Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/ 22.06.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на втори
юни, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска
Милена
Георгиева
при участието на секретаря, Стойка Колева и прокурора при
Окръжна прокуратура гр.Добрич, Пламен Николов, разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно – наказателен характер № 98 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на С.Е.И. с адрес *** срещу Решение № 9 от 03.01.2020 г., постановено по
нахд № 767/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № ПИОС
104/ 21.05.2019 г. от арх.Б.К.–
заместник-кмет на Община Добрич, с което на С.Е.И., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушаване на чл.4, ал.3 т.4 във вр. с чл.49, ал.1 – Приложение 12 от Наредбата
за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на
превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон и се иска неговата отмяна, както и отмяната на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Ответникът, Община град Добрич, не изразява становище, не
се представлява.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, за законосъобразност на
постановеното решение и пледира оставянето му в сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за основателна.
В производството по оспорване на Наказателно постановление
№ ПИОС 104, издадено на 21.05.2019 г. от
арх.Б.К.– заместник-кмет на Община Добрич, районният съд е приел, че съществени
процесуални нарушения не са допуснати, а нарушението е доказано от събраните
доказателства. Обсъдил е текстовете на чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за
организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на
превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич и е приел,
че заместник-кмета на община град Добрич е компетентен да издаде наказателното
постановление, тъй като е констатирано нарушение по действаща на територията на
Община гр.Добрич наредба.
Касационната инстанция не споделя изложеното в мотивите на
оспореното решение по отношение компетентността на кмета/заместник-кмета на
общината да санкционира конкретното деяние. Общинският съвет не може да
предоставя с въпросната общинска наредба
самостоятелна и отделна компетентност на кмета на общината, или на
упълномощени от него длъжностни лица, да санкционират този вид нарушения на
Закона за движение по пътищата.
В конкретния случай касаторът е наказан за това, че на
16.02.2019 г. около 13,40 часа полицейските служители са констатирали, че е
паркирал лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ТХ5530ХН на място, предназначено
за хора с увреждания в гр.Добрич по ул.“Страцин“ срещу Луксор-център.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по
пътищата въвежда законова забрана за престой и паркиране на ППС на места,
определени за хора с трайни увреждания. Нарушаването на забраната е обявено за
противоправно и наказуемо деяние с нормата на чл.178д от ЗДвП, който предвижда
наказание глоба в размер 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира
на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания,
или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания.
Сочената
за нарушена норма на чл.4, ал.3, т.4 от общинската наредба също забранява
паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. А с чл.49, ал.1 от наредбата местният законодател е
определил, че на нарушителите на разпоредбите на настоящата наредба се налага
глоба, съгласно таблица – (Приложение 12). В чл.48 от наредбата е предвидено,
че наказателните постановления се издават от кмета на общината или от
определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
По
този начин в противоречие с чл.2, ал.1 от ЗАНН и Закона за нормативните актове е
създадена паралелна правна уредба на едно и също обществено отношение, свързано
с реализиране на административно-наказателна отговорност за неправилно
паркиране на място, предназначено за хора с трайни увреждания.
Доколкото противоправното деяние е обявено за наказуемо от
закон - Закона за движение по пътищата, то е недопустимо същото да се наказва
по реда на общинска наредба, тъй като в случая Законът за местното
самоуправление и местната администрация, нито Законът за движение по пътищата
предвиждат подобна делегация, по аргумент от чл.2, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.8
от Закона за нормативните актове.
Местната общинска наредба не може да предвижда
самостоятелна административнонаказателна компетентност на кмета на общината или
на определени от него длъжностни лица за посочения вид нарушения. Предвидената
в чл. 189, ал. 12 от Закона за движение по пътищата компетентност по отношение
на кмета на общината и на упълномощени от него длъжностни лица е по отношение
на изчерпателно уредените правомощия на кметовете на общини по чл.167, ал.2 и
ал.3 от Закона за движение по пътищата и е във връзка със задълженията им като
стопани на пътя. Компетентността
на кмета и на упълномощени от него длъжностни лица да налагат санкции за
неспазване на други разпоредби от ЗДвП е изключена от чл. 189, ал. 12 от ЗДвП,
който изрично определя, че възможността за налагане на санкции се съобразява с
компетентността на изброените в нормата административно-наказващи органи.
Обществените
отношения, касаещи задълженията на участниците в движението по пътищата, вкл. и
забраната по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП за паркиране/престой на места, определени
за хора с трайни увреждания, са от национално, а не от местно значение, поради
което са уредени в закон, ЗДвП, който определя други компетентни органи да
налагат предвидените за неспазването на тази забрана санкции. В този смисъл е практиката на
Административен съд Добрич ( вж. решение по анд № 217/218 г., решение по анд №
7/2019 г., както и на други административни съдилища: анд № 10009/2019 г. на
АдмС - В.Търново, анд № 5919/2016 г. на АдмС-София-град).
Потвърждавайки наказателното постановление като издадено от
компетентен орган, районният съд не се е съобразил с правилото на чл.15, ал.3
от Закона за нормативните актове, според който, когато постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
С оглед изложеното решението на районният като
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, следва да се
отмени. Следва да се отмени и наказателното постановление като издадено от
некомпетентен орган.
Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд - Добрич, ІІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 03.01.2020 г., постановено по нахд №
767/2019 г. по описа на Районен съд –Добрич, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПИОС 104/ 21.05.2019 г. от арх.Б.К.– заместник-кмет на
Община Добрич, с което на С.Е.И., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушаване на чл.4, ал.3 т.4
във вр. с чл.49, ал.1 – Приложение 12 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община град Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: