№ 4353
гр. С, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следН. състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110151366 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Н. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК К П I ЧАСТ, бл.20А, вх.А, ап.73,, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата 370,35 лева (триста и седемдесет лева
и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. К П бл. 20А, вх. А, ап. 73, аб.№ 212981, ведно със законна лихва за
период от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 50,54 лева (петдесет лева и 54
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г.,
45,77 лева (четиридесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,45 лева
(девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до
12.07.2022 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40866/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
1
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичН. регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесН. период е извършвано дялово разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабдеН.т имот. Поддържа, че съгласно общите условия за
ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ и да е налице облигационна
връзка с ищеца . Оспорва имотът да индивидуализиран. Оспорва да е негов собственик.
Оспорва размера на претенцията на ищеца да съответства на реално потребеното количество
ТЕ и на площта на имота. Твърди, че извършеното дялово разпределение на ТЕ не
съответства на нормативната уредба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК ****** е взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземаН., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 40866/2022 г., че по депозирано на 28.07.2022 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата в настоящото производство. Заповедта й е редовно връчена и същата е
депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал съгласно чл.
415, ал. 1 ГПК на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което
последН.т е сторил, предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
ПредявеН.т иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесН. период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
2
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 06.08.1991 г. се установява, че К Н Д. е придобила правото на
собственост върху недвижим имот- апартамент № 73, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. К П
бл. 20А. Видно от удостоверение за наследници изх. № 991 /30.07.1997г., издадено от
Столична община, район К П К Н Д. е починала на 25.05.1997 г. и е оставила за свой
наследник Н. К. Д.. Не се твърди и не се установява наследодателя на ответницата да се е
разпоредила с придобитото вещно право, поради което слд нейната смърт по силата на
наследствено правоприемство ответницата го е придобила. От своя страна ответницата не се
твърди и не се доказва да се е разпореждала с правото на собственост, поради което и съдът
приема, че в рамките на процесН. период същата е собственик на процесН. апартамент с
адрес: гр. С, ж.к. К П бл. 20А, вх. А, ап. 73 с аб.№ 212981.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане,
като ответницата дължи заплащане стойността на реално потребената топлинна енергия въз
основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани
на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношеН.та между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
сградата, в която се намира процесН. обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесН.
период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената
топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение е извършвано от третото
лице помагач в съответствие с методиката, нормативната уредба и документите за сградата и
имота. Установява се от заключението, че за процесН. имот не е начислявана топлинна
енергия за БГВ, а за отопление на имота – въз онова на изчислеН. за 1 бр. щранг – лира, като
показаН.та на ИРРО 2 броя ИРРО със занулени. Според вещото лице извършените измерваН.
в АС, начислеН.та, дяловото разпределение и остойностяването на топлинната енергия са в
съответствие с изискваН.та на нормативната уредба и цените на топлинната енергия,
приложими в рамките на процесН. период. Според заключението топлинната енергия за
имота е на стойност 370,35 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесН. имот е доставяна топлинна енергия,
чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена следва да се
3
съобразят не стойностите на прогнозН. дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Неоснователни са
оспорваН.та на процесуалН. представител на ответника по отношение дяловото
разпределение на топлинната енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от
заключението на вещото лице извършените отчитаН. и начислеН. са извършени надлежно.
Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесН. период от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. е в размер на 370,35 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено
плащане и стари задължеН.. Именно тази сума представлява реалното количество потребена
ТЕ в имота, потребителят дължи да заплати.
По възражението за давност
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разяснеН.та, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземаН.та на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесН. период, клиентите са длъжни да заплащат задължеН.та си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетН. период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневН. срок за плащане,
е започнал да тече давностН. срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от – 28.07.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът за съществуването на вземането.
При съобразяване изложеното, тригодишН.т давностен срок за вземаН.та на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. към момента на предявяване на иска не са погасени по давност и се дължат от ответника.
Предвид посоченото и установяване възникване на вземане на ищеца в претендираН.
размер, предявеН.т иск за сумата 370,35 лева – стойност на топлинна енергия следва да се
уважи в цялост.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 45,77 лева, определена на основание чл. 162
ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.
4
36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношеН.та с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото
лице изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесН.
имот е извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба,
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесН. период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задължеН.та по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задължеН.та, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителН.т сезон, съставляващ отчетН.
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесН. период подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 371,45 лева от сторените
разноски в размер на 25 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение на вещо лице и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и в размер на 65,55 лева от разноските в размер
на 25 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Н. К. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК К П I ЧАСТ, бл.20А, вх.А, ап.73, дължи на „Т С” ЕАД с
ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 370,35 лева (триста и
седемдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. К П бл. 20А, вх. А, ап. 73, аб.№ 212981 и сумата 45,77
лева (четиридесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва считано от 28.07.2022 г. до изплащане на вземаН.та, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40866/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86,ал. 1 ЗЗД за
сумата 50,54 лева (петдесет лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г. върху вземането за стойност на топлинна енергия и
за сумата 9,45 лева (девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г. върху вземането за стойност на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Н. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК К П I ЧАСТ, бл.20А, вх.А, ап.73 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата
371,45 лева – разноски за исковото производство и 65,55 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 40866/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Д“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6