РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Монтана, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100385 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М. Г. с ЕГН **********, Д. З. с ЕГН
********** и С. З. с ЕГН *против „З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от
ЗЗД за следните суми: 120 000 лв. (М.-А.), 120 000 лв. (С.) и за 26 000 лв.(Д.),
като исковете са предявени и от тримата като частични от 200 000,00 лв.
Търсените суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на техния наследодател /син и лице, с което е
живяла на съпружески начала/, ведно със законната лихва, считано от
29.11.21 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от
застрахователя, до окончателното изпълнение на задължението. Ищцата Д. З.
претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от
1984,40 лв., изразяващо се в имуществени разходи за траурни стоки и услуги
за погребение.
Ищците твърдят, че на 10.08.21 г. около 17:10 ч. на път *-*между с. „*“
и с. „*“ е настъпило ПТП с участието на микробус марка „*“, модел „*“ с peг.
№ *, управляван от И. Б. с ЕГН **********, движещ се с посока гр.* - гр.*.
Същият предприема маневра завой наляво за навлизане в крайпътна
територия, без да се съобрази с останалите участници в движението, с което
1
става причина и реализира ПТП, блъскайки правомерно движещия се с
посока гр. *- гр. *мотоциклет марка „*“, модел „*“ с peг. № *, управляван от
В.З.. Вследствие настъпилия инцидент В.З. е получил тежки несъвместими с
живота травми - разкъсване на сърце, бял и черен дроб, съчетана черепно-
мозъчна и гръдно-коремна травма, в резултат на които е починал на място.
Същият е и човекът, с когото М. Г. е живеела на семейни начала, в резултат
на което тя търпи неимуществени вреди от неговата загуба, изразяващи се в
душевни болки и страдания.
Местопроизшествието е посетено от дежурен екип при ОД на МВР
Монтана, с-р „ПП“, който е съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № *-*-*, където са описани обстоятелствата и участниците в
инцидента. По случая е образувано досъдебно производство № 18083 ЗМ
905/21г. по описа на РУ Монтана, пр.пр. № 1222/21 г. по описа на Окръжна
прокуратура Монтана.
Твърди се, че катастрофата е причинена вследствие виновното
поведение на водача на микробус марка „*“, модел „*“ с peг. № *, който е
нарушил чл.5, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДвП. Вследствие от загубата всеки от
ищците е претърпял неимуществени вреди, а именно:
Ищцата М. Г. и В.З. са имали връзка в продължение на 6 години, като
последните 2 години са живеели заедно на семейни начала в едно
домакинство заедно с майката и бащата на З.. Имали са планове за общо
бъдеще-сватба, деца – седмицата следваща инцидента починалият е планирал
да предложи брак на своята дългогодишна половинка, за което е осведомил
цялото семейство. Съществуващите между тях взаимоотношения на любов и
привързаност са били прекратени вследствие трагичната смърт на В.З..
Вследствие на това Г. е изпаднала в тежко депресивно състояние - затворила
се е в себе си, отказала да общува с хора, да се храни и плачела непрестанно.
Ищците Д. З. и С. З. са родители на починалия В.З.. Същите са загубили
своето дете, което са обичали силно. Тази загуба се е отразила изключително
тежко – родителите са изпаднали в тежко депресивно състояние, отказали да
се хранят и срещат с хора.
Предявена е и претенция от ищцата Д. З., съобразно която същата търси
обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 1984,40 лв.,
изразяващо се в имуществени разходи за траурни стоки и услуги за
2
погребение.
С оглед на така описаните увреждания ищците са предявили претенции
пред застрахователя на 26.08.2021 г., но в законоустановения тримесечен
срок не е постъпил отговор и не е заплатено обезщетение.
Предвид гореизложените съображения молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати исковите суми, ведно със
законната лихва от 26.08.2021 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до
окончателно заплащане на обезщетенето и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„Л. И.“ АД, чрез юрк. М. В., в който се оспорват претенциите по основание и
размер. Оспорва твърдението на ищците, че застрахователят не е взел
становище по застрахователната претенция, като навежда доводи за
недопустимост на иска.
Оспорва механизма на ПТП-то, както и наличието на вина на водача на
микробуса. Твърди се, че изключителна вина за процесното ПТП има
единствено пострадалия, който се движел с превишена за участъка и пътните
условия скорост.
В условията на евентуалност ответникът твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, като се излагат подробни доводи в
тази насока.
Оспорва се материалноправната легитимация на ищцата М. Г., като се
излагат доводи в тази насока.
Оспорват се и размерите на предявените претенции като прекомерни,
като се взема становище и относно недължимост на лихвата за забава.
Оспорва се размера за адвокатското възнаграждение като прекомерно.
С отговора е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е и
искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника –
лицето И. Б..
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител адв. П.
отправят искане към съда да се увеличи размерът на предявените искове до
пълния такъв от по 200 000,00 лв. за всеки от тях. Освен това твърдят, че
3
исковете са доказани по основание и размер и следва да се уважат.
Ответникът, чрез процесуален представител юрк.М. твърди, че
инцидента е настъпил изцяло поради виновно и противоправно поведение на
водача на мотоциклета, поради което иска от съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Третото лице, чрез своя процесуален представил адв.Р. счита, че искът
следва да бъде уважен частично, предвид установеното по делото
съпричиняване от страна на пострадалия.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени и
изслушани са експертизи – две съдебно-автотехнически и
съдебномедицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ), изготвена от вещото
лице инж. Ц. Ц. се установява, че на 10.08.2021 г. около 17:10 часа по път *-*в
района на км *+*, между селата * и *, обл.*настъпило ПТП, при което
мотоциклет марка „*“, модел „*“ с peг. № *, с посока на движение от гр.*към
гр. *, управляван от В. З. се сблъскал с челната си част в задна дясна част на
товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *, управляван от И. Б., който
без да се съобрази с останалите участници в движението, направил маневра
завой наляво, за да навлезе в отбивка по черен път. Вследствие на инцидента
мотоциклетиста починал на място.
САТЕ установява, че инцидента е настъпил през светлата част от
денонощието при хоризонтална видимост от 20 км. Мястото на инцидента е
прав участък, като в района на ПТП-то има ограничителен знак от двете
посоки от 80 км/ч. за движение на моторни превозни средства.
Мотоциклетистът се движел в своята пътна лента със скорост от около 133,37
км/ч., като опасната зона на спиране при тази скорост е 130,43 метра.
Възприемайки товарния автомобил като опасност мотоциклетистът
задействал спирачаната система. Стореното се оказало недостатъчно, а
ударът между двете превозни средства настъпил в лентата за движение на
мотоциклетиста.
От съдебномедицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещто лице д-
4
р И. И., се установява, че пострадалият при ПТП-то З. е получил множествена
(съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма) изразяваща се в:
Травма в областта на главата със: счупване на костите на черепната
основа в областта на предната и средната й ямки; кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки на главният, малкият мозък и мозъчния ствол;
Травма в областта на шията с: ивицесто охлузване в долната й лява част;
Травма в областта на гръдният кош с: ивицести охлузвания в областта
под лявата ключица и под гръдната кост; счупване на дясната ключица;
многофрагментно счупване на I-во до IX-то ребра в дясна гръдна
половина и на от I-во до V-то ребра в лява гръдна половина с
кръвонасядане и разкъсване на места на меките тъкани и мускулатура в
областта около счупванията; разкъсване на околосърдечната торбичка и
на сърцето; разкъсване на белият дроб в ляво и в дясно; кръвоизливи в
гръдната кухина с излив на около 450 мл. Кръв в лява гръдна кухина и на
около 500 мл. в дясна гръдна кухина;
Травма в областта на корема с: множество охлузвания по кожата в
дясната му долна част, в областта на десния хълбок и на кръста в дясно;
разкъсване и размачкване на черният дроб, разкъсване на десният
бъбрек;
Травма в областта на таза с: охлузвания по страничната му повърхност в
дясно; многофрагментно счупване на дясната тазова кост;
Травми в областта на горните крайници с: кръвонасядане и охлузвания
по гърба на лява ръка – в областта над първата метакарпална кост и на
основата на палеца;
Травма в областта на долните крайници с: множество охлузвания по
предната, външно-страничната и задната повърхност на дясно бедро;
голяма разкъсно-контузна рана по предната, външно-страничната и
задната повърхност на дясно бедро в горната му половина; голяма
разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица предновъншно над
глезенната става.
От СМЕ се установява, че така описаните травматични увреждания
много добре отговарят да са получени в условията на станалото ПТП при
блъскането му като мотоциклетист в товарен автомобил. Непосредствена
причина за смъртта на В.З. е травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба,
развили се на базата на тежката множествена травма със счупването на
5
костите на черепа, на гръдния кош /ключица и ребра двустранно/ и таза в
дясно с разкъсването на меки тъкани, мускулатура и вътрешни органи –
сърце, бял дроб, черен дроб и бъбрек. От експертизата се установява, че
между получените увреждания при станалото ПТП и настъпилата смърт има
пряка причинно-следствена връзка.
От показанията на св. И.З. /майка на ищеца С. З. и баба на починалия
В.З./ се установява, че в семейството на ищците дразги никога не е имало.
Първоначално С. и Д. живеели при нея, но след като им се родило първото
дете се изнесли да живеят при майката и бащата на Д., тъй като жилището
там било по-голямо. Свидетелката заявява, че и до ден днешен ищците
поддържат връзка с нея. Двамата приели инцидента много зле. Споделя, че
след инцидента Д. денонощно плаче, а С. не може да говори нормално. По два
дни в седмицата ходели на гроба на В., като освен това многократно са
посещавали и мястото, където е загинал. Свидетелката заявява, че ищцата М.
и В. били заедно от шест години, като връзката им никога не е била
прекратявана. Към момента на настъпване на катастрофата двамата живеели
заедно, като били и при едните родители, и при другите. Свидетелката
твърди, че М. и В. имали уговорка да направят сватба. Твърди, че ищцата М.
не е преодоляла загубата на любимия й човек, като до ден днешен ходи на
гроба му. Същата й споделяла, че не може без него и няма да има приятел
повече.
От показанията на св. П.В. /съпруга на братът на В./, се установява, че
познава В. от дете, като двамата са израстнали заедно. Заявява, че
семейството на ищците е много сплотено, като връзката между ищцата Д. и В.
била много сила. Пострадалият и майка му били постоянно заедно и си
помагали ежедневно, тъй като баща му често пътувал. Твърди, че Д. всеки ден
ходи на гроба на В.. След инцидента ищцата спряла да се храни и отслабнала.
Същата непрекъснато плаче и не може да преодолее загубата на сина си.
Свидетелката В. заявява, че ищецът С. започнал да вдига кръвно, влошил си
зрението и спрял да се храни след инцидента. Свидетелката заявява, че
ищцата М. често ходи на гроба на В. и не е приживяла загубата му. Твърди, че
двамата са имали намерения да се оженят и да имат деца.
От показанията на св. С.Т. /приятелка на ищцата М./ се установява, че
В. и М. живеели заедно последните две години, като връзката им била много
6
силна. Двамата имали планове да станат семейство. Твърди, че към
настоящия момент ищцата М. все още не е преживяла загубата на В., като
дори същата е изпаднала в депресия.
Като писмени доказателства по делото са приложени три броя
претенции за изплащане на обезщетения, от които се установява, че ищците
са заявили своите претенции пред застрахователя „Л.И.“ АД на 26.08.2021 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от
ЗЗД.
Исковете са допустими за разглеждане, тъй като са спазени
разпоредбите на чл.380 във чл.498, ал.3 от КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от
КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. В тази връзка от
приложените по делото писмени претенции до застрахователя ЗК „Л.И.“ е
видно, че последният е сезиран от ищците на 26.08.2021 г. Исковите молби са
входирани в съда на 30.11.2021 г., като в тримесечния срок застрахователят
нито е платил, нито изрично е отказал да заплати претендираните
обезщетения, поради което съдът намира предявените искове за допустими, а
възраженията на ответника за неоснователни. В тази връзка, следва да се
уточни, че приложеното от ответника писмо с изх. №10393/17.11.2021 г., с
което е уведомил ищците, че следва да представят заверени копия от
документи не е относимо по отношение на възраженията за недопустимост,
доколкото разпоредбата на чл.498, ал.3 ясно разписва при какви условия
може да бъде предявен иск пред съда, а в случая тези условия са спазени от
ищците.
На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл.432 от КЗ
е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет
законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено
деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
7
между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и
валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Видно от приложената справка от Гаранционен фонд към 10.08.2021
МПС с ДКН *има активна застраховка „ГО“, която е валидна от 15.12.2020г.
до 14.12.2021 г. Безспорно между страните е, че ответникът е застраховател
по „ГО“ на автомобилистите на водача И. Б., управлявал микробус марка „*“,
модел „*“ с peг. № *.
По отношение на възраженията на ответника за наличието на деликт
МОС намира следното:
В случая несъмнено е установено, че на 10.08.2021 г около 17:10 часа
по път *-*в района на км 31+900, между селата * и *, обл.*при настъпилото
ПТП застрахованият товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *,
управляван от И. Б. извършил маневра завой наляво, за да навлезе в отбивка
по черен път, като същият не се съобразил с идващия отсреща мотоциклет,
управляван от В.З.. Последвало сблъскване между двете МПС-та, като
мотоциклетът се сблъскал с челната си част в задната дясна част на завиващия
товарен автомобил. Съобразно приетата съдебномедицнска експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, В.З. получил множество
травматични увреждания при станалото ПТП, като между тях и настъпилата
смърт има пряка причинно-следствена връзка. Видно от приетата фактическа
обстановка видимостта на процесната дата била добра. От повторната САТЕ,
изготвена от вещото лице Ц. Ц., се установява, че шофьорът на товарния
автомобил възприел идващия отсреща мотоциклетист. В т.9 от заключението
се посочва, че водачът на товарния автомобил не е трябвало да пресича пътя
на мотоциклетиста, след като не е преценил добре неговата безопасна
дистанция. Съдът кредитира така даденото заключение в тази част като
обективно, обосновано и компетентно. Предвид това съдът намира, че
водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Цитираната разпоредба
8
следва да се тълкува във връзка с чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От друга страна
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП вменява и задължение на водача на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства. При така анализираните норми и съобразно
приетата фактическа обстановка МОС намира, че деянието на водачът на
товарния автомобил е противоправно и виновно извършено. Също така се
установи, че между него и настъпилата смърт на мотоциклетиста има
причинно-следствена връзка.
По отношение на твърденията на ищците за претърпени неимуществени
вреди МОС намира следното:
Кръгът от лицата, които имат право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на техен близък първоначално е
определен в Постановление № 4/25.05.1961г. на пленума на ВС, съгласно
което това са неговите низходящи, съпруг и възходящи и то след като се
установи, че действително са претърпели такива вреди. С Постановление №
5/24.11.1969 на пленума на ВС е допълнено Постановление № 4/1961 г., като е
предвидено, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето,
което е същителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение №1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 на ОСНГТК на ВКС се разшири този кръг от
лица, като се прие, че материално легитимирано да получи обезщетение в
тази хипотеза е и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Според мотивите в това тълкувателно решение трайна и дълбока
емоционална връзка е възможна и между лица, които не се намират в
семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения.
Предвид анализираната задължителна практика съдът намира, че
ищцата М. е материално легитимирана да получи обезщетение от претърпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на В.З., като съображенията за
това са следните:
Разпитаните в хода на производството свидетели са категорични и
единни по отношение на факта, че ищцата и пострадалия са двойка от шест
години, като от последните две години живеят заедно. Показанията на
свидетелите са безпротиворечиви по отношение на факта, че двамата имали
много силна връзка, като освен това имали намерение да се оженят в близкото
бъдеще. Видно от свидетелските показания ищцата М. и към настоящия
момент не е преживяла загубата на любимия си човек, често ходи на гроба му
и не може да го прежали, като също така след инцидента изпаднала в
9
депресия. От показанията на св. И. З. се установява, че ищцата М. й е
споделила, че не може без В. и няма да има приятел повече. Анализирани
съвкупно тези показания несъмнено водят до извода, че ищцата е създала
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, поради което същата е материално
легитимирана да получи обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. За да се определи справедлив размер на обезщетението за
търпени от деликт страдания при смърт на близък, от значение са: възрастта
на увредения, съществуващите приживе отношения между пострадалия и
претендиращите обезщетение, интензитета и продължителността на
психическите страдания, както и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането.
Съобразно доказателствения материал по делото съдът намира за
установено, че починалият е бил млад мъж на 25 години. Показанията на
свидетелите И. З. и П.В. са безпротиворечиви по отношение на факта, че В. и
родителите му били много сплотено семейство. В семейството нямало дразги.
Напротив, от показанията на св. П.В. се установява, че между ищцата Д. и В.
имало много силна връзка, необичайно за връзката майка-син. Двамата
взаимно си помагали в ежедневните дейности. Показанията на свидетелките
И. З. и П.В. са безпротиворечиви и по отношение на факта, че след инцидента
живота на родителите на В. се променил в негативна насока. От показанията
се установява, че ищцата Д. плачела денонощно, спряла да се храни и
отслабнала. По отношение на ищеца С. се установява, че след инцидента
започнал да вдига кръвно, спрял да се храни, а зрението му се влошило.
Несъмнено от свидетелските показания се установява, че и двамата родители
ходят често на гроба на сина им, като и към настоящия момент не са
преодолели загубата му. Предвид установеното, съдът намира, че между
ищците и починалия е имало силна връзка, която се градила на любов и
сплотеност. Съдът отчита икономическото състояние в страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователите към този момент.
Предвид младата възраст на пострадалия, загинал в началото на
съзнателния си жизнен път, близките отношения с родителите му, както и
претърпените морални страдания и болки от тях от преждевременната загуба
на техния син, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в
размер на по 160 000,00 лв. за всеки един от ищците Д. З. /майка на
починалия/ и С. З. /баща на починалия/. По отношение на ищцата М. Г. съдът
намира за доказана трайна и дълбока емоционална връзка между нея и
починалия В. Двамата били двойка от немалък период /6 години/, като много
се обичали и имали намерение да се оженят и да имат деца. Доказано е също,
че ищцата М. и към настоящия момент не е преодоляла загубата на любимия
си човек и страда за него. Предвид това, съдът намира, че за ищцата М.
справедливото обезщетение следва е в размер на 80 000,00 лв.
Съобразно приетото от съда наличие на осъществен деликт от страна на
шофьора на товарния автомобил, следва да бъде уважена и претенцията на
10
ищцата Д. за претърпени имуществени вреди на стойност 1984,40 лв.,
изразяващи се в разходи за траурни стоки и услуги за погребение.Тази
претенцията се установява от приложената към делото фактура №
527/16.08.21 г.
По отношение на възражението за съпричиняване съдът намира
следното:
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат.
По делото се установи, че пострадалия В.З. е управлявал мотора със
скорост от около 133,37 км/ч., при ограничение от 80 км/ч. в участъка на
катастрофата. Двете съдебно-автотехнически експертизи са категорични по
отношение това, че инцидентът е бил предотвратим, ако мотористът се е
движел в границите на разрешената за участъка скорост. От една страна
деянието на водача на товарният автомобил е противоправно, предвид, че не е
пропуснал насрещно движещия се мотоциклетист, от друга страна се
установи, че ако В. З. е управлявал мотора си в рамките на разрешената за
този участък скорост не би се стигнало до ПТП. Предвид това съдът намира,
че е налице причинна връзка между действията на пострадалия З. и
настъпилият инцидент. С оглед на това МОС намира, че следва да се
определи степен на съпричиняване от 50% /петдесет процента/. Така
поведението на В.З. се квалифицира като съпричиняващо във вредоносния
резултат и води до извод, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от ЗЗД следва да
бъде редуцирано, респ. на ищците следва да се присъди неговия непълен
размер както следва: за ищците Д. З. и С. З. – по 80 000,00 лв. за всеки от тях,
а за ищцата М. Г. – 40 000,00 лв., като за разликата до претендирания размер
от 200 000,00 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на претенцията на ищцата Д. З. за претърпени
имуществени вреди съдът намира, че нейният размер следва да бъде
11
редуциран, като се присъди непълен размер от 992,20 лв, като за разликата до
претендирания размер от 1984,40 лв. искът следва бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид горното, следва да се уважи и претенцията по акцесорния иск
за лихви за забава. В тази връзка се установи, че ищците депозирали писмени
претенции пред застрахователя на 26.08.2021г. На 11.17.2021г.
застрахователното дружество ги уведомило писмено, че е необходимо да
представят заверени копия от „автотехническа експертиза, протокол за оглед
на местопроизшествие и скица на местопроизшествието, съдебномедицинска
експертиза на В.З. и химическа експертиза на И. Б.“. Разпоредбата на чл.497,
ал.1 от КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2)
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3. В случая съдът намира, че лихвата се дължи от изтичане на
тримесечния срок от уведомлението до застрахователя. Видно от
Уведомлението, изпратено от застрахователя до ищците, дружеството е
изискало множество документи, с които последните не са разполагали и
съответно и не са могли да представят, поради което и съдът намира, че
лихвата се дължи, считано от 27.11.2021 г., поради което и направеното
възражение в тази насока от страна на ответника е неоснователно.
По разноските:
С определение № 345/07.12.2021 г. на основание чл.83, ал.2 от ГПК
съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса както следва:
М. Г. – изцяло освободена от заплащане на ДТ;
Д. З. - освободена от заплащане на ДТ над размера от 2000 лв.;
С. З. - освободен от заплащане на ДТ над размера от 1000 лв.
За оказана безплатна помощ на ищците по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Я.
Д. - САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съответно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от
ЗА.
При материален интерес 200 000,00 лв., на основание чл.7, ал. 2, т.5 от
12
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за един ищец е в размер 12650,00 лв., а
съответно на уважената част от исковете на ищците Д. З. и С. З. за
претендираните неимуществени вреди, на адв. Я. Д. се дължи сумата 5060,00
лв. /или общо за двамата ищци 10120,00 лв./.
Предвид предявеният от ищцата Д. З. иск за имуществени вреди, който
е уважен от съда до размер от 992,20 лв., на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г., на адв. Я. Д. се дължи сумата от 400 лв.
По отношение на указаната правна помощ на ищцата М. Г. на адв. Я. Д.,
съобразно уважената част от иска, се дължи сумата 2530,00 лв.
Гореописаните суми следва да бъдат заплатени от ответника ЗК „Л.И.“
АД.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски
както следва:
Ищцата Д. З. е направила разноски в общ размер 2350,00 лв., като
съразмерно уважената част от иска ответникът следва да й заплати
942,30 лв.
Ищецът С. З. е направил разноски в размер на 1000,00 лв., като
съразмерно уважената част от иска ответникът следва да му заплати
400,00 лв.
Осъденият ответник ЗК „Л. И.“ АД, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
следва да заплати в полза на Окръжен съд-Монтана дължимата държавна
такса върху размера на уважените искове, която е в размер на 5999,68 лaвa.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право
на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Общият размер на
направените от ответника разноски е 900 лв. / 250,00 лева за съдебно-
автотехническа експертиза, 100,00 лева за съдебномедицинска експертиза,
10 лева за два броя съдебни удостоверния и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв. на основание чл.25 ,ал.2 от НЗПП /
Съобразно уважената част на исковите претенции ответниците следва да
заплатят на ответника сумата 600 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № * да заплати на Д. З. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*, бул. „*“ *, ет.*, ап.*, сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат настъпилата смърт
на В.З., вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2021г. и причинено от И.Б. -
водач на товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 27.11.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв 200 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати на Д. З. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*, бул. „*“ *, ет.*, ап.*, сумата 992,20 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени в резултат настъпилата смърт
на В.З., вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2021г. и причинено от И. Б. -
водач на товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 27.11.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв 1984,40 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати на С. З. с ЕГН *, с адрес: гр.*, бул.
„*“ *, ет.*, ап.*, сумата 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди, причинени в резултат настъпилата смърт на
В.З., вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2021г. и причинено от И. Б. -
водач на товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 27.11.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен
размер от 200 000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати на М. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*, ж.к „*“ *вх. „*“, ет.*, ап.*, сумата 40 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществни вреди, причинени в резултат
14
настъпилата смърт на В.З., вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2021г. и
причинено от И. Б. - водач на товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с peг.
№ *, ведно със законната лихва върху посочената сума от 27.11.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния
предявен размер от 200 000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, бул. „*“ № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Д. З. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*, бул. „*“ *, ет*, ап.*, сумата 942,30 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
С.З. с ЕГН *, с адрес: гр.*, бул. „*“ *, ет.* ап.*, сумата 400,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, бул. „*“ № *да заплати на адвокат Я. Д. - САК, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, общо сумата от 13 050,00 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на тримата ищци.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана
дължимата държавна такса върху уважените искове в общ размер на 5999,68
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. Г. с ЕГН
**********, Д.З. с ЕГН ********** и С. З. да заплатят на З.К. Л.И.“ АД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ № *сумата 600 лева
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач И. Б.
с ЕГН ********** на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
15