№ 319
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900718 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
******, със съдебен адрес: ******, чрез адв.М. Д., против “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4,
ет.6, представлявано от К.В.П., действащо чрез адв.Н. М., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1, пр.3 от
ГПК за установяване недължимостта от ищеца на сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от 21.04.2012г. по ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч и е образувано
изпълнително дело №20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС
Ловеч, които вземания са прехвърлени в полза ответника с Договор за прехвърляне на
вземания от 30.06.2021г., а именно: -сумата от 115230.73лв., представляващ главница по
Договор №1903/R/31.05.2007г. за кредит сключен с “Банка Пиреос България АД; -сумата от
12 837.52лв, представляваща възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора
за кредит за периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 43.76лв., представляваща
наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за периода от 09.05.2011г.
до 19.04.2012г.; -сумата от 574.99лв., представляваща годишна такса по чл.16, б.“в“ от
договора и -сумата от 102.00лв. за заплатени нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както сторените по
делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 2575.78лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв., която недължимост произтича от установената с влязло
в законна сила Решение №26/14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г. на Районен съд Ловеч,
потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по ВАНХД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч,
1
неавтентичност на подписа на ищеца в процесният договор за кредит.
В исковата молба се твърди, че в хода на ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд
Ловеч, инициирано със заявление от “Банка Пиреос България“ АД, е издадена Заповед №442
от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, както и Изпълнителен лист от 21.04.2012г., с които е разпоредено длъжникът-
кредитополучател Мирослав С. С. и солидарния длъжник С. С. С., да заплатят солидарно на
кредитора “Банка Пиреос България“ АД, вземания произтичащи от Договор
№1903/R/31.05.2007г. за кредит в общ размер от 128789лв., от които 115230.73лв.-главница,
12837.52лв.-възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора за кредит за
периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г., 43.76лв.-наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от
Раздел IV от договора за кредит за периода от 09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-
годишна такса по чл.16,б.“в“ от договора и 102лв.-нотариални такси за връчване на
нотариални покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на
вземането, както направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на
2575.78лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв. Сочи се, че в хода на
образуваното по повод на посоченото вземане изпълнително дело №20238790400350 по
описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС Ловеч, на 06.04.2023г. на ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение изх.№06616 от 08.03.2023г., с която същия, в качеството
му на солидарен длъжник е поканен да заплати на ответното дружество дължимите суми
към 08.03.2023г. Сочи се, че към поканата е имало приложено Уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД от “Юробанк България“ АД, явяващо се универсален правоприемник на “Банка Пиреос
България“ АД и действащо чрез пълномощника си “С. Г. Груп“ АД, с което ищецът е
уведомен, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г., сключен между
банката, като цедент и ответното дружество, като цесионер, в полза на последният са
прехвърлени всички вземания и права по Договор за кредит №1903/R/31.05.2007г., ведно със
сключените анекси и допълнителни споразумения, по които ищецът е солидарен длъжник,
заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности.
Поддържа се, че с влязло в закона сила на 18.03.2013г. Решение №26 от 14.01.2013г.,
постановено по НАХД №1561/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, кредитополучателя
Мирослав С. С., е признат за виновен в това, че в периода 29.05.2007г.-31.05.2007г. в
гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление е съставил неистински частни
документи-Искане декларация за ипотечен кредит №88/29.05.2007г. от името на С. С. С. и
Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г. на “Банка Пиреос България“
АД, в частта му за “солидарен длъжник“ С. С. С., като ги е употребил пред “Банка Пиреос
България“ АД, клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за С. С. С., в качеството
му на “солидарен длъжник“ по Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г.
на “Банка Пиреос България“ АД, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя
по договора, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.309, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “Глоба“. Твърди се, че въпросното решение е
2
потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по ВАХНД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч,
което е окончателно и не подлежи на обжалване. Сочи се, че съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, а
решението по чл.78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда, по смисъла
на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК /в този смисъл мотивите на т.15 на Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК/.
С оглед изложеното, се поддържа, че след издаването на Заповед №442 от 21.04.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, е възникнал нов факт установяващ
недължимост на вземането от солидарния длъжник С. С. С., който факт е установен с
влязлото на 18.03.2013г. в закона сила Решение №26 от 14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г.
по описа на Районен съд Ловеч и води до последващо отпадане на дължимостта на
вземанията. Поддържа се, че установеното по надлежният съдебен ред съставяне, чрез
подправяне, на неистински частни документи, отрича съществуването на задължение ищеца,
в качеството му на “солидарен длъжник“ по Договор за кредит с “Банка Пиреос България“,
поради липса на обвързващо страните правоотношение. Поддържа се още, че по отношение
на ищеца не е налице изпълняемо материално право, което да е обективирано в издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело.
С депозираният от процесуалния представител на ответника отговор на исковата
молба се поддържа становище за недопустимост на претенцията, поради настъпила
преклузия в резултат от стабилизиране на заповедта за изпълнение, с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК. Излагат се и доводи за неоснователност на претенцията, тъй
като от образуване на процесното изпълнително дело до момента периодично и без
амплитуда по-голяма от две години, са постъпвали молби с искане от взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, съответно от ЧСИ са извършвани
такива, както и са постъпвали парични суми за погасяване на дълга, както доброволно
платени от длъжника, така и в резултат на приложени изпълнителни способи. Ето защо се
поддържа, че липсват основания за перемпция на изпълнителното дело, като и че не са
настъпили нови обстоятелства, които да обосноват недължимост на сумите по издаденото
изпълнително основание.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват доводите на
ответника за недопустимост и неоснователност на иска, и се допълват съображенията за
основателност на претенцията. По конкретно се сочи се, че макар да е налице влязло в сила
решение по НАХД №1561/2012г. на РС Ловеч, което доказва, че ищеца няма качество на
солидарен длъжник по процесният договор за кредит, то за да бъдат заличени последиците
от издадената Заповед за изпълнение, следва да е налице влязло в сила решение, с което със
сила на присъдено нещо по исков ред да е установено, че вземането на кредитора спрямо
длъжника по издадената Заповед за изпълнение не съществува.
С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените доводи и
възражения в подадения отговор на ИМ.
3
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано писмено
становище претендира отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е конституиран като солидарен длъжник по изпълнително дело №20238790400350
по описа на ЧСИ с per. №879, което е образувано въз основа на влязла в сила Заповед №442
от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, за задължения по
сключен с “Банка Пиреос България“ АД Договор №1903/R/31.05.2007г. за кредит, в общ
размер от 128789лв., от които 115230.73лв.- главница, 12837.52лв.-възнаградителна лихва за
периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г., 43.76лв.-наказателна лихва за забава за периода от
09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-годишна такса и 102лв.-нотариални такси за връчване,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и за деловодни разноски в
размер на 2575.78лв. за внесена държавна такса и в размер на 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Също така е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответника е конституиран като взискател в изпълнителното производството, в качеството на
частен правоприемник /по Договор за цесия от 30.06.2021г./ на “Юробанк България“ АД,
което се явява универсален правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД.
Видно от представените заверени преписи от окончателно Решение №26 от
18.03.2013г. по ВНАХД №61/2013г. на Ловешки Окръжен съд, с което се потвърждава
Решение №26 от 14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г. на Ловешки Районен съд, че Мирослав
С. е признат за виновен в това, че е създал неистински частни документи-Искане декларация
за ипотечен кредит №88/29.05.2007г. от името на С. С., както и Договор за кредит, обезпечен
с ипотека №1903/К/31.05.2007г. в частта му на “солидарен длъжник“ и ги е представил пред
“Банка Пиреос България“ АД, за да докаже, че съществува задължение на С. С. по
посоченият договор за кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК:
Преценката за допустимости на производното вече е извършена с определението по
чл.140 от ГПК, но тъй като ответника последователно поддържа становище в обратна
насока, следва да се отбележи, че имено наличието на стабилизирана заповед за изпълнение
е една от предпоставките за разглеждане на иска. Неправилно е разбирането на ответника, че
стабилизирането на заповедта, е преклудирало правата и възможността за защита на ищеца,
4
напротив допустимостта на иска се обуславя от фактите, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание-в
случая съдебен акт, който е постановен след стабилизиране на заповедта.
В контекста на изложеното, съдът намира предявеният иск за допустим.
По основателността на претенцията:
С горецитираните съдебни решения на наказателен съд, по задължителен съгласно
чл.300 от ГПК за гражданския съд начин е установено, че ищеца не е автор на
волеизявлението обективирано в Договор за кредит №1903/R/31.05.2007г., доколкото
положеният в договора кредит подпис от името на солидарният длъжник е неистински.
Поради тази причина договорът не е породил действие по отношение на ищеца, респективно
за него не е възникнало задължения да погасява претендираните от ответника вземания.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на
недължимостта от ищеца на сумите предмет на изпълнителният лист от 21.04.2012г.,
издаден по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№676/2012г. по описа на PC Ловеч е основателен
и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат направените деловодни разноски, които според ангажираните доказателства възлизат
на 14394.96лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по иск с правно основание чл.439 от ГПК, че С. С. С., с
ЕГН **********, с адрес: ****** не дължи на “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6,
представлявано от К.В.П., както следва: -сумата от 115230.73лв., представляваща главница
по Договор №1903/R/31.05.2007г. за кредит сключен с “Банка Пиреос България АД; -сумата
от 12837.52лв., представляваща възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от
договора за кредит за периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 43.76лв.,
представляваща наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за
периода от 09.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 574.99лв., представляваща годишна такса
по чл.16, б.“в“ от договора и -сумата от 102лв., представляваща заплатени нотариални
такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 20.04.2012г. до окончателното
изплащане на вземането, както сторените по делото съдебни разноски за държавна такса в
размер на 2575.78лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., за които
вземания са издадени Заповед №442 от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 21.04.2012г. по ч.гр.д.
№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, и е образувано изп.дело №20238790400350 по
5
описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС Ловеч, и които вземания са прехвърлени в
полза ответника с Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г., поради установената
с влязло в законна сила решение по НАХД №1561/2012г. на Районен съд Ловеч,
неавтентичност на подписа на ищеца в процесният договор за кредит.
ОСЪЖДА “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6, представлявано от К.В.П., да заплати на
С. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ******, съдебно-деловодни разноски в размер на
14394.96лв.
Решението полежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6