№ 924
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503377 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 52 от 05.03.2020г., /поправено с решение №83 от
16.07.2020г./, постановени по гр. д. № 63/2019г. ОС-Монтана е осъдил ЗД
„БУЛ ИНС” АД да заплати на И. Ц. Б. в качеството й на майка по представена
банкова сметка BG *** сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - психически болки и страдания,
вследствие на смъртта на сина й Д. Б. И., настъпила на 18.11.2018 г., в
резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП, виновно причинено от Ц. Б. Ц.,
водач л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица
№ BG/02/118002662919 валидна за срок от 08.09.2018г. до 07.06.2019г.,
сключена в ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 432 от КЗ, както и сумата от
720 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, като е отхвърлил иска в частта за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен. С решението ОС-Монтана е
осъдил „ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на Б. Б. И. в качеството й на сестра по
представена банкова сметка BG*** сумата от 40000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - психически
болки и страдания, вследствие на смъртта на брат й Д. Б. И., настъпила на
1
18.11.2018 г., в резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП, виновно
причинено от Ц. Б. Ц., водач л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № *** застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/02/118002662919 валидна за срок от 08.09.2018
г. до 07.06.2019г., сключена в ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 432 от КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в частта за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, като неоснователен. С решението ОС-Монтана е
осъдил „ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“
сумата от 5671.20лева адвокатско възнаграждение с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, определено
съобразно уважения размер на иска по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г. С решението ОС-Монтана е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати
по сметка на Окръжен съд - Монтана сумата от 4728.80лева, представляваща
държавна такса, съобразно уважената част от исковете. С решението ОС-
Монтана е осъдил И. Ц. Б. и Б. Б. И. да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата
от 4039.81лева, от които 3711.81 лв. за адвокатско възнаграждение и 328 лв.
за вещи лица.
Срещу решението в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати
на ищцата Б. Б. И. обезщетение в размер на 40 000лв. е подадена въззивна
жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния представител. В жалбата се
прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Релевира се възражение, че от събраните по делото
доказателства не се установява пълно и безпротиворечиво твърдението на
ищците, че процесното ПТП е реализирано поради противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Ауди А4“. Излага се становище, че в
конкретния случай не се установява между починалия и сестра му да е била
изградена изключително близка и емоционална връзка, така както се приема в
т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Прави се оплакване, че от
събраните по делото доказателства се установява изключително голям принос
на починалия поне 50 % за настъпване на вредоносния резултат. В жалбата се
твърди, че определеното от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер, несъобразен с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и не отговаря на трайно установената съдебна практика за
обезщетяване на подобен род вреди. Прави се искане въззивният съд да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за претърпени
неимуществени вреди от ищцата Б. Б. И., ведно със законната лихва.
Предявява се претенция за присъждане на разноските.
Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна
жалба от двете ищци – И. Ц. Б. и Б. Б. И., чрез процесуалния им представител,
2
с възражения за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се
релевира възражение за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. Поддържа се твърдение, че са налице основания за определяне на по-
високи размери на обезщетението по отношение и на двете ищци. В жалбата
се прави оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2
ЗЗД. Сочи се, че в тази част решението е постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика, установяваща, че извода за наличие на
съпричиняване не може да почива на предположения. Прави се искане
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
исковете на ищците в пълен размер, ведно със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД, чрез
процесуалния си представител, е подала насрещна жалба, с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на ищцата И. Ц. Б. разликата над сумата от 60 000лв. до присъдения
размер от 80 000лв., както и в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на ищцата Б. Б. И. сумата от 40 000лв. В насрещната въззивна жалба
се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно и
необосновано, тъй като съдът не е взел под внимание всички установени по
делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Сочи се, че определените
обезщетения са силно завишени и не отговарят на критериите, заложени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се възражението за съпричиняване,
като се излага, че степента на вина на пострадалия е поне 40 %. Прави се
искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части. Предявява
се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците-
ищци, представлявани от пълномощника си, молят съда да уважи подадената
въззивна жалба, да отмени решението в обжалваните части, като уважи
исковете както са предявени. Въззивникът-ответник, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадените две жалби и моли същите да бъдат
уважени. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и са
допустими.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените при
условията на активно субективно и обективно съединяване искове са с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие смъртта на
Д. Б. И. настъпила на 18.11.2018г. при пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.
При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
3
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-Монтана е уважил
частично предявените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и изцяло иска за имуществени вреди. Приел е за
основателно възражението за съпричиняване и е редуцирал определените
обезщетения с приетия процент.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която е уважен предявеният от ищцата - И. Ц. Б. иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 60 000лв. и
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
720лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.11.2018г. до
окончателното плащане.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние. В тази
връзка е неоснователно релевираното в жалбата на ответника ЗД „Бул Инс“
АД възражение, че процесното ПТП е реализирано поради противоправно и
виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***. Този
въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо и е недопустимо въззивната
инстанция да го пререшава.
С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху основателността
и размера на обезщетенията за неимуществени вреди и върху основателността
на възражението за съпричиняване от страна на починалия за настъпването на
вредоносния резултат.
По възраженията в жалбите за нарушение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд
в настоящия си състав приема следното:
Съгласно тълкувателно решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. „материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
4
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се
направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде
установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия“.
С оглед тези задължителни разяснения, съдът приема следното: В
процесния случай претърпените от ищците – И. Ц. Б. и Б. Б. И., съответно
майка и сестра на починалия Д. Б. И. се установяват от показанията на
свидетелите В. К. В. и В. К. К.. От показанията и на двамата свидетели съдът
приема за установено, че двете ищци и починалия са живеели заедно в едно
домакинство, Д. не бил семеен и след като починал баща му /след дълго
боледуване/, той станал „стълб в семейството“, той плащал всички
консумативи, винаги се грижел за майка си и сестра си. Д. бил много
трудолюбив, работел на две работи, бил момче за пример, всичко му се
отдавало, записал се и да следва. Ищцата Б. и нейния брат Д. имали малка
разлика помежду си /3 години/, израснали заедно, много си помагали, винаги
разчитали един на друг, били много близки. Смъртта на баща им ги сближила
още повече и Д. като по-голям брат винаги подпомагал и бил опора за своята
сестра. Преди да почине Д. семейството било много весело, събирали се
компании, слушали музика. Б. била щастлива, имала цели и била мотивирана.
След като научили новината за смъртта на Д. майката и сестрата били в много
тежко психическо състояние. Към момента животът и на двете е променен –
не общуват както преди, сестрата няма желание да излиза, празниците са без
значение и всичко е изгубило смисъл. И майка, и дъщеря непрекъснато
5
говорят за загубата на Д..
Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетелите –
дългогодишни семейни приятели, които са общували със семейството на
ищците ежедневно, поради което те пресъздават своите преки и
непосредствени впечатления от взаимоотношенията между починалия и
неговите родственици. Показанията им са достоверни и житейски логични,
без вътрешни противоречия.
При така изяснените конкретни обстоятелства и като взе предвид
събраните писмени доказателства, настоящата съдебна инстанция достига до
извода, че в процеса на доказване ищцата Б.И. установи превишаващи
обичайните негативни емоционални изживявания, които една сестра изпитва
при смъртта на своя брат. От показанията и на двамата свидетели се установи,
че ищцата и починалия неин брат са имали силна и трайна емоционална
връзка, почиваща не просто на формалния факт на тяхното родство, но и на
обич, подкрепа и споделеност, надхвърлящи обема на обичайните отношения
между брат и сестра. От свидетелските показания се установи, че от малки те
са били заедно, разчитали са един на друг, помагали са си, винаги са били
един до друг. Духовната връзка между брат и сестра не е била прекъсвана до
момента на неговата смърт. Загубата му се е отразила изключително
негативно върху емоционалната сфера на сестрата. От събраните и
неоспорени писмени доказателства /медицинско направление/ и гласни
такива, по безспорен начин се установи, че непосредствено след смъртта на
своя брат ищцата е потърсила специализирана помощ - изпаднала е във
фобийно тревожно разстройство, като към настоящия момент, тя все още не е
преодоляла загубата на своя брат, спряла е да се радва на празниците,
ограничила е контактите си и ежедневно усеща неговата липса. Загубата на Д.
е оставила дълбок и траен отпечатък в съзнанието на ищцата Б..
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково
производство, ищцата Б.И. установи чрез пълно и главно доказване, че
духовната връзка между нея и починалия е била по-дълбока и по-силна, в
сравнение с обичайната такава между брат и сестра. В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник, че ищцата не е
установила, че тя и брат й са изградили изключително близка и емоционална
връзка. Поради установените силни, интензивни страдания от смъртта на
един от най-близките хора в живота на ищцата се налага извод, че тя трябва
да получи заместващо обезщетение.
По отношение на ищцата И.Б. – майка на починалия, съдът приема за
неоснователно възражението на въззивника – ответник, че определеното от
първата инстанция обезщетение е в завишен размер. Напротив, въззивният
съд намира, че първостепенният съд е нарушил принципа за справедливост,
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е присъдил занижен размер на
претендираното обезщетение. За да достигне до този извод, въззивният съд
6
съобрази следното: От събраните гласни доказателства се установи, че
майката и починалия й син са били изключително близки, след смъртта на
съпруга й нейният син изцяло е поел грижите за семейството, бил е всеотдаен
и отговорен, много работлив и привързан към своето семейство, не е имал
свое семейство и до смъртта си е живял в едно домакинство с майка си и
сестра си. Ищцата е разчитала изцяло на неговата подкрепа – както
материална, така и морална, той е бил стожерът и единственият мъж в
семейството, загиналият е бил в трудоспособна възраст – на 30 години,
работил е много и с това е бил опора на своята майка, която след неговата
смърт загубва както физическата помощ, така и моралната подкрепа, от която
се нуждае един родител на старини. На следващо място, от събраните
писмени и гласни доказателства, се установи, че след смъртта на своя син
майката е била психически много зле, потърсила е медицинска помощ, както
и че тя по никакъв начин не е преодоляла тази тежка и неочаквана загуба-
променила се е и всичко е загубило смисъл. Смъртта на нейното първородно
дете представлява изключително тежка и непреодолима загуба и
същевременно тази смърт, така неочаквана и нелепа представлява най-
тежката трагедия за един родител да надживее своето дете.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето
е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С оглед на конкретно установените по-горе факти и съобразявайки
изложените принципни постановки, въззивният съд определя обезщетение в
размер на 150 000лв. за майката И.Б. и 50 000лв. за сестрата Б. Б..
7
За тези суми исковите претенции на двете ищци са основателни, като до
пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени. В този
смисъл жалбата на тези ищци се явява частично основателна.
По отношение на релевираните и в двете жалби доводи за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В константната практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ
т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т.
д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о.
и др./, Върховният касационен съд последователно застъпва становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. В
настоящия случай, от приетите и неоспорени съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи, съдът приема, че пострадалият-наследодател на
ищците е пътувал в процесния лек автомобил без поставен обезопасителен
колан. Следователно налице е нарушение на разпоредбата на чл.137 ЗДвП.
Но, както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл е неоснователно
възражението на жалбоподателя-ответник, че само фактът на непоставен
обезопасителен колан, е достатъчен, за да се приеме, че пострадалият има
вина и степента на съпричиняване е 40 %. Вещото лице от АТЕ е дало
заключение, че при установената скорост на движение на л.а. практически е
невъзможно да се даде отговор на въпроса каква е степента на ограничаване
на инерционния интензитет и последствията при пътно произшествие са
непредвидими. В съдебно заседание, проведено на 30.01.2020г. пред
първоинстанционния съд, автоекспертът е посочил, че при тази голяма
сумарна скорост от около 160 км/ч, то е възможен фатален изход, дори и при
правилно поставени колани.
От приетата и неоспорена СМЕ се установи, че поставянето на
предпазния колан би намалило тежестта на някои от описаните травми, но по
нататък експертът категорично излага, че с оглед вида на описаните травми-
съчетана политравма, обхващаща няколко области, множествена по
механизъм на причиняване и с изключително тежки увреждания на жизнено
важни органи – мозък, бял дроб, сърце, крайници може да се твърди, че
8
настъпването на фаталния край дори и при поставен обезопасителен колан би
бил неизбежен. В съдебно заседание, проведено на 30.01.2020г. пред
първоинстанционния съд, докторът категорично заявява, че при тази
множествена травма при всички положения би се стигнало до смъртен изход.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав счита, че
релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване на противоправния резултат от пострадалия не бе установено
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, а именно,
че поради непоставянето на обезопасителен колан пострадалият обективно е
допринесъл настъпването на фаталния изход.
При така изложените съображения въззивната инстанция приема, че
определеното по-горе обезщетение за двете ищци не следва да се редуцира по
реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този смисъл приема за основателно възражението
на жалбоподателите-ищци за необоснованост и неправилност на решението
на първата инстанция в тази част.
При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с
което да отмени решението на ОС-Монтана в частта, в която исковите
претенции са отхвърлени за разликата над сумата от 80 000лв. до 150 000лв. –
за ищцата И.Б. и за разликата над сумата от 40000 лв. до 50 000лв. – за
ищцата Б.Б., като разликата в размер на 70000лв. – за първата ищца и в размер
на 10 000лв. – за втората ищца ответникът следва да бъде осъден да заплати,
ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното
плащане.
По отношение на претенцията за разноски: Решението на първата
инстанция следва да бъде отменено и в частта, в която ищците са осъдени, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлените искове над размера на сумата от 3017.76лв. – адвокатско
възнаграждение и над размера на сумата от 295лв. – за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „Й. и
Е.“ допълнително адвокатско възнаграждение пред ОС-Монтана в размер на
371.54лв. /с ДДС/, а по сметка на ОС-Монтана допълнително държавна такса
в размер на 3200лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора за неоснователност
на жалбите на ответника на същия не му се дължат разноски. С оглед
частичната основателност на жалбата на ищците, ответникът следва да бъде
осъден да заплати, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. на
адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ и съдействие в размер на 2730лв. /с ДДС/. С оглед отхвърлената част
на въззивната жалба на ищците, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, те дължат на
ответника направените разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ищците,
чрез процесуалните представители, са релевирали възражение за
9
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен
състав намира за основателно предвид ниската фактическа и правна сложност
на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на
застрахователното дружество пред въззивната инстанция. При обжалваем
интерес от 180 000лв. /по жалбата на ищците/, минималният размер на
адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 5130лв. и 1026лв. – ДДС
или общо 6156лв. Поради което въззивният състав намалява до този размер
адвокатското възнаграждение. С оглед, разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК,
въззивниците-ищци дължат на ответника разноски пред САС, както следва:
И.Б. – 3575.94лв. и Б.И. – 510.73лв. Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на САС държавна такса в
размер на 1600лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 от 05.03.2020г., /поправено с решение №83 от
16.07.2020г./ постановени по гр. д. № 63/2019г. от Окръжен съд-Монтана, в
частта, в която предявеният от И. Ц. Б. иск с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ е отхвърлен за разликата над размера на сумата от 80 000лв. до 150 000лв.
/обезщетение за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва от
28.11.2018г. до окончателното плащане, както и в частта, в която
предявеният от Б. Б. И. иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за
разликата над сумата от 40 000лв. до 50 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди/, ведно със законната лихва от 28.11.2018г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която И. Ц. Б. и Б. Б. И. са
осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата над 3017.76лв. – адвокатско
възнаграждение и сумата над 295лв. – за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на И. Ц. Б.
ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***“ №66, вх.Г, ет.4, допълнително сумата
от 70 000 лв., /разликата между присъдените от САС 150 000лв. и
присъдените от ОС-Монтана 80 000лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - психически болки и страдания,
вследствие на смъртта на сина й Д. Б. И., настъпила на 18.11.2018 г., в
резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП, виновно причинено от Ц. Б. Ц.,
водач л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица
№ BG/02/118002662919 валидна за срок от 08.09.2018г. до 07.09.2019г., ведно
10
със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Б. Б. И.,
ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***“ № 66, вх. Г, ет.4 допълнително
сумата от 10 000 лв., /разликата между присъдените от САС 50 000лв. и
присъдените от ОС-Монтана 40 000лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - психически болки и страдания,
вследствие на смъртта на брат й Д. Б. И., настъпила на 18.11.2018 г., в
резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП, виновно причинено от Ц. Б. Ц.,
водач л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица
№ BG/02/118002662919 валидна за срок от 08.09.2018г. до 07.09.2019г., ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по бюджетна сметка на
Окръжен съд-Монтана, допълнително сума в размер на 3200лв.- държавна
такса, а по сметка на Софийски апелативен съд сума в размер на 1600лв. –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв, на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ с адрес: гр. ***, ул.
„***“ №9, ет.2, офис 4 допълнително сумата от 371.54 /с ДДС/,
представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие - пред първа инстанция, както и да заплати сумата от
2730лв. /с ДДС/ - за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС.
ОСЪЖДА И. Ц. Б. да заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ЗД
„БУЛ ИНС” АД сумата от 3575.94лв. – разноски пред САС, /включващи
адвокатско възнаграждение с ДДС и държавна такса/.
ОСЪЖДА Б. Б. И. да заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ЗД
„БУЛ ИНС” АД сумата от 510.73лв. – разноски пред САС, /включващи
адвокатско възнаграждение с ДДС и държавна такса/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 05.03.2020г., /поправено с решение
№83 от 16.07.2020г./, постановени по гр. д. № 63/2019г. от Окръжен съд-
Монтана в останалите обжалвани части.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният от ищцата И. Ц. Б. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000лв. и за имуществени
вреди в размер на сумата от 720лв., ведно със законната лихва, считано от
28.11.2018г. до окончателното плащане.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
11
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12