М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 493/2018 г. по описа на КрлРС
Наказателното
производство е образувано по внесената тъжба от Л.Ф.К.,
ЕГН ********** ***, с която е повдигнала обвинение срещу М.В.М., ЕГН ********** ***,
за това, че на 31.01.2018 г. в гр. К., П. обл., в
отговор на искова молба от 31.01.2018 г., подадена пред К. районен съд по гр.
д. № 1702/2017 г. по описа на съда, е разгласила позорно обстоятелство за Л.Ф.К.,
използвайки изразите: „Със синът ни М. и през 2011 г. заживяха на съпружески
начала в собствения ни апартамент“, както и „Тя е дошла в нас с цел, като е
видяла, че се отнесохме към нея и синът и като членове на семейството ни, да
може да ни манипулира и изнуди.“ - престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител К. чрез процесуалния си представител- адв. Д. поддържа внесената тъжба
и повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства. Излагат се доводи
за наличие на достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата, поради
което се пледира за осъждането ѝ.
Подсъдимата
М. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв. Н.. Подсъдимата
лично и нейния защитник пледират, че не е извършила престъплението, за което е
обвинена с тъжбата. Представят доказателства. Иска се от съда подсъдимата да
бъде оправдана.
С
тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителката
като пострадала от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.147 ал.1 от НК срещу
подс. М., за сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинените ѝ
от същото престъпление неимуществени вреди- душевен дискомфорт, поттиснатост,
влошено здравословно състояние, получени в резултат от отправената ѝ
клевета.
Тъжителят чрез неговият процесуален
представител пледира предявения граждански иск да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
Защитникът
на подсъдимата пледира предявения граждански иск да бъде оставен без уважение
като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подс. М., показанията на свидетелите А.Б., П.Х., В.Т., И.П.,
Т.М., М. М., приложените по делото и прочетени на осн. чл.283 от НПК писмени
доказателства- 3 бр. епикризи на тъжителката, 4 бр. амбулаторни листове на
тъжителката, характеристични справки на подсъдимата и тъжителката, справка от
ОСЗ- К., справки за съдимост на подсъдимата и тъжителката, от материалите по
гражданско дело № 1702/2017 г. по описа на КрлРС само искова молба от
01.11.2017 г., отговор на искова молба от 31.01.2018 г., определение №
948/14.11.2017 г. за допускане на обезпечение, определение № 278/16.03.2018 г.
за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска и
определение № 435/22.02.2018 г. по в.гр.д. № 448/2018 г. на ПОС, намира за
установено следното:
Подсъдимата М.В.М., ЕГН ********** е родена на *** г. в с. М., П. обл. ***е,
****. Има завършено **** образование. Пенсионерка е. Жител и живуща ***, П.
обл., ул. „*****. Омъжена е за Х. М.в М., с когото имат родени две деца- М. М.
и В. М.. Не е осъждана.
Тъжителката Л.Ф.К., ЕГН ********** е родена на *** ***. ****,*****. Има
завършено **** образование. ***е с едно дете. Живуща ***, П. обл., ул. „****.
Не е осъждана.
Сина на подсъдимата М.- св. М. М. и тъжителката Л.К. се запознали през
2011 г. и няколко месеца по- късно отношенията им станали интимни. Тъжителката
оставала понякога да нощува в апартамента, където живеел М. в гр. Калофер или
той ходил в нейния апартамент в гр. К.. В резултат от тези техни отношения,
тъжителката се запознала и с родителите на М.- Х. М. и подс. М.М.. Около четири
години, времето през което М. и К. поддържали връзка, отношенията между
тъжителката и родителите на М. били добри. През 2015 г. М. и К. решили да
заживеят заедно в апартамента, обитаван от М., но собственост на родителите му.
Тъй като с двамата трябвало да живее и детето на тъжителката, същата уведомила М.
и родителите му, че желае да направи ремонт в апартамента, който ще обитава.
Никой не се противопоставил на желанието ѝ, поради което и същата
започнала да купува със собствени средства материали и с помощта на близките
си- брат ѝ и баща ѝ започнала да ремонтира апартамента.
В края на 2015 г. обаче отношения между М. и К. се влошили, поради което
същите се разделили. Тъжителката поискала от родителите на М. да и възстановят
направените разходи по ремонта на апартамента им. Многократно звъняла по
телефона на подс. М. с искания за възстановяване на сумата за извършения
ремонт. М.и оспорили да ѝ са давали разрешение за ремонт в собственото им
жилище.
Така, на 01.11.2017 г. К. депозирала в КрлРС искова молба срещу М. и Х. М.и
с искане да бъдат осъдени ответниците да ѝ заплатят сумата от 2973,93
лв., с която неоснователно се обогатили за нейна сметка в резултат на
извършения ремонт на собствения им недвижим имот. Било образувано гр. д. №
1702/2017 г. по описа на КрлРС, в хода на което по искане на ищцата с
определение № 948/14.11.2017 г. било допуснато обезпечение на иска чрез
налагане на запор върху банковата сметка на подс. М..
Във връзка с подадената
искова молба, на 01.02.2018 г. подс. М. и съпруга ѝ Х. М. подали отговор,
в който взели становище по изложените от ищцата К. факти и исканията ѝ,
като оспорили факта, че са дали съгласие на К. да прави ремонт в собствения им
апартамент. В отговора на исковата молба, мотивирайки становището си, двамата
ответници изложили и следното обстоятелство: „Със
синът ни М. и през 2011 г. заживяха на съпружески начала в собствения ни
апартамент“. Също така вписали и „Тя е дошла в нас с цел, като е видяла, че се
отнесохме към нея и синът и като членове на семейството ни, да може да ни
манипулира и изнуди“.
Тъжителката
К. се запознала с отговора на исковата молба на 05.02.2018 г., като се
почувствала засегната от описаните по- горе обстоятелства, поради което и
завела процесната тъжба, претендирайки извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства изцяло и безпротиворечиво помежду си
установяват изложената от съда фактическа обстановка. Както обясненията на
подс. М., така и показанията на всички разпитани по делото свидетели
установяват добросъвестно едни и същи факти, относими към предмета по делото, а
именно, че между тъжителката и сина на подсъдимата са съществували интимни
отношения, както и че в резултат от решението си да заживее с М. М. в ползвания
от същия апартамент, който е собственост на родителите му, тъжителката е
извършила там подобрения, а впоследствие, след като се влошили отношенията
помежду им, К. напуснала жилището и завела гражданско дело, в хода на което
подс. М. и съпруга и депозирали отговор на исковата молба, като част от
съдържанието му е предмет на разглеждане в настоящото производство.
С
процесната тъжба се претендира осъждане на подс. М. за престъпление по чл.147
ал.1 от НК, а именно клевета, осъществена чрез отговор на искова молба по гр. д. № 1702/2017 г. по описа на КрлРС,
посредством изразите: „Със синът ни М. и през 2011 г.
заживяха на съпружески начала в собствения ни апартамент“, както и „Тя е дошла
в нас с цел, като е видяла, че се отнесохме към нея и синът и като членове на
семейството ни, да може да ни манипулира и изнуди“.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.147, ал.1 от НК
има две проявни форми- разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или
приписване на извършено от него престъпление. Правната теория и съдебната
практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за
съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на
морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име
в обществото. При втората форма на изпълнителното деяние, деецът излага пред
трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да
е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано. За съставомерността на
извършеното е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното
престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това.
Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да
се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът
изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици. В
тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например,
правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като
реализира предоставени му за тази цел правни възможности.
Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или
евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава позорния характер на
разпространяваното престъпление и неговата неистинност, както и факта, че
приписваното от него престъпление не е извършено от пострадалия. Субективната
страна следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за обективните
елементи на деянието.
Относно претендирания с
процесната тъжба израз „Със синът ни М. и през 2011 г.
заживяха на съпружески начала в собствения ни апартамент“, съдът намира, че
подс. М. не е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на
престъплението клевета. В посочения израз на първо място съдът не установи да
се съдържа изложено позорното обстоятелство,
което да е укоримо от гледище на морала. Съжителството на съпружески начала е
широко разпространено, поради което и излагането на подобен факт за определено
лице не може да се счете, че би го опозорил. На следващо място,
обстоятелството, че тъжителката и сина на подс. М.- М. М. са поддържали интимни
отношения се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Посоченото обстоятелство е било добре известно на семейството на
М. и на близките им познати. В резултат от тези отношения тъжителката е
посещавала дома на родителите на М. и също така им е помагала. При наличието на
посочените интимни отношения, добре известни и на подс. М., това, че в
процесния отговор са били приети и посочени тези отношения като съпружески е оценъчно
съждение на фактите, за което подс. М. не може да носи наказателна отговорност,
доколкото оценката или мнението за определени факти е мисловен процес, който не
се поддават на доказване и самото изискване за доказването им би нарушило
свободата на изразяване на мнение, защитено като
основно право, както в Конституцията на страна, така и според действащото
европейско законодателство- ЕКПЧ. Посоченото се отнася и за другия
претендиран като клеветнически израз „Тя е дошла в нас с цел, като е
видяла, че се отнесохме към нея и синът ѝ като членове на семейството ни,
да може да ни манипулира и изнуди“. Този израз е употребен в заключение на
изложеното в отговора на исковата молба и представлява мнение и оценка на
подсъдимата досежно взаимоотношенията между сина ѝ и тъжителката. Тази
оценка, макар и негативна по съществото си не представлява изложен факт или
обстоятелство, така че да е съставомерно за престъплението по чл.147 ал.1 от НК.
Наред с горепосоченото, съдът взе
предвид и че претендираните с тъжбата като клевета изрази са изложени в отговор
на искова молба по образувано гражданско дело, в което подс. М. е страна-
ответник. С отговора си на исковата молба подсъдимата като ответник е
защитавала своите права и интереси, излагайки собственото си мнение относно
предмета на гражданското производство, като следва да се отчете, че в случая
същата не притежава надлежна компетентност, която би ѝ позволила да
осъществи надлежно правото си на защита, доколкото отговора на исковата молба е
бил подаден лично от нея и съпруга ѝ, а не от лице с необходимите
професионални знания, което би следвало да изключи употребата на негативни думи
и изрази по отношение личността на тъжителката. Макар и в случая употребения
израз „да ни манипулира и изнуди“ да е от естеството си да предизвика негативни
емоции, то същия не може да се счете за клеветнически и поради това, че целта на
подсъдимата е била да осъществи правото си на защита по заведеното срещу нея
дело и да изложи собствената си позиция, а не да разгласи позорни обстоятелства
за тъжителката, която е ищец в същото гражданско производство. В този случай, съдът намира, че подсъдимата е упражнила правата си,
гарантирани ѝ от Конституцията и законите
на страната, за да защити свои права, като е реализирала това си право чрез
предоставените ѝ за тази цел правни възможности.
В горния смисъл е и съдебната практика, съдържаща се в Решение
№ 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., НК, Решение №
79 от 10.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 302/2016 г., III н. о., НК, Решение № 7
от 24.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1299/2016 г., I н. о., НК, Решение № 582 от
16.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 561/2008 г., II н. о., НК, Решение № 362 от
3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1833/2011 г., I н. о., НК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
твърдените с процесната тъжба и направеното към нея допълнение изрази са
несъставомерни от обективна и субективна страна към фактическия състав на
престъплението клевета по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, поради което и подс. М.
следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото ѝ в този
смисъл обвинение.
При липсата в конкретния случай на установено
виновно, противоправно поведение от страна на подсъдимата, то предявения от
частния тъжител К. на основание чл.45 от ЗЗД граждански иск срещу подс. М.аза
сумата от 3000 лв., претендирано обезщетение за причинените ѝ от същото
престъпление неимуществени вреди- душевен дискомфорт, поттиснатост, влошено
здравословно състояние, получени в резултат от отправената ѝ клевета
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед резултата от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК следва частният тъжител Л.К. да
заплати на подсъдимата М.М., направените по делото разноски, а именно сумата от
400 /четиристотин / лева, представляващи заплатено от последната адвокатско
възнаграждение за защитник.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ