№ 2637
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110102000 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б." № ** *, ап.** срещу Т. А. М., ЕГН
**********, адрес: с. Е., ул. „К." №**, ет.**, ап.**, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да се признае за установено в отношенията
между страните, че Т. А. М., ЕГН ********** дължи на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК **********
сумите както следва:
- сумата от 1000 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №
******/12.05.2016 г., сключен между Т. А. М. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на
заемодателя от „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 12.05.2016 г.
сключен със заемателя, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК
********** с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 216,41 лева, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за
периода от 12.06.2017 г. до 12.06.2017 г., дължима по договор за кредит № ******/12.05.2016
г., сключен между Т. А. М. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от
„А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 12.05.2016 г. сключен със
заемателя, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК ********** с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.;
- сумата от 490,56 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по
1
договора за кредит за периода от 12.06.2017 г. до 23.02.2021 г.;
като за горепосочените суми е налице издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на ВРС
В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява, че между „К.“ ЕАД и
ответника е сключен договор за кредит № ****** от 12.05.2016 г. по електронен път, по
силата на който заемодателя „К.“ ЕАД е предоставил на заемателя сумата от 1000 лева, а
заемателят се е задълженил да я върне в срок до 20.06.2017 г. на чрез една вноска. Уговорен
бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. Твърди се още,
че на 12.05.2016 г. ответникът е сключил с „А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „К.“
ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора му за
кредит от 12.05.2024 г. Договорът между „А. Т.“ и „К.“ бил сключен на същата дата.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което „К.“
ЕАД поканило „А. Т.“ ЕООД да плати всички задължения на Т. А. М., за което било
изпратено уведомление и до длъжника с посочване на всички дължими суми. На
23.02.2021г. „А. Т.“ погасило дължимите от ответника суми. За извършеното плащане „А. Т.“
уведомило длъжника по електронна поща съобразно уговорката на чл.3, ал.4 от договора за
предоставяне на поръчителство, както и за встъпването му в правата на кредитора. С
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД прехвърлили на „АПС Б. Б.‘ ЕООД всички вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях. С Приложение № 1 от 23.02.2021г. били прехвърлени и вземанията към ответника.
Твърди, че е уведомил ответника за извършената цесия. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски, включително и за
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител. Оспорва наличието на валидно уведомяване за
извършената цесия. Оспорва да е получил сумата по договора за кредит. Липсват
доказателства, че е уведомен за цесията чрез електронната поща. Клаузата относно
уговорения лихвен процент и ГПР е неравноправна и противоречи на добрите нрави. Моли
за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и относимите
правни норми, намира от фактическа и правна страна, следното:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в срок, с
оглед датата на исковата молба, вследствие връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК на основание чл. 47, ал.5 ГПК и имат за предмет вземанията посочени в
заповедта.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета
на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва при условията на
2
пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е
сключен валиден договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения, че
ответникът е условил сумата по кредита, както и основанието за начисляване на договорна
лихва и размер на същата, изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за
плащане на законна лихва в претендирания размер. Следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е налице валидно сключен договор за поръчителство, т.е. че
вземането на кредитора е обезпечено с този договор за поръчителство, както и изпълнение
от страна на поръчителя на задълженията на ответника по договора за кредит. Освен
гореизброените факти, подлежи на доказване и наличието на валидно сключен договор за
цесия, съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор или наличие на валидно
упълномощаване на цесионера, настоящ ищец, да съобщи за извършената цесия.
В приобщеното ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна е
представен и приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №
******/12.05.2016 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК ******* и Т. А. М., ЕГН **********. От
приложение № 1 към договор за кредит № ******/12.05.2016 г. се установява, че
предоставеният кредит е в размер на 1000 лева, платими чрез една погасителна вноска в
едномесечен срок като лихвеният процент е 41.24%, а годишния процент на разходите – 50
%. Отразено е, че общият размер на всички плащания възлиза на 0 лева. Срокът на
издължаване е 1 месец. В договора е посочено, че К. се задължава да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия
договор, при условие, че подаденото от Кредитополучателя заявление е одобрено от К. –
чл.1 на договора. От представените Общи условия, приети като писмени доказателства се
установява, че кандидатстването за кредит става чрез подаване на заявление, в което
посочват лични данни, размер на кредита, срок на кредита, наименование на кредитния
продукт, условия, при които желае получаване на кредита и желания начин за усвояване,
аргумент от раздел 3, т.1 и 2.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че е налице одобрение на
подаденото заявление от страна на М.. Не се установява да е извършено кандидатстване за
кредит на интернет адрес /сайт/ на "К." ЕАД или по телефон, съгласно чл. 2, от раздел III от
общите условия в предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да
се попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, имейл,
телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на кредита, наименование на
кредитния продукт, условията при които се ползва и начина на усвояване. Доколкото липсва
доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде
за установено, че автор по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУ на някакво електронно изявление и
документ за кандидатстване е ответникът, който да е посочил в заявката си, всичките си
индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от
ЗЕДЕУ/ на същото да е "К." ЕАД. Според нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУ "потвърждаване
на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от
адресата, освен ако страните са уговорили друго". По делото обаче няма доказателства за
3
получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от
кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни
изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на
кандидатстващия за кредит. Категорично по делото не се установява и, че ответникът М. с
електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за окончателен проекта
на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен погасителен план.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за
сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не
изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е
валиден електронния документ. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че между
страните няма постигнато съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри.
В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на
доказване при тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят.
Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически
факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя;
спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на
потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени
определение на «финансова услуга» - всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и
«средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Според настоящия състав не са изпълнени
изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът не доказа, че е било
налице съгласието на потребителя за сключване на договора с "К." ЕАД, съгласно чл. 18, ал.
2, т. 3 от ЗПФУР. Представените писмени доказателства не доказват наличието на валидна
облигационна връзка между „К.“ ЕАД и ответника М.. С оглед спецификата на сключване на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, са въведени изрични правила,
разписана в нормата на чл. 18 ЗПФУР. По делото липсват доказателства, проследяващи
4
хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение –
от включването на ответника потребител в сайта до завършването й с подписан електронен
договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането
на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор като в случая не е допуснато
процесуално нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този смисъл
решение № 287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и
решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
От представената разписка за извършено плащане на Т. А. М. от 12.05.2016 г. чрез
системата „И.“ не може да се направи извод за реално предаване на сумата. В тази разписка
липсва отбелязване на основание за изплащане на сумата в полза на М..
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че липсва доказване по реда на
пълно и главно такова, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение,
поради което предявената главна искова претенция подлежи на отхвърляне, а предвид
акцесорния характер на другите две претенции и те следва да бъдат отхвърлени.
За яснота следва да се посочи, че не се доказва и наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение във връзка с договора за поръчителство, което допълнително
подкрепя горедостигнатия извод за неоснователност на претенциите. Представен и приет е
договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2016 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД,
ЕИК ******** и Т. А. М., ЕГН ********** като поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с К., по силата на който да отговаря пред К. солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит. В приобщеното в цялост ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа
на Районен съд – град Варна, като писмено доказателство е приет договор за поръчителство,
сключен на 12.05.2016 г. между „К.“ АД, ЕИК ******* и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ********, от
който е видно, че „К.“ има право да изисква плащане от поръчителя на всяко изискуемо
задължение. От анализа на представения договор за потребителски кредит, сключен между
„К.“ АД, ЕИК ******* и Т. А. М., ЕГН ********** и договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ******** и Т. А. М., ЕГН ********** с
договора за поръчителство се обезпечава погасяването на дълг на М. към „К.“ АД, в размер
и при условия, посочени в договора за кредит № ******/12.05.2016 г., под условие, че
подаденото от М. заявление е одобрено от „К.“ АД. По делото не се установява, че
договорът за потребителски кредит № ******/12.05.2016 г. е обезпечен с договор за
поръчителство по силата, на който "А. Т." ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с
кредитополучателя за погасяване на дълга по първия договор. Въпреки указанията на съда,
при разпределяне доказателствената тежест и изричното указване, че не се сочат
доказателства за погасяване на задължението от страна на поръчителя, такива, които да
установяват плащането на задължението от страна на „А. Т.“ ЕООД не се представят. Не
може да се направи и еднозначен извод, че договорът за поръчителство обезпечава именно
договора за потребителски кредит № ******/12.05.2016 г., доколкото описаните в
приложението към договора за поръчителство параметри не кореспондират с тези описани в
5
погасителният план-Приложение № 1 към договора за кредит, който предвижда връщане на
кредита, чрез 1 вноска, а в договора за поръчителство е предвидено връщане чрез 13 вноски,
всяка в размер на 93.57 лева. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че „А. Т.“
ЕООД същият не е станал носител на вземането на „К.“ АД към ответника Т. А. М. по
договора за кредит от 12.05.2016 г., поради това не е встъпил в правата на кредитора и
поради което не е можел да прехвърли в полза на настоящия ищец права, респ.вземания,
които самият той не притежава.
Съдът не следва да подлага на доказателствен анализ останалите събрани по делото
доказателства. Предвид липсата на установяване по реда на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключения
договор за потребителски кредит и наличие на валидно възникнало правоотношение във
връзка с обезпечаване на вземането по облигационното правоотношение, следва изводът за
неоснователност и недоказаност на главната искова претенция, поради което същата следва
да се отхвърли. При този изход на спора, относно главната искова претенция, на отхвърляне
подлежат и акцесорните такива.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ответната страна, но доколкото
същата е представлявана от особен представител, такива не й се следват. Сторените от
ищеца разноски, следва да останат в негова тежест, предвид отхвърляне на исковите
претенции.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б." № ** *, ап.** срещу Т. А. М., ЕГН **********, адрес:
с. Е., ул. „К." №**, ет.**, ап.**, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1
от ЗЗД, с които се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че Т. А.
М., ЕГН ********** дължи на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК ********** сумите както следва:
сумата от 1000 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №
******/12.05.2016 г., сключен между Т. А. М. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на
заемодателя от „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 12.05.2016 г.
сключен със заемателя, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК
********** с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 216,41 лева,
представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 12.06.2017 г. до 12.06.2017
г., дължима по договор за кредит № ******/12.05.2016 г., сключен между Т. А. М. /заемател/
и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „А. Т.“ ЕООД в качеството му на
6
поръчител по договор от 12.05.2016 г. сключен със заемателя, вземанията по който са
прехвърлени на „АПС Б. Б.” ЕАД, ЕИК ********** с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.; сумата от 490,56 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата по договора за кредит за периода от 12.06.2017 г. до 23.02.2021 г.
като за горепосочените суми е налице издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на ВРС
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7