О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260035
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение- девети състав, в закрито заседание на шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след
като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 3041 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят Национална
здравноосигурителна каса, със съдебен адрес *** чрез Районна здравноосигурителна
каса – Пловдив, представляван от юрисконсулт С.Т., моли да бъде отменено като
незаконосъобразно Определение № 262311 от 21.10.2020г. на РС-Пловдив, ІХ гр.
състав, постановено по гр.д. № 8901/2020г., с което е прекратено производството
по гр.дело № 8901/2020г.
Заявява се, че съгласно чл.76а от ЗЗО и
чл. 268 от АПК, писмените покани имат характер на индивидуален административен
акт,удостоверяващ вземане, като при неизпълнение сумата се прихваща от следващо
плащане по договора, или по съдебен ред, ако договорът е прекратен, какъвто
счита, че е настоящият случа. Заявява, че в т.см. съдебната практика приема, че
НЗОК/РЗОК може да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.
1 от ГПК, въз основа на издадената по реда на ЗЗО покана. Заявява се, че в
случая се касае за частно държавно вземане доколкото публичните такива, които
се събират чрез публичен изпълнител от НАП са изчерпателно изброени в нормата
на чл. 162 ал. 2 от ДОПК и след тях не е процесното вземане. Счита, че
вземането на държавния орган е частно, произтичащо от договор с ответника и
като такова според чл. 163 ал. 2 от ДОПК следвало да се събира по общия ред- този
на ГПК.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по
делото, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по
същество.
Разгледана по същество частната жалба се
явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното определение,
районният съд приема, че ищецът Националната здравноосигурителна каса действа
като контролен орган, чиито бюджет се регулира от Закона за публичните финанси,
поради което и претендираните със заявлението вземания по естеството си не са
частни, а публични, и не подлежат на събиране по граждански ред.
Въззивният
съд намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него
мотиви. В случая, безспорно, се установява от приложени по делото, в т.ч. и в
образувано заповедно производство по ч.гр.д.№10416/19г.,ПдРС,ІІІбр.с., че в
заповедното производство е постъпило възражение от длъжника МЦ“Хипоталамус“ ООД
гр. Пловдив против заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения за
това срок по чл. 414, ал. 4 ГПК заявителят е депозирал искова молба за
установяване на паричните притезания по оспорената заповед за изпълнение.
Заявителят е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение, каквато му
е била и издадена, въз основа на индивидуален административен акт - Писмена
покана с изх. № 16-2318/14.03.2017 г., издадена на основание чл. 76 а, ал. 3
във вр. с чл. 76 а, ал. 1 ЗЗО, с която ответникът, в качеството му на
изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК, е поканен да
заплати доброволно сумата от 11 400 лв., представляваща надвишен
регулативен стандарт за трето тримесечие на 2016 г. за възстановяване на получени
суми без правно основание. Писмената покана, представляваща индивидуален
административен акт, е влязла в сила с постановяване на Решение №
1570/07.08.2017 г. по адм.д. № 1013/2017 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, влязло в сила на 13.11.2017г.. Писмена покана с изх. №
16-2318/14.03.2017 г. е издадена след извършена финансова проверка със Заповед
№ РД-13-278/26.01.2017 г., в резултат на което е установен надвишен регулативен
стандарт за трето тримесечие на 2016 г. В поканата е посочено, че финансовата
проверка е образувана по повод изпълнение на договор № 162318/17.02.2015 г. за
оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ.
Спорен е въпросът претендираното вземане на НЗОК дали
е публично или частно,както и дали поканата по чл. 76а ал. 3 вр. ал. 1от
ЗЗЛ,представляваща влязъл в сила индивидуален административен акт, следва да се
счита за „акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е
възложено на гражданските съдилища“, по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Видно е от действащата редакция на
чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, /в какъвто текст е считано и от доп.-ДВ,бр.15 от
2010г./, публични са държавните и
общинските вземания: за недължимо платени
и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа
на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В тази насока е и
практиката на ВАС, видно от Решение № 6694 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. №
13395/2013 г., VI о.. Съгласно него, създаденото правоотношение
между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение
със самостоятелен правен статут, се регулира от административното право.
Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за
медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя
за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не
подлежат на събиране по граждански ред. Събирането на задълженията към бюджета
на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт /писмена
покана/, която създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя
способа на изпълнението.
Предвид гореизложените
съображения, съгласно ДОПК, както и практиката на ВАС, горецитирана, вземането
на ищеца НЗОК се явява публично правно вземане, а не –частно държавно вземане,
така както неправилно счита жалбоподателят.
От друга страна, не се
констатира и от страна на въззивния състав на ПдОС законова разпоредба, която
„да допуска“ изпълнението на процесния
индивидуален административен акт – „писмена покана“ по чл. 76а ал. 3 в. чл. 76а
ал. 1 от ЗЗО, да е възложено на гражданските съдилища, по смисъла на чл. 417
т.1 от ГПК. Всъщност, сама по себе си тази „писмена покана“ като влязъл в сила
административен акт, съдържа, безспорно,
установени задължения на длъжника към
НЗОК, относно които се явява без правен интерес установяването им, отново,
по гражданско-правен ред, респективно, издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея, по реда на чл. 417 от ГПК,
какъвто път на защита е предприел ищецът НЗОК.
Предвид гореизложените
съображения въззивният състав на ПдОС приема, че обжалваното определение се
явява законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено от
въззивния съд.
Определението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното в
закрито заседание на 21.10.2020г. Определение № 262311 на Районен съд- Пловдив,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, по гражданско дело № 8901/2020г. по
описа на Районен съд-Пловдив.
Определението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/