона, че приема показанията на
техническото средство.
Считат, че са нарушени и методическите указания за извършване на
теста, тъй като служителите на МВР не са използвали ръкавици и не е дадена
вода на подсъдимия, за да си направи промивка, като 10 мин. след това да
извърши теста. Намират, че не се установява времето, мястото и начина на
употребата на техническото средство.
Молят съда да отмени присъдата, тъй като обвинението не е доказано и
да постанови нова присъда, с която да го признае за невиновен.
В съдебно заседание подс. К. заявява, че поддържа становището на
защитниците си и към момента на извършената му проба не е вземал
наркотици, а стероиди и анаболи. Моли да бъде оправдан.
3
Препис от жалбата е връчен на РП и не са постъпили писмени
възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е
неоснователна и споделя изцяло съображенията в мотивите на присъдата.
Счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните и с оглед характера на
въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 3 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подс. В. Л. К. за виновен в
това, че на 31.03.2019 г., в гр. Разград, управлявал МПС - лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № СВ 22 66 МТ, след употреба на наркотични вещества -
марихуана (канабис) и метаамфетамин - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, поради което и на основание чл. 54 от НК наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
Наложил и наказание глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б от НК наложил наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година.
От събраните доказателства е установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. Л. К. е български гражданин, роден на 02.08.2000 г. в
гр.София, живее в гр. София. К. не е женен. Не е осъждан. В.К. е
правоспособен водач на МПС 22.08.2018 г. и притежава свидетелство за
управление на МПС категория „М“ и „В“. Налагани са му наказания за
нарушения по ЗДвП с наказателни постановления от ноември 2018 г. и януари
2019 г.
Свидетелите С. Х. Ц и Й. С.ов Й.ов - служители в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Разград били назначени в наряд, за времето от
20 часа на 30.03.2019 г. до 08 часа на 31.03.2019 г., като автопатрул.
Съответно в това време изпълнявали служебните си задължения - извършване
на контролна дейност по Закона за движение по пътищата в гр. Разград.
Около 00,30 ч. на 31.03.2019 г. в гр. Разград, на бул. България, срещу
пицария „Моцарела“ св. Й. С.ов Й.ов спрял за проверка лек автомобил марка
4
„БМВ Х5“ с рег. № СВ 22 66 МТ, който се движил по бул. „България“ в
посока ул. „Кирил и Методий“, управляван от подс. В.К.. В автомобила
пътувала и св. Н. А.. След като установили самоличността на водача, на св.
Й.ов му направило впечатление, че лицето на подс. К. било необичайно
зачервено, очите му били зачервени, изглеждал силно притеснен. Св. Ц
забелязал, че подсъдимият говори завалено и очите му са зачервени. Поради
това полицейските служители изпробвали подсъдимия с техническо средство
за употреба на алкохол, но уреда не отчел концентрация на алкохол в
издишвания от подсъдимия въздух.
След това полицейските служители отвели подсъдимия в сградата на
КАТ. Подсъдимият изглеждал нервен, а зениците му разширени. В сградата
на КАТ К. бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Drug Test 5000“, с фабричен № APJF0070, чиято скала отчела
положителна проба за употреба на канабис 25 и метамфетамин. В.К. видял
резултата от теста. Техническото средство било определено за проверка за
употреба за наркотични вещества със заповед на Министъра на вътрешните
работи от 13.09.2017 г. (л. 57 от ДП). На техническото средство била
извършена сервизна проверка на 07.03.2019 г. с валидност 12 месеца
(протокол от 07.03.2019 г. на л. 48 от ДП). Съставили протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 10 от ДП).
Св. Ц съставил на подс. К. акт за установяване на административно
нарушение с бл. №0363485/31.03.19 г. (л. 9 от ДП), като с акта били иззети
СУМПС ********* и СРМПС № *********.
След това предложили на подсъдимия да даде кръвна проба и св. Й.ов
съставил талон за изследване бл.№ 0023378/31.03.2019 г. (л. 12 от ДП).
Подсъдимият К. отказал да даде кръвна проба за изследване и вписал в
талона, че приема показанията на техническото средство.
След това служителите на МВР отвели К. в МБАЛ - Разград за вземане
на кръвна проба, тъй като имали такива инструкции. В МБАЛ Разград
подсъдимият отново отказал да даде проба. Дежурният лекар съставил
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 13 от
ДП) и в него бил отразен отказ на В.К. да даде кръв за изследване.
След самостоятелен анализ на доказателствата, въззивния съд установи
изложената фактическа обстановка въз основа на:
1. Показанията на свидетелите:
1. Ц – служител на МВР
2. Й.ов – служител на МВР. Съдът намира, че показанията им са ясни,
категорични, взаимно допълващи се. Няма съмнение в
достоверността на показанията им. Свидетелите са изпълнявали
служебните си задължения, не са имали каквито и да е отношения
преди това с подсъдимия. От показанията им съдът приема за
5
установено, че са спрели автомобила, управляван от К. и съответно
са извършили описаните действия, включително и тествали за
употреба на наркотици подсъдимия и установили положителен
резултат.
Съдът намира, че показанията на св. А., относно обстоятелството, че
служителите на МВР са извършили проверка на подсъдимия, когато
автомобилът не е бил в движение, са недостоверни. В показанията си, дадени
в съдебно заседание на 24.09.2020 г., свидетелката първоначално заявява, че
„патрулката“ минала 2-3 пъти, докато автомобилът на подсъдимия бил
паркиран пред магазина и след това полицаите спрели и извършили
проверката. Но след това казва „Спряха го и като дойде полицая му иска
лична карта …“. Свидетелката А. също потвърждава, че автомобилът е
управляван от подсъдимия.
Показанията на св. А., че не е виждала подсъдимия да употребява
наркотици не изключват възможността да е приемал наркотични вещества. А
и при преценка на достоверността на показанията на свидетелката, освен
изложената противоречивост, следва да се отчетат близките отношения с
подсъдимия.
Съдебният състав намира за безспорно установено, че подсъдимият е
управлявал автомобила и е спрян за проверка от служителите на МВР.
2. Писмените доказателства: акт за установяване на административно
нарушение с бл. №0363485/31.03.19 г. (л. 9 от ДП), протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества (л. 10 от ДП), талон за изследване бл.№ 0023378/31.03.2019 г.
(л. 12 от ДП), протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози (л. 13 от ДП), справка за съдимост рег.
№1003/24.09.2019 г. РС Разград (л. 31 от ДП), характеристична справка
(л. 42 от ДП), справка за водач (л. 43 от ДП), протокол за сервизна
проверка от 07.03.2019 г. (л. 48 от ДП), разпечатка за извършените
проверки с техническото средство от 31.03.2019 г., описание на
техническото средство за установяване на употреба на наркотични
вещества (л. 51 от ДП), заповед на Министъра на вътрешните работи от
13.09.2017 г. (л. 57 от ДП), методически указания, относно реда за
установяване на употребата на наркотични вещества от 20.07.2010 г. (л.
58 от ДП), присъствен дневник за проведено обучение (л. 66 от ДП),
рецепти (л. 80,81 от ДП), присъствен дневник за провеждане на занятия
по професионално обучение (л. 137 от нохд №750/19 г.), методически
указания, относно реда за установяване на употребата на наркотични
вещества от 09.05.2016 г. (л. 103 от внохд №117/21 г.).
3. Заключението по назначената химико-токсикологична експертиза (л. 82
от внохд №117/21 г.). Съдът счита, че заключението е пълно, ясно и
обосновано и няма съмнение в правилността му. Вещото лице притежава
6
нужните познания, образование, квалификация и опит, за да даде
заключение.
Въз основа на заключението следва да се приеме, че медикаментите и
хранителни добавки, които подсъдимият твърди, че е приемал (като в тази
насока, относно прием на анаболи и стероиди, са и показанията на св. А.) не
могат да окажат въздействие върху резултата и точността на пробата, по
отношение на марихуана, а по отношение на метамфетамини, „Тусирол“,
теоретично и малко вероятно, може да бъде причина за неправилно отчитане.
Делото е изяснено от фактическа страна. Съставът на ОС Разград
намира, че фактическата обстановка е безспорно установена. Изложената
фактическа обстановка е сходна с описаната в мотивите към обжалваната
присъда.
В Р България е забранено управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества. Не се изисква установяване на определена
концентрация или оказано влияние върху способността на водача да
управлява МПС. Подсъдимият е съзнавал, установената в закона, забрана да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози и
въпреки това съзнателно е управлявал лекия автомобил.
По несъмнен начин е установена употребата на наркотици.
Правнорелевантните факти относно състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК могат да се установяват с всички допустими
доказателствени средства. Установяването на управление на МПС след
употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими
доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и при
необходимост от специални знания следва да се назначи експертиза.
Разпитаните двама служители на МВР излагат възприятията си относно
мястото и времето, в което подсъдимият, при управление на МПС, е спрян за
проверка, както и относно изпробването му за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Drug test 5000“ и положителния резултат за
марихуана и метамфетамин. Резултатите от изследването са отразени на
хартиен носител и приложени като писмено доказателство (л. 49 от ДП).
В дадените обяснения, пред въззивния съд, подсъдимият заявява, че бил
спрян, след 0 часа, за проверка, след това бил тестван и видял показанията на
уреда с положителен резултат за канабис и метамфетамини. К. заявява, че
написал, че отказва кръвна проба и се е подписал, че е написал “приемам“.
Подсъдимият потвърждава в обясненията си, че е отказал да даде кръвна
проба.
Обясненията на подсъдимия К. съответстват на показанията на
свидетелите за обстоятелствата, относно начина на тестване, предявяване на
резултатите от теста и отказа да даде кръвна проба за изследване.
7
Установено е извършено тестване с изправно и минало сервизна
проверка техническо средство, което е отчело положителен резултат за
канабис и метамфетамини. Установено е, че подсъдимият не е оспорил
показанията на техническото средство, както от показанията на свидетелите –
служители на МВР, така и от вписаното от К. в талона за изследване, в
протокола за медицинско изследване и липсата на възражения, отразени в
акта за установяване на административно нарушение. Подсъдимият е отказал
кръвна проба и когато е бил отведен в лечебно заведение, пред дежурния
лекар.
От заключението, по назначената от въззивния съд експертиза, се
установява, че медикаментите и хранителни добавки, които подсъдимият
твърди, че е приемал не могат да окажат въздействие върху резултата и
точността на пробата, по отношение на марихуана, а по отношение на
метамфетамини, „теоретично“ и „малко вероятно“.
Съставът на въззивния съд намира, че фактическите изводи на районния
съд са правилни и обосновани. Основават се на анализ и вярна интерпретация
на доказателствените източници. Събраните в хода на съдебното следствие
пред въззивния съд доказателства, не променят установеното от фактическа
страна, тъй като посочените от подсъдимия хранителни добавки,
медикаменти и т.н. няма влияние върху показанията на техническото
средство.
Безспорно е установено, че на 31.03.2019 г., в гр. Разград, подсъдимият
К. е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ 22 66 МТ, след
употреба на наркотични вещества - марихуана (канабис) и метаамфетамин, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Марихуаната и метамфетамина са високорискови наркотични вещества,
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарна медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, забраната да управлява превозно
средство след употреба на наркотици и е искал да извърши деянието. От
установената употреба на наркотични вещества, с оглед показанията на
техническото средство, с което е тестван подсъдимият, се извежда и умисъла
за осъществяване на престъплението.
На подсъдимия е наложено наказание в минималния, предвиден размер в
8
закона. Не се установяват многобройни или и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства. Наложеното наказание не е явно несправедливо, не е
несъразмерно тежко за извършеното. Първоинстанционният съд е отчел при
определяне на наказанието това, че К. не е осъждан и младата му възраст.
Жалбата е неоснователна.
Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305
НПК. Извършен е анализ на доказателства, изложени са ясни съображения по
отношение на свидетелите, чиито показания са свързани с предмета на
доказване. Ясно е посочено в мотивите на кои свидетелски показания дава
вяра съда и защо. Съдът е посочил защо не кредитира показанията на св. А..
Първоинстанционният съд е изложил в мотивите изводи по установените
фактически положения, които съответстват на събраните доказателства.
Няма противоречия и непълнота в мотивите.
Безспорно е установено, че К. е отказал да даде кръвна проба. Няма
противоречия в това отношение в доказателствената съвкупност.
Обясненията на подсъдимия са в съответствие с приетото от съда.
Липсата на подпис на служителя попълнил бланката на талон за
изследване не може да обоснове извод, че подсъдимият е бил лишен, въпреки
желанието си да даде кръвна проба за изследване. Освен при съставяне на
талона, подсъдимият е отказал да бъде изследван и при отвеждането му при
дежурен лекар в лечебно заведение.
Липсата на посочените от защитата стикери върху талона също няма
значение за преценката дали подсъдимият е отказал да даде кръвна проба.
Не е необходим, за изясняване на обстоятелствата по делото, разпита на
поемните лица по протокол за оглед на веществено доказателство. Макар да
има такова оплакване в жалбата не е направено доказателствено искане. А и
то би било неотносимо към предмета на доказване. Касетата е предадена по
делото с протокол за доброволно предаване (л. 11).
Законът забранява управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества. Поради това обстоятелството какво количество наркотични
вещества са приети и дали и по какъв начин са се отразили на съзнанието, на
лицето, което ги е употребило, не е от значение за преценка деянието
осъществява ли от обективна страна състава на престъплението.
Повлияването не извършителя от наркотичните вещества не е елемент от
обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, но би могло да
има значение за преценка на обществената опасност.
Датата на проверката и резултата от нея не се установяват въз основа на
отразеното върху опаковката на тестовата касета, приложена по делото, така
че обстоятелството дали са отбелязани върху нея, включително дали са
отбелязани датата и номера на касетата, на която е осъществена проверката,
9
няма значение за преценката на съда.
Обстоятелствата дали са използвали ръкавици служителите на МВР при
извършване на теста и дали е дадена вода на подсъдимия преди това, не могат
да доведат до извод за това, че не при извършеното тестване техническото
средство не е отчело положителна проба за употреба на канабис 25 и
метамфетамин.
Обстоятелството, че е налице различие в описаното състояние на
проверяваното лице – подсъдимия в протокола за извършване на проверка за
употреба на … (л. 10 от ДП) и в свидетелските показания, относно
конкретните външни признаци и поведение на лицето, не обуславят извод за
недостоверност на показанията на свидетелите. Съставът на съда намира, че
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите, че
поведението на подс. К. е предизвикало у тях съмнение, че е възможно да е
под въздействие на психоактивни вещества и довело до решението им да го
тестват за употреба на алкохол и след това за наркотични вещества.
Не е нарушен реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно, чл. 1, ал. 3 от наредбата концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява посредством използване на съответните технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания,
като техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол
в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 3а от наредбата, употребата на наркотични вещества се
установява чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, но когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест, не приема показанията на техническото средство или теста
и ако физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка
с техническо средство или тест.
Установено е по делото, че на К. подс. К. е извършена проверка с „Drug
test 5000“ и е приел показанията на техническото средство. Съответно при
извършване на проверката е спазен реда на наредбата.
Първоинстанционният съд е извършил и отразил в присъдата анализ на
доказателствата, а направените фактически изводи са в съответствие със
събраните доказателствата. Правните изводи на първоинстанционния съд са
правилни, в съответствие със закона.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати разноските за
възнаграждение на вещо лице в размер на 275, 20 лв.
Съставът на Окръжен съд гр. Разград счита, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при
пълнота на доказателствата и без допуснати процесуални нарушения, които са
10
основание за отмяна на присъдата, поради това, тъй като не страда от
недостатъци, които да налагат отмяна или изменение, съдът на основание чл.
338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №7/21.01.2021 г. по нохд №750/2019 г. на Районен
съд Разград.
Осъжда В. Л. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС Разград
275, 20 лв. – разноски по производството.
Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11