Р
Е Ш Е
Н И Е №
260210
гр.Сливен, 06.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря
МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 17
по описа за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване два частични осъдителни иска- частичен иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот в размер на 984 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в размер на сумата от 572,74 лв., съставляваща стойността на потребената топлинна енергия, с която ответницата се била обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тези главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът С.И.П., ЕГН: ********** *** твърди, че с ответницата Ц.И.Т., ЕГН: ********** *** били бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 08.11.1993 г. в гр. Сливен и бил прекратен на основание чл. 100 СК /отм./ с Решение № 1225 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4040/2008 г. по описа на СлРС, влязло в сила на 22.12.2008 г. С него било утвърдено споразумение между страните по силата на което ползването на семейното жилище находящо се в гр. Сливен, „Стоян Заимов”, бл. 92, вх. В, ап. 12 , ет. 4, с площ от 64,64 кв.м. било предоставено за ползване от ответницата. С влязло в сила Решение от 31.05.2019 г. на СлРС била допусната делба на съсобственото имущество при равни дялове като ответницата била продължила да го ползва, поради което с определение по чл. 344, ал. 2 ГПК била осъдена да му заплаща обезщетение в размер на 82,50 лв. месечно до приключване на делбеното производство. Твърди, че след навършване на пълнолетие на детето им бил поканил ответницата с нотариална покана да му заплаща обезщетение за ползването на собствената му ½ ид.ч. от имота в размер на 100 лв. месечно, която й била връчена на 19.12.2014 г. Заявява, че писменото поискване имало действие неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Посочва, че пълният размер на предявения от него иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е 4346 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2019 г. или в размер на 82 лв. месечно за общо 53 месеца.
Посочва, че „Топлофикация-Сливен” ЕАД била образувала гр.д. № 2749/15 г., като претендира от него в качеството му на ответник сумата от 483,16 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия, отдадена от отоплително тяло щранг лира, суми за обслужване на партида и отчет на средствата за дялове разпределение от 01.03.2012 г. до 31.03.2015 г. за процесното жилище ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 61,76 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2012 г. до 04.05.2015 г. и сума в размер на 25 лв., съставляваща разноски в заповедното производство. Предявените искове били уважени и бил осъден да заплати включително и разноски по делото в размер на 275 лв. Били образувани срещу него и изпълнителни дела № 072/2016 г. и № 073/2016 г. при ЧСИ Минкова, като общо бил заплатил сумата от 2453,56 лв. По изп.д. № 074/2012 г. била събрана общо сумата от 572,74 лв., като той бил заплатил сумата от 1091, 74 лв. и такси по посоченото изпълнително дело в размер на 220 лв. Не бил обитавал жилището през процесния период и не бил потребявал доставяната топлинна енергия в него. Счита, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Моли съдът да осъди ответницата на правно основание чл. 31, ал.2 ЗС да му заплати обезщетение за ползване на съсобствен имот в размер на 984 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и на правно основание чл. 59 ЗЗД да му заплати сумата от 572,74 лв., съставляваща стойността на потребената топлинна енергия, с която ответницата се била обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тези главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК процесуалния представител на ответницата е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че предявените искове са допустими, но не са
основателни. Признава обстоятелството, че след прекратяване на брака ползването
на семейното жилище е било предоставено на нея и че е получила на 19.12.2014 г.
покана от страна на ищеца да заплати месечен наем в размер на 100 лв. Прави
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като искът следвало
да се погаси в петгодишен срок от получаването на покана, който в случая бил
изтичал на 19.12.2019 г., а исковата молба била депозирана на 06.01.2020 г.
Счита, че претендирания размер на наема е необосновано висок, тъй като за
процесния период е бил в по-нисък размер от този определен в делбеното производство през
Счита, че и вторият предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД също бил неоснователен. Позовава се на ТР № 2/2017 г. постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че след развода по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг по см. на чл. 57 СК между двамата възниква наемно правоотношение. Ако бившият съпруг ползвател сключи писмен договор при общи условия с топлопреносното предприятие и му бъде открита индивидуална партида за целия имот, тогава става единственото задължено лице по този договор. В случай, че такъв договор не бъде сключен двамата бивши съпрузи си дължат цената на доставената топлоенергия съобразно техните дялове независимо, че ползването на топлоснабденото жилище по силата на съдебното решение е предоставено само на единия съпруг. В случая ищецът не си бил сменил партидата и продължавал да бъде длъжник на топлопреносното предприятие и следвало да си заплаща задълженията, и тъй като не го бил направил му били образувани изпълнителни дела. Не било ясно какви суми и за какви периоди твърди, че е бил заплатил на топлопреносното предприятие. Ищецът сам се бил поставил в позицията на длъжник и нямал правото да черпи права от неправомерното си поведение. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В проведеното
на 02 ноември
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа и
правна обстановка:
Не е спорно по делото, наличие на съсобственост на страните върху процесния имот, предоставянето на ползването на процесния имот по силата на влязло в сила съдебно решение за развод на ответницата, възникването на наемни правоотношения между страните, връчването на нотариалната покана за заплащането на обезщетение за ползването на имота на ответницата на 19.12.2014 г. С влязло в сила Решение от 31.05.2019 г. на СлРС била допусната делба на съсобственото имущество при равни дялове като ответницата е продължила да ползва жилището, поради което с определение по чл. 344, ал. 2 ГПК е осъдена да му заплаща обезщетение в размер на 82,50 лв. месечно до приключване на делбеното производство.
Видно от изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза пазарната наемна цена на процесния апартамент за
периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2019 г. се равнява на 4102,50 лв.
Видно от представеното по делото
заявление на 10.07.2015 г. ищецът е поискал от «Топлофикация-Сливен»
ЕАД да бъде закрита партидата на негово име по отношение на процесния апартамент.
Видно от представените покани за доброволно изпълнение на ЧСИ
Минкова адресирани до ищеца
срещу него за задължения към «Топлофикация-Сливен» ЕАД са били образувани изп.д. № 072/2016 г. и изп.д. №073/2016
г., като е заплатил общо сумата
от 2453,56 лв. и по изп.д.
№ 074/2012 г. сумата от 572,74 лв. Ищецът е заплатил изравнителна сметка за сумата от
1091,74 лв. и такса от 220 лв.
по изп.д. 074/2012 г. Изпълнителните
дела от
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС.
Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС -Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл.31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва лично”. Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели,за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение,без да разрушава,променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това,че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. При разглеждане на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл.32 от ЗС. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване,а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. По изключение обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това : - той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, - той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ.
В случая се установи по безспорен начин, че страните са бивши съпрузи, като след прекратяване на брака ползването на семейното им жилище, което притежават вече при условията на обикновена съсобственост е предоставено на ответницата и с влязло сила решение за делба на жилището същото е разделено между страни при квоти по ½ за всеки един от тях, като ответницата е осъдена да заплаща обезщетение за ползване на допуснатия до делба имот на ищеца до приключване на делбеното производство. Ответницата не твърди и не представя доказателства, че е заплащала това обезщетение. Налице са всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС- имотът е съсобствен на страните при квоти по ½ ид. ч., като ответницата е ползвала целия имот за процесния период и е била във фактическа власт върху жилището към момента на отправяне на писмената покана до нея, както и пропуснатата полза от страна на ищеца, затова, че е бил лишен от ползване на общата вещ през процесния период равняваща се на дължимия пазарен наем, чийто размер се установява от кредитираната от съда съдебно-техническа и оценителна експертиза. В този смисъл е Решение № 528/21.03.2011 г. на ВКС, Трето Г.О. по гр.д. № 158/2010 г.- съпругът, на когото е било предоставено ползването на съсобственото семейно жилище дължи обезщетение за ползването на другия съпруг и то без значение правоимащия съпруг дали е могъл лично и реално да използва имота съобразно частта си. За процесния период жилището не е било използвано от ненавършили пълнолетие деца, а осъщественото ползване от пълнолетни деца е неотносимо в отношенията между съсобствениците.
По см. на Решение
№74/01.07.2015 по дело №4695/2014 на ВКС, ГК, II г.о. Приложимата погасителна давност относно обезщетението
по чл. 31, ал.2 ЗС е общата
петгодишната такава по чл. 110 ЗЗД, а не
тригодишната по чл. 111 ЗЗД. Обезщетението
се изчислява на база на пазарната наемна цена на имота, но не представлява
задължение за наем или за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.”в” ГПК. Претенцията
е предявена на 06.01.2020 г. и включва период след 19.12.2014 г., когато е била
получена поканата от ответницата. Погасителна давност е изтекла за периода пет
години преди 19.12.2014 г. С оглед на това е дължимо обезщетение за периода от
01.01.2015 г. до 31.05.2019 г., което възлиза на 4102,50 лв. съгласно
представената и кредитирана от съда съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Вземането за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, при неограниченото
действие във времето на писменото поискване, възниква за всеки следващ
поискването ден на неправомерно лично ползване на имота в смисъла, посочен по
–горе. Затова за процесния период от пет години преди завеждане на иска,
вземането за обезщетение не е погасено по давност и отхвърлянето на иска на
това основание е незаконосъобразно-Решение № 240/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 1390/10 г.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени и
двете претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС след допуснатото изменение на размера на
исковете по чл. 214 ГПК изцяло, тъй като претендираните обезщетения не са
погасени по давност.
По отношения на предявения иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС-
т. 1 . Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Специално в решението е обсъдена
хипотезата на бивши съпрузи съсобственици на имот, който се ползва само от
единия. Върховните съдии посочват, че след решението за развода между двамата
възниква наемно правоотношение. Ако ползващият имота съпруг прехвърли партидата
за парно на свое име, ще плаща само той, но ако не го направи, двамата, като
съсобственици, ще дължат на „Топлофикация“. В случая ищецът е подал заявление за
закриване на партидата на негово име по отношение на процесното жилище на
10.07.2015 г. Изпълнителните дела от
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки който се обогати без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Необходимо изискване за уважаването на този иск е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факта.При хипотезата на този иск неоснователно обогатилия се следва да върне на другиго онова, с което се е обогатил, но до размера на обедняването. В случая е налице основание за заплащането на всички суми по образуваните срещу ищеца изпълнителни дела от топлопреносното предприятие-главница, лихви и разноски в исковото и изпълнителното производство, тъй като ищецът и ответницата в качеството си на съсобственици на топлоснабденото жилище са били страни по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот за същия период и не е бил налице индивидуален договор между ответницата като ползвател на имота и „”Топлофикация-Сливен” ЕАД. Ищецът не е страна по договора след подаване на заявлението за закриване на неговата партида на 10.07.2015 г. и за следващите тази дата периоди не дължи плащания на дружеството, но тези периоди не са предмет на процесния спор. С оглед на изложените съображения предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
следва да бъде осъден ответницата да заплати на ищеца направените по делото
разноски, в размер на 457,87 лв.,
съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответницата разноски., съобразно с отхвърлената част на
исковете, но ответницата не представя писмени доказателства, че е сторила
такива, нито списък с разноски по чл. 80 ГПК. Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Ц.И.Т., ЕГН: ********** ***, да заплати на С.И.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 888,00 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото им жилище-апартамент в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов”, бл. 92, вх. В, ап. 12 за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и сумата от 3214,50 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото им жилище-апартамент в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов”, бл. 92, вх. В, ап. 12 за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите считано от 06.01.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.И.Т., ЕГН: **********
*** против С.И.П., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата от 3771,49 лв., съставляваща всички извършени от него плащания на «Топлофикация-Сливен»
ЕАД за периода от 2016/2017 г. за потребената
топлинна енергия в съсобствения им апартамент като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.И.Т., ЕГН: ********** ***, да заплати на С.И.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 457,87 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му, пред Сливенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: