Решение по дело №789/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20237150700789
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 661 / 10.11.2023г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                       Председател:  Десислава Кривиралчева

                            Членове:    1.   Георги Видев

                                                                        2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Десислава Ангелова и при участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 789 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив против Решение № 258 от 26.05.2023 г., постановено по нахд № 1606/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено Наказателно постановление № 660820-F649302 / 08.09.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което постановление, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон на „Тория - 08“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 14 366.64 лв.

Касаторът – заместник-директорът на ТД на НАП – Пловдив – намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи доводи за нарушение на закона при постановяването му. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Ответникът – „Тория - 08“ ООД – оспорва жалбата в писмен отговор и в писмени бележки, подадени от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Излага съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, против решение, с което делото е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство (несъответствие на посочената в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението), както и поради нарушение на закона, доколкото в административнонаказателните актове, а и впоследствие в съдебното производство не е посочена и установена датата на получаване от ответника на кредитното известие.

Настоящият касационен състав напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи.

Действително е допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство, доколкото в АУАН е посочена дата на извършване на нарушението 16.08.2021 г., а в НП – 17.08.2021 г. Датата на нарушението представлява един от най-съществените реквизити на АУАН и НП и безспорно неяснотата при посочването ѝ представлява нарушение, което радикално засяга правото на защита на наказаното лице. Затова правилно съдът е заключил, че дори само това констатирано нарушение в административнонаказателното производство е достатъчно за отмяна на постановлението. Неоснователно в тази връзка е възражението, че районният съд не е отчел факта, че НП е издадено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която разпоредба НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Несъмнено неяснотата в датата на извършване на нарушението представлява пречка да бъде установено по безспорен начин извършването му.

Правилни са изводите на съда, че неустановяването на датата на получаване на кредитното известие от наказаното лице прави осъщественото деяние несъставомерно.

Нарушената разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда следното:

Чл. 124. (5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

При това съдържание на разпоредбата е очевидно, че са правилни доводите на съда, че за да е налице нарушение е необходимо да бъде установено реалното получаване от задълженото лице на кредитното известие, тъй като евентуалното му късно получаване прави обективно невъзможно изпълнение на задължението за отразяването му в дневника за покупки и в справката декларация за съответния данъчен период. В случая, не само че в административнонаказателните актове не е посочена тази дата, а и касаторът не я е установил по делото.

Неоснователно в тази връзка е възражението (посочено и в НП), че ако КИ е получено по-късно, то е следвало да бъде извършена корекция по реда на чл. 126 от ЗДДС във вече подадените СД и отчетни регистри. Преди всичко, задължение за извършването на корекции не е предвидено в посочената като нарушена разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Освен това, в АУАН и НП не е установена датата на получаване на известието и съответно не е посочено дали същото е следвало да бъде първоначално отразено в дневника за покупки или впоследствие посредством процедурата по чл. 126 от ЗДДС. В тази връзка неоснователно е и позоваването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., която според касатора “не въвежда изискване за издаване на кредитно известие, още по-малко за неговото получаване от купувача“. От една страна, директивите не се прилагат директно, а посредством транспониране, т.е. посредством националния закон, който е приет в изпълнение на директивата. От друга страна, е недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказателни правни норми. След като нарушената разпоредба предвижда, като елемент от състава си действието „получаване“ на КИ, то за законосъобразното установяване извършването на нарушението, следваше това получаване и то на конкретна дата, да бъде безспорно доказано по делото.

Затова, като законосъобразно обжалваното решение, с което е отменено незаконосъобразно издаденото НП, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото е неоснователно искането на ответника „Тория - 08“ ООД за присъждане на разноски, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за направени разноски пред касационната инстанция.

Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 258 от 26.05.2023 г., постановено по нахд № 1606/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено Наказателно постановление № 660820-F649302 / 08.09.2022 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което постановление, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон на „Тория - 08“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 14 366.64 лв.

Решението е окончателно.

                                                          

 

                                   

Председател: (П)

 

                                                                                               Членове:     1. (П)

 

                                                                                                       2. (П)