№ 933
гр. Плевен, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430100025 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Г. В. В., с правно основание чл.71 от
ЗЗДискр., против ***, пълномощник юрисконсулт П. П., за периода от **.**.*** г. до
**.**.**** г. с цена на иска 10 000 лв,
Фактическите твърдения на ищеца са следните:
За периода от *** г. до *** г. ответникът дискриминационно /неравностойно/ го е
лишил от възможности да бъде включен и да участва в програмата, която е открита за
всички *** в ***, предвиждаща създаване и изпълнение от л/св. на собствени техни проекти
по идея на *** за изпълнение програма ***, включваща и благотворителна цел за ***;
За периода след *** 2022г. до края на престоя му в *** в *** **.**.****г.
дискриминационно е лишен и изключен от участие в Програмата на *** за изпълнение
програма *** включваща и благотворителна цел за ***;
За периода от м.*** 2022г. до края на престоя му в *** в *** **.**.****г. т.е. преди
окончателното изключване на ищца от Програмата на *** за изпълнение програма *** е
третиран дискриминационно от о ****, като е отказано на *** на *** да приема
изработените от ищеца вещи (макети на сувенирни къщи) и респективно- тези изработени от
ищеца вещи не са изнасяни от *** в гр.Плевен с цел реализация, всичко това съобразно
забраняваща заповед на ръководството на *** в Плевен спрямо ищеца, обосновавана с
твърдения на ***а на ***** И.К. че чрез изработените от ищеца вещи се "изнасяла
информация от ***".
За периода от м.*** 2022г. до края на престоя му в *** в *** **.**.****г. т.е. преди
окончателното изключване на ищеца от Програмата на *** за изпълнение програма *** е
третиран дискриминационно от ответника ****, като ищецът е бил лишен и от
възможността да предава изработените от него вещи на своите близки, като в сравнение с
него другите л/св. лица са получавали разрешение и са изнасяли извън *** част от своите
произведения и са ги предавали на семействата си при свиждане.
На дата **.**.****г- датата на преместване на ищеца от *** в гр.Плевен в *** ***
1
при проверка на личния багаж на ищеца са му отнети от служители на **** и иззети, както
изработените от ищеца вещи: 3 бр. макети на възрожденски къщи и 1 бр. къща с
нововремски характеристики, така и предоставените на ищеца от ***та материали за
изработка на вещите.
Обобщаващо ищецът е въвел твърдението си, че счита изброените действия на
ответника **** за извършени при нарушение на забраната за дискриминационно
третиране, тъй като ответникът е осигурил възможност на другите лишени от свобода да
извършват творческа дейност и мирно да ползват, притежават и се разпореждат по своя
собствена воля със своите произведения, докато при сравними и сходни обстоятелства
ищецът В. е лишен от такива възможности. Ищецът твърди, че в резултат на
дискриминационното отношение на ****, спрямо него, през процесния период в ***, е
подложен на ***, ***, ***, ***, *** и ***, незачитане на неговите права и законни интереси,
регламентирани в закони, които му причинили сериозни неимуществени вреди. Исковете за
установяване упражнена от ответника спрямо ищеца дискриминация са наведени не само за
сравняване ищеца спрямо други л/св. лица (т.е. спрямо ***), но и ищецът се сравнявал с
лица, които като него са с *** присъда, но които за разлика от него са имали достъп до права
да упражняват творческа дейност и да реализират своите произведения, като са ги дарявали
на свои близки или са ги предоставяли безпрепятствено на *** с благотворителна цел
(реализация на търгове).
Наред с исковете за установяване дискриминационно третиране на ответника спрямо
ищеца, последният е въвел и осъдителни искове за преустановяване дискриминационното му
третиране и осъдителен иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Правото на ищеца Г.В. да участва в творчески дейности в *** не може да се ограничава
според това каква присъда му е наложена и според това какъв е режима на изтърпяване на
наказанието/присъдата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна
следното:
За да е налице неправомерното юридическо действие дискриминация, следва да се
установи наличието на следните кумулативни предпоставки:
1. различно /неравно/ третиране на лица на основата на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна /арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗЗДикр/;
2. това различно третиране да няма правомерна цел и да няма обективно и разумно
оправдание, свързано със защита на обществения интерес и
3. липса на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.
В § 1, т. 7 от ДР на 33Диск. е дадено легално понятие на неблагоприятното
третиране, а именно това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси.
Законодателят в текста на чл. 4, ал. 2 е дал дефиниция на пряка дискриминация, а
именно всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.
1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства, а следващата ал. 3 гласи, че непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които,
без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
2
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
По първото твърдение, че В. е бил лишен от възможността да бъде включен и
да участва в програмата с макети на къщички от *** в изпълнение на програма по ***,
която е открита за всички *** в ***, гр.Плевен, така формулирано е неоснователно и е
недоказано в настоящото съдебно производство. На първо място, видно както от писмените
доказателства по делото /Справка №***/25.01.2024г. на В. К., така и от свидетелските
показания на Д., участието на лишените от свобода по сочения проект става след заявено
желание от тяхна страна.
Сходни са и свидетелските показания на С., макар че същият не е бил очевидец на
твърдяното от ищеца „невключване“ от страна на администрацията. С оглед това, съдът
кредитира свидетелските показания единствено в частта, в която с С. е бил пряк очевидец
на включването на ищеца в проекта.
По второто твърдение, че за периода след *** 2022г. до края на престоя му в ***,
гр.Плевен - **.**.****г.дискриминационно е лишен и изключен от участие в Програмата на
*** за изпълнение програма ***, включваща и благотворителна цел за ***, в тази си част
искът е недопустим.
Периодът на исковата претенция е **.**.****г. - **.**.****г. е недопустим. Още
повече, ищецът не е изтърпявал наказанието си в ***, гр.Плевен след **.**.****г., а в ***,
***, т.е. тук не може да се говори за по-неблагоприятно третиране, защото ищецът не е
изтърпявал наказанието си в ***, гр.Плевен.
По третото твърдение, че за периода от м.*** 2022г. до края на престоя му в ***,
гр.Плевен - **.**.****г., т.е. преди окончателното изключване на ищеца от програмата с
макети на къщички от *** в изпълнение на програма по ***, същият този ищец е третиран
дискриминационно от ответника, като е отказано на *** на *** да приема изработените от
ищеца вещи / макети на сувенирни къщи/ и респективно — тези изработено от ищеца вещи
не са изнасяне от ***, гр.Плевен с цел реализация, всичко това съобразно забраняваща
заповед на ръководството на ***, гр.Плевен спрямо ищеца, обосновавана с твърдения на
***а на ***** И.К., че чрез изработените вещи се „изнасяла информация от ***“, искът в
тази част е неоснователен и недоказан.
Искът в частта, в която се твърди, че на *** е отказвано да изнася къщички от ***,
гр. Плевен не е доказан от ищеца, т.е. ищецът не е доказал факти, от които да се направи
извод, че е налице дискриминация.
Не е доказано от събраните доказателства, че администрацията не е позволявала
на *** от ***та да изнася макетите на къщичките, изработени от ищеца. Още повече, от
свидетелските показания и писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че
администрацията предава изработените макети на представител на ***та „***“ и всъщност
къщичките.
Свидетелят С. не е бил очевидец на „отнемане“ на къщички от ищеца, нито на
страданията на В.. Ясно заявява, че е разбрал за това „***“ от В. . От другите доказателства /
свидетелски показания на Д. и писмени такива/ се доказа по безспорен начин, че
изработените къщички са предадени на представител на ***.
По четвъртото твърдение, че за периода от м. *** 2022г. до края на престоя на
ищеца в ***, гр.Плевен, т.е. преди окончателното изключване от програмата с макети на
къщички от *** в изпълнение на програма по ***, е бил лишен от възможността да предава
на своите близки изработените от него вещи, като в сравнение с него другите л.св. са
получавали разрешение и са изнасяли извън *** част от своите произведения и са ги
предавали на семействата си при свиждане, искът в тази част е недопустим.
Иск за действия или бездействия на трети лица, каквото е *** не може да бъде
насочен към ответника в настоящото производство - ***. Безспорно е доказано по делото, че
материалите и изработените произведения по проекта на *** са собственост на последната.
Само представител на ***та може да се разпорежда с изработените макети, а не
администрацията на ***. Оттам право да предава на близки на ищеца, да продава или дарява
тези макети има само ***. Следователно, твърдяното „неразрешаване да изнесе къщички на
свои близки“ може да бъде вменено като предмет на иск, насочен против друг ответник / в
3
случая ***/, а не ***.
По петото твърдение, че на дата **.**.****г. - датата на преместване на ищеца от
***, гр.Плевен в ***, *** при проверка на личния багаж на ищеца са му отнети от служители
на *** и иззети, както изработените от ищеца вещи: Збр макети на възрожденски къщи и 1
бр. къща с нововремски характеристики, така и предоставените на ищеца от ***та
материали за изработка на вещите, искът в тази част е неоснователен и недоказан..
От свидетелските показания се доказва по безспорен начин, че след като бъде
получено разрешение от ***, тогава могат да бъдат изнасяни макети на изработени
къщички. Къщичките след преместването на ищеца в друг затвор, са взети от ищеца и
предадени на ***, тъй като само той като представител на ***та може да се разпорежда с
тях.
Не е доказано, че ищецът в резултат на дискриминационно отношение на
ответника към него, през процесния период е подложен на ***, ***, ***, ***, *** и ***,
незачитане неговите права и закони интереси, регламентирани в закони, които са му
причинили сериозни имуществени вреди.
Видно от свидетелските показания на св.С. /протокол от с.з. на **.**.****г./
ищецът е плачел почасово, в точно определени части на деня за различни претенции. Св.С.
казва, че не установява дали В. страда и че това са негови лични впечатления.
Дори и да се приеме, че ищецът е плакал/страдал, че не разполага с къщичките,
които е изработил, това не следва автоматично наличието на дискриминационно третиране,
тъй като ЕДИНСТВЕНО ***ТА МОЖЕ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С КЪЩИЧКИТЕ ПО
ПРОЕКТА и оттам и **** не може да носи отговорност за действията на ***та по
отношение на изземване или непредаване на близките на ищеца на изработени от него
къщички.
Не е спорен въпросът по делото за наличието на правото на ищеца да участва в
творческа дейност. Доказано е по безспорен начин, че участието е доброволно - по желание
на лишените от свобода.
Да се вменява отговорност на ответника за нереализиране на една възможност,
каквато е участието в доброволен проект, който възможност може да бъде реализирана по
желание на лишения от свобода би било недопустимо.
Искът е насочен, обаче към точно посочен в исковата молба проект, а именно
проект на ***та на *** от седмия ден е благотворителна цел, за изработване на ръчно
изработени изделия от лишени от свобода безвъзмездно, на осъдените в *** Плевен, които
посещават проповедите на съответна *** им е разяснена целта на проекта от *** на ***та.
Участието е доброволно, според възможностите на лишените от свобода.
Твърденията, че ищецът е бил дискриминиран по отношение на правото му да
участва в творчески дейности в ***, е извън предмета на иска.
Искът е предявен във връзка само с проект на ***та на *** от седмия ден,
представен през 2000г. с благотворителна цел, за изработване на ръчно изработени изделия
от лишени от свобода безвъзмездно, на осъдените в *** Плевен. Затова и претенции в тази
посока са недопустими.
На следващо място, недопустимо е сравнението на ищеца с всички останали
лишени от свобода, поради спецификата на изтръпване на наказанието на ищеца при ***
режим.
Следва да се уточни за сведение, че с изпълнението на наказанието „***“ в ***,
където се е намирал В. има редица ограничения, които ЗАКОНЪТ налага в разпоредбата на
чл.71, ал.З от ЗИНЗС - „Осъдените на *** и на ***, поставени на *** режим, се
настаняват в ***. “ Следователно има норми, в които относно В. и лицата в *** от една
страна и всички други лишени от свобода е предвидено друго.
Разпоредбата на чл.213 от ППЗИНЗС сочи, че „Осъдените на *** се настаняват в
отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони ***. Те се държат в
***. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.“
4
Следователно, напълно несъстоятелни са твърденията, че „нито присъдата, нито
режимът на изтърпяване на наказанието на ищеца предпоставят ограничаване на тези негови
претендирани равна права с останалите л.св. със *** присъди.“.
Затова и по отношение на сочения в исковата молба проект на ***, сходни на
ищеца лица, с които да бъде сравняван, могат да бъдат единствено тези, които са били
включени в съответния проект.
А по отношение на всички останали проекти, сравнение на ищеца с които и да е
лица е недопустимо, той като искът е предявен само във връзка с участие в именно този
проект /на *** ***/ и така наречените проекти следва да бъдат съобразени с режима на
лишените от свобода предвид разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС / чл.71 от ЗИНЗС вр.
чл.213 ППЗИНЗС/.
Затова изводът, че „ когато закон или нормативен акт не въвеждат ограничение на
права на л.св. лица според присъдата им, то всички лица имат право да им се предоставят
права/възможност“ е напълно приложим в настоящия случай.
Твърденията, че ищецът следва да бъде сравняван с всички останали л/св. и
именно те са лица със сходно фактически положение за да бъдат третирани равно, също са
неоснователни.
Според еднопосочната съдебна практика преценката налице ли е дискриминация
по някой от признаците на чл. 4. ал. 1 ЗЗДискр. следва да се направи при сравнение между
начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато
разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените
признаци на чл. 4. ал. 1 ЗЗДискр. не е налице дискриминация.
Не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират
при "сравними сходни обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор, както и не
може да приеме, че лишените от свобода със „*** режим“ могат да бъдат сравнявани с тези
при друг режим, тъй като както стана ясна по-горе има нормативни ограничения за
изтърпяване на съответния режим.
Следователно, в подобни "сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира
единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и то при „ *** режим“
и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него
дискриминация почл. 4. ал. 2 ЗЗДискр /виж решение № 101/02.08.2021 г. по гр. д. №
1871/2020 г., IV г. о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/.
Д. свидетелства, че не е имало забрана за никого да изнася къщички. Съдът не
кредитира свидетелските показания на М. С., че администрацията е забранявала на В. да
участва в програмата.
С оглед изложеното, описаната фактическа обстановка от ищцовата страна не е
обективна и не се позовава на събрания доказателствен материал /писмен и такъв на
очевидци/, а се позовава на възприятия на св. С. от разказа от ищеца, но не и от преки
наблюдения.
Останалите доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, че от страна на
администрацията не е имало забрана за участие на В. в сочения проект от страна на
администрацията на ответника.
Не е доказано и наличието на причинна връзка между неблагоприятното
третиране и защитения признак, който също не е посочен. Не е доказано наличие на
разлика в третирането на В..
Твърдението, че има настъпили неблагоприятни последици за ищеца също остава
неоснователно.
Абсолютно несъстоятелно е да се приеме за факт наличието на неблагоприятни
последици, по думите на свидетел /в случай С./, който по свои лични наблюдения сочи, че
ищецът е търпял в продължителен период от време ***:
***то са неприятни, тягостни и мъчителни усещания, при което даденият индивид
изпитва физически и/или емоционален ***, ***, *** и ***.
5
***то е причинено обикновено от нанасянето на щети или заплахата за нанасяне
на щети.
Има различни степени на *** - от леко до непоносимо.
Всички страдания, които ищецът В. твърди, че е преживял в резултат на неучастието
му в проекта и нареченото „изземване“, за което отговорност носи *** на проекта и който
единствен може да се разпорежда с матиралите и изработените вещи, са неизбежна
последица от изтърпяване на наказанието, което му е наложено и не надхвърлят
необходимото за изпълнение целите на наказанието въздействие върху личността.
Твърденията, че така изработените макети на къщички са собственост на ищеца също
са неоснователни и недоказани.
Видно както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства,
работата по проекта се е осъществява с материали, предоставени от *** на проекта, след
заявка на участниците, съобразно това което изработват и списъка на разрешените вещи за
лишените от свобода. Готовите изделия след проверка от *** се изнасят от *** и *** и се
предоставят на ***, който може да ги предлага на благотворителни базари за нуждаещи се
лица.
Твърденията, че изработените макети са лични произведения - собственост на ищеца
са напълно неоснователни, а оттам и не възниква отговорност за администрацията на
ответника да бъде задължена се въздържа от последващи действия не ги предоставя на
единствения собственик на материалите и изработените макети, който е именно ***та на
*** от седмия ден.
В заключение, за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са
осъществени всички елементи на приложимата специална правна норма, както от
обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към ищеца
трябва да е продиктуван от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл, не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определени лица /каквото в случая и не се
доказа/, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по
някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при
всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона.
В настоящия случай не е налице каквото и да действие от страна на администрацията
на ответника на пряка или непряка дискриминация по отношение на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове по
чл. 71. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. от л.св. Г. В. В. като неоснователни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ иск от Г. В. В., ЕГН **********, с правно
основание чл.71 от ЗЗДискр., против ***, за периода от **.**.*** г. до **.**.**** г. с цена на
иска 10 000 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6