Решение по дело №564/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 122
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20215001000564
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000564 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.
613а, ал.1 от ТЗ.
Обжалвано е само в частта, с която е обявено в несъстоятелност по реда
на чл. 630,ал.2 от ТЗ търговското дружество „Х.“АД-гр.П. и е постановено
прекратяване на дейността на предприятието на дружеството, решение №
260204, постановено на 17.05.2021 г. по т.д. 45/2021 г. на Окръжен съд-П., с
което решение е обявена неплатежоспособността на „Х.“АД-гр.П. и е обявена
началната й дата на 6.01.2020 г., открито е производство по несъстоятелност
на „Х.“АД-гр.П., обявено е в несъстоятелност дружеството „Х.“АД-гр.П.,
постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството,
постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „Х.“АД-гр.П.,
назначен е за временен синдик на дружеството Р.И.Т. с възнаграждение 800
лв., платимо от кредитора „Ю.Б.“АД, насрочено е първо събрание на
кредиторите за 14.06.2021 г. при посочен дневен ред.
Жалбоподателят „Х.“АД-гр.П. моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо в обжалваната негова част, с която е обявено в несъстоятелност
1
търговското дружество „Х.“АД-гр.П. и е постановено прекратяване на
дейността на предприятието на дружеството, по съображения, изложени в
жалбата от 25.05.2021 г. Не заявява искане за събиране на доказателства от
въззивния съд.
Ответникът по жалбата И.а. "Г.и.т."-гр.С. взима становище за
основателност на въззивната жалба. Като молител в производството пред
окръжния съд заявява с молба от 19.01.2021 г. твърдение за
неплатежоспособност на търговското дружество „Х.“АД-гр.П., поради което
иска да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и да се
определи началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност
на „Х.“АД-гр.П. и да бъде определена дата за първо събрание на кредиторите.
Не заявява доказателствени искания във въззивното производство.
Ответницата по жалбата Д. Д. П. с писмен отговор от 23.06.2021 г. моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не
заявява доказателствени искания във въззивното производство.
Ответниците по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С., М. Д. К. и Д. Г. Анг. не са
взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
На 17.05.2021 г. окръжният съд е постановил обжалваното решение, с
което е обявил неплатежоспособността на „Х.“АД-гр.П. и началната й дата
на 6.01.2020 г., открил е производство по несъстоятелност на „Х.“АД-гр.П.,
обявил е в несъстоятелност дружеството „Х.“АД-гр.П., постановил е обща
възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановил е
прекратяване на дейността на предприятието на „Х.“АД-гр.П., назначил е за
временен синдик на дружеството Р.И.Т. с възнаграждение 800 лв., платимо от
кредитора „Ю.Б.“АД и е насрочил първо събрание на кредиторите за
14.06.2021 г. при посочен дневен ред. Решението е обявено в търговския
регистър на 18.05.2021 г. На 25.05.2021 г. е подадена въззивната жалба от
2
„Х.“АД-гр.П..
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната негова част, с която дружеството е обявено в несъстоятелност по
реда на чл. 630,ал.2 от ТЗ, е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Твърди,
че произнасяне по чл. 630,ал.2 от ТЗ винаги предпоставя изрично искане за
това от страна или стари в производството, а по делото няма направено
искане до съда за произнасяне по чл. 630,ал.2 от ТЗ от никоя страна-участник
в производството. Твърди, че при липса на такова искане постановеното
решение подлежи на обезсилване от въззивната инстанция в частта, с която
окръжният съд се е произнесъл по обявяване на длъжника в несъстоятелност
с прекратяване на дейността му съгласно чл. 630,ал.2 във вр. с чл. 711, ал.1 от
ТЗ. Твърди, че в случая окръжният съд е бил сезиран с искане за откриване на
производство по несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.1 от ТЗ и без да е
направено изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 630,ал.2 от
ТЗ при съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало
(чл.6,ал.2 от ГПК). Заявява, че в разпоредбата на чл. 630,ал.2 от ТЗ е
регламентирана основната предпоставка за обявяване на длъжника в
несъстоятелност с прекратяване на дейността му – когато е очевидно, че
продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността, като
преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване на
дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, като втората е
предвидена изрично от законодателя с нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ за
длъжника, ликвидатора, синдика, НАП и кредиторите. Позовава се на
решение №124/21.01.2014 г. на ВКС по т.д. № 1058/2012 г., I ТО, ТК и
решение №44/27.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 3286/2013 г., II ТО, ТК. Твърди,
че окръжният съд не е отчел липсата на заявено искане за произнасяне по чл.
630,ал.2 от ТЗ и при липса на мотиви в съдебното решение се е произнесъл
недопустимо с обжалваната част на решението, поради което иска решението
да бъде обезсилено в частта, с която търговското дружество „Х.“АД-гр.П. е
обявено в несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.2 от ТЗ.
От ответниците по въззивната жалба становище за нейната
основателност заявява в съдебното заседание на апелативния съд на
29.09.2021 г. И.а. "Г.и.т."-гр.С., становище за нейната неоснователност
заявява с писмен отговор от 23.06.2021 г. кредиторът Д.П. без изложени
3
съображения, а останалите кредитори „Ю.Б.“АД-гр.С., М. Д. К. и Д. Г. Анг. не
са изразили становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 630,ал.1 от ТЗ, когато констатира
неплатежоспособност съдът с решението си я обявява, определя началната й
дата, открива производство по несъстоятелност, назначава временен синдик,
допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки и определя датата на първото събрание на кредиторите.
Съгласно разпоредбата на чл. 630,ал.2 от ТЗ, по искане на длъжника,
съответно на ликвидатора, синдика, НАП или кредитор, когато е очевидно, че
продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността,
съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му
едновременно с решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Несъмнено е следователно, че съдът може да постанови
обявяване на длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му
едновременно с решението по чл. 630,ал.1 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност само при заявено искане, което следва да
е направено до съда от посочените в нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ лица. При
липса на такова искане първоинстационният съд не следва да постановява
обявяване на длъжника в несъстоятелност и да прекратява дейността му
едновременно с решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Съдебно решение, с което окръжният съд обявява длъжника
в несъстоятелност и прекратява дейността му едновременно с решението за
откриване на производството по несъстоятелност, е недопустимо и подлежи
на обезсилване в тази негова част (в тази насока изрично - решение
№124/21.01.2014 г. на ВКС по т.д. № 1058/2012 г., I ТО, ТК и решение
№44/27.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 3286/2013 г., II ТО, ТК). Следва при тези
обстоятелства да се провери и прецени дали в производството пред окръжния
съд е било заявено от длъжника, НАП или кредитор искане съгласно чл.
630,ал.2 от ТЗ до съда да обяви длъжника „Х.“АД-гр.П. в несъстоятелност и
да прекрати дейността му едновременно с отриването на производството по
несъстоятелност.
Производството по т.д. № 45/2021 г. на ОС-П. е образувано по
подадената на 19.01.2021 г. от ИА“ГИТ“-гр.С. молба срещу „Х.“АД-гр.П., с
която е поискано съдът, след като констатира твърдяната от молителя
4
неплатежоспособност на ответното дружество, да обяви тази
неплатежоспособност, да определи началната й дата, да открие производство
по несъстоятелност на дружеството и да опреди датата на първото събрание
на кредиторите. Искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ в тази
молба не е заявено. На 11.03.2021 г. е подадена молба от М.К. да бъде
присъединен на основание чл. 629,ал.4 от ТЗ като кредитор по делото, в която
не е заявено искане относно вида на бъдещото съдебно решение, респективно,
няма заявено искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ. С
подадената на 15.03.2021 г. молба от „Ю.Б.“АД-гр.С. е поискано банката да
бъде конституирана в производството и да бъде постановено на основание чл.
630,ал.1 от ТЗ решение, с което съдът да обяви неплатежоспособността на
„Х.“АД-гр.П., да открие производство по несъстоятелност на дружеството, да
определи начална дата на неплатежоспособността му, да назначи временен
синдик и да определи дата на първо събрание на кредиторите. В тази молба не
е заявено искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ. На 24.03.2021
г. е подадена молба от кредитор Д.А. за присъединяване по делото съгласно
чл. 629,ал.4 от ТЗ, в която не е заявено искане относно вида на бъдещото
съдебно решение, респективно, няма заявено искане за прилагане на нормата
на чл. 630,ал.2 от ТЗ. Първото по делото открито съдебно заседание е
проведено на 29.03.2021 г. и съгласно съдебния протокол в него не е било
заявено искане от страните по чл. 630,ал.2 от ТЗ. С молба от 7.05.2021 г. Д.П.
твърди, че е кредитор на „Х.“АД-гр.П.. С определение в съдебното заседание
на окръжния съд на 10.05.2021 г. съдът конституира като кредитор в
производството Д.П., като, видно от протокола от това съдебно заседание, в
него от страните не е заявявано искане по чл. 630,ал.2 от ТЗ, като
представителите на явилите се страни ИА“ГИТ“-гр.С., „Ю.Б.“АД-гр.С. и
„Х.“АД-гр.П. са изразили становища, че е установена неплатежоспособност
на „Х.“АД-гр.П., поради което молят тя да бъде обявена, да се определи
началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност за
дружеството. При прегледа на документите по делото не се установява да е
постъпвало искане от НАП по реда на чл. 630,ал.2 от ГПК. Установява се
следователно, че в производството пред окръжния съд до постановяването на
съдебното решение на 17.05.2021 г. не е било заявено искане по чл. 630,ал.2
от ГПК. В съдебното решение от 17.05.2021 г. съдът не излага съображения за
приложение на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ, а само за наличие на основания
5
за приложение на нормата на чл. 630,ал.1 от ТЗ, като посочва и че решението
се постановява на основание чл. 630,ал.1 от ТЗ. В диспозитива на съдебното
решение обаче окръжният съд наред с частта по чл. 630,ал.1 от ТЗ
постановява и обявяване на „Х.“АД-гр.П. в несъстоятелност и постановява
прекратяване на дейността на предприятието на дружеството. Установява се
следователно, че окръжният съд постановява в диспозитива на съдебното
решение и част със съдържание по чл. 630,ал.2 от ТЗ без да има заявено
искане в производството по делото съобразно посочената разпоредба.
Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя, заявено във
въззивната жалба, за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 630,ал.2
от ТЗ относно обявяване на длъжника в несъстоятелност заедно с
прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството
по несъстоятелност. Основателно е затова и твърдението на жалбоподателя,
че при липса на искане по чл. 630,ал.2 от ТЗ постановеното решение подлежи
на обезсилване в частта, в която окръжният съд се е произнесъл по обявяване
на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му съгласно чл.
630,ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 711 от ТЗ. Установява се, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена. Във въззивната жалба е посочено като
искане да бъде обезсилено решението като недопустимо в частта му, с която
дружеството „Х.“АД-гр.П. е обявено в несъстоятелност по реда на чл.
630,ал.2 от ТЗ, като с оглед изложеното в жалбата по приложението на тази
норма касателно обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на
дейността му, и позоваването на същата норма в искането следва решението
на окръжния съд сега да бъде обезсилено в частите му, с които окръжният съд
обявява в несъстоятелност „Х.“АД-гр.П. и постановява прекратяване на
дейността на предприятието на „Х.“АД-гр.П..
С оглед резултата от въззивното обжалване и тъй като не е внесена от
жалбоподателя съгласно чл. 620,ал.3 от ТЗ държавна такса за въззивното
производство пред апелативния съд, то съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6
от ГПК ответниците по жалбата ИА“ГИТ“-гр.С., „Ю.Б.“АД-гр.С., Д.П., Д.А. и
М.К. следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ за въззивното производство в
размер на 125 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 260204, постановено на
17.05.2021 г. по т.д. 45/2021 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНАТА
НЕГОВА ЧАСТ, с която съдът обявява в несъстоятелност „Х.“АД-гр.П.,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.П., бул.“М.“***, бл.
*, ет.**, и постановява прекратяване дейността на предприятието на „Х.“АД-
гр.П., ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.П.,
бул.“М.“***, бл. *, ет.**.
В останалите негови части решение № 260204, постановено на
17.05.2021 г. по т.д. 45/2021 г. на Окръжен съд-П., като необжалвано е влязло
в сила.
Препис от настоящото решение да се изпрати съгласно чл. 624 от ТЗ в
деня на постановяването му или най-късно на следващия ден за вписване в
търговския регистър съобразно нормата на чл. 622 от ТЗ.
Да се изпрати служебно на Окръжен съд-П. препис от настоящото
решение за вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ОСЪЖДА И.а. "Г.и.т."“-гр.С., бул.“К.А.Д.“*, БУЛСТАТ **********,
„Ю.Б.“АД-гр.С., ул.“О.п.“***, ЕИК **********, М. Д. К., ЕГН ********** от
гр. П., ул.“З.п.“*, ет.*, ап.* Д. Г. Анг., ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.“*, ет.*,
ап.** и Д. Д. П., ЕГН ********** от с. Б.п., обл.П.ска, ул.“Б.“** да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-П. сумата
125 лв. – държавна такса, дължима за производството пред въззивната
инстанция Апелативен съд-П., съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 109, ал.1,
изр.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, както и сумата 5 лв.
за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на посочената сума при
невнасянето й до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния
касационен съд – гр. С. с касационна жалба в 7-дневен срок от вписването му
в търговския регистър съгласно чл. 633, ал.1 от ТЗ.
Преписи от решението да се изпратят на страните за запознаване
7
съгласно чл. 7, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8