Р
Е Ш Е Н И Е № 41
гр.Силистра, 17.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с
участието на прокурор…….., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм. дело №177 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „МЕКОМ 2007“ ЕООД гр.Силистра, срещу Ревизионен акт
№Р-03001917007059-091-001/16.05.2018 г., потвърден изцяло с Решение
№165/03.09.2018 г., издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от решаващия орган по
чл.152 ал.2 ДОПК. Оспорващото дружество твърди, че процесният РА е незаконосъобразен,
като доминират съображенията, че неправилно приходните органи от чл.119 ал.2 ДОПК са коригирали, в посока на увеличение, декларирания от дружеството
счетоводен финансов резултат с отчетените през 2016 г. разходи за липси и брак
на материални запаси, представляващи парени свински кожи на стойност
140 337.56 лева. Според жалбоподателя поради установена промяна на
физико-химическите свойства на бракуваните материални запаси, не е приложима
фикцията на съществуването им за целите на данъчното облагане /чл.28 ал.2 ЗКПО/, а напротив, изрично е изключена в хипотезите на чл.28 ал.3 т.1-т.4 ЗКПО.
Твърди се, че промяната в качествата на кожите, до степен на тяхната
неупотребимост по предназначение, е следствие от непредвидимо за жалбоподателя
събитие, стоящо вън и независимо от неговата воля и контрол, тъй като
прекъсването на електрозахранването на хладилните камери, съхранявали
процесните парени свински кожи, е във връзка с дейността на друг правен субект,
който е влогоприемател в правоотношенията с „Меком 2007“ ЕООД. С оглед на тези
твърдения счита, че в съответствие със закона е отнесъл стойността на
погиналите кожи към разходи за бракувани материални активи, с което е намалил
финансовия резултат от дейността на дружеството за 2016 година. Отделно от
горното жалбоподателят счита, че неправилно с РА са определени и допълнителни
задължения по ЗКПО, свързани с корекция по чл.34 ЗКПО на декларирания по чл.92
от с.з. счетоводен финансов резултат. Последният необосновано е бил
преобразуван, според оспорващото дружество, в увеличение със сумата от 49 819.28
лева, представляваща отписано вземане от гръцка фирма, преминала през
ликвидация и заличена в правния мир. В този контекст жалбоподателят твърди, че
са налице предпоставките от чл.37 ал.1 т.6 ЗКПО и правилно е намален годишният
финансов резултат от 220 088.03 лева на 170 268.75 лева, с
несъбираемата част от вземането на „Меком 2007“ ЕООД по фактура №10078/02.07.2012
г. на обща стойност от 80 425.10 лева. Третото релевирано възражение в процеса
се намира в приложното поле на ЗДДС и стои в обективна връзка с първото -
бракуваните ДПЖ кожи, което според жалбоподателя е извършено поради промяна на
физико-химичните им свойства и изтичане на срока им на годност /арг.чл.80 ал.1
т.3 и т.5 ЗДДС към ДВ,бр.101/13г./, в който ракурс се поддържат аргументите и
относно приложението на чл.28 и чл.26 ЗКПО. За бракуваните през 2016 г. кожи, е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 280.43 лева
по фактура № 615/03.06.2012 г. и в размер на 17 590.44 лева по фактура
№616/05.06.2012 г. Поради отсъствие на хипотезите на чл.80 ал.1 и ал.2 ЗДДС, според
органа, същият е приложил по отношение на бракуваните стоково-материални
ценности с облагаема стойност от 140 337. 56 лв., разпоредбата на чл.79
ал.3 и ал.4 ЗДДС /към ДВ,бр.101/13г./ и е установил ДДС в размер на
28 067.51 лева за данъчен период м.март.2016 г., който се оспорва. Или, с
жалбата са релевирани отменителните основания от чл.160 ал.2 ДОПК, във вр.с
чл.146 т.4 и т.5 АПК, вр. с §2 ДР ДОПК, като акцентът е поставен върху довод за
неправилно приложение на материалния закон. Независимо, че относно декларирания
и неиздължен от жалбоподателя данък върху добавената стойност /ДДС/ със СД за
ДДС за периодите: м.01/2016 г. в размер на 120.00 лева; м.02/2016 г.- 1820.00
лева и м.08/2016 г.- 118.19 лева, не е повдигнат спор, се настоява за пълната
отмяна на обжалвания РА. Претендира се присъждане и на съдебни разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна
при Централно управление на Националната агенция за приходите чрез представител
по пълномощие гл.юрисконсулт И.Н.-П., оспорва изцяло жалбата. Излага аргументи
в подкрепа на главните решаващи изводи на приходните органи, като счита, че са
налице съмнения относно произхода и хронологичното проследяване на състоянието
на процесните парени свински кожи, с твърдение, че не е водена аналитична
отчетност, което е довело до неотстранени в процеса несъответствия относно
следните правнозначими факти: Не е установено, че към м.01.2013 г. материалните
запаси са се намирали в хладилните камери на „Меком“ АД; Жалбоподателят не е
регистрирал обект по чл.12 от Закона за храните /ЗХ/ и процесните свински
парени кожи не са били съпътствани от ветеринарно-медицински документи, съгласно
изискванията на чл.58 ал.1 ЗВМД; В Заповед №2/21.03.13 г. на управителя на ЕООД
за смяна на предназначението на стоките не е посочено на какво количество се
променя предназначението, щом с протокол от същата дата от хладилните камери са
изнесени 29 138 кг ДПЖ кожи, а за 21 584 кг са установени
физико-химични промени, които ги правят негодни за употреба; Със Заповед
№6/05.03.2016 г. са бракувани 14 132
кг кожи, като с Протокол за брак от 20.06.2015 г. са били бракувани други
3 514 кг кожи и, липсва счетоводно отразяване, респ. друга надеждна
информация, за останалото количество ДПЖ кожи с инв.№2:1120 до установеното
налично такова към 28.02.2013 г. от 29 138 кг; Спирането на
ел.захранването на обектите на „Меком“ АД, където са били съхранявани кожите, не
представлява „непреодолима сила“ по смисъла на чл.28 ал.3 т.1 ЗКПО, във връзка
с чл.306 ал.2 ТЗ и не е годно основание за изключване за данъчни цели на
процесния счетоводен разход от брак на материални запаси. С оглед на всичко
това настоява, че правилно в хипотезата на чл.28 ал.2 ЗКПО, е извършено допълнително преобразуване на счетоводния
финансов резултат за 2016 г. със 140 337.56 лева. Поддържа също така, че
съответно на закона и фактите по делото, на основание чл.22 т.2 във връзка с
чл.34 ЗКПО счетоводният резултат е увеличен и със сумата от 49 819.28
лева, представляваща отписано вземане на дружеството от гръцка фирма по фактура
№10078/02.07.2012 г., защото не е осъществен специалният състав на чл.37 ал.1
т.6 ЗКПО, поради липса на доказателства за заличаване на длъжника. В резултат
на така извършените увеличения на финансовия резултат за ревизираната 2016
година се установявала данъчна печалба в размер на 190 156.64г., като е
определен корпоративен данък за внасяне от 19 015.66 лева, ведно с лихви
за закъснение - 2 171.13 лева. В пряка връзка с горните твърдения на
ответния орган са и аргументите за отхвърляне на жалбата и в частта й относно
начисления ДДС в размер на 28 067.51 лева за данъчен период м.03/2016 г., когато
са бракувани процесните ДПЖ кожи, при закупуването на които, дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Поради отсъствие на
предпоставките от чл.80 ал.1, ал.2 т.3 ЗДДС и в хипотезата на чл.79 ал.3 ЗДДС,
в приложимата му редакция към ревизирания период, е начислен ДДС в процесния по
делото размер за м.март.2016 г., когато документално са бракувани материалните
запаси и счетоводно отписани. С оглед на всичко това се настоява жалбата да
бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2 199.34 лева, съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уточнен материален
интерес по делото от 55 644.75 лева, доколкото се оспорва РА изцяло, вкл.
в частта на декларираните от жалбоподателя задължения за ДДС.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК, във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи и становищата на страните, след преценка
на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирано лице - адресат на оспорения РА; при спазване на срока по
чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета, във връзка
с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Ревизионен акт №Р-0300 **********-091-001/16.05.2018 г., потвърден
изцяло с Решение № 165/03.09.2018 г., издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП.
Със същия са установени задължения за данъци, както следва: 1.Корпоративен
данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 19 015.66 лева, ведно с лихва от
2 171.13 лева, след допълнително преобразуване на счетоводния финансов
резултат /от счетоводна загуба в размер на 155 869.64 лева/ на основание
чл.22 т.1, във връзка с чл.28 ал.2 ЗКПО - със 140 337.56 лева и на
основание чл.22 т.2, във връзка с чл.34 ЗКПО - с 49 819.28 лева, в
резултат на което е установена данъчна печалба от 190 156.64 лева; 2.Данък
върху добавената стойност в общ размер от 30 125.70лв., ведно с лихва
за забава от 6 390.45лв., като за данъчни периоди - м.01/2016 г.;
м.02/2016 г. и м.08./2016 г. ДДС е в размера на декларирания от жалбоподателя,
но неплатен - 2 058.19 лева, а за м.03/2016 г., при условията на чл.79
ал.3 ЗДДС /към ДВ, бр.113/07 г./, във връзка с бракуваните ДПЖ кожи с Протокол
за брак на активи от 10.03.2016 г., с облагаема стойност 140 337.56 лева,
е начислен ДДС в размер на 28 067.51 лева и лихва от 5 942.08 лева.
Ревизионното производство е образувано
съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001917007059-020-001/18.10.2017
г./л.331/, изменена със заповед ЗИЗВР №Р-03001917007059-020-002/29.01.2018 г./л.327/
- надлежно връчени по електронен път на ревизираното дружество. Обхватът на
възложената ревизия е определен до установяване на задължения за корпоративен
данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и за данък върху
добавената стойност, за данъчни периоди, включени в горния времеви отрязък /за
финансовата 2016 година/. Определен е краен срок за завършване на ревизията - 30.03.2018
г. Заповедите са издадени от Б.С.С., изпълняващ длъжността „Началник на сектор
„Ревизии“ при ТД НАП Варна, изрично определен за лице, което да възлага
ревизии, съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и Заповед № Д-1249/30.06.17 г. /л.333/. Разпоредено
е ревизията да бъде извършена от К.М.К. - старши инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и от М.Т.П. - главен инспектор по приходите, което е в
съответствие с нормативната регулация от чл.113 ал.6 ДОПК, във връзка с чл.7
ал.1 т.4 ЗНАП.
В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен
доклад №Р-03001917007059 -092-001/13.04.2018 г. /л.48-л.61/, връчен по
електронен път на ДЗЛ на 19.04.2018 г. /л. 61-гръб/. Поради липса на възражение по чл.117 ал.5 ДОПК, след
изтичане на срока от последния, на основание чл.119 ал.2 ДОПК, е издаден
оспореният Ревизионен акт. При извършване на задължителната проверка от чл.160
ал.2 ДОПК, като родово и местно компетентен правораздавателен орган, настоящият
съд установи, че ревизията е възложена и извършена от компетентни приходни органи.
Същата е приключила в определения срок. Процесният по делото РА е издаден също
от компетентни органи съгласно регламента от чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената
от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. Актовете са подписани от посочените в тях длъжностни лица с
квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /Загл.изм.ДВ, бр.85/2017 г./, приравнен
на саморъчен с чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по
чл.25 ал.1 ЗЕДЕУУ, за всеки един от тях.
В
хода на ревизията е било установено, че основната икономическа дейност на
„Меком 2007“ ЕООД е с код 9609 - други персонални услуги, неквалифицирани другаде,
като са реализирани приходи от продажби и наем на дълготрайни материални активи.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, не са представени удостоверения за регистрация
и разрешителни за извършване на дейност - производство и търговия с месо и
местни произведения съгласно чл.12 ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, каквато
икономическа дейност и фактически не е осъществявана. Въпреки това, през ревизирания
период е установено, че по кредита на счетоводна сметка 304/1 „Стоки на склад“
са отписани стоки, представляващи 14 132 кг свински парени кожи на
стойност 140 337.56 лева на 15.03.2016 г. Разходът е отразен по сметка 609
„Други разходи“ с основание „брак“. С Протокол за брак на активи от 10.03.2016 г.
/л.173/, съгласно Заповед №6/05.03.2016 г. /л.233-гръб/ на управителя на дружеството, комисия в състав от 3
души, вкл. ветеринарен лекар, е бракувала ДПЖ кожи в обем от 14 132
килограма на стойност от 140 337.56 лв., за което са взети съответните
счетоводни операции. Протоколът за брак се съпътства от Предложение от същата
дата - 10.03.16 г. /л.179/ на ръководителя на „Меком 2007“ ЕООД, бракуваните
активи поради изтекъл срок на годност, да не се унищожават, а да се предложат
на друго предприятие, по цена на отпадък - 0.09 лв./кг. Независимо от това, процесните
материални запаси са бракувани и е било недопустимо тяхното
преоценяване/обезценяване съгласно изискванията на Счетоводен стандарт №2 „Отчитане на стоково-материални запаси“.
Видно от Договор за наем от 01.12.2011 г. /л.266/ със
срок за две години /чл.13/ е, че ревизираното дружество е ползвало хладилни
площи на „Меком“ АД, което го е уведомило /л.264-гръб/, че на 15.01.2013 г. в базата, находяща се в
гр.Силистра, Промишлена зона „.“,ул.“.“ . /ползвана и от жалбоподателя/ е
прекъснато електрозахранването, поради което хладилните площи следва да бъдат
освободени. В деня на получаване на уведомлението комисия в състав от 5 члена, включваща
двама ветеринарни лекари, хладилен инженер, счетоводител и управителя на ЕООД, е
осъществила изнасяне на съхраняваните стоки в хладилните площи на „Меком“АД, представляващи
ДПЖ кожи с общо количество 29 138 кг, като е направила и констатация, че
по отношение на 21 584 кг кожи са установени видими съществени промени във
физико-химичните свойства, което ги прави негодни за употреба и реализация -
външно услузяване на продукта и променен цвят. Измерената температура на кожите
е била +13.5 градуса /л.265/. На същата дата - 21.01.13 г., цялото
количество кожи е било предадено на отговорно пазене /по същество - влог по
смисъла на чл.250 и сл. ЗЗД/ в хладилна складова база на „Милктри“ ЕООД,
намираща се в с.С.К. /л.171-гръб/. Със
Заповед №2/21.01.13 г. на управителя на „Меком 2007“ ЕООД /л.172/ е сменено
предназначението на закупените от дружеството кожи от дребни св.парени животни,тъй
като според БДС 555-77 и Наредба №7/08.04.02 г. за хигиенните изисквания към
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство
и търговия с качествени и безопасни храни /отм.ДВ,бр.55/06 г./ на МЗ, максималният
срок на съхранение на годност при първоначалното им качество при температурен
режим -15/-18 градуса е 8 месеца. Разпоредено е в никакъв случай този стоков
запас да не се използва за човешка консумация, като е определен нов 3 годишен
срок /краен, максимален/ на съхранение, при същия температурен режим /-15/-18
градуса/, през който да се търсят възможности за реализацията му като храна за риби,
животни или друго. При тези условия, дори и да е имал делови намерения
жалбоподателят да произвежда и търгува с храни от процесния вид по смисъла на
чл.12 ЗХ, същите очевидно не са се осъществили, което е безспорно установено и
от ревизията. Последното ирелевира възраженията на ответния орган за липса на
регистрация на оспорващото дружество по ЗХ щом с такава икономическа дейност то
не се е занимавало.
Обстоятелството с прекратеното електрозахранване на
базата на „Меком“ АД на 15.01.2013 г. е удостоверено и с писмо на „Енерго-про
Продажби“ АД /л.204/, съпътствано от Нареждане № EPR-2013-01-08 /л.205/, видно от което е, че мярката е
предприета поради забава в плащането на дължимите суми за консумирана
електроенергия. Установената свързаност между лицата /“Меком“АД и „Меком 2007“ ЕООД/
и безспорната причина за прекъсване на електроподаването към обектите на
„Меком“ АД, прави основателно възражението на ответния орган, че същото няма и
не може да има характер на „непреодолима сила“ по смисъла на данъчното
законодателство /чл.28 ал. 3 т.1 ЗКПО/, преценено в контекста на легалната
дефиниция от чл.306 ал.2 ТЗ. Ето защо едно от главните оплаквания на
жалбоподателя, свързано с искане за изключване на правилото от чл.28 ал.2 ЗКПО
за непризнаване за данъчни цели на счетоводния разход за брак на материалните
запаси, представляващи процесните ДПЖ кожи, следва да бъде отклонено като
неоснователно.
От получената в ревизионното производство информация
от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Варна, МО Силистра
/л.201/ се установява, че максималните температури на въздуха за периода от
15.01.13 г. до 21.01.13 г. са варирали от 9.0-10.6 градуса до 12.7 градуса на
21.01.2013 г., което не изключва достоверността на записването в Протокола за
изнасяне на съхраняваните стоки от 21.01.2013 г., че измерената температура на
продукта е +13.5 градуса, при съобразяване с вътрешната температура на
партидата, свързана и с биологичните процеси, протичащи при и след размразяване
на кожите.
В хода на ревизията е бил представен и Протокол от
02.03.2016 г. /л.234/ за проверка на състоянието на кожите на основание Заповед
№ 2/21.01.13 г., от който е видно че 3-годишният краен срок за съхранението им,
определен с горната заповед е изтекъл; същите са с променени физически
свойства, поради изтекъл срок на годност по БДС; не могат да бъдат използвани
по предназначение нито да носят икономическа изгода, поради което е предложено
тяхното бракуване. Със Заповед № 6/05.03.2016 г. на управителя на „Меком 2007“ ЕООД
е разпоредено извършване на инвентаризация на кожите от дребни свински парени животни
в складовата база на „Милктри“ ЕООД в с.С.К., като е определена и комисия.
Последната е съставила Протокол за брак на активи /л.173/ - 14 132 кг ДПЖ
кожи с инв.№2:1120, с посочена причина „промяна на физико-химичните свойства,
причинена от спиране на ел.ток, съгласно протоколи“. От представените
счетоводни регистри от движението по счетоводни сметки 304/1 „Стоки на склад“,
609 „Други разходи“ и 123 „Печалби и
загуби“ от текущата година, се установява, че бракуваните кожи не са преоценени
и заведени като отпадък с цена 0.09 лв/кг, а на 15.03.2016 г. са отписани от
счетоводна сметка 304/1 и са отразени като разход през с/ка 609, която към
31.12.2016 г. е приключена със сметка 123 - печалби и загуби от текущата
година. С Протокол за брак на активи от 20.06.2015 г. са били отписани други 3514
кг ДПЖ кожи с инв.№2:1120 и основание – негодни за употреба. В хода на
ревизията не са били представени документи за произхода на кожите /от
производител/, но са проследени счетоводните записвания на две фактури, удостоверяващи
придобиването на точно процесното количество ДПЖ кожи през 2012 г., цялото
налично към 31.12.12 г. според РД, както следва: Фактура № 615/03. 06.2012 г.
за 18 911 кг кожи на стойност 201 402.15 лв. и ДДС 40 280.43 лв.
и Фактура № 616/05.06.2012 г. за 10 227 кг кожи на стойност
87 952.20 лева и ДДС 17 590.44 лева.
На 04.03.2018 г. в хладилната складова
база на „Милктри“ ЕООД в с.С.К. е подписан Приемо-предавателен протокол /л.219-гръб/ между жалбоподателя и ЗП Г.И. от с.С., за предаване
на 14 132 кг свински парени кожи за храна на риби, животни и др., като
отпадъчен продукт поради изтичане на сроковете за съхранението им по БДС. От
същата дата е и Уведомление до „Милктри“ ЕООД и ЗП Г.И. от „Меком 2007“ ЕООД,
че не е в състояние да осигури подходящ транспорт за кожите веднага. От
приложената на л.220 /също на л.370/ Товарителница се установява, че превозвачът
„Хидрострой България“ ЕООД на 06.03.2018 г. е извършил превоза до с.В.,
местността “К.“, където ЗП Г.И. стопанисва под наем от Община гр.Силистра,
язовир /Вж.л.217/. По искане на приходния орган екип от Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Силистра, на 02.04. 2018 г. е извършил проверка по
документи и на място /при язовира/ в присъствието на ЗП Г.И. /л.226-л.229/, при
която не са намерили въпросните кожи, за да извършат преценка за тяхната
годност като храна за риби. Между доставянето им в землището на с.В.
/Товарителница от 06.03.2018г./ до физическия оглед на язовира - 02.04.2018 г.
е изминал един месец, което би могло да обясни липсата на продукта за вземане
на проба и изследване съгласно искането на НАП. Още повече, че самото им
ползване с посочената по-горе цел е на риск на ЗП Г.И. и не обвързва правната сфера
на жалбоподателя.
Относно счетоводно отписаното
вземане от гръцкото дружество REALMEAT EMPORIKI KREATON по фактура №10078/02.07.2012 г, в размер на 51912.95 лв.,
представляващо част от вземане на„Меком 2007“ ЕООД по същата фактура в общ
размер на 80 425.10 лева: Счетоводната операция е извършена през 2016
година /л.181/, независимо че от представените в легализиран превод документи
се установява, че производство по прекратяване на дейността на получателя на
стоките от жалбоподателя е започнало на 17.12.2012 г. /л.183-гръб-л.184/. На 11.02.2013 г. в Атина в Общия търговски
регистър /л.185-гръб-л.186/ е вписано
прекратяване на дейността на дружество с ограничена отговорност; открито е
производство по неговата ликвидация и е назначен ликвидатор на „ПЕЕ.МИИТ
ЕМБОРИКИ КРЕАТОН Монопросопи етерия перио-ризменис евтинис“, с търговско име
„ПЕЕ.МИИТ“ и номер ОТР 118373201000. При тези данни ответният орган правилно е
приел, че не е установена идентичност на търговските дружества по
осчетоводената фактура от жалбоподателя и гръцкото дружество, за което е
вписано производство по ликвидация. Нещо повече, дори и да се приеме, че става
въпрос за един и същи търговски субект, регистриран в Гърция, няма никакви
доказателства за следното: приключило ли е, кога и с какъв резултат производството
по неговата ликвидация, каквото е нормативното изискване от чл.37 ал.1 т.6 ЗКПО.
За установяване на тези именно правнозначими обстоятелства на жалбоподателя
многократно са давани указания и обективна възможност /трикратно отлагане на съдебно
заседание/, но такива доказателства не са представени по делото. А щом не са
изпълнени условията на чл.37 ал.1 т.6 ЗКПО то следва, че в съответствие с чл.34
ал.1 ЗКПО описаното вземане /актив/ не е признато за данъчни цели в годината на
счетоводното му отчитане, поради което в тази й част жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Относно определените задължения за
ДДС: В хода на ревизията е било установено, че за бракуваните ДПЖ кожи през
м.март.2016 г. от „Меком 2007“ ЕООД, е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит и по двете фактури, обсъдени по-горе. Съгласно чл.79 ал.3 ЗДДС /към
ДВ,бр.113/07 г./, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало
данъчен кредит за закупени от него стоки, при унищожаване, установяване на
липси или бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за
което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи
данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според чл.80 ал.2 /към
ДВ,бр.97/16 г./ ЗДДС, корекции по чл.79 не се извършват в лимитативно изброени
хипотези, вкл. при липса и брак, причинени от непреодолима сила; от аварии и катастрофи;
технологичен брак, както и т.5 - брак поради изтичане срока на годност
/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Ответният орган, следвайки
позицията си е приел, че ревизираното дружество не е доказало наличие на
предпоставките по която и да е от нормативно предвидените хипотези на чл.80
ал.2 ЗДДС, поради което при облагаема основа за бракуваните ДПЖ кожи от
140 337.56 лева, е извършил корекция на ДДС за данъчен период - месец март
2016 г., съгласно Протокол за брак на активи от 10.03.2016 г., на основание
чл.79 ал.4 ЗДДС. Начислил е ДДС в размер на 28 067.51 лева. Видно от
Таблица 1 на РА, общото задължение за ДДС от 30 125.70 лева за внасяне, е
образувано освен от горната сума още и от декларирания от жалбоподателя данък
върху добавената стойност със СД за ДДС за съответните данъчни периоди, които
не са платени: за м.01/16 г.; м.02/16 г. и за м.08/16 г. Следователно
оспорената като цяло сума за ДДС от 30 125.70 лева, включва и 2 058.19
лева - деклариран, но неиздължен от жалбоподателя ДДС, в която част жалбата му,
като очевидно неоснователна, подлежи на отхвърляне.
Централният въпрос и по този пункт
относно определените задължения за ДДС в контекста на чл.79 ЗДДС, които пряко
корелират с нормативните фикции от чл.28 ал.2 ЗКПО и чл.79 ал.3 ЗДДС
/ДВ,бр.113/07 г./ е - следва ли след бракуване на процесното количество ДПЖ
кожи на 10.03.2016 г., същите да се приемат за съществуващи за целите на
данъчното облагане? За да бъде даден отговор, по делото е приета без възражения
от страните и кредитирана от съда Ветеринарно-медицинска експертиза, която е
съобразила действащата нормативна уредба в релевирания сектор. Съгласно нейното
заключение, в действащото право няма посочени срокове за съхранение на различни
суровини от животински произход, които се преработват в хранителни продукти, като
решаването на този въпрос е предоставен на всеки регистриран обект, който
следва да изгради Система за собствен контрол, представляваща част от всяка
технологична документация за производство на различните видове храни и се
одобрява от БАБХ. В приложените по делото документи вещото лице е установило
представен търговски документ, където е посочен срок на годност на парените
свински кожи от 8 месеца, отразен в съответната система на предприятието
производител, валидирана по реда на чл.18 ЗХ. В отговор на поставените въпроси
на СВМЕ, вещото лице заявява, че срокът за съхранение на парени свински кожи от
вида на процесните по делото, е не повече от 8-9 месеца до 2-3 години, според
предназначението им /Вж. въпрос 5/. При защита на заключението в съдебно
заседание на 13.12.2018 г. потвърждава, че срокът на годност на кожите за
влагането им в малотрайни колбаси като храна за човека е 8 месеца. Обяснява, че
ако въпреки всичко продължи тяхното съхранение при минусови температури, те
биха могли да се ползват като храна за животни /с изключение на свине/. След
изтичане на максималните 3 години, докогато биха могли да намерят някакво
стопанско приложение, кожите стават изцяло неупотребими, безполезни. Заявява, че
на територията на Силистренска област не съществува подходяща система за
обезвреждане на отпадъци от процесния вид, а и самото то, дори и да имаше
съоръжения, е много скъпо. Последното обяснява поведението на жалбоподателя, а
и не само неговото, на продължителното съхранение на ДПЖ кожите в хладилната
база на „Милктри“ ЕООД с.С.К. - повече от 3 години след първоначалното им
увреждане, установено с Протокола от 21.01.2013 г., след преустановяване на
електрозахранването на хладилниците на „Меком“АД.
Предвид гореизложеното настоящият
състав приема твърденията на жалбоподателя за извършване на процесното
бракуване на ДПЖ кожите, поради непреодолима сила, за неоснователи, за което
по-горе са изложени съображения. Не е налице и основанието от чл.28 ал.3 т.2 ЗКПО, защото безспорно установената промяна на физико-химичните свойства на
материалните запаси с Протокол за извеждането им от хладилните помещения на
„Меком“ АД на 21.01.13 г., не е съставомерна по горния текст. Последният
основателно се свързва от приходните органи с нормираните „фира“ и
„технологичен брак“. Въпреки това обаче, по делото безспорно е установено, че
всякакви възможни срокове на годност на въпросните парени свински кожи след 3
години, макар и броени не от тяхното производство, респ. придобиването им от
„Меком 2007“ ЕООД, а от първоначалното влошаване на качеството им на 21.01.2013
г., са изтекли към 21.01.2016 г., поради което, съответно на технологичните и
здравни изисквания, вкл. и на счетоводното и данъчно законодателство, са били
бракувани с Протокол за брак на активи от 10.03.2016 г. Поради това именно, се
приема, че неправилно е приложена от ответния орган фикцията от чл.28 ал.2 ЗКПО
и е увеличен декларираният от жалбоподателя счетоводен резултат за 2016 г. със
стойността на бракуваните ДПЖ кожи от 140 337.56 лева. По същата правна логика
и доколкото е установено основанието от чл.80 ал.2 т.5 ЗДДС, корекцията по чл.79
ал.4 ЗДДС на ДДС за данъчен период м.март.2016 г., е незаконосъобразно
извършена при наличие на нормативно основание за нейното изключване. В
останалата й част като неоснователна жалбата подлежи на отхвърляне.
Съдът е сезиран не толкова със спор за
размера на установените публични задължения на жалбоподателя, а по-скоро със
спор за тяхната дължимост изобщо, защото централният спорен /конфликтен/
момент, който следва да получи разрешение с настоящия съдебен акт е за наличието
или не на фактическо и съответно нормативно основание за валидно за целите на
данъчното облагане, бракуване на стоково-материалните ценности, представляващи
ДПЖ кожи в обем на 14 132 кг, на стойност от 140 337.56 лева, с която е
преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г., довел до
определяне на корпоративен данък в размер на 14 033.76 лева. Последното
лежи в основата и на коригиране на задълженията за ДДС за данъчния период на
счетоводното отписване на материалните запаси /Протокол за брак на активи от
10.03.2016 г./ с 28 067.51 лв. В тези им части РА следва да бъде отменен
ведно със съответната лихва за забава.
Да, не са налице твърдените с жалбата предпоставки за
изключване приложението на чл.28 ал.2 ЗКПО, респ. чл.79 л.3 ЗДДС, свързани с
„непреодолима сила“ и промени във физико-химичните свойства в нормални размери
/т.нар.фира/, както и не е спазен базовия принцип от чл.10 ЗКПО за документална
обоснованост на счетоводните разходи, но всичко това не може да промени главния
фактически извод, че бракуваните материални запаси са били категорично с
отдавна изтекъл срок на годност, поради което са осъществени хипотезите на
признаване на разхода от тяхното бракуване за данъчни цели в ракурса както на
чл.28 ал.3 т.3 ЗКПО, така и на чл.80 ал.2 т.5 ЗДДС. Макар и установени горните
факти с частни документи, същите като непротиворечиви и хронологично
последователни, вкл. подкрепени от заключението на приетата по делото съдебна
ВМЕ, следва да бъдат ценени. При съобразяване с предимството на съдържанието
/установените факти/ пред формата /начина за тяхното осчетоводяване/ настоящият
състав приема, че жалбата е основателна в обсъдения по-горе обем.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК, във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на процесния
акт. Спорът е повдигнат за дължимостта /а не толкова за размера/ на определените
задължения за данъци както по ЗКПО, така и по ЗДДС. Като субсидиарно задължението
за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не са наведени самостоятелни
възражения относно нейния размер. При така очертания предмет на съдебния
контрол относно установените публични задължения на жалбоподателя с оспорения
РА и с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимна
връзка, се налага извод, че по същество, жалбата е частично основателна относно
задълженията базирани на непризнаване от приходните органи за данъчни цели на
счетоводните разходи от брак на материални активи /парените свински кожи/. В
останалата й част, същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Правилно
е преобразуван годишния счетоводен резултат на дружеството за 2016 г. с
отписаното вземане от гръцката фирма в размер на 49 819.28 лева, за което
дължимият корпоративен данък се равнява на 4 982 лева. Лихвата за забава
на това задължение, изчислена за периода от 01.04.2017 г. до 16.05.18 г. /с
електронен калкулатор на НАП/ възлиза на 568.78 лева. Декларираните от оспорващото
дружество задължения за ДДС за данъчни периоди м.01/16 г., м.02/16 г. и м.08/16
г., ведно с лихвата за забава, също са безспорно дължими.
Разноски са поискали своевременно и двете страни, но с
оглед изхода на процеса на основание
чл.161 ал.1 ДОПК, такива се дължат по компенсация на жалбоподателя. При
установен материален интерес по делото /доколкото се иска отмяна изцяло на РА/
от 57 702.94 лева и приетото за основателно оспорване до размера от 49 645.70
лева, както следва: 14 033.76 лева /корпоративен данък/ плюс 1602.35 лв.- лихва
върху него и 28 067.51 лева /ДДС за м.03/16 г./ плюс лихва от 5 942.08
лева, следва че от установените по делото разноски на „Меком 2007“ ЕООД в
размер общо на 2750 лева /2500 лева - възнаграждение за един адвокат на л.10;
50 лева - платена ДТ на л. 391 и 200 лв. - депозит за СВМЕ на л.415/, съобразно
уважената част от жалбата, му се дължат 2 200 лв., воден от което и на
основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03001917007059-091-001/16.05.2018
г., потвърден изцяло с Решение № 165/03.09.18 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ НАП, в частта му,
с която е установено задължение на основание чл.22 т.1 във връзка с чл.28 ал.2
от Закона за корпоративното и подоходно облагане за 2016 година, в размер на
14 033.76 лева, ведно с лихва за забава от 1602.35 лева; както и в
частта му, с която на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.79 ал.3 от
Закона за данък върху добавената стойност, е определено задължение за ДДС за
данъчен период м.март.2016 г., в размер на 28 067.51 лева, ведно с лихва
за забава от 5 942.08 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Меком 2007“ ЕООД, с ЕИК:. и адрес на
управление: гр.Силистра, ул.“Капитан Мамарчев“ №10 срещу Ревизионен акт № Р-03001917 007059-091-001/16.05.2018 г., потвърден
изцяло с Решение № 165/03.09.18 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ НАП, в частта му, с която е
установено задължение на основание чл.22 т.2, във връзка с чл.34 от Закона за
корпоративното и подоходно облагане за 2016 година, в размер на 4 982.00
лева, ведно с лихва за забава от 568.78 лева; както и в частта му, с която са
определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност, декларирани
от жалбоподателя, за данъчни периоди: м. януари. 2016 г. в размер на 120.00
лева и лихва от 27.37 лева; м.февруари.2016 г. - 1820.00 лева, ведно с лихва за
забава от 401. 00 лева и м.август.2016 г. - 118.19 лева и лихва от 20.00 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с
административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №128, да заплати на„Меком 2007“ ЕООД, с ЕИК:.
и адрес на управление: гр.Силистра,ул.“Капитан Мамарчев“ №10, сумата от 2 200.00 /Две хиляди двеста/
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във
връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: